РЕШЕНИЕ
No………./12.07.2018г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди и осма година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при участието
на секретаря Капка Микова
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 917 по описа за 2017г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско
шосе“ №115Е срещу „ЛЪКИ 2006“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Ян Хунияди“ № 37, ет. 3 и „ЛЪКИ-ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Ян Хунияди“ № 37, ет. 3, офис 5 иск с правно основание чл.135 от ЗЗД да бъде прогласен за
относително недействителен спрямо кредитора/ищец извършения на 02.01.2014г.
апорт в капитала на „Лъки – Варна“ ООД, вписан в Търговския регистър под №
20140102120902 и в Служба по вписванията – гр. Варна с вх. рег. №
2582/14.02.2014г., акт № 4, том VII на недвижими имоти: Офис № 5, с
идентификатор 10135.4508.97.1.6, с площ 290.23 кв.м., находящ се в гр. Варна,
бул. „Ян Хунияди“ № 37, ет. 3; Склад № 2, с идентификатор 10135.4508.97.1.8., с
площ от 107.66 кв.м., находящ се гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 37, ет. 4;
Склад № 3, с идентификатор 10135.4508.97.1.9, с площ 101.31 кв.м., находящ се в
гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 37, ет. 4; Поземлен имот – нива, с площ от 6,176
дка, находящ се в землището на гр. Аксаково, ЕКАТТЕ 00182, в м-ст „Топръклък“,
съставляваща имот №033010 по плана за земеразделяне на землището на гр.
Аксаково; Поземлен имот – нива, с площ от 10,562 дка, находящ се в землището на
с. Игнатово, ЕКАТТЕ 32278, в м-ст „Саячала“, съставляваща имот №013006 по плана
за земеразделяне на землището на гр. Аксаково.
В исковата молба ищецът твърди, че е
сключил с „СИ ЕЛ 2003“ ООД четири договора за кредит с № 075/2005 от
18.03.2005г. /падежирал на 31.01.2014г./, № 896/2008 от 24.07.2008г. /падежирал
на 30.04.2014г./, № 895/2008 от 24.07.2008г. /падежирал на 31.10.2013г./ и №
558/2008 от 22.05.2008г. /падежирал на 30.04.2014г./ Сочи, че условията по
договорите са многократно предоговаряни с анекси, като на 19.10.2010г. с анекси
по всеки от тях К. Ж. Д.и „ЛЪКИ 2006“ ООД са се задължили да отговарят
солидарно за задълженията на кредитополучателя.
Излага, че след поемане на солидарната
отговорност, на 02.01.2014г. „ЛЪКИ 2006“ ЕООД е апортирал в капитала на „ЛЪКИ-ВАРНА“
ООД пет недвижими имота. Твърди, че към тази дата и впоследствие първият
ответник е имал непогасени задължения по договорите за кредит. За тези
задължения на банката са издадени заповеди за незабавно изпълнение и
изпълнителни листи срещу ответника „Лъки – 2006“ ООД, по които са образувани
изпълнителни дела.
По договора за кредит №075/2005 от
18.03.2005г. е издадена заповед за незабавно изпълнение от 30.09.2014г. по
ч.гр. дело №41278/2004г. по описа на СРС и изпълнителен лист за сумата от
509119.85 евро главница, ведно със законната лихва считано от 25.07.2014г. до
изплащане на задължението, сумата от 114589.01 евро договорна лихва за периода
30.08.2011г. до 30.04.2014г., сумата от 9800.56 евро наказателна лихва за
периода 19.06.2014г. до 24.07.2014г., сумата от 424.27 евро административна
такса за периода 31.01.2014г. до 28.02.2014г., сумата от 424.27 евро
административна такса за периода 28.02.2014г. до 31.03.2014г., сумата от 424.27
евро административна такса за периода 31.03.2014г. до 30.04.2014г. и разноски
24830.52лв. и 600лв.
По договор за кредит №896/2008 от
24.07.2008г. са издадени заповед за незабавно изпълнение от 26.08.2014г. по ч.
гр. дело №41277/2014г. по описа на СРС и изпълнителен лист за сумата от
35669.29 евро главница, ведно със законната лихва считано от 25.07.2014г.,
сумата от 9166.71 евро договорна лихва за периода 30.05.2011г. до 30.04.2014г.,
сумата от 3346.23 евро наказателна лихва за периода 29.02.2012г. до
24.07.2014г., сумата от 809.09 евро такса, 25.56 евро разноски, 245.51 евро
такса и съдебни разноски от 1926.98лв. и 600лв.
По договор за инвестиционен кредит
№895/2008 от 24.07.2008г. са издадени заповед за незабавно изпълнение от
12.12.2013г. по ч. гр. дело №50539/2013г. по описа на СРС и изпълнителен лист
за сумата от 277562.31 евро главница, ведно със законната лихва считано от
03.12.2013г., сумата от 55349.10 евро договорна лихва за периода 15.04.2011г.
до 30.10.2013г., сумата от 13608.08 евро наказателна лихва за периода
15.12.2012г. до 02.12.2013г., 7 бр. такси от по 115.65 евро общо за периода
31.03.2013г. до 31.10.2013г., сумата от 25.56 евро разноски за подновяване на
обезпечението и съдебни разноски 13587.33лв. и 7243.67лв.
По договор за инвестиционен кредит
№558/2008 от 22.05.2008г. са издадени заповед за незабавно изпълнение от
11.03.2015г. по ч. гр. дело №41279/2014г. по описа на СРС и изпълнителен лист
за сумата от 632043.69 евро главница, ведно със законната лихва считано от
25.07.2014г., сумата от 84865.78 евро договорна лихва за периода 11.06.2011г.
до 30.04.2014г., сумата от 110372.42 евро наказателна лихва за периода
24.07.2013г. до 24.07.2014г., сумата от 576.80 евро такса, и съдебни разноски
от 32383.02лв. и 600лв.
Твърди, че с прехвърлянето на имотите
длъжникът „ЛЪКИ 2006“ ООД е увредил интересите на ищеца, като е затруднил
удовлетворяването на банката от имуществото на дружеството. Счита, че са налице
всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД. Излага, че е
кредитор на „ЛЪКИ 2006“ ООД, като вземането му е възникнало преди датата на
извършване на разпоредителното действие, доколкото към датата на апорта са били
налице изискуеми и непогасени задължения по договорите за кредит. Сочи, че
ответниците са знаели за увреждането, защото към момента на сключване на
апортната сделка, както и към настоящия момент, управител и на двете дружества
е Красимир Живков Даскалов, който е и солидарен длъжник по договорите за
кредит. Апортът е увреждащ кредитора, макар и дружеството „ЛЪКИ 2006“ ООД да е
придобило дялове от капитала на „ЛЪКИ-ВАРНА“
ООД чрез него, тъй като е трудно изпълнението върху дружествени дялове,
освен това тяхната стойност зависи от имущественото състояние на дружеството и
представляват лесно обезценим актив.
По изложените съображения моли съдът
да постанови решение, с което да прогласи апорта за относително недействителен.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв. Г. поддържа исковата молба и моли предявените
искове да бъдат уважени. Моли за присъждането на разноски.
По делото е постъпил отговор от
ответниците „Лъки 2006“ ООД и „Лъки – Варна“ ООД в срока по чл.367 от ГПК.
Ответниците твърдят, че предявеният
иск е недопустим и неоснователен.
Излагат, че ищеца няма правен
интерес от иска и злоупотребява с процесуални права, поради нарушаване на
принципа за добросъвестност. Сочат, че ищецът бездейства и не осребрява
наличните активи на длъжника „СИ ЕЛ 2003“ ООД, с открито производство и обявена
несъстоятелност с решение №517/10.03.2016г. и решение №1695/03.10.2016г. по т.
дело №8537/2014г. на СГС, като вместо да предприема изпълнителни действия,
образува дела, с които увеличава дълга и удължава пътя на удовлетворяването си.
Не оспорват, че са се задължили по
процесните договори за кредит, вземанията по които са станали изискуеми, и за
които са издадени изпълнителни листи, както и извършения апорт на недвижимите
имоти.
Твърдят, че не е налице увреждане на
банката, тъй като притежаваните от „СИ ЕЛ 2003“ ООД и предлаганите от „ЛЪКИ
2006“ ООД активи са достатъчни да покрият остатъка от задълженията, но ищецът
отказва да приеме осребряването им.
Сочат, че към 2013г., когато е
извършен процесният апорт, ответникът „ЛЪКИ 2006“ ЕООД е имал други задължения
към кредитори /Прокредит Банк /България/ АД и НАП/. На 08.06.2011г. по силата
на договор за встъпване в дълг, „Лъки – Варна“ ООД се е задължило да отговаря
солидарно за задълженията по договор за кредит с „Прокредитбанк България“ АД на
„Лъки 2006“ ЕООД и ЕТ „Лъки – Красимир Даскалов“. Част от задълженията по този
договор за кредит са били погасени от „ЛЪКИ ВАРНА“ ООД, поради което се е
сключена апортната сделка, за да бъдат балансирани финансовите отношения между
двете дружества.
За изплащане на задълженията „Лъки –
Варна“ ООД се е разпоредило с два от имотите, предмет на апорта. След
предявяване на иска на 05.09.2017г. един от апортираните имоти – склад № 3 с
идентификатор 10135.4508.97.1.9 е продаден на „ИВ ИМОТИ ВАРНА“ ООД, а склад № 2
с идентификатор 10135.4508.97.1.8 е продаден на „ФУРНИТ“ ЕООД. Считат, че
следва искът да е предявен и срещу приобретателите на имотите, доколкото се
касае за поредица от увреждащи сделки.
Допълнително сочат, че апортът е
сключен за уреждане на отношения с други кредитори, поради което не може да се
приеме, че е извършен с цел увреждане на ищеца.
По
изложените съображения молят предявеният иск да бъде отхвърлен.
В
съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не изпращат представител, не
изразяват становище.
Съдът , като взе предвид становищата
на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност
и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа и правна страна:
Съгласно
нормата на чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността. Знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, но в
случаите, когато разпоредителната сделка е безвъзмездна знанието на третото
лице е ирелевантно.
При
така очертаният фактически състав на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД, следва
да бъде първо разгледан въпросът за материално правната легитимация на ищеца.
В
производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако произтича от твърдените факти. Не е предмет на изследване
качеството на кредитора, респективно съществуването на ликвидно и изискуемо
вземане. Това е така, защото ако вземания, които кредиторът иска да обезпечи с
иска по чл.135 от ЗЗД се погасят или се установи в друг процес, че не
съществуват, то обявената относителна недействителност при уважен иск по чл.135
от ЗЗД няма да прояви действие, включително и между страните по сделката. Това
произтича и от характера на самия конститутивен иск, тъй като с него не се
връща в патримониума на длъжника веща, а кредиторът има право на
предпочитателно удовлетворяване от нея, при условие и само ако разполага с
изпълнителен титул. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД,
може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича
качеството кредитор. В производството по иска по чл. 135 ЗЗД
длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията,
които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези
отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането.
По
изложените правни съображения и с оглед събраните по делото доказателства
настоящият състав приема, че ищецът се легитимира като кредитор по силата
четири договора за кредит с № 075/2005 от 18.03.2005г. /падежирал на
31.01.2014г./, № 896/2008 от 24.07.2008г. /падежирал на 30.04.2014г./, №
895/2008 от 24.07.2008г. /падежирал на 31.10.2013г./ и № 558/2008 от
22.05.2008г. /падежирал на 30.04.2014г./ между него и „Си Ел 2003“ ООД, по
които ответникът „Лъки 2006“ ООД е встъпил в дълг на основание чл.101 от ЗЗД и
отговаря солидарно за задълженията по тях. За задълженията по договорите за
кредит са издадени заповед за незабавно изпълнение от 30.09.2014г. по ч.гр.
дело №41278/2004г. по описа на СРС и изпълнителен лист, заповед за незабавно
изпълнение от 26.08.2014г. по ч. гр. дело №41277/2014г. по описа на СРС и
изпълнителен лист, заповед за незабавно изпълнение от 12.12.2013г. по ч. гр.
дело №50539/2013г. по описа на СРС и изпълнителен лист и заповед за незабавно
изпълнение от 11.03.2015г. по ч. гр. дело №41279/2014г. по описа на СРС и
изпълнителен лист.
Съгласно
заключението по допусната съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира,
като обективно и неоспорено между страните размерът на неизплатените задължения
към датата на заключението са както следва: по договора за кредит с № 075/2005
от 18.03.2005г. е 1652525.00лв., по договор за кредит № 896/2008 от
24.07.2008г. е 153872.91лв., по договор за кредит № 895/2008 от 24.07.2008г. е
482172.17лв., по договор за кредит № 558/2008 от 22.05.2008г. е 1308994.72лв.
При
изложените правни съображения съдът намира, че ответникът „Лъки 2006“ ООД е
материално легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл.135
от ЗЗД и съдът пристъпва към разглеждане на останалите предпоставките визирани
в посочената материално правна норма.
Безспорно
се установи, че ответното дружество „Лъки 2006“ ООД е извършило апорт с
нотариално заверено съгласие от 20.12.2013г. в капитала на „Лъки – Варна“ ООД,
вписан в Търговския регистър под № 20140102120902 и в Служба по вписванията –
гр. Варна с вх. рег. № 2582/14.02.2014 г., акт № 4, том VII на недвижими имоти:
Офис № 5, с идентификатор 10135.4508.97.1.6, с площ 290.23 кв.м., находящ се в
гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 37, ет. 3; Склад № 2, с идентификатор
10135.4508.97.1.8., с площ от 107.66 кв.м., находящ се гр. Варна, бул. „Ян
Хунияди“ № 37, ет. 4; Склад № 3, с идентификатор 10135.4508.97.1.9, с площ
101.31 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 37, ет. 4; Поземлен
имот – нива, с площ от 6,176 дка, находящ се в землището на гр. Аксаково,
ЕКАТТЕ 00182, в м-ст „Топръклък“, съставляваща имот №033010 по плана за
земеразделяне на землището на гр. Аксаково; Поземлен имот – нива, с площ от
10,562 дка, находящ се в землището на с. Игнатово, ЕКАТТЕ 32278, в м-ст
„Саячала“, съставляваща имот №013006 по плана за земеразделяне на землището на
гр. Аксаково. Това обстоятелство категорично се установява от справка в
Търговския регистър.
Апортът
или непаричната вноска в капиталово дружество представлява особен вид
отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост. Дружеството,
в което е направена непаричната вноска, придобива собствеността на деривативно
основание.
В
случая внасянето в собственост на недвижимите имоти в търговско дружество „Лъки
– Варна“ ООД е извършено и с увеличаване на капитала на същото, съгласно
решение на Общото събрание на съдружниците от 19.12.2013г. Правото на
собственост върху процесните обекти е прехвърлено с вписването на апорта в
търговския регистър.
Ответникът
„Лъки 2006“ ООД е извършил разпорежданията със собствените си имоти с пълното
съзнание у неговите управителни органи за наличието на задължения по договорите
за кредит с настъпили падежи, за принудителното изпълнение, за което са
издадени заповеди за изпълнение. От справка в Търговския регистър се
установява, че управители на двете дружества към датата на апорта
/02.01.2014г./ са били Иван Начев Андонов, К. Ж. Д.и Атанас Петров Арнаудов, те
и съдружници. Същите са знаели, че продажбата ще увреди ищеца, тъй като ответното
дружество ще се лиши от имотите, от продажната цена, на които може да удовлетвори вземането на кредитора. Действията на разпореждане са увреждащи, и защото макар
и дружеството „Лъки 2006“ ООД да е придобило 73565 дяла от капитала на „Лъки –
Варна“ ООД, същото почти веднага на 28.02.2014г. се е разпоредило с тях в полза
на друг съдружник и е прекратило участието си в „Лъки – Варна“ ООД.
Последният
елемент на фактическия състав на чл.135 от ЗЗД в хипотезата, когато увреждащата
сделка е възмездна е установяването от страна на кредитора, че за увреждането е
знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е
знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане.
Както
съдът посочи по – горе в мотивите си от служебно извършените справки в
Търговския регистър се установи, че от 19.08.2008г. и към настоящия момент
управител на дружеството „Лъки 2006“ ООД е Красимир Живков Даскалов, същият от
23.03.2011г. е управител и на „Лъки – Варна“ ООД. Той е подписал и всички анекси към договорите за
кредит за встъпване в дълг на „Лъки 2006“ ООД. Това налага извода, че ответникът
„Лъки – Варна“ ООД чрез общия си
управител е знаел за основни обстоятелства от дейността на дружеството „Лъки -
2006“ ЕООД, както и обстоятелствата свързани с поемането на задълженията по
четирите договори за кредит.
След
като ответникът „Лъки – Варна“ ООД е знаел за задълженията на „Лъки 2006“ ООД,
то е бил наясно и с обстоятелството, че след апорта на недвижимите имоти,
ищецът ще бъде лишен от възможността да се удовлетвори от продажната цена на
същите.
Ирелевантно
към основателността на отменителния иск е обстоятелството, че в хода на процеса
склад №3 с идентификатор 10135.4508.97.1.9 е прехвърлен чрез договор за покупко
– продажба, обективиран в нот. акт №6/05.09.2017г., нот. дело №842/2017г. и
склад №2 с идентификатор 10135.4508.97.1.9 също е продаден с договор,
обективиран в нот. акт №19/05.09.2017г., нот. дело №294/2017г. В действителност
е възможно кредиторът да бъде увреден не чрез една, а чрез поредица от правни
действия или сделки. В този случай той може да иска обявяването за
недействителни на цялата поредица от действия или сделки, които го увреждат в
това му качество. В случая обаче не се касае за поредица от сделки, извършени
преди подаване на исковата молба, а за такива изповядани в хода на висящ
процес. Добросъвестността на последващите преобретатели не е предмет на
изследване в настоящото производство, както и противопоставимостта на
настоящото решение на същите.
Неотносими
са и възраженията на ответниците, че ищецът има възможност да се удовлетвори от
други имоти на дружеството длъжник, както и от имоти на останалите солидарни
длъжници. В преценката на кредитора е към кое точно имущество на длъжника да
насочи изпълнението си, като за да упражни тази си възможност, то следва да е в
патримониума на длъжника или да е налице право на предпочитателно
удовлетворяване от него. Преценката на кредитора към кое точно имущество да
насочи изпълнението си не е елемент от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД.
По
разноските:
С
оглед изходът от спора, направеното искане за присъждането на разноски от
страна на ищеца, съдът намира, че ответниците следва бъдат осъдени да заплатят
сумата от 19100.64лв., от която 17890.64
платена държавна такса, 1200.00лв. възнаграждение за вещо лице, 10лв. за
съдебно удостоверение, съгласно приложените по делото доказателства за сторени
такива на основание чл.78, а.1 от ГПК.
По
делото не е преставено доказателство за плащане на държавна такса за вписване
на исковата молба от 506.24лв., поради което такав не следва да бъде присъждана
на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 135 ЗЗД
по отношение на кредитора „БАНКА ПИЕРОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско
шосе“ №115 Е извършения от „ЛЪКИ 2006“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Ян Хунияди“ №37, ет.3 апорт с дата 02.01.2014г. в капитала на „Лъки – Варна“ ООД, вписан
в Търговския регистър под № 20140102120902 и в Служба по вписванията – гр.
Варна с вх. рег. № 2582/14.02.2014 г., акт № 4, том VII на недвижими имоти: Офис
№ 5, с идентификатор 10135.4508.97.1.6, с площ 290.23 кв.м., находящ се в гр.
Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 37, ет. 3; Склад № 2, с идентификатор
10135.4508.97.1.8., с площ от 107.66 кв.м., находящ се гр. Варна, бул. „Ян
Хунияди“ № 37, ет. 4; Склад № 3, с идентификатор 10135.4508.97.1.9, с площ
101.31 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 37, ет. 4; Поземлен
имот – нива, с площ от 6,176 дка, находящ се в землището на гр. Аксаково,
ЕКАТТЕ 00182, в м-ст „Топръклък“, съставляваща имот №033010 по плана за
земеразделяне на землището на гр. Аксаково; Поземлен имот – нива, с площ от
10,562 дка, находящ се в землището на с. Игнатово, ЕКАТТЕ 32278, в м-ст
„Саячала“, съставляваща имот №013006 по плана за земеразделяне на землището на
гр. Аксаково по предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД от „БАНКА
ПИЕРОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* срещу „ЛЪКИ 2006“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ян Хунияди“ №37, ет.3 и „ЛЪКИ –
ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Ян Хунияди“ №37, ет.3, офис 5.
ОСЪЖДА
„ЛЪКИ 2006“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ян Хунияди“ №37,
ет.3 и „ЛЪКИ – ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Ян Хунияди“ №37, ет.3, офис 5 ДА ЗАПЛАТЯТ НА „БАНКА ПИЕРОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско
шосе“ №115 Е сумата 19100.64лв. /деветнадесет
хиляди и сто лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща платена
държавна такса и такси за съдебни удостоверения на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване му на страните.
Решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/