№ 10918
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110153489 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На шестнадесети май две хиляди двадесет и трета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 53489 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “....” АД, с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителните директори ....., против ...., с
ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от кмета ......
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 07.06.2021 г. в гр. София, при
движение по бул. „Джеймс Баучер“ в посока семинарията, водачът на лек автомобил
„Сузуки Витара“, с рег. № СВ2449МВ, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по лекия автомобил. За
последния имало сключен застрахователен договор по застраховка „Каско+“ при ищеца с
полица № 440120213103852 със срок на валидност от 19.01.2021 г. до 18.01.2022 г. При
ищеца била подадена претенция, по която образувана преписка по щета № 44012132116313,
по която ищецът платил застрахователно обезщетение в размер от 77,47 лв. и направил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че мястото, където е настъпило ПТП-то
е общинска собственост, като изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините, поради което и ответникът е бил длъжен да вземе
необходимите мерки. Излагат се твърдения, че ищецът е поканил ответника да плати
дължимото обезщетение, но до предявяване на исковата претенция не било извършено
плащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди .... да плати на “....” АД сумата
от 92,47 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
44012132116313, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба – 03.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото
е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника ...., подаден от надлежно упълномощен процесуален представител.
С отговора предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорва изложените от
ищеца твърдения за мястото на настъпване на ПТП-то, както и за изправност на
претърпелия вреди автомобил. Оспорват размера на претърпените вреди и платеното от
застрахователя обезщетение. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Излагат се подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен, претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, призован, не изпраща представител. По делото е
депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 412, ал. 1 от КЗ във
2
връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № 440120213103852 от 14.01.2021 г., е видно, че между „ОББ Интерлийз“ ЕАД , в
качеството му на собственик на лек автомобил „Сузуки Витара“, с рег. № СВ2449МВ, и
ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско”, като срокът на
покритие е от 19.01.2021 г. до 18.01.2022 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при “....” АД е била
образувана преписка по щета № 44012132116313, по повод постъпило уведомление, по
която щета на 09.06.2021 г. застрахователят е платил обезщетение в размер на 77,47 лв. по
сметката на лизингополучателя Ц. А. Й..
Видно от приетата като доказателство покана, на 24.08.2021 г. ищецът е поканил
ответника да възстанови платено застрахователно обезщетение по щета № 44012132116313 в
размер на 92,47 лв., поканата получена от ответника на 26.08.2021 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните
в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на
причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността
на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек
автомобил Сузуки Витара“, с рег. № СВ2449МВ, при ремонт с нови части без начислен ДДС
е 130,83 лв., а с начислен ДДС - 157 лв. Вещото лице също така сочи, че с отчитане
износването на гумата обезщетението е в размер на 78,50 лв.
От разпита на свидетелката Й. се установява, че е имало неравност по бул. „Джеймс
Баучер“ и е преминала през неравност, след което установила, че има проблем със задната
дясна гума. При движение към Хемус отбила при първа възможност. Сочи, че шофира със
съобразена скорост, поради настъпила смърт на баща при пътен инцидент. Съдът
възприема изцяло показанията на свидетелката, тъй като същите кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на
3
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото
лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение,
встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
За да се ангажира тази отговорност следва да се докажат елементите от фактическия състав
на деликта, а именно: противоправно поведение, вреди и причинна връзка между
противоправното поведение на причинителя на вредите и твърдените от ищеца причинени
вреди.
В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове,
застрахованият автомобил е бил увреден, вследствие преминаване на водача през неравност
по платното за движение, при което са нанесени щети на лекия автомобил, като водачът
няма вина. На основание сключения договор за застраховка “Каско” и настъпило
застрахователно събитие ищцовото дружество е платило обезщетение в размер 77,47 лв.,
видно от приложеното платежно нареждане. По делото липсват данни ответникът да е
възстановил тази сума на застрахователя. Предвид извършеното плащане, съгласно чл. 412,
ал. 1 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
По делото не се спори, че улиците в населените места са общинска собственост
съгласно чл. 2 от ЗОС. В случая следва да се отбележи, че заключението на вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза съдът преценява с оглед на всички събрани
по делото доказателства. Ето защо и в полза на увреденото лице, в случая собственика на
автомобила, е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на
извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице
срещу причинителя на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на
отговорността на ответника, по отношение на застрахователя, съгласно чл. 412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице
до размера на платеното обезщетение, а именно 77,47 лв., с оглед установения от вещото
лице размер на щетите. Само за пълнота следва да се посочи, че в производството пред
настоящата инстанция ищецът не ангажира доказателства относно размера на извършените
ликвидационни разноски. От събраните в хода на производството писмени доказателства,
включително и от изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза не може да се установи техния размер. Ето защо исковата
претенция за присъждане на сумата от 15 лв. за извършени ликвидационни разноски следва
да бъде отхвърлена.
Съдът намира за основателно искането за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 03.10.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, поради което същото следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съдът намира същото за основателно, като съразмерно с уважената част от исковата
4
претенция в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски
в размер на 467,48 лв. от общо направените разноски в размер на 558 лв., от които: сумата
от 50 лв. – платена държавна такса, сумата от 300 лв. – възнаграждение за вещо лице, сумата
от 40 лв. – възнаграждение за свидетел и сумата от 168 лв. –платено адвокатско
възнаграждение.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, същото се явява основателно съобразно с
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, поради
което разноски в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 16,22
лв. от общо направените разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ...., с адрес: гр. ...., представлявана от кмета ....., ДА ЗАПЛАТИ на “....” АД,
с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителните
директори ....., на основание чл. 412, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, сумата от 77,47 лв. /седемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132116313, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба –
03.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 467,48 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
главница за сумата над 77,47 лв. до първоначално претендирания размер от 92,47 лв.
/деветдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА “....” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от изпълнителните директори ....., ДА ЗАПЛАТИ на ...., с адрес: гр. ....,
представлявана от кмета ....., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 16,22 лв.
/шестнадесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN: ...., открита в
„ОББ” АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6