Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 155
гр. ВРАЦА, 16.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 19.04.2019 г., в състав:
Председател: НАДЯ
ПЕЛОВСКА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
МИРОСЛАВ ДОСОВ
в присъствието на секретар
ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
162 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. Париж,
Франция чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България против
Решение № 975/18.12.2018 г. по гр.д.№ 4218/2018 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения срещу И.Н.Г. осъдителен иск за сумата 730,82 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2016 г. до 16.05.2017 г.
Въззивникът
поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно. Навежда доводи, че
между страните е сключен договор за заем по смисъла на ЗПК и на чл.9 вр. чл.240
и сл. ЗЗД, който отговаря на всички законови изисквания, в т.ч. и на
изискванията на ЗЗП. Счита, че клаузите на договора са предмет на индивидуално
договаряне, поради което разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП е неприложима, а
направените от районния съд изводи в тази насока - неправилни. В жалбата се
поддържа, че не е депозиран отговор на исковата молба и ответникът не е оспорил
факта, че е получил договорената сума, поради което за него е възникнало освен
задължение за връщане на заетата сума и задължение за заплащане на договорената
лихва. Въззивникът проследява нормативната уредба относно размера на
договорната лихва като подчертава, че към момента на сключването на договора и
към настоящия момент законът не предвижда определен максимален размер на
възнаградителната лихва и единственото ограничение е предвидено в разпоредбата
на чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Развива теоретични доводи
относно съдържанието на понятието "добри нрави" и поддържа, че в
конкретния случай е уговорен размер на възнаградителната лихва при зачитане свободата на договаряне и на
различните икономически показатели, поради което клаузата не е нищожна. Изтъква,
че районният съд, приемайки че е налице прекомерност на лихвата, е следвало да
отхвърли исковата претенция само за тази част, която се явява прекомерна и
противоречаща на добрите нрави. Въззивникът моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде уважена осъдителната искова претенция за сумата
730,82 лв. - договорна лихва, като бъдат присъдени и направените пред двете
инстанции деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия И.Н.Г., в който се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на
решението в обжалваната част. Навеждат се доводи, че РС-Враца подробно и
мотивирано е обсъдил защо договорената лихва е в противоречие с добрите нрави и
изводът му за отхвърляне на тази искова претенция е правилен и обоснован.
Навеждат се доводи относно случаите, в които една сделка противоречи на добрите
нрави, и се поддържа, че в конкретната хипотеза е налице такова противоречие.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Враца е сезиран със заявление на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с
което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И.Н.Г.
*** за следните парични вземания: главница в размер на 1175,40 лева,
възнаградителна лихва в размер на 730,82 лева за периода от 01.05.2016 г. до 08.03.2018
г.; мораторна лихва в размер на 31,14 лева за периода от 08.03.2018 г. до 11.06.2018
г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на
направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за потребителски заем
№ PLUS-11399794/, при сключването на който И.Н.Г. е
дал съгласие, освен отпуснатия и усвоен кредит, да му бъде отпуснат и
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard и на 26.02.2016 г. е активирал предоставената му от заявителя кредитна
карта CARD-12581416 с максимален кредитен
лимит в размер на 1000,00 лева. Посочва се, че с активирането на кредитната
карта за Г. е възникнало задължение да погасява в срок минимална месечна вноска
според размера на усвоената сума. Кредитополучателят е преустановил редовното
обслужване на кредита, поради което кредиторът е блокирал използването на
кредитната карта, а натрупаните задължения на Г. по револвиращия кредит са в размер
на 1906,22 лева.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 3040/2018 г. по описа на
Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 1906/28.06.2018 г., с което заявлението е уважено изцяло.
На длъжника
е изпратено съобщение, придружено с препис от заповедта, което е връчено на 30.07.2018
г. В срока по чл.414, ал.2 ГПК - на 31.07.2018
г. И.Г. е подал възражение против заповедта за изпълнение. Със съобщение,
връчено му на 27.08.2018 год., заявителят е уведомен за постъпилото възражение
и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 12.09.2018 г. същият е предявил иск пред
ВРС, за което е уведомил и заповедния съд.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № PLUS-11399794, с който кредитополучателят И.Н.Г. е дал съгласие, освен отпуснатия и усвоен
кредит, да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard. Посочва се, че на 26.02.2016 г.
ответникът Г. е активирал предоставената му от заявителя кредитна карта CARD-12581416 с максимален кредитен лимит в размер на 1000,00 лева. Посочва се,
че револвиращият потребителски кредит кредитополучателят усвоява чрез всякакви
транзакции - теглене в брой от банкомати, плащания, чрез терминални устройства
и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта, като върху усвоената сума
се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Твърди се, че И.Г. е преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.05.2016 г., когато е извършено последното му плащане по
нея, като балансът по същата е 1906,22 лева.
Кредиторът е блокирал използването на кредитната карта, , но въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани, той
продължава виновно да не изпълнява задължението си за погасяване на натрупаните
задължения, което е породило правен интерес за кредитора да потърси защита на
задълженията си по съдебен ред чрез подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, а след подаване на възражение от длъжника - и от
предявяване на иск за установяване на вземанията.
Прави се
искане за признаване за установено по отношение на И.Н.Г. ***, че дължи на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3040/2018 г.
по описа на ВРС, а именно - главница в размер
на 1175,40 лева, възнаградителна лихва в размер на 730,82 лева; мораторна лихва
в размер на 31,14 лева, както и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на главницата.
В условията на евентуалност - при
отхвърляне на установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, ищецът предявява и иск за осъждането на И.Н.Г. да
заплати същите суми.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника И.Н.Г.. Преди първото съдебно заседание е постъпило
писмено становище от същия, с което оспорва предявените искове, и навежда
доводи за нищожност на договорните клаузи относно лихвения процент.
С постановеното
в първоинстанционното производство Решение
№ 975/18.12.2018 г. по гр.д.№ 4218/2018 г. Районен съд Враца е отхвърлил предявените от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България против И.Н.Г. установителни искове с правно основание чл.422 ГПК; на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 1000,00 лева -
главница по договор за револвиращ потребителски кредит № PLUS-11399794 от 13.08.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 12.09.2018 г.; отхвърлил е като неоснователни и недоказани
исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, както следва: иска за главница за разликата над
уважения размер от 1000,00 лева до
пълния предявен размер от 1175,40 лева; иска за сумата 730,82 лева - договорна
лихва и иска за сумата 93,81 лева - обезщетение за забава; присъдил е разноски
съразмерно с уважената част от исковите претенции.
Както бе посочено, решението се обжалва
единствено в частта, в която е отхвърлен предявения осъдителен иск за сумата
730,82 лева - договорна лихва за периода от 15.03.2017 г. до 08.03.2018 г.,
поради което предметът на въззивната проверка обхваща единствено спора
относно дължимостта на тази сума. В останалата част решението не е обжалвано и
е влязло в законна сила.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, които
обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на въззивния съд да
приеме за установено от фактическа страна следното:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че на 13.08.2015 г. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11399794, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр.София е предоставило на И.Н.Г. *** кредит за
потребителски цели в размер на 1000,00 лева, както и кредит за покупка на
застраховка "Защита на плащанията" в размер на 144,00 лв.. Договорено
е кредотополучателят да заплати такса ангажимент в размер на 35,00 лева. В
договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 46,60%, годишен
лихвен процент /ГЛП/ от 35,08% и общата стойност на плащанията от 1618,80 лева.
Ответникът се е задължил да възстанови заетата сума на 24 броя месечни вноски,
всяка от които в размер на 67,45 лева. В договора е обективиран и погасителен
план, в който са посочени падежните дати
на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.
В условията
по договора за кредит е отразено, че кредиторът може да предостави за ползване
на кредитополучателя и кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лева
след проучване на изпълнението на задълженията по договора от
кредитополучателя. Посочено е, че издаването на кредитната карта ще бъде
извършено не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита,
като всички задължения, свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат
само след активирането й от кредитополучателя. В договора се сочи, че
кредитният лимит на конкретната карта ще бъде определен едностранно от
кредитора , ще бъде съобщен на кредитополучателя и няма да надвишава посочения
максимален кредитен лимит. Конкретизирано е, че кредитният лимит представлява
револвиращ потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя
за ползване посредством кредитната карта, както и че всяка трансакция с
кредитната карта представлява усвояване по договора за револвиращ потребителски
кредит. Посочено е, че договорът за револвиращ потребителски кредит е
безсрочен, както и че срокът на валидността на кредитната карта се определя от
кредитора и е различен от срока на договора за потребителски кредит. Договорено
е задължение на кредитополучателя да плаща годишна лихва върху усвоената част
от кредитния лимит, както и такси, като размерът на лихвата и таксите ще бъдат
посочени в приложението по т.21 от договора. Договорено е задължение на
кредитора да изготвя и изпраща на кредитополучателя извлечение относно
състоянието на задълженията всеки месец, следващ месеца на извършените
трансакции, но не по-малко от веднъж годишно, както и задължение на
кредитополучателя да заплаща месечна погасителна вноска до изплащането на
начислените задължения, която ще бъде посочена в приложението по т.21 от
договора. Уговорена е право на кредитора да преразглежда размера на таксите и
лихвите всеки месец, като влизането в сила на новите размери става след
обявяването им от кредитора на посочена интернет страница и съобщаването им на
кредитополучателя, като всяка трансакция с кредитната карта след влизането им в
сила ще означава приемането им. В т.21 от договора се сочи, че кредитната карта
ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, като с нея ще бъде доставен
и документ - приложение, представляващо неразделна част от договора и съдържащо
всички конкретни условия на револвиращия кредити процедурата за активиране на
картата.
Към договора
са приложени Сертификат № PLUS-11399794, с който се удостоверява, че застрахователите
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се
задължават да застраховат И.Н.Г. съгласно Общи условия на застраховка
"Защита на плащанията". Приложени са също и посочените в сертификата
Общи условия на застраховка "Защита на плащанията", както и Общи
условия за застрахователна програма "Защита на плащанията по кредитни
карти". Посочените документи са подписани от кредитополучателя И.Г. и от
представител на кредитора.
С исковата
молба е представено заверено копие от приложение към договора, в което се
посочва, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД отпуска на И.Н.Г.
револвиращ кредит в размер на 1000 лева като издава на кредитополучателя
кредитна карта Мастъркард, чрез която последният се идентифицира и осъществява
отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит. Посочени са условията за
активирането и ползването на картата, както и конкретните условия по кредита - лихвен
процент в размер на 35%, ГПР в размер на 44,90%, дължимите такси и техния
размер, дневния лимит и минималните погасителни вноски според усвоения кредитен
лимит. Отразено, че приложението е неразделна част от договора за кредит.
Същото е подписано единствено от представител на кредитора.
Приложено е
заверено копие от товарителница, от което е видно, че на 16.02.2016 г. И.Н.Г. е
получил пратка "БНП Париба Пърсънъл
Файненс", съдържаща документи, но без да става ясно какви точно са тези документи.
Приложено е
и месечно извлечение по кредитна карта, съдържащо информация за дължимите суми
от И.Н.Г. към 15.02.2018 г.
Представена
е и покана от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД до И.Н.Г., в която се
сочи, че ответникът е активирал и използвал кредитна карта, при което за него е
възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, но на
01.05.2016 г. е преустановено плащането. Посочено е, че към момента на поканата Г.
дължи главница в размер на 1175,40 лв., договорна лихва в размер на 730,82 лв.
и обезщетение за забава в размер на 1,97 лв., които следва да бъдат изплатени в
7-дневен срок от получаване на съобщението. Няма данни тази покана да е връчена
на ответника.
При така
възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Правната
квалификация на предявения осъдителен иск за заплащане на договорна лихва е
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.2 ЗЗД.
За уважаване
на този иск ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално
предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на
заемодател, на ответника, в качеството му на заемател, и поемане на задължение
от заемателя за връщане на заетата сума и заплащане на договорена лихва в
претендирания размер.
При
извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение
на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Както бе
посочено, от представените доказателства се установи, че на 13.08.2015 г. между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и И.Н.Г. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11061242.
След
служебна справка в търговския регистър се
констатира, че посоченият в
договора кредитор "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила
от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между
"БНП Париба Пъръсънъл
Файненс" АД, регистрирано във Франция, със
седалище гр. Париж, и
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
регистрирано в България, със седалище гр. София. Считано от 1.02.18 г.,
по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец,
а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България".
По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а
ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем, в т.ч. и револвиращия кредит, на ответника
като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на
§ 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10-чл.12 ЗПК.
Разпоредбата
на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор, въззивният съд констатира следното:
В сключения
между страните договор PLUS-11399794 от
13.08.2015 г. са инкорпорирани два вида кредитни правоотношения, които по своята
същност представляват два отделни вида договори, а именно - договор за предоставяне
на потребителски кредит в размер на 1000,00 лева и договор за предоставяне на револвиращ
потребителски кредит в размер на 1000,00 лева. Според изложените в заявлението
и в исковата молба твърдения претендираните вземания на ищеца произтичат от
втория договор - за отпускане на револвиращ потребителски кредит, предоставен
на ответника за ползване чрез издадената му кредитна карта. При така очертаното
от ищеца основание на предявените искове, съдът следва да извърши преценка
относно действителността на договора за
револвиращ потребителски кредит.
При
сключване на договора е спазено общото изискване на чл.10, ал.1 ЗПК за писмена
форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора за револвиращ
потребителски кредит отговаря и на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.1-6 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора. Договорът обаче не
отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на
чл.11, т.т. 9, 10 и 11 ЗПК.
На първо
място не е спазено изискването относно
минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а
именно - не по-малък от 12. В конкретния случай след извършване на сравнение
съдът достига до извода, че при съставяне на договора е използван шрифт Garamond
с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице възможна
грешка при извършване на сравнението или че отклонението е незначително, то
нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично е налице по
отношение на приложените към договора сертификат и общи условия, които са
съставени в почти нечетлив размер шрифт.
Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем
начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на
договора. В случая сертификатът и Общите условия за застрахователна програма
"Защита на плащанията по кредитна карта" са подписан от кредитора и
ответника и в тях се съдържат уговорки относно застраховане във връзка с
плащанията по кредитната карта, поради което настоящият съдебен състав намира,
че същите съставляват елемент и от договора за револвиращ кредит, по отношение
на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.
На следващо място в сключения на 13.08.2015
г. договор в частта му относно отпускането на револвиращ потребителски кредит
не са посочени лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, както
и периодите и условията на промяна на същия; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя; условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план с отразен размер на
месечните погасителни вноски. В т.21 от договора е предвидено, че всички тези
конкретни условия ще бъдат предоставени допълнително под формата на приложение
към кредитната карта, представляващо неразделна част от първоначалния договор,
като задълженията по същото ще възникнат след активирането и използването на
кредитната карта. Такова приложение действително е представено по делото, но същото
не носи подпис на потребителя и липсват данни относно датата на съставянето му.
Както бе посочено, от приложената товарителница не става ясно дали на
16.02.2016 г. ответникът Г. е получил именно този документ. Освен това в
договора е предвидено, че кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и
таксите всеки месец, като влизането в сила на новите размери става след
обявяването им на посочена интернет страница и съобщаването им на
кредитополучателя.
Както бе
посочено, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, липсата на посочените реквизити
води до недействителност на договора за револвиращ потребителски кредит, като в
закона не е предвидена възможност за определяемост на същите.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
В случая
ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, че усвоената главница по
револвиращия кредит е в размер на 1175,40 лв. Районният съд е допуснал смесване
между двата договора, инкорпорирани в сключения
между страните договор № PLUS-11399794 от 13.08.2015 г., и неправилно е приел, че подлежащата
на връщане главница е в размер на 1000,00 лв. Това е размерът на отпуснатия
потребителски кредит, а не на усвоената сума по кредитната карта. В частта, в
която районният съд е отхвърлил частично
иска за главница, решението обаче не е обжалвано и е влязло в законна сила,
поради което допуснатото от първата инстанция нарушение не може да бъде
отстранено.
Що се касае
до претенцията за присъждане на законна лихва, както бе посочено същата не е
дължима съгласно чл.23 ЗПК, поради което предявеният иск е неоснователен.
Като е
достигнал до същия краен извод и е отхвърлил този иск, районният съд е
постановил правилен като резултат съдебен акт, който следва да бъде потвърден,
но по изложените в настоящия съдебен акт мотиви. Следва да бъде отбелязано, че
съдът е сезиран с иск за присъждане на договорна лихва в размер на 730,82 лв. за
периода от 01.05.2016 г. до 08.03.2018 г. С обжалваното решение районният съд
се е произнесъл по целия размер на иска, но за периода от 01.05.2016 г. до
16.05.2017 г. Страните не са поискали допълване или поправка на очевидна
фактическа грешка, поради което настоящата съдебна инстанция следва да потвърди
първоинстанционния акт в обжалваната му част, така както е извършено
произнасянето от районния съд.
С оглед
изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззивника И.Г. следва да
бъдат присъдени направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
975/18.12.2018 г. по гр.д.№ 4218/2018 г.
на Районен съд-Враца в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният
от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. Париж, Франция чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България против И.Н.Г. осъдителен иск
за сумата 730,82 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2016
г. до 16.05.2017 г.
ОСЪЖДА "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А. Париж, Франция чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Г., ЕГН **********,***, сумата 350,00 лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........