Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.София,
19,08,2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет
втора година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от
съдия М.Апостолова, гр.дело №6043 по описа за 2020год, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.235
и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.А. Т.
и Т.А.Т., конституирани по реда на чл.227 от ГПК, в качеството на законни
правоприемници на А.Т.Т. срещу Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, за установяване ответникът да не е собственик на
следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.402.16.1.7, апартамент № 7,
състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
152.06кв,м. с прилежащи: мазе с площ от 22,27кв.м.; таван с площ от 8,21 кв.м.,
заедно с 11,946 % ид.ч. от правото на строеж върху
мястото, находящ се в гр. София, ул. „*********съседи
на етажа имот с идентификатор 68134,402,16,1,6, под обекта 68134,402,16,1,4;
68134,402,16,1,3; 68134,402,16,1,5; над обекта-68134,402,16,1,9;
68134,402,16,1,8; 68134,402,16,1,10;.
Поддържа на 03.02.1982г. да е настанен в апартамент, находящ се на ул. „Е.Йосиф“ № 32, ет.3, състоящ се от три
стаи, кухня и сервизни помещения на основание Заповед РД -12-290/07.10.1981г. и
договор за наем с Директора на РРСП „Експлоатация и поддържане на сграден фонд”
р-н Васил Левски гр. София. На 31.03.1998г. е сключен нов договор за наем с
Областния управител на област София, с който част от имота е преотстъпен на
друг наемател, а наемната площ по отношение на ищеца е редуцирана до
87,63кв.м., като в действителност е продължил да ползва цялото жилище от
152.06кв.м.
През 2003год. въз основа на заповед №
РД-02-14-583/24.10.2003г., МРРБ е прекратило наемното правоотношение, но ищецът
е продължил да ползва имота предвид
очаквана продажба и извършени подобрения в него. Независимо, че договора за
наем е прекратен през 2008г., ищецът продължил да стопанисва имота, включително
и към настоящият момент. През 2016г. областният
управител на София област издава заповед РД-15- 143/03.08.2016г. за изземване
на жилището. Като основание за това е посочено, че срокът за наем, съгласно
чл.19, ал.4 от Закона за държавната собственост е изтекъл през 2008г., а считано от 2016г. имотът се управлява от
Министерството на регионалното развитие и благоустройство, във връзка с което е
издаден АЧДС 09083/07.04.2016г. След направена справка в имотния
регистър към Агенцията по вписванията по вх.№ 20289, том XLVII, №37,
им.п. 414229 се установява, че считано от 2016год. с АЧДС №09083/
07.04.20016г., МРРБ се легитимира като собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.402.16.1.7, апартамент № 7, състоящ се от три
стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 152.06квм. с
прилежащи: мазе, с площ от 22,27кв.м.; таван, с площ от 8,21 кв.м. заедно с
11,946 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото.
Посочено е, че бивш собственик на този имот е държавата, като е предоставен за
управление на МРРБ. Предходните АДС са с №11707/26.11.1981 г. на „Васил Левски”
РНС и АДС № 02763/31.01,2001г, одобрен от Областен управител на област София.
Поддържа да не се установява идентичност с процесния
имот, поради липса на достатъчна индивидуализация.
Поддържа
имотът да е одържавен през 1978год. след договор за замяна като заменителите -С.П.Г.и С.П.Г.са
били собственици и са предоставили в замяна на MCA апартамент, находящ
се на адрес гр. София, ул. „********на различен адрес от посочения в АЧДС.
Излага държавата да не е собственик на процесния
имот, а същият да е придобит от ищеца по давностно
владение в периода от 2008год. до датата на
исковата молба. Подадено е заявление пред Областния управител
на София за издаване на удостоверение, че имотът не е общинска или държавна
собственост, след което с удостоверение изх. № ОА 23 - 06252 е съобщено на
ищеца, че за горепосочения имот е съставен АЧДС 09083/07.04.2016г, утвърден от
Областния управител на София с предоставени права за управление на МРРБ.
Съобразно
изложеното обосновава правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск. Претендира
разноски.
Ответникът-Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост на исковата претенция, а при условията на евентуалност неоснователност на същата. Поддържа процесния имот да е придобит на основание договор за замяна от 07,08,1979год. като разликата в стойността на заменяемите жилища е внесена по сметка на министерството на строителството и строителните материали. Съставен е АДС с №11707/26,11,1981год. на РНС Васил Левски, а имотът е отстъпен на Министерството на строителството и архитектурата. Съставен е АЧДС №02763/31,01,2001год., правата върху имота са предоставени на Областен управител София. Впоследствие е издаден АЧДС с №09083/07,04,2016год. С писмо изх.№209-00-14/19,11,1981год. МСА на осн.т.3 от Разпореждане №156 на бюрото на МС от 24,07,1973год. предава имота за стопанисване на РРСП към РНС Васил Левски, след което ищецът заедно със семейството си е настанен като служител на МСА/сега МРРБ/. Именно поради прекратяване на наемното правоотношение е издадена заповед за изземване на имота от ищеца. Оспорва да е налице придобивна давност за ищеца поради нормативната забрана -§1 от ДР на ЗС до 31,12,2022год. сочи ищецът да е държател на имота, а не владелец и давност не тече. При условията на евентуалност релевира възражение за придобиване на имота по давност от 07,08,1979год. до настоящия момент.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното след като
обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
С
оглед задължително на осн.чл.278, ал.3 от ГПК за
състава определение №983/11,04,2022год.
на САС, постановено по д.№783/2022год., съдът дължи произнасяне по спора по
същество.
Съгласно тълкуването дадено с
ТР№8/27,11,2013год. на ВКС всяка страна, независимо от процесуалното си
качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. При отрицателния установителен
иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва
каквото и да било претендирано от него право върху
вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът
ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е
било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при
условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника
по отрицателния установителен иск, това би означавало
да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не
докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.
Въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е
свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата
молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването
му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по
делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от
ищеца вещно право. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност
да придобие имота на оригинерно
основание или по реституция, ако отрече претендираните
от ответника права. Конкретната хипотеза е именно тази, ищецът би могъл да се позове на
изтекла в негова полза придобивна давност, ако отрече
характера на имота като държавен. В
производството по предявения отрицателен установителен
иск ищецът следва да установи фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва
правото на ответника, а именно: 1. Упражняване на фактическа власт в продължение на срока по
чл.79 от ЗС 2. Намерение за своене.
В
продължение на разясненията дадени с т.1
от ТР№8/2013год. на ВКС относно преценка на правния интерес, съдът следва да съобрази и
тълкуването на ВКС по преценка на правния интерес от предявен
отрицателен установителен иск съобразно Решение
№9/10,02,2017год. постановено по гр.д.№6320/2015год. на ВКС, 2 ГО, с което е
даден отговор на въпроса- как следва да се произнесе съдът при недоказване на
фактическите твърдения обосноваващи
правен интерес. Прието е производството по делото да подлежи на
прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи
правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е
титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се
на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния
имот при отричане правата на ответника.
Видно от протокол от 14,03,1975год. по дело №1254 на СРС на С.П.Г.е
предоставен в дял петстаен апартамент, находящ
се на втори надпартерен етаж от жилищна сграда на ул.*********при
описани в акта съседи.
Видно от
удостоверение №ДИ-660/26,12,1978год. на
Отдел държавни имоти при Васил Левски районен народен съвет е видно, че
описания имот не е отчужден на основание Закона
за отчуждаване на едрата градска
покрита недвижима собственост, няма държавен произход.
По
молба на С.П.Г.и С.П.Г.от 05,06,1978год. е заявено искане за
замяна на собствен на молителите недвижим имот с недвижим имот, в който
последните са настанени, находящ се в гр.София, ********бл.****Със заповед на ИК на Кирковски РНС с №ЗА-С-16/78год. от 05,12,1978год. на осн.чл.13 от ЗС и чл.130 от ЗТСУ е наредено да се извърши
замяна на държавен недвижим имот, с имот
собственост на С.и С.Г., находящ се в гр.София, ул.Е.*******
С договор за замяна на осн.чл.24 от ЗСГ
и Наредбата за държавните имоти на
основание цитираната по-горе заповед се заменя държавен недвижим имот, находящ се в гр.София,
бул.9-ти септември №54, бл.*******,
апартамент №49, жк.Лагера при описани граници на стойност от 12613лв., с имот
собственост на С.П.Г.и С.П.Г., находящ се в гр.София,
ул.*******апартамент застроен на 152,06кв.м., заедно с прилежащите му
11/946/100 ид.части от общите части на сградата
и правото на строеж върху мястото на стойност 12462лв. Разликата в стойността на заменяемите вещи от 151лв. заменителите са внесли в полза на министерство на строителството и строителните материали
с вносна бележка №314/07,08,1979год.,
приложена на лист 147 от делото.
На осн.т.3
от Разпореждане №156 на Бюрото на
МС от 24,07,1973год. с писмо №209-00-14/19,11,1981год. Министерство
на строителството и архитектурата предава за стопанисване на РРСП към РНС В.Левски апартамент
находящ се на ул.Е.******* Съставен е АДС №
11707/26,11,1981год. за процесния имот, видно от
който е предоставен за стопанисване и
управление на Министерство на строителството
и архитектурата.
С посоченото
разпореждане № 156 на Бюрото на Министерски съвет от 24.07.1973г. се „образуват
към окръжните народни съвети държавни стопански предприятия за
благоустройствено строителство и за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд”. С него се образува към СГНС ДСП за ремонт,
поддържане и стопанисване на сградния фонд и се
задължават министерствата, ведомствата и държавните стопански организации да
предадат до края на 1973г. за стопанисване собствените си жилищни сгради,
заедно с одобрените архитектурно-строителни проекти, и всички активи по
отношение на ремонта, поддържането и стопанисването на сградите, както и
звената си за ремонт, поддържане и стопанисване на ведомствения жилищен фонд.
Постановено е ведомствата да си запазват правото да настаняват свои работници и
служители в предадените жилища като въпреки това съобразно установената съдебна практика е
прието, че въпреки запазеното право на ведомствата и предприятията да
настаняват в жилищата свои работници и служители, стопанисването и управлението
на жилищата е било предоставено на народните съвети, които са имали и правото
на разпореждане с тях.
Не се спори между страните А. Т. Т. да е
настанен със заповед
№РД-12-290/07,10,1981год. в жилището
на ул.*******състоящ се от три стаи,
кухня и сервизни помещения.
Въз основа на издадената заповед е
сключен договор за отдаване под наем на
държавен жилищен имот от РРСП „Експлотация
и поддържане на сградния
фонд“ район Васил Левски, в качеството на наемодател и А. Т., в качеството на наемател с дата 03,02,1982год.
Сключен е нов договор за отдаване под
наем за процесния имот от 31,03,1998год., с
площ от 87,62кв.м. С допълнително споразумение от 01,09,1998год. ,
30,09,1998год.27,03,199год. е
променена месечната наемна цена на
имота, а с последното е променена
полезната площ на 130,кв.м.
С молба от 17,05,2010год. е
потвърдено намерение на
наемателя А. Т. да закупи
процесното жилище , за което са подавани молби от 2000год. до 2003год.
С молба от 14,03,2017год. до министерство на регионално развитие и благоустройство е заявено отново искане за продажба на имота. В
същата е посочено да е предоставено разрешение от МСАБ с писмо от 18,07,1990год. и 18,04,2002год.
Съставен е АЧДС
№02763/31,01,2001год. за процесния имот на осн.чл.68 от ЗДС и АЧДС №09083/07,04,2016год.
От изслушаното по делото заключение на
Съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, идентичност
на процесния имот с имот предмет договор за замяна ,
в който е посочен административен адрес ул.*******Имот с идентификатор 68134,402,16,1,7 и имотът по договор за замяна от 07,08,1979год., съставляващ
апартамент със застроена площ от
152,06кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения са
идентични, поради което възражението на
ищеца за липса на идентичност съдът намира да е
неоснователно.
Действително актът за държавна, респ. общинска собственост не поражда вещно право
на собственост в полза на държавата,
респ. общината върху актуван имот като той има констативно действие и удостоверява съществуването му, поради
което при възникнал спор за собственост
ответникът
има доказателствената тежест да установи поддържаното придобивно основание. В конкретната хипотеза се сочи на
договор за замяна, евентуално придобивна давност.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установено процесният
имот да е държавна собственост като същия е придобит на основание договор за
замяна от 07,08,1979год. с имот
принадлежал на физически лица. За неоснователно съдът намира релевираното възражение на ищеца заменителите С.Г.и С.Г.да не са били собственици на имота.
От една страна е приложено удостоверение изключващо държавен характер на имота,
а от друга страна са представени документи легитимиращи заменителите като носители на вещно право, а именно НА
№22/1961год., с който М.Д.е призната за собственик на жилище-апартамент на втори етаж, състоящ се от пет стаи, кухня
вестибюл, коридор и балкон, при съседи подробно описани в акта. С протокол от
14,03,1975год. в дял на С.П.Г.е предоставен пет стаен апартамент,
заедно със сервизни помещения, находящ се на втори надпартерен етаж в сграда на ул. Е.*******
Към момента на придобиване на имота на основание договор за замяна процесния имот е
станала държавна собственост на осн. чл.2 от ЗС, съгласно който. собствеността принадлежи на държавата, на
кооперациите и на другите обществени организации (социалистическа собственост). С придобиването на имота през м.08,1979год. е
предоставен на Министерство на строителството
и архитектурата, а по т.3 от Разпореждане на Бюрото на МС от 1973год.
е предоставен за стопанисване и управление на РРНС Васил Левски. Съгласно чл.86 от ЗС
изрично е предвидена забрана да не може да се придобие по давност
вещ, която е социалистическа собственост. След разделянето на собствеността на държавна и общинска през
1991год. се следва преценка доколко държавното имущество е запазило характера си на държавна собственост. С приемането на §7 от
ПЗР на ЗМСМА/ДВ 77/1991год./ е видно да преминават по силата на закона в
собственост на общините описаните в т.1
–т.7 държавни имущества. Действително в
т.5 от §7 е посочено, че преминават в собственост на общината жилищните обекти, но процесното жилище не е
от категорията такива, а именно изградено по реда на
чл. 117 от Закона за териториално
и селищно устройство, за оборотни жилища
или за социални
мероприятия, включително за отдаване под
наем на социално
слаби семейства. Не се установи
и изключението на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, според която не преминава в собственост на общините
имуществото по ал.1, което е включено в капитала, уставния фонд или се
води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно
имущество. Не се установи да е налице
основанието на чл.6 от ЗС, т.7, изменена с §6 от ПЗР на ЗМСМА, която сочи да са общинска
собственост имуществата преотстъпени безвъзмездно от държавата.
Ето защо не се установи ответникът да е загубил
правото на собственост върху процесното жилище, включително и поради изтекла в полза на ищеца придобивна давност. На осн.чл.86
от ЗС до 1996год., а впоследствие предвид установения мораториум върху придобивната давност
относно недвижими имоти - частна
държавна и частна собственост, приет със ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1 юни
2006 г.), първоначално временно
за 7 месеца. С § 3 ЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за
държавната собственост (ДВ,
бр. 105 от 2006 г.) срокът е удължен до 31 декември 2007 г. С § 1
ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.) е удължен до 31 декември 2008 г. Със ЗИЗС (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) срокът е удължен до 31 декември 2011г., със
ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), срокът е удължен до 31 декември
2014 г. Със ЗИДЗС (обн.,
ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.) срокът е удължен до 31 декември 2017 г. Удължаването до 31.12.2022 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 3 от 2022 г. - ДВ, бр. 18 от 2022 г.) Въпреки
това за периода от 31,12,2017год. да датата на
исковата молба 29,06,2020год. не е изтекъл предвидения давност срок за
придобиване на право на собственост,
поради което е безпредметно и обсъждане
на трансформацията на държането върху имота от страна на ищеца във владение, което да е манифестирането
спрямо действителния собственик.
Ето защо настоящият състав намира
исковата претенция да е неоснователна
и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 350,00лв.-в.л. и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от Д.А. Т., с ЕГН ********** и Т.А.Т., с ЕГН **********
/конституирани по реда на чл.227 от ГПК, в качеството на законни правоприемници
на А.Т.Т./, със съд.адрес ***,
срещу Държавата, чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройство отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, за установяване ответникът да не е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.402.16.1.7, апартамент № 7, състоящ се от три стаи, хол,
кухня и сервизни помещения със застроена площ от 152.06кв,м. с прилежащи: мазе
с площ от 22,27кв.м.; таван с площ от 8,21 кв.м., заедно с 11,946 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. София, ул. „*********съседи на етажа имот
с идентификатор 68134,402,16,1,6, под обекта 68134,402,16,1,4;
68134,402,16,1,3; 68134,402,16,1,5; над обекта-68134,402,16,1,9; 68134,402,16,1,8;
68134,402,16,1,10; като неоснователен.
ОСЪЖДА
Д.А. Т., с ЕГН ********** и Т.А.Т., с ЕГН ********** /конституирани по
реда на чл.227 от ГПК, в качеството на законни правоприемници на А.Т.Т./, да заплатят на Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр.София, ул.*********на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 450,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: