№ 8279
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110101463 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Н. В.“ ЕООД срещу „А1 Б.“
ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 572,40 лв. като платена
на ответника при липса на основание, ведно със законната лихва от 12.01.2022 г. до
окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 69,64
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от плащането на всяка една
фактура с начална дата от 15.03.2019 г. до 11.01.2022 г.
Ищецът твърди, че има сключен с ответника договор № ********* от
05.07.2018 г., по силата на който, ведно с приложенията към него, ответникът му
предоставя електронни съобщителни услуги за шест мобилни номера, като с Анекс от
15.07.2020 г. са включени още 4 мобилни номера. Сочи, че от 05.07.2018 г. „А1 Б.“
ЕАД е начислявало месечни такси за още два мобилни номера, за които обаче „Н. В.“
ЕООД нямал сключен договор, а именно: за тел. номер ********** месечна такса от
8,25 лв. без ДДС и за номер 0887449*** месечна такса от 5 лв. без ДДС. Твърди, че за
периода от м. 01.2019 г. до м. 01.2022 г. е заплатил на ответника сума в общ размер от
572,40 лв., представляваща сбор от начислените месечни такси за двата номера, за
които твърди, че не е сключвал договор, поради което същите били платени без
основание. Твърди още, че 06.11.2018 г. и на 13.08.2021 г. подавал заявления за
преустановяване неоснователното начисляване на суми до ответното дружество. Иска
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната
страна, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Сочи се, че
сумите в размер на 9,90 лв. с ДДС за тел. номер ********** и 6 лв. с ДДС за номер
0887449*** са начислявани съобразно договореното между страните, поради което
полученото вземане в общ размер от 572,40 лв. е дължимо платено, поради което не
подлежи на връщане. Въз основа на горното счита, че исковете следва да бъдат
1
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, поради което като безспорно и ненуждаещо се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 ГПК са отделени следните
обстоятелства: че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на Договор № ********* от 05.07.2018 г., по силата на който, ведно с
приложенията към него, ответникът му предоставя електронни съобщителни услуги;
че ответникът е начислявал за периода от м. 01.2019 до м. 01.2022 г. ежемесечно такси
в размер на 9,90 лв. с ДДС за тел. номер ********** и 6 лв. с ДДС за номер
0887449***, както и че процесната сума в размер от 572,40 лв. е получена от ответника.
От приложените по делото писмени доказателства (л. 150 - 156) се установява,
че преди подписване на Договор № ********* от 05.07.2018 г., страните по спора са
сключили предходен договор, а именно Договор № *********/08.09.2016 г. ведно
приложенията към него. Видно от приложение № 2 към този договор (л. 151), е било
уговорено предоставяне на електронни съобщителни услуги по отношение на
процесните два номера - ********** (с тарифен план Мтел Сърф S 6GB) и 0887449***
(с тарифен план бизнес мобилен интернет XS), фигуриращи под номер 8 и 9 в списъка
на телефонните номера, за които е сключен договорът. Не се спори между страните, а и
се установява от приложения № 4 и № 5 към Договор *********/08.09.2016 г., че
договорената месечна такса за план Мтел Сърф S 6G (за телефонен номер **********)
е съответно 8,25 лв. без ДДС (9,99 лв. с ДДС), а за план Бизнес мобилен интернет XS
(за телефонен номер 0887449***) – 5 лв. без ДДС (6 лв. с ДДС).
Съгласно т. 5.2 от Приложение № 4 към Договор *********/08.09.2016 г.,
съответно т. 6.2.1 срокът на ползване на услугите по всяко от приложенията е 24
месеца, считано от алтернативно определен момент в договора. Съгласно аналогичните
клаузи по т. 5.3.1 и т. 6.2.4 от двете приложения, в случай, че в рамките на последния
месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено
оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане
на уговорения срок, ползването на същите продължава за неопределен срок при
същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено
предизвестие от всяка страна без неустойки.
Видно от съдържанието на последващия Договор № ********* от 05.07.2018 г.,
както и приложенията към него, не е уговорено изрично предоставяне на услуги за
двата процесни номера.
По делото са приложени разпечатки на електронна кореспонденция в заверен
от страната препис по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК (л. 39 и сл.). Видно от същите, на
8.10.2018 г. е заявено желание за прекратяване на услугите, които „Н. В.“ ползва от А1
и чиито двугодишни договори са изтекли. В отговор на 06.11.2018 г. служител на „А1“
е поискал да бъде попълнено приложеното заявление за прекратяване за посочените
два номера. Видно от последващи електронни съобщения от същата дата, приложеното
заявление е изпратено, като в електронното съобщение се визуализира и съдържанието
на същото, от което се установява, че са посочени двата процесни номера. Електронна
кореспонденция с аналогично съдържание е водена и през 2021 г. (16-18.08., 03.09.2021
г.).
По делото са приложени фактури, които са предмет на изследване по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на същата, което съдът
кредитира като обективно и компетентно и отговарящо пълно на поставените въпроси,
първата фактура, с която е начислено задължение, представляващо компонент от
2
глобално заявената като сбор сума, е от 11.02.2019 г., а датата на плащане на първото
задължение е 18.03.2019 г. Вещото лице и изчислило, че размерът на обезщетението за
забава върху платените месечни суми, пресметнато за период с различна начална дата
– а именно, датата на плащане на всяка от отделните месечни суми, първата от които е
18.03.2019 г., и с еднаква крана дата – до 11.01.2022 г., възлиза на сумата от 51,02 лв.,
изчислена върху месечните задължения от 9,90 лв. с ДДС, и 30,98 лв., изчислена върху
месечните задължения от 6,00 с ДДС. Съответно общият размер на начислената
мораторна лихва възлиза на сумата от 82 лв.
По делото са изслушани и показанията на св. Николай Коев, син на едноличния
собственик на капитала на ищцовото дружество, които по съдържание подкрепят
приложените по делото разпечатки на електронни съобщения – а именно, че след
изтичане двугодишния срок на договора от 2016 г., свидетелят лично изрично писмено
е заявил, че желае преустановяване на услугите за двата процесни номера, както и че е
получил потвърждение от мениджъра на „А1“, с когото са комуникирали по отношение
на сключените с „Н. В.“ ЕООД договори, че извършеното от него е достатъчно за
прекратяването на услугите.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже плащане на
процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за
получаването й.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
По делото като безспорно бе установено заплащането от страна на ищеца,
съответно получаване на процесната сума от ответното дружество.
Съдът намира, че недоказано остава твърдението на ответника за наличие на
правно основание за получаване на сумата. Такова би било наличието на облигационно
отношение между страните, по силата на което е уговорено предоставянето на услугата
за двата процесни номера. В изпълнение на предвидената в Договор №
*********/08.09.2016 г. и приложенията към него възможност, ищецът е заявил в
писмена форма желание за прекратяване предоставянето на услуги по двата номера
още на 06.11.2018 г. Не само изявлението е направено в писмен вид, но освен това са
спазени изискванията на ответното дружество чрез попълване и изпращане на нарочен
формуляр. Изпращането на същия по електронен път съдът намира за достатъчно за
достигане на изявлението на ищеца до ответника, доколкото видно от приложената по
делото електронна кореспонденция, това е бил избран от страните начин за
комуникация, като именно по този начин е изпратен и формулярът за попълване.
Следователно след писменото изявление на ищеца и на основание приложимите
клаузи по т. 5.3.1 и т. 6.2.4 от Приложение № 4 и № 5 към Договор №
*********/08.09.2016 г., ответникът е следвало да преустанови начисляването на суми
за процесните два номера. Ето защо заплащането на начислените за тях суми се явява
без правно основание, поради което подлежи на връщане. Искът е основателен за
пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е докаже наличието на главно парично задължение и изпадане на
3
ответника в забава.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/ 21.11.2019 г. по т.д. № 5/2017 г. на
ОСГТК на ВКС при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата
на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да
изпълни. Правоотношението, елемент от което е задължението за връщане на даденото
без основание, е с извъндоговорен характер, съответно то е безсрочно, което
предполага необходимостта от отправяне на покана за изпадане на длъжника в забава
(за разлика от изрично предвиденото изключение при правоотношението, породено от
непозволено увреждане). Денят на получаване на недължимо платената сума е този на
настъпване на изискуемостта на задължението за връщане на даденото без основание,
съответно и начален момент на погасителната давност, но не и момент на изпадане на
длъжника в забава, тъй като за последната е необходимо изявлението на кредитора, с
което иска изпълнение. Ето защо мораторна лихва върху претендираната и приетата за
дължима главница не може да се присъди от момента на плащане на всяка от
отделните суми. Отделно от това по делото не е доказано отправянето на покана от
страна на ищеца до ответника за заплащане на сумата от 572,40 лв., с което длъжникът
да е бил поставен в забава. Ето защо акцесорният иск се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Всяка от страните претендира разноски, като с оглед изхода на спора, такива
следва да се присъдят и на двете страни.
Ищецът е претендирал разноски в общ размер от 1250 лв., от които 900 лв.
платено адвокатско възнаграждение, 50 лв. държавна такса и 300 лв. депозит за ССчЕ.
Възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за частично
основателно с оглед фактическата сложност на делото, проведените съдебни
заседания, както и като съобрази, че минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004
г. не са актуализирани от приемането й, поради което същото следва да бъде намалено
до сумата от 650 лв. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1114,42
лв.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определено от съда съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на
10,85 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Н. В.“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 572,40 лв. като платена на
ответника при липса на основание, ведно със законната лихва от 12.01.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н. В.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „А1 Б.“
ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 69,64 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от плащането на всяка една фактура
с начална дата от 15.03.2019 г. до 11.01.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Н. В.“ ЕООД, ЕИК
4
********* на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 1114,42 лв., представляваща
разноски по настоящото производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Н. В.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД сумата от 10,85 лв., представляваща разноски
по настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5