№ 532
гр. Русе, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Татяна Черкезова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20254500500803 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София против решение №1233/04.08.2025 г., постановено по гр.д.
№5503/2024 г. по описа на Русенския районен съд, с което е уважен
предявеният от И. И. Л. и Ц. И. Л. и двамата от гр.Русе иск за установяване
недължимост на сумите: главница в размер на 6289 евро- просрочена
главница, за сумата от 245.32 евро- просрочена договорна лихва за периода
02.01.2015 г.- 23.06.2025 г., лихвена надбавка за забава в размер на 14.01. евро
за периода 02.01.2015 г.- 23.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.06.2015 г. до изплащане на вземането, за 60 евро -
заемни такси, и разноските, включващи държавна такса от 258.43 лв. и 653.12
лв. юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист №2920/30.06.2015
г., издаден по ч.гр.д.№3505/2015 г. по описа на РС-Русе като погасени по
давност. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде
1
отхвърлен. Претендира и направените разноски за производството.
Ответниците по жалбата И. И. Л. и Ц. И. Л. са подали отговор по реда на
чл.263 от ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Считат, че решението е правилно по изложени съображения и искат същото
да се потвърди и се присъдят направените разноски за въззивното
производство.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството е образувано по предявеният от И. Л. и Ц. Л. против
жалбоподателя иск с правно основание чл.439 от ГПК- за установяване
недължимост на вземането на банката по изпълнителен лист
№2920/30.06.2015 г., издаден по ч.гр.д.№3505/2015 г. по описа на РС-Русе, за
сумите: главница в размер на 6289 евро- просрочена главница, 245.32 евро-
просрочена договорна лихва за периода 02.01.2015 г.- 23.06.2025 г., лихвена
надбавка за забава в размер на 14.01 евро за периода 02.01.2015 г.- 23.06.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2015 г. до
изплащане на вземането, 60 евро- заемни такси и разноските, включващи
държавна такса от 258.43 лв. и 653.12 лв.- юрисконсултско възнаграждение,
въз основа на който е образувано изпълнително дело №2024***0400746 по
описа на ЧСИ В. Н- рег. №*** на КЧСИ като погасено по давност.
Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от
средствата за правна защита срещу незаконно принудително изпълнение,
обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на
изпълнителния процес. Същият предоставя възможност на длъжника чрез
отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото
право въз основа на новонастъпили факти като в случая длъжникът е навел
доводи, че вземането на взискателя е погасено по давност.
Защита по чл.439 от ГПК се явява съпътстваща изпълнителния процес,
2
поради което правният интерес от нея като абсолютна процесуална
предпоставка за нейната допустимост, е обусловен от наличието на висящ
изпълнителен процес, респ. наличие на изпълнително основание, въз основа
на което е издаден изпълнителен лист и въз основа на който кредиторът може
да инициира изпълнително производство.
Този извод се извежда от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК,
задължаваща съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното
производство при уважаване на иска. В този смисъл е правната доктрина и
трайно установената съдебна практика, обективирана в определение по ч.гр.д.
№ 854/2022 г. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 577/2019 г. на ВКС,
определение по ч.т.д.№ 2331/2019 г. на ВКС, определение по ч.т.д.№
1660/2021 г. на ВКС.
От приложеното изпълнително дело №2024***0400746 по описа на ЧСИ
В. Н- рег.№*** на КЧСИ е видно, че е налице висящо изпълнително
производство срещу ответниците по жалбата и ищци в първоинстанционното
производство, като взискателят е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия- запор върху трудово възнаграждение, запор на МПС,
възбрана, опис, оценка и публична продан на недвижими имоти на
длъжниците. Към настоящият момент изпълнителното производство е висящо
като вземането на взискателя не е удовлетворено.
С оглед на обстоятелството, че е налице висящо изпълнително
производство и взискателят не е удовлетворен, предявеният иск е допустим и
правилно е разгледан по същество. Това обуславя допустимостта на
обжалваното решение.
Ответниците по жалбата в качеството си на длъжници по изпълнението
оспорват съществуването на изпълняемото право по издаден в полза на
жалбоподателя изпълнителен лист, като искът е основан на факти, настъпили
след приключване на производството - погасяване на вземането по давност.
Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания,
регламентиран в чл.110 и сл. от ЗЗД, който законът свързва с бездействие от
страна на кредитора за определен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
3
срок.
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на
давностния срок като го свързва с деня, от който вземането е станало
изискуемо. Този общ принцип заложен в цитираната разпоредба намира
приложение във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго.
В чл.155 от ЗЗД са регламентирани хипотезите, в които давността спира
да тече, а в чл.116 от ЗЗД са посочени хипотезите, при които се прекъсва
давността, сред които е и предприемането на действия на принудително
изпълнение.
В настоящият случай кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист за
вземанията си за главница, лихви, такси и разноски на 30.06.2025 г. по ч.гр.д.
№ 2165/29.06.2015 г. по описа на Районен съд- Русе въз основа на издадена в
негова полза заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК.
Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена като правни
последици на влязло в сила решение. Това е така, тъй като длъжникът не може
да оспори вземането с възражения, основани на факти или обстоятелства,
които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане
срока за възражение по чл.414 от ГПК, поради което влязлата в сила заповед
за изпълнение има установително и преклудиращо действие, както и
изпълнителна сила, аналогична на тази на влязло в сила решение.
От данните по приложеното гр.д.№185/2019 г. по описа на Районен съд-
Русе е видно, че вземането на банката- жалбоподател по издадената заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е било оспорено от длъжниците с
възражение по реда на чл.414 от ГПК, което е породило и правният интерес от
предявяването на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК- предмет
на приложеното гражданско дело.
Предявеният иск е уважен като е установено по отношение на
длъжниците, че съществува вземането на банката по издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3505/2015 г. по описа на Районен
съд- Русе. Решението е влязло в сила на 29.10.2021 г. / датата на постановяване
на крайния съдебен акт- определение №60710/29.10.2021 г. по гр. дело
№1683/2021 г. на ВКС/.
4
Съгласно чл.416 от ГПК (доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) /изм./ след влизане в
сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за
изпълнение влиза в сила.
С оглед установителната, преклудираща и изпълнителна сила на
заповедта за изпълнение, в процесния случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет
години.
Вземането на банката е установено със влязло в сила съдебно решение,
поради което от 29.10.2021 г. е започнала да тече нова давност, която не е
изтекла нито към момента на образуване на новото изпълнително
производство, нито към завеждане на иска. Това обуславя неоснователност на
предявеният иск.
Неправилно първоинстанционният съд е определил началния момент, от
който е започната да тече, визираната в чл.117, ал.2 от ГПК. Неправилни са и
изводите на съда, че при висящ исков процес относно вземането, давността
спира да тече.
Жалбоподателят се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на които е било образувано изпълнително дело
№895/2018 г. по описа на ЧСИ В.Н- рег. № *** на КЧСИ. Вземането- предмет
на принудително изпълнение, е било оспорено от длъжниците с възражение
по чл.414 от ГПК, поради което банката е предявила иск за установяване на
вземането. Докато трае съдебния процес за вземането давността спира да тече
на основание чл.115, б.“Ж“ от ЗЗД. В настоящият случай с оглед разпоредбата
на чл.416 от ГПК /изм./, заповедта за изпълнение влиза в сила с приключване
на съдебното производство за установяване на вземането- 29.10.2021 г. и от
този момент е започнала да тече нова петгодишна давност- чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Процесуалното бездействие на взискателят през времето на съдебния
процес за установяване на вземането няма материално правни последици и не
води до погасяване на вземането по давност.
Обжалваното решение, с което предявеният иск по чл.439 от ГПК е
неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални
5
нарушения и неправилно приложение на материалния закон и същото следва
да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново решение, с което
искът се отхвърли като неоснователен.
Разноските за производството са в тежест на ответниците.
В полза на жалбоподателят следва да се присъдят направените разноски
за производството.
По делото жалбоподателя е представляван от юрисконсулт, поради което
на основание чл.78, ал.8 от ГПК има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка инстанция. За въззивното
производство банката е заплатила и държавна такса в размер на 321.01 лв.,
която също следва да се възложи на насрещната страна.
Ответниците по жалбата следва да заплатят на жалбоподателят общо
разноски в размер на 521.01 лв. за двете инстанции.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №1233/04.08.2025 г., постановено по гр.д.
№5503/2024 г. по описа на Русенския районен съд и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от И. И. Л., ЕГН
********** и Ц. И. Л., ЕГН ********** и двамата от гр.Русе, ул.“*** против
„Банка ДСК“ АД- гр.София иск за установяване недължимост на сумите:
главница в размер на 6289 евро- просрочена главница, за сумата от 245.32
евро- просрочена договорна лихва за периода 02.01.2015 г.- 23.06.2025 г.,
лихвена надбавка за забава в размер на 14.01. евро за периода 02.01.2015 г.-
23.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.06.2015 г. до изплащане на вземането, за 60 евро- заемни такси, и
разноските, включващи държавна такса от 258.43 лв. и 653.12 лв.-
юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист №2920/30.06.2015 г.,
издаден по ч.гр.д.№3505/2015 г. по описа на РС-Русе като погасени по
6
давност.
ОСЪЖДА И. И. Л., ЕГН ********** и Ц. И. Л., ЕГН ********** и
двамата от гр.Русе, ул.“*** да заплатят на „Банка ДСК“ АД- гр.София сумата
в размер на 521.01 лв. разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7