Определение по дело №59891/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14840
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20211110159891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14840
гр. София, 13.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110159891 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК
за признаване за установено недължимост на суми за такса битови отпадъци за 2010 г., 2011
г. и 2012 г. и годишен данък за 2011 г. и 2012 г., отнасящи се за собствения на ищеца
недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Суходолска“ № 73 и данъчна партида №
М0900125, деклариран с данъчна декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № 11-00-
09/000125/22.11.2006 г., а именно: 480,00 лв. - такса битови отпадъци за 2010 г., 4 406,66 лв.
– такса битови отпадъци за 2011 г., 5 742,22 лв. – такса битови отпадъци за 2012 г., 2 844,24
лв. – годишен данък за 2011 г., 3 744,28 лв. – годишен данък за 2012 г., ведно със законната
лихва върху всяка от сумите до окончателното им заплащане, както и на суми за просрочени
лихви за забава върху всяка от главниците, а именно: 128,98 лв. – лихва за забава върху
задължението за такса битови отпадъци за 2010 г. за периода от 01.01.2010 г. до 15.07.2013
г., 857,60 лв. – лихва за забава върху задължението за такса битови отпадъци за 2011 г. за
периода от 01.01.2011 г. до 15.07.2013 г., 544,80 лв. – лихва за забава върху задължението за
такса битови отпадъци за 2012 г. за периода от 01.01.2012 г. до 15.07.2013 г., 557,05 лв. –
лихва за забава върху задължението за годишен данък за 2011 г. за периода от 01.01.2011 г.
до 15.07.2013 г. 331,77 лв. – лихва за забава върху задължението за годишен данък за 2012 г.
за периода от 01.01.2012 г. до 15.07.2013 г., които са установени с акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК по декларация № 18/15.07.2013 г., издаден от .. община,
дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ – поради погасяването им
по давност.
Ищецът „Д..“ ЕООД твърди, че с акт за установяване на задължения по декларация №
18/15.07.2013 г., издаден от дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и
такси“ при ответника .. община, са установени за дължими следните суми за такса битови
отпадъци за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и годишен данък за 2011 г. и 2012 г., отнасящи се за
собствения му недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Суходолска“ № 73 и данъчна
партида № М0900125, деклариран с данъчна декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № 11-00-
09/000125/22.11.2006 г., а именно: 480,00 лв. - такса битови отпадъци за 2010 г., 4 406,66 лв.
1
– такса битови отпадъци за 2011 г., 5 742,22 лв. – такса битови отпадъци за 2012 г., 2 844,24
лв. – годишен данък за 2011 г. и 3 744,28 лв. – годишен данък за 2012 г., ведно със законната
лихва върху всяка от сумите до окончателното им заплащане, както и 128,98 лв. – лихва за
забава върху задължението за такса битови отпадъци за 2010 г. за периода от 01.01.2010 г. до
15.07.2013 г., 857,60 лв. – лихва за забава върху задължението за такса за битови отпадъци за
2011 г. за периода от 01.01.2011 г. до 15.07.2013 г., 544,80 лв. – лихва за забава върху
задължението за такса битови отпадъци за 2012 г. за периода от 01.01.2012 г. до 15.07.2013
г., 557,05 лв. – лихва за забава върху задължението за годишен данък за 2011 г. за периода от
01.01.2011 г. до 15.07.2013 г. 331,77 лв. – лихва за забава върху задължението за годишен
данък за 2012 г. за периода от 01.01.2012 г. до 15.07.2013 г. Поддържа, че с възлагателно
писмо от 17.03.2014 г. ответникът е възложил принудителното им събиране на ЧСИ Т.В с
рег. № 791 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, за което видно от
удостоверение с изх. № 11765/29.07.2016 г. по описа на същата е образувано изп. дело №
292/2014 г. Сочи, че от страна на взискателя не е поискано извършването на изпълнителни
действия и по делото няма събрани парични суми, позовавайки се на съобщение на съдебния
изпълнител с изх. № 7189/20.09.2018 г., поради което считано от изтичане на 2 години от
последното поискано изпълнително действие – образуването на изпълнителното дело на
22.03.2014 г. последното следва да се счита за прекратено по силата на закона, а именно: на
22.03.2016 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Допълва, че последното валидно
извършено изпълнително действие се явява наложеният запор върху банковата му сметка в
„... АД – на 16.04.2014 г., считано от когато е започнала да тече нова 5-годишна давност по
смисъла на чл. 171, ал. 1 ДОПК, която към настоящия момент също е изтекла – още на
16.09.2019 г., което счита за допълнително основание за недължимост на исковите суми.
Допълва, че способът му за защита е посредством предявяване на отрицателен
установителен иск за недължимост на процесните суми поради погасяването им по давност.
С тези съображения отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.. община“ е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете при твърдението, че същите са недопустими, доколкото
имат характер на искане по 173 ДОПК – за отписване на погасени по давност публични
задължения, поради което компетентен да се произнесе по него е съответният служител на
общинската администрация, определен със заповед на кмета на общината да изпълнява
функциите на публичен изпълнител. Като допълнително основание за недопустимост на
производството посочва и факта, че с постановление от 14.05.2021 г. на ЧСИ Т.В с рег. №
791 на КЧСИ изпълнително дело № 292/2014 г. по описа на същата е било прекратено, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради перемция, поради което за ищеца липсва правен
интерес от водене на настоящия процес. По същество оспорва исковете по основание и
размер. Конкретно посочва, че вземанията за такса битови отпадъци за 2012 г. в размер на
5 742,22 лв., начислената върху него лихва за забава в размер на 544,80 лв., лихвата за забава
върху главницата до погасяване на вземането, както и за вземанията за годишен данък за
2012 г. в размер на 3 744,28 лв., начислената върху него лихва за забава в размер на 331,77
2
лв., както и лихвата за забава върху главницата до погасяване на вземането не са погасени
по давност, тъй като не е изтекъл 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК.
Счита, че това е така и по отношение на вземанията за лихва за забава, както следва: 128,98
лв. – начислена върху задължението за такса битови отпадъци за 2010 г. за периода от
01.01.2010 г. до 15.07.2013 г., 557,05 лв. – начислена върху задължението за такса за битови
отпадъци за 2011 г. за периода от 01.01.2011 г. до 15.07.2013 г., както и 857,60 лв. –
начислена върху задължението за такса за битови отпадъци за 2011 г. за периода от
01.01.2011 г. до 15.07.2013 г., тъй като на основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК същите имат
характер на самостоятелни вземания, поради което давността за тях започва да тече от
момента на установяването им – 15.07.2013 г. Допълва, че с писмо от 05.07.2021 г. ищецът е
бил уведомен, че част от вземанията за 2010 г. са погасени по давност, поради което оспорва
да е дал повод за завеждане на делото за това за такса битови отпадъци. С тези съображения
отправя искане за прекратяване на производството по делото, респ. за отхвърляне на
предявени иск. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК в тежест на ищеца е да установи
правния си интерес от търсената съдебна защита – отричане на вземането, като докаже
предприето от ответника извънпроцесуално поведение, свързано с претендиране на
процесните вземания. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника
е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Съдът намира, че изложените с исковата молба фактически твърдения обуславят
правния интерес на ищеца от образуване на настоящия процес, поради което на този етап
производството по делото се явява процесуално допустимо.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемането е допустимо. Следва да се изиска копие от изпълнително дело №
20147880400191 по описа на ЧСИ ..., с рег. № 788 на КЧСИ и изпълнително дело №
20147910400292 г. по описа на ЧСИ Т.В с рег. № 791 на КЧСИ, за прилагане по настоящото
такова.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ ..., с рег. № 788 на КЧСИ копие от изпълнително дело №
20147880400191 по описа на същия за прилагане по настоящото такова.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Т.В с рег. № 791 на КЧСИ копие от изпълнително дело №
3
20147910400292 г. по описа на същата за прилагане по настоящото такова.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2022 г. от
09:40 ч., за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и
приложенията
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4