№ 20259
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110111863 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 и 45 ЗЗД и по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД АРМЕЕЦ АД моли съда да признае за установено на осн.
чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА е задължен да му
плати следните суми: на осн. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД - 1952,90 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпените на 14.3.2019 г. в гр.София
имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №********, от попадане в
необозначена и необезопасена дупка на общинския път, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
застраховка – полица №0306х0379380/25.4.2018 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 2.4.2024 г., до изплащане на сумата; на осн.
чл.86, ал.1 ЗЗД – 611,57 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД за периода 18.7.2020 – 18.7.2023 г.
Моли за осъждане на ответника да му плати на осн. чл.78, ал.1 ГПК и
обезщетение за направените по делото разноски.
Ответникът, с отговора на исковата молба, оспорва исковете по
основание и размер. Моли да се отхвърлят.
1
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на него е издадена
заповед за изпълнение, срещу която ответникът е възразил по реда на чл.414
ГПК, и това обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящите
искове по чл.422, ал.1 ГПК.
От приетата по делото САТЕ и от показанията на свидетеля Е. Д. се
установява, че на 14.3.2019 г. е управлявала л.а. с рег. №******** по
общински път в гр.София и е претърпяла ПТП и повреди по автомобила
поради наличието на необезопасени и необозначена дупка на пътното платно
на общинския път, която не е могла да избегне.
Безспорно е по делото, че мястото на ПТП представлява общински път.
От приетата по делото полица е видно, че към датата на произшествието
между собственика на посочения автомобил и ищеца действа договор за
застраховка, по силата на който последният се задължава срещу
застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП.
Не се спори, че ищецът е обезщетил собственика по реда на чл.405, ал.1
КЗ с плащане на обезщетение, което се равнява на възнаграждението по
чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила – 1942,90 лв., и е
направил ликвидационни разноски за оценка на обезщетението по чл.405 КЗ в
размер на 10 лв..
От САТЕ се установява, че повредите по автомобила от техническа гледна
точка са в причинно-следствена връзка с произшествието и че средните
пазарни цени за отстраняване на повредите по автомобила се равняват на
1928,70 лв. а обичайният размер на ликвидационните разноски е равен на 15
лв.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът на осн. чл.410,
ал.1, т.2 КЗ встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя
на вредата. В случая на осн. чл.31 от Закона за пътищата ищецът носи
2
задължението да поддържа общинския път, следователно на него е възложена
работата по повод неизпълнението на която са настъпили вредите за
собственика на посочения автомобил и на осн. чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД именно
ответникът следва да понесе деликтната отговорност.
Искът е доказан по основание. От доказателствата се установифа фактите
в негова доказателствена тежест - договора за застраховка, застрахователното
събитие, настъпилите повредите по автомобила, причинната връзка между
повредите и наличието на дупка на общинския път, средната пазарна цена за
отстраняване на повредите по автомобила към датата на произшествието.
Искът е частично доказан по размер – до установения чрез САТЕ размер на
средните пазарни цени – 1928,70 лв., и направените от ищеца ликвидационни
разноски от 10 лв., които са в рамките на обичайните размери.
Ответникът не доказа възраженията си или да е платил обезщетението по
чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
Изложеното сочи, че искът следва да се уважи частично – до размера от
1938,70 лв., и да се отхвърли за разликата над тази част до пълния предявен
размер от 1952,90 лв.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно този текст при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Ето защо, ищецът носи тежестта да докаже фактите
по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава;
ответникът - твърдените правоизключващи факти и възражения; ако ищецът
докаже твърденията си - плащането цената, на падежа или заедно с
обезщетение за забава.
В настоящия случай главният иск е частично основателен, ответникът е
представил регресна покана, която от отбелязването върху разписката за
връчването й се установява, че е поставила ответника в забава считано от
26.6.2019 г. От тогава на осн. чл.84 ЗЗД същият е в забава да изпълни главното
задължение по чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, поради което на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД е
задължен плати ищеца обезщетени в размер на законната лихва върху главния
дълг за периода на забавата. Съдът изчисли по реда на чл.162 ГПК размера на
законната лихва за исковия период – 18.7.2020 – 18.7.2023 г., размерът на
законната лихва върху установения размер на задължението по чл.410 КЗ се
3
равнява на 607,08 лв..
Относно разноските по делото. Основателността на исковете сочи, че на
осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца и направените
от него разноски по представения списък по чл.80 ГПК, съразмерно на
уважената част от иска – 99,29 % от 634,68 лв. за разноските по настоящото
дело и 134,68 лв. – по заповедното, тоест 630,17 лв., съответно 133,72 лв.
Ищецът е задължен на осн. чл.78, ал.3 ГПК да плати на ответника
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от
исковете – 0,71 % от 100,00 лв., т.е. 0,71 лв..
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, гр. София, ул. "Московска" № 33 е
задължен да плати на ищеца ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК *********, следните
суми:
на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ , вр. чл.49 от ЗЗД – 1938,70 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпените на 14.3.2019 г. в гр.София
имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №********, от попадане в
необозначена и необезопасена дупка на общинския път, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
застраховка – полица №0306Х0379380/25.4.2018 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по ч.гр.д. №40371/23 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-
в – 19.7.2023 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 607,08 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ , вр. чл.49 от ЗЗД за периода 18.7.2020 –
18.7.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ , вр. чл.49 от ЗЗД –
само за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 1952,90
лв., както и – частично иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – само за разликата от
уважената част до пълния предявен размер от 611,57 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с
4
ЕИК ********* да плати на ищеца ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК *********,
следните суми: 630,17 лв. – обезщетение за направените по настоящото дело
и 133,72 лв. - по заповедното ч.гр.д. №40371/23 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК
********* да плати на ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********
сумата от 0,71 лв., представляваща обезщетение за направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд пред
СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните по
реда на Глава двадесета от ГПК.
Преписи от същото да се връчи на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5