№ 321
гр. Варна, 04.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора В. Ч. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
частно наказателно дело № 20253000600353 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
За АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА се явява прокурор Ч..
Обвиняемият А. А. А., редовно уведомен, явява се лично и с адв.К. М. П.
от АК – ВАРНА, надлежно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ.М.: - Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
Представям медицински документи свързани с нанесени телесни
увреждания по отношение на подзащитния ми в следствие на побоя при
задържането му, които са извършени след мярката за неотклонение пред
Окръжен съд Варна, следкато беше освободен по разпореждане на
прокуратурата, същите са част по СМЕ, която ще бъде приобщена към
материалите по ДП.
ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод. Не възразявам да се приемат
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, намира,
че представените доказателства като относими следва да се приемат, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал представените
от защитника на обвиняемия писмени доказателства, а именно: лист за
преглед на обвиняемо лице, за проведена консултация и амбулаторен лист,
ведно с изготвено на ръка заключение от Амбулатория за индивидуална
практика за дентална помощ в град Долни чифлик от д-р А.И., във връзка с
констатирани увреждания след проведена образна дентография.
1
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ДИМИТРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло
частния протест на колегата от ОП – Варна, считам, че същия е основателен.
Разследването е в самото си начало и въпреки това няма спор, че
наличните доказателства сочат за извършени от обвиняемия А. престъпления
по чл.144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК и по чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр.чл.129, ал.ал.1
и 2 от НК.
Не споделям извода на ОС – Варна, че от свидетелските показания и
обясненията на обвиняемия не се съдържат данни, от които да е видно, че А.
А. е нанесъл удари по полицейските служители, при неговата съпротива да му
сложат белезници, очевидно и да има някакво съпричастие към причиненото
съответно средно телесно увреждане. То е изключено да бъде извършено при
умишлена форма на вината.
Съдът се позовава на изготвена по делото СМЕ, според, която травмата
която била причинена на полицейския служител при общ механизъм, т.е.
включена е възможността и нараняванията като медикбиологична
характеристика да са в резултат на удар в тъп предмет.
На този етап от разследването е достатъчно, че в показанията на двамата
полицейски служители - С. и П. се съдържат категорично данни, че
обвиняемия А. е употребил физическо насилие спрямо тях, като в резултат на
този физически сблъсък С. е претърпял средна телесна повреда - счупване на
пети пръст на дясна ръка.
Точния механизъм на полученото травматично увреждане тепърва
предстои да бъде изяснен, но няма спор, че същото е причинено от обвинемия
А. на полицейски служител при или по повод изпълнение на служебните
задължения.
Безспорно е налице и заканата за убийство спрямо другия служител П..
Т.е. считам, че предпоставката за налагане на мярка за неотклонение
задържане под стража е налице и наличие на обосновано предположение за
авторството на деянието.
Колкото до втората предпоставка да извърши друго престъпление или да
се укрие предвид агресивното, арогнатно и нагло поведение на обвиняемия А.
при посещение на полиаците в дома му, да хване брадва и да се закани на
единия от тях, че ще го заколи, да окаже физическа саморазправа с другия
полицай сочат категорично, че обвиняемия е способен да се укрие или да
извърши друго престъпление.
Ето защо пледирам пред Вас определението на ОС – Варна, с което е
наложена мярка за неотклонение „Подписка“ да бъде отменено, а на
обвиняемия А. да бъде наложена мярка за неотклонение задържане под
стража, с оглед осигуряване на нормалното и своевременно разследване на
делото.
2
АДВ.М.: - Уважаеми Апелативни съдии, аз Ви моля да не уважавате
частния протест от страна на ОП – Варна, който бе поддържан и днес.
Считам, че в определението на ОС - Варна подробно са изложени
аргументи по отножение на липсата на кумулативните предпоставки,
необходими за налагане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно
задържане под стража.
Противно на становището на прокуратурата считам, че от материалите по
ДП липсват каквито и да било категорични данни за това подзащитния ми да е
нанесъл телесни повреди по отношение на двамата полицаи, да е осъществил
физическо насилие в следствие на което единия от тях С. да е получил
травматично увреждане квалифицирано като средна телесно повреда, видно
от изготвената и приобщена към материалите на ДП СМЕ.
Напротив цялото обвинение по отношение на подзащитния ми основно се
гради на свидетелските показания на полицейските служители С. и П., които
показания са абсолютно идентични дадени пред разследващ по отношение на
който и неговата фигура като служител е коментирано от съда, от
председателя на състава н ВОС, като считам, че правилни, законосъобразни и
обосновани във връзка със събраните по делото доказателсва са изводите на
съда, че липсват каквито и да било данни от свидетелските показания и
обясненията, както на обвиняемия, така и на останалите разпитани свидетели
по ДП подзащитния ми да е нанасял удари на полицейските служители, а
неговата съпротива да е довела до евентуално самонаряняваоне от страна на
свидетеля С..
Както и самите Вие виждате подзащитния ми е с наранявания, които е
получил при нанесения му побой при задържането, който е продължил в
рамките на около половин час, видно от показанията на разпитаните
свидетели.
А що се отнася до обвинението по чл.144, ал.3, т.1 от НК съдът е посочил,
че може само разумно да се подозира, че обвиняемия е извършил такова
деяние, за което му е повдигнато обвинение, и пак въз основа основно на
показанията на полицейските служители и обяснения, които не е ясно той при
какви обстоятелства е дал.
Считам, че не са налице кумулативните предпоставки, че има опасност
същия да се укрие предвид обстоятелството, че след като същия беше
освободен при вземане на мярка за неотклонение подписка, в изпъленине на
прокурорско разпореждане да бъде прегледан в съдебна медицина същия
веднага сам отиде, доброволно, подложи се на необходимите прегледи, живее
на мястото, което му е по постоянния адрес и днес сам доброволно се яви за
разглеждане на мярката пред Вас.
На следващо място, т.к. в частния протест се визират данни затова, че
може да извърши друго престъпление, т.к. полицейските служители са
посетили дома му по подаден сигнал за извършено домашно насилие, считам,
че няма и такива данни, още повече, че жената, с която той е живеел на
3
семейни начала, която се е обадила на 112 отново се е върнала, заедно живеят
на адреса и полицейските служители през ден посещават дома на
подзащитиня ми.
Така, че не считам, че същия може да се укрие, да извърши друго
престъпление или и да възпрепятства производството по делото и разкриване
на обективната истина за приключване на наказателното производство.
В този смисъл Ви моля да не уважавате протеста и да потвърдите
определението на ОС – Варна като правилно и законосъобразно и взетата по
отношение на подзащитния ми мярка за неотклонение за адекватна.
ЖАЛБ.А.: – Не искам да съм в затвора.
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ след тайно съвещание,
ревизирайки първоинстанционния съдебен акт и след запознаване с
материалите по делото, отчитайки и представените в днешното съдебно
заседание доказателства, касаещи здравословното състояние на обвиняемото
лице, с оглед на извършени спрямо него действия непосредствено след
постановяване на съдебния акт, установи следното:
Производството е по реда на чл. 64 от НПК.
По отношение на обвиняемия са били повдигнати две обвинения по
чл.144, ал.3, т.1 от НК и по чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр.чл.129, ал.2 от НК.
Разследването е в началната си фаза. Въпреки това, настоящата инстанция
констатира, че събраните гласни и писмени доказателства налагат извода за
наличие на обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемото лице към
деянието по чл.144, ал.3, т.1 от НК, какъвто извод е направил и
първоинстанционния съд.
налични са доказателства и за нанесена телесна повреда на полицейски
служител от страна на обв. , докщато същият е оказавал съпротива при
задържавнето му. Доколко обаче ще бъде обоснована, респ. законсъобразна
във времето предаявената правната квалификация на обвиняемото лице, може
само да се предполага на този етап. Факт са обаче налични увреждания у
полицейския служител и те са свързани с извършване на служебните му
задължения по задържане на обвиняемия. От друга страна, този съд съобрази
предоставената в днешното с. з. информация за получени от обвиняемия
телесни увреждания след освобождаването му от съдебната здала, които по
своето естество са достатъчно сериозни. Преценено в съвкупност
гореизложеното, дава основание и на настоящата инстанция да не приема на
този етап, че са налични категорични доказателства за извършено деянието по
чл.131, ал.2 от НК от обв. А., за което му е повдигнато обвинение.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
обвиняемият продължава да живее със свидетелката, спрямо която е
упражнил насилие и станало повод да се потърси полиц. помощ, на
съпружески начала. Очевидно, бита, начина на живот и като цяло –
етническото естество на изява на чувствата и реакциите, са в основата на
демонстрираното от обв. поведение.
4
Така или иначе, настоящата инстанция намира, че липсва втората
предпоставка по смисъла на чл.63 от НПК за това, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие, поради което намира, че мярката за
неотклонение, съответна на извършеното, с оглед данните за личността на обв.
/същият не е осъждан/ е „Гаранция в пари“ в размер на 2000 лева, която
обвиняемият следва да внесев в 10 дневен срок от днес.
При невнасянето й в срок, обвиняемото лице следва да бъде задържано.
С оглед на гореизложеното въззивният съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение с Рег.№ 1164/31.10.2025 година,
произнесено на 30.10.2025 година от ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА по ЧНД №
1588/2025 година, с което е взета мярка за неотклонение „ПОДПИСКА” по
отношение на А. А. А..
ВЗЕМА мярка зда неотклонение „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ“ в размер на
2000 лева, вносима в 10 дневен срок от днес по отношение на А. А. А., ЕГН
**********, обвиняем по Досъдебно производство № 3187/2025 г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, като при невнасянето й в определения
срок и размер обвиняемия следва да се задържи.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10:45 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5