Решение по дело №2177/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1207
Дата: 12 октомври 2022 г. (в сила от 12 октомври 2022 г.)
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20221000502177
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1207
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло М.

Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502177 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, вр.чл.463, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от Столична
община, с която оспорва решение № 688 от 30.03.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 13
495/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4-г състав, с което е
оставена без уважение жалбата от Столична община, отдел ,,Ревизии и събиране на
вземания“, дирекция „Общински приходи“, с адрес: гр. София, ул. Чамкория N 1, срещу
разпределение по протокол от 01.07.2021 г. по изп. дело N 20198470400182 по описа на ЧСИ
Н. П. с per. N ***, с район на действие - СГС, с което не й е разпределена сумата от 833.76
лв. - такса битови отпадъци за ап. 10, находящ се в гр. София, ул. Фредерик Шопен N 1, ет.
2, и сумата от 10 958.25 лв. - такса битови отпадъци за подземен паркинг - гараж на две
нива, находящ се в гр. София, ул. Фредерик Шопен N 1, разположен на първия сутерен, на
кота - 3,50 м. и на втория сутерен на кота - 6,00 метра.
В жалбата се твърди, че изводите на съда относно необосноваността на
претендираното от частния жалбодател привилигировано включване на таксата битови
отпадъци са неправилни. Поддържа, че при извършване на рзпределението ЧСИ е нарушил
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, като не е взел предвид, че се касае за публично
вземане, което следва да се удовлетвори с предимство при разпределението. Инвокира
доводи относно липсата на синхронизация на уредбата на ЗЗД с данъчното законодателство,
поради което следва да се приеме, че публичните общински вземания за такси се ползват с
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, като аргумент в подкрепа на това становище е
разпоредбата на чл. 722 ТЗ, където сред привилегированите публични вземания на
държавата и общините са посочени и вземанията за такси. Поддържа, че вземанията на
Столична община по извършеното разпределение произтичат от задължения за неплатени
такси за имота, предмет на публична продан, и че те са публични вземания по см. на чл. 162,
ал. 2, т. 1 и 3 ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗМДТ, като на основание чл. 458 ГПК Столична
1
община винаги се смята за присъединен взискател по право за дължимите от длъжника
публични вземания, чийто размер е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на
разпределението, а в случая доколкото се касае за разпределение на сума. постъпила от
продажба на имот, то следва да се зачитат привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Иска се
от съда да постанови решение, с което да бъде отменено атакуваното решение и вместо него
се постанови ново, с което подадената жалба против извършеното разпределение се уважи.
Ответникът „Търговска банка Д“ АД оспорва подадената жалба, като твърди,
че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да остави без уважение
жалбата. Твърди, че разпоредбата на чл. 136 ЗЗД е императивна и не подлежи на
разширително тълкуване. Разпоредбата на чл. 136 ЗЗД не отрежда привилегия на всички
публични вземания по чл. 162 ДОПК, а само на тези, посочени в чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, а
именно - вземанията на държавата за данъци върху определен имот.
Ответниците по жалбата, взискатели в изпълнението ТД на НАП - София и
„Топлофикация София" ЕАД не взимат становище по жалбата.
Ответниците по жалбата, длъжници в изпълнението „*** - 87“ ЕООД и Г. Л.
М. не взимат становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 688 от 30.03.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 13 495/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4-г състав, съдът е оставил без уважение
жалбата от Столична община, отдел ,,Ревизии и събиране на вземания“, дирекция
„Общински приходи“, с адрес: гр. София, ул. Чамкория N 1, срещу разпределение по
протокол от 01.07.2021 г. по изп. дело N 20198470400182 по описа на ЧСИ Н. П. с per. N
***, с район на действие - СГС, с което не й е разпределена сумата от 833.76 лв. - такса
битови отпадъци за ап. 10, находящ се в гр. София, ул. Фредерик Шопен N 1, ет. 2, и сумата
от 10 958.25 лв. - такса битови отпадъци за подземен паркинг - гараж на две нива, находящ
се в гр. София, ул. Фредерик Шопен N 1, разположен на първия сутерен, на кота - 3,50 м. и
на втория сутерен на кота - 6,00 метра.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
производството по изпълнително дело N 20198470400182 по описа на ЧСИ Н. П. е
образувано на 12.06.2019 г. по молба от „Търговска банка Д“ АД въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 12.04.2019 г. по гр. д. N 19 701/19 г. по описа на Софийски
районен съд, 88 състав, съгласно който длъжникът „*** - 87“ ЕООД и длъжникът Г. Л. М.,
са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Търговска банка Д“ АД сумата от
501 134.07 евро, представляваща главница по предоставен от „Търговска банка Д“ АД
кредит, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2019 г. до изплащане на вземането,
сумата от 114 247.08 евро - договорна лихва за периода от 25.11.2015 г. до 13.03.2019 г.,
сумата от 111 111.92 евро - наказателна лихва за периода от 25.11.2015 г. до 14.03.2019 г.,
сумата от 5 700.40 евро - наказателна лихва за периода от 15.03.2019 г. до 03.04.2019 г.,
сумата от 15 469.79 евро - такси по договора, сумата от 93.87 евро - разходи при стъпване по
ЗОЗ, както и 29 399.72 лв. - разноски по делото, от които 29 249.72 лв., внесена държавна
такса и 150 лв., възнаграждение на юрисконсулт.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
принудителното изпълнение е насочено към недвижими имоти, ипотекирани и възбранени в
полза на взискателя, които са собственост на длъжника „*** - 87" ЕООД, както и че
2
длъжниците „*** - 87“ ЕООД и Г. Л. М. са получили покани за доброволно изпълнение по
делото на 24.06.2019 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 12.05.2021 г.
съдебния изпълнител е изготвил протоколи за обявяване на купувачи - на подземен паркинг
- гараж - на две нива и на апартамент N 10, находящи се в сграда с административен адрес:
гр. София, ул. Фредерик Шопен N 1. Не се спори, а се установява и от доказателствата по
делото, че обявените за купувачи са внесли дължимите суми, постановленията за възлагане
са влезли в сила, поради което съдебния изпълнител е пристъпил към извършване на
разпределение, като на 01.07.2021 г. е изготвил и предявил протокол за разпределение по чл.
460 ГПК.
Видно от приложеният по делото протокол за разпределение от 01.07.2021 г.
постъпилата сума в размер на 269 550.83 лв. е разпределена от ЧСИ, както следва: на
основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД - разноски за изпълнение - на взискателя „Търговска банка
Д" АД - сумата от 11 676.80 лв. и допълнително начислени такси и разноски - сумата от 108
лв.; на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД - вземания за данъци недвижими имоти - на
взискателя СО, ПАМДТ, район Студентски - сумата от 3 028.96 лв. - за данъци върху
продадени имоти - ап. 10 и подземен гараж на два етажа; на основание чл. 136. ал. 1, т. 3
ЗЗД - за вземане на взискателя „Търговска банка Д“ АД, обезпечено е първа по ред
договорна ипотека, вписана в АВ - имотен регистър - гр. София, е дв. вх. per. N
12440/04.04.2011 г., акт N 42, т. 7, за сумата от 750 000 евро, ведно е главници, лихви, такси,
комисионн, разноски, евентуални наказателни надбавки, разноски по принудително
събиране на вземанията и други, новирана на 29.03.2021 г. е акт N 167, т. 14. дв. вх. per. N
18349/29.03.2021 г., общо в размер на 1 230 538,22 лв., е разпределен остатъкът от сумата в
размер на 254 737.07 лв. в полза на ипотекарния взискател ..Търговска банка Д" АД.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 688 от 30.03.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 13
495/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4-г състав, съдът е
оставил без уважение жалбата от Столична община, отдел ,,Ревизии и събиране на
вземания“, дирекция „Общински приходи“, с адрес: гр. София, ул. Чамкория N 1, срещу
разпределение по протокол от 01.07.2021 г. по изп. дело N 20198470400182 по описа на ЧСИ
Н. П. с per. N ***, с район на действие - СГС, с което не й е разпределена сумата от 833.76
лв. - такса битови отпадъци за ап. 10, находящ се в гр. София, ул. Фредерик Шопен N 1, ет.
2, и сумата от 10 958.25 лв. - такса битови отпадъци за подземен паркинг - гараж на две
нива, находящ се в гр. София, ул. Фредерик Шопен N 1, разположен на първия сутерен, на
кота - 3,50 м. и на втория сутерен на кота - 6,00 метра.
По допустимостта и основателността на подадената жалба:
Жалбата е подадена от лица с представителна власт и в установения от закона
едноседмичен срок, поради което е процесуално допустима. В жалбата са инвокирани
доводи свързани с твърдението за неправилно приложение на закона по отношение на реда
за извършване на разпределението и съществуване на привилегия по отношение на
вземането на такса битови отпадъци. Така наведените доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело
сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между
3
другите вземания по съразмерност. От това следва, че разпределението предпоставя няколко
взискатели по същото изпълнителното производство и недостатъчност на сумата, постъпила
от изпълнението, за цялостното удовлетворяване на всички взискатели (вж. решение № 74
от 23.06.2021 г., постановено по гр.д. № 4 150/20 г., по описа на Г.К., ІV Г.О. на ВКС.
Редът за удовлетворяване на вземанията е уреден в разпоредбата на чл. 136
ЗЗД, в която са посочени вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение в реда, по който са изброени. Съгласно разпоредбата по чл. 136, ал. 1, т. 2
ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват само вземанията на държавата за
данъци върху недвижим имот, но не и други публични задължения, свързани с този имот.
Неоснователно е твърдението на жалбодателя, че предвид посочването на
таксата за битови отпадъци, като публично общинско вземане (чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от
ДОПК), то следва да се приеме, че същото попада в приложното поле на разпоредбата на
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, същото се ползва с право на предпочитително удовлетворяване.
Безспорно, съгласно цитираната разпоредба задълженията за данък върху недвижимите
имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания. В
тълкувателната практика на Конституционния съд на РБ (решение 2/2000 г. по к.д. № 2/2000
г.) е направено ясно разграничение между общинска и държавна собственост и между
общински и държавни публични и частни вземания. Вземанията на общините за такса
битови отпадъци като публични вземания са различни по своя характер от вземанията за
данъци. Те са вземания за извършена от общината услуга, определена в чл. 62 ЗМДТ.
Същевременно в чл. 1 ЗМДТ са изборени различните видове местни данъци, които
постъпват в общинския бюджет. По този начин са диференцирани различните видове
публични вземания. Ето защо и предвид действащата разпоредба на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД,
публичното вземане на общината за такса битови отпадъци не може да се приравни на
"вземане на държавата за данъци", така както е посочено в разпоредбата на закона. От
привилегията на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД се ползват само вземанията на държавата/общините
за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този
имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни
възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори. Таксата битови отпадъци
безспорно не представлява данък, като публичния характер на същото вземане не може да
го приравни на данък, който е принудително, невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка
насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред от държавата, тъй като се
дължи за предоставена услуга.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 688 от 30.03.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 13
495/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4-г състав, като
правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5