РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Р., 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета А.а
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20244500500415 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Ц. Л. обжалва Решение № 72 от 23.01.2024г, постановено по гр.д.№
3721/22 по описа на РРС, с което са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените от нея субективно съединени искове с правно
основание чл.109, ал.1 във вр, чл.50 oт 3С да бъдат осъдени ответниците да
преустановят извършваните oт тях неоснователни действия, изразяващи се в
прекъсване на водоподаването към сграда с идентификатор **********,
намираща се в Поземлен имoт *********, с адрес гр.Р., ул."О.П." **, както и
да бъдат задължени ответниците да възстановят ВиК водопроводното
отклонение, свързващо имота на ишцата с общата водопроводна сградна
инсталация, намираща се в техния имoт към oбщия /главен/ водомер за тяхна
сметка; Ц. Л. е осъдена да заплати на ответниците Е. В., Р. В., „Еми В." ЕООД
с управител Е. В. разноски в размер на 1 840лв. и Ц. Л. е осъдена да заплати
на ответниците Г. Й. и М. Й. разноски в размер на 1200лв. Счита, че
решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон,
процесуалните правила и необоснованост и поради противоречие между
изложеното в мотивите и диспозитива на същото. Неправилни са изводите на
съда, че не е доказала, че собственият и имот в сграда с идентификатор
*********.3 е бил присъединен на законно основание към водоснабдителната
система в обекта на ответниците, тъй като по делото е безспорно установено,
че за имота е имало разкрита партида 69/178, съществувала още през 1998г
като на 24.11.2017г партидата е прехвърлена от „ВиК-Р.“ от името на
предишните собственици на нея без никакъв проблем след представяне на
1
нотариален акт. По делото са представени и доказателства- фактура, че имота
е бил свързан с общото водопроводно отклонение на парцела и е разполагал с
питейна вода, като са му начислявани сметки за потребление на същата.
Фактът, че същия се води към партидата на общия водомер за парцела,
намиращ се в мазата на ответниците, и фигурира като изряден клиент на
„ВиК“ води единствено и само до извода, че имотът е бил законно
присъединен към мрежата на „Вик“ съобразно изискванията към момента и
този факт неправилно и приет от съда като недоказан. Съдът правилно е
кредитирал приетата експертиза, но въпреки това неправилно в мотивите си е
приел, че присъединяването на имота на ищцата следва да се осъществи по
реда и спазване на действащите нормативни актове към подаване на
заявлението й за откриване/промяна на партидата от 24.11.2017г. Неправилно
е приел, че отказът на ответниците за възстановяване на водоподаването към
ищцата е правомерен. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да
отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което
да уважи предявените от нея искове. Претендира разноските за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемите Г. В. Й. и М. З. Й. в писмен отговор искат да се потвърди
постановеното от районния съд решение като правилно и обосновано.
Считат, че решението в частта, в която искът е отхвърлен по отношение на тях
е правилен, но считат, че в мотивите следва да се отрази, че те не са пасивно
легитимирани да отговорят по този иск и по отношение на тях считат, че
производството по делото следва да се прекрати. Претендират направените
разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемите Е. Т. В., „Еми В.“ ЕООД, представлявана от управителя Е.
В. и Р. В. В. и тримата чрез адв. В. М. в писмен отговор считат жалбата за
неоснователна и недоказана, поради което следва да се отхвърли, а решението
на първоинстанционния съд да се потвърди. Жалбоподателката не е доказала
правото си на собственост върху терена, не е доказал вещно право върху
същия, нито суперфиция. Заявената от ищцата претенция излиза извън
рамките на ползване на прилежащата земя, а е насочена към чужда
собственост, в чужда сграда и чужда сградна инсталация. Не е доказала, че
притежава вещното право, което твърди да е смущавано от действията на
ответниците. Ищцата не е доказала трасето на водопровода, че някога е била
свързана към водопровода на ответниците, че водомерът в нейната сграда е
бил присъединен към общия водомер на сградата им. Не са събрани и
доказателства, че те са прекъснало водоподаването, като дори няма твърдения
кой от тях го е направил. По тези съображения считат, че не са налице нито
една от задължителните предпоставки за уважаване на иска. Претендират
направени във въззивната инстнация разноски.
Третото лице-помагач „ВиК“ЕООД-Р. в съдебно заседание счита, че
въззивния съд следва да постанови решение съобразно събраните по делото
доказателства.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия
текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването
на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
2
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост
в неговия пълен обем. За уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
По делото е безспорно установено, че ищцата Ц. Л. Л. е собственик по
силата на договор за покупко-продажба, сключен с НА за покупко-продажба
№ 17, т.III, рег № 4316, дело № 270/16 от 20.05.2016г, на нотариус с рег № ***
с район на действие РРС, вх. рег № на СВ Р. 6660 от 20.05.2016, акт № 176,
т.17 на сграда с идентификатор *********.3 с адрес – Р., ул.“О.П.“ ** със
застроена площ от 42кв.м., на един етаж, предназначение-жилищна сграда,
разположена в западната част на поземлен имот с идентификатор *********,
заедно с право на ползване на съответна прилежаща земя, доколкото е
необходимо за използване на постройката според нейното предназначение.
По делото е установено и че Р. В. В., Е. Т. В. и „Еми В.“ЕООД,
представлявана от Е. В. са собственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *********.1.8, находящ се в гр.Р., ул.“ О.П. “ **, на етаж минус
1 в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ********* с
предназначение обект за обществено хранене; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *********.1.1, находящ се в етаж 1 на същата сграда, заедно с
172.38/267 ид.части от поземлен имот с идентификатор *********, ведно със
съответните идеални части от правото на собственост върху всички трайни
подобрения, находящи се в поземления имот.
Ответниците М. З. Й. и Г. В. Й. са собственици на мансарден етаж в
сграда с идентификатор *********.1.
Безспорно е, че Ц. Л. Л. не притежава право на собственост върху
дворното място, а има само право на ползване на съответна прилежаща земя,
доколкото е необходимо за използване на постройката според нейното
предназначение.
От друга страна в процеса независимо, че по делото има доказателства,
че за водоползването на закупената от нея сграда през 2016г е открита партида
във „ВиК“ЕООД-Р., както и че същата през 2017г е прехвърлена на нейно име,
липсват каквито и да било писмени доказателства относно водоподаването до
сградата, собственост на ищцата, респективно относно водопроводното
отклонение до парцела, респективно до всяка от сградите, намиращи се в него,
както и свързване по надлежния ред чрез водопроводна тръба на сградата на
ищцата с тази на ответниците с оглед твърдението, че имота на ищцата е
водозахранен от общия водомер, находящ се в мазата на ответниците Р. В. В.,
Е. Т. В. и „Еми В.“ЕООД.
Доказателства, които да опровергават твърденията на ищцата, че между
нейната къща и тази, собственост на ответниците, е минавала обща тръба,
която е захранвала и двете сгради, са и показанията на св.Л.Л., който е периода
от 1974 до 1994г е живял като наемател на „Жилфонд“ къщата, чиито
собственик понастоящем е ищцата, и според който 1979 или 1980г е имало
авария и е била спукана тръбата пред къщата, в която е живеел. Тогава
служители на „ВиК“ разкопали „в права линия до оградата“ и сложили нова
тръба като захранили къщата отново с вода. Тези служители не са разкопавали
3
към голямата къща/ която понастоящем е собственост на ответниците/.
Свидетелят сочи, че докато оправяли аварията, не са спирали водата в
голямата къща и там продължавало да има вода. Независимо от оспорване на
тези показания от страна на третото лице – помагач „Вик“ЕООД-Р.,
дружеството не е представило никакви писмени доказателства, че двете
сгради са били свързани с водопроводна тръба. Вещото лице по приетата по
делото експертиза, също сочи, че липсват документи от които да е видно къде
е точката на присъединяване към водопроводното отклонение. При
извършеното от вещото лице обследване не е открита дворна инсталация.
Вещото лице е установило точката на прекъсване на водоподаването на
питейна вода към „малката къща“ / къщата, собственост на ищцата/ и то се
намира в двора/градината/ на заведението под изградена настилка на 2.20м. от
западната граница и на 3.06м. от северната граница на имота с идентификатор
*********. Вещото лице е посочило мястото и в скица към заключението си и
видно от същата то е близо до улицата, а не е към къщата, собственост на
ответниците. Вещото лице е установило, че водата преминава през тръбата от
мазата в къщата на ищцата безпрепятствено, т.е е прекъсната без да е
затапена. В устното си заключение вещото лице е заявило, че липсва
прекъсване след общия водомер, които се намира в мазата на ответниците Р. В.
В., Е. Т. В. и „Еми В.“ЕООД.
От друга страна ищцата не е установила и втората необходима
предпоставка за уважаване на иска по чл.109 ЗС, а именно ответниците да са
извършили такива неправомерни действия, които да пречат на собственика да
упражнява правото си правото му на собственост в пълен обем. По делото по
никакъв начин не са доказани твърденията на ищцата, че ответниците, в
частност Е. В. е прекъснала водоподаването по тръбата, захранваща къщата на
ищцата. Доказателства в тази насока са единствено показанията на св.С.Т.,
който е дядо на ищцата и живее в тъй наречената „малка къща“. Същият
твърди, че ответницата Г. Й. му казала, че Е. В. при ремонта през 2008г
наредила на майсторите да срежат тръбата. Самата ответница Г. Й. чрез
становището си по делото отрича да я заявявала подобни факти.
Представената документация относно извършеното преустройство в имота на
Е. В. и промяна на предназначението на имота през 2008г, сочи че по
отношение на водозахранване на имота е използвано съществуващото
водопроводно отклонение и касае водопроводната инсталация в къщата, а не
извън нея. Изобщо няма данни тогава / през 2008г/ или по-късно да се
извършвани изкопни дейности в двора, собственост на ответниците, свързани
с подмяна на водопроводни тръби. Обстоятелството, че „ВиК“ЕООД в писмо
до ищцата са посочили, че след като дружеството не е спряло водоподаването
в къщата на ищцата, то това е направено от „съсобствениците“/ каквито
ответниците не са на ищцата/, не е доказателство за този факт.
Следва да се отбележи, че самата ищцата има противоречиви твърдения
относно противоправните действия на ответниците, свързани с прекъсване на
водоподаването й. В исковата молба и показанията на св. Т. се твърди, че това
е направено при ремонта, свързан с промяна на предназначението на обект в
сградата на ответниците, т.е през 2008г, а в последствие се твърди е е
извършено през 2017г. От друга страна ищцата е станала собственик на
сградата през 2016, а едва около година след това през 2017г е предприела
действия по подмяна на партидата. Нито тя, нито св.Т., който живее в
сградата, нейна собственост, нямат твърдения дали в имота е имало вода или
не преди предприемане на действията по смяна на партидата. Дори и св. Д.Г.,
4
от когото ищцата е закупила сградата говори с предположения относно този
факт. От друга страна данните при третото лице – помагач сочат, че
последното отчитане на вода в тази сграда е извършено през 2002г. Невярно е
твърдението на ищцата, че е заплащала вода, тъй като издадената през 2021г
фактура за служебно начислена вода е сторнирана, тъй като вода не е ползвана
от имота, а и данните по делото сочат, че самат ищцата чрез св.Т., който живее
в къщата й са извършили неправомерни действия по махане на водомера, без
да уведомят „ВиК“ЕООД за това си действие, а и данните от самият свидетел
са, че водомера, който бил в шахта в „мазата“ към къщата не бил пломбиран.
При така установената и в първата инстанция фактическа обстановка,
въззивният съд намира, че ищцата не е установила в процеса предпоставките
за уважаване на иск с правно основание чл.109 ЗС по отношение на
ответниците, поради което решението на първоинстанционния съд следва да
се потвърди.
В тежест на жалбоподателката са направените от въззиваемите разноски,
както следва : 300лв, разноски на ответниците Г. В. Й. и М. З. Й. и 1080лв с
ДДС, разноски на ответницата „Еми В.“ЕООД, с оглед обстоятелството, че
видно от издадената фактура, изплащането на адвокатското възнаграждение
на адв.В. М. е заплатено не от тримата ответници, чиито процесуален
представител е, а само от „Еми В.“ЕООД.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72 от 23.01.2024г, постановено по гр.д.№
3721/22 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ц. Л. Л., ЕГН ********** от гр. Р. да плати на Г. В. Й., ЕГН
********** и М. З. Й., ЕГН ********** и двете от гр. Р. , ул.“О.П.“ 23 сумата
от 300 лв., представляваща направени разноски във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ц. Л. Л., ЕГН ********** от гр. Р. да плати на „Еми В.“
ЕООД, ЕИК ********* с управител Е. Т. В. сумата 1080лв. с ДДС,
представляваща направени разноски за адвокат във въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„ВиК“ЕООД – Р. на страната на ответниците Е. Т. В., „Еми В.“ ЕООД,
представлявана от управителя Е. В. и Р. В. В..
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред
ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5