№ 616
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Колев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20231100902205 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.626 от ГПК вр. чл. 17 от
Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за
плащане.
При твърдение за издадена европейска заповед за плащане по частно
търговско дело № 20231100900822 по описа за 2023 год., VI-24 състав на
Софийски градски съд и направено възражение от длъжника „ВЕЙППРО
М.М.“, със седалище н адрес на управление: Република Полша, ищецът е
предявил осъдителни искове за обща сума от 21 970,50 евро, представляващи
продажна цена на стоки и транспортни услуги по фактури, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на молба за издаване на европейска
заповед за плащане (27.04.2023 год.) до окончателното плащане насумата,
както следва: Ищецът „ТРЕИДОН БГ“ ООД, EИK: ********* твърди, че на
26.07.2021 год. между „ТРЕНДОН БГ“ ООД (в качество на Търговец) и
„ВЕИППРО МЛЧЕЙ МЛДЕЙ“ (в качество па Дистрнбутор) е сключен
Договор за продажба и дистрибуция на стоки. Във връзка с изпълнение на
задълженията, произтичащи от Договора „Трейдон БГ“ ООД е продало на
„ВЕИППРО МЛЧЕЙ МАДЕЙ“ стоки — електронни устройства за пушене,
подробно описани във Фактура № **********/04.05.2022 г. на обща стойност
1
30 899,98 EUR. Съгласно издадената фактура „ВЕИППРО МАЧЕИ МАДЕИ“ е
следвало да заплати стоките в срок до 06.05.2022 год. Страните са уговорили
място на доставка на стоките в Република България - стоките да бъдат
доставени до склад на продавача „ТРЕИДОН БР‘ ООД в град София, откъдето
да бъдат натоварени от превозвач изцяло на разноски и риск на купувача, за
което купувачьт заплаща всички разходи по извършения транспорт, които в
настоящия случай са 340.52 евро. Закупените стоки са надлежно получени от
„ВЕЙППРО МАЧЕЙ МАДЕИ“, за което е издадена Фактура за транспорт №
**********/23.06.2022 г. на стойност 340,52 EUR, която е следвало
ответникът да заплати в срок до 25.06.2022 год. Счита, че доставката е
уговорена с клауза "EXW" /франко склада на продавача/ по действащите
условия на INCOTERMS, което определя като място на доставката - склада на
продавача в България, където и реално са предадени стоките по процесната
доставка. На 27.04.2022 год. „ВЕИППРО МАЧЕИ М АД ЕЙ“ е заплатило
частично сумата от 9 270,00 EUR по Фактура № **********/04.05.2022, с
което е признало наличието на задължения и е започнало изпълнение. След
еднократно извършеното плащане „ВЕИППРО МАЧЕИ МАДЕИ“ е спряло да
изпълнява задълженията си, поради което на 23.02.2023 год. „ТРЕИДОН БГ“
ООД е изпратило покана за доброволно изпълнение до „ВЕИППРО МАЧЕИ
МАДЕИ“ по електронен път, с която е поканило длъжника да заплати на
„ТРЕИДОН БГ“ ООД дължимите суми. Въпреки дадения допълнителен 7-
дневен срок за плащане, такова не е постъпило от страна на „ВЕИППРО
МАЧЕИ МАДЕИ“, поради което е депозирал заявление за издаване на
европейска заповед за плащане, по поводпа което е образувано частно
търговско дело № 20231100900822 по описа за 2023 год., VI-24 състав на
Софийски градски съд. След връчване на заповедта е постъпило възражение
от страна на длъжника. Моли да бъде осъден ответникът „ВЕЙППРО М.М.“,
ЕИК: PL5832636515, дружество, регистрирано съгласно законодателството на
Република Полша, със седалище и адрес на управление: Полша, град Гданск,
ул. „Мариаска“ №28/30, п.к. 80-840, представлявано от управителя М.М., да
заплати на „ТРЕЙДОН БГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Младост, бул. ****, представлявано от
управителя И.К.Т., обща сума в размер на 21 970,50 евро ( 21 629,98 евро по
Фактура № **********/04.05.2022 г. и 340,52 евро по Фактура за транспорт №
**********/23.06.2022 г. ), ведно със законната лихва от датата на депозиране
2
на молба за издаване на европейска заповед за плащане (27.04.2023 год.) до
окончателното плащане на сумата.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на иска.
Твърди, че сделката, в рамките на която са закупени стоките, за които се
позовава Ищецът, е била сключена въз основа на договор за продажба и
дистрибуция между Страните, подписан па 26 юли 2021 г. (по- нататък:
„Договорът”). Въз основа на този Договор Страните са установили основните
условия на сътрудничество, включително следните: Ищецът се е задължил да
продава па Ответника стоки на договорена цена (3.09 евро за брой при първата
поръчка и 2,94 евро за брой при следващи поръчки); Страните са определили
условията на плащане и доставка; Ищецът е предоставил на Ответника
изключително право за продажба на стоките на територията на Полша (чл.
3.1.2 във връзка с чл. 3.2.2 от Договора); Страните са установили принципите
за дистрибуция на стоките от Ответника на територията на Полша,
включително маркетинговите въпроси и съответствието с политиката на
Ищеца. Ответникът е избрал да влезе в сътрудничество с Ищеца единствено
поради гарантираното от Ищеца изключително право за продажба на стоките в
Полша. Принципите на изключителността са били преговаряни между
Страните, а включването на такива клаузи в Договора е било условие за
Ответника да влезе в това сътрудничество и съответно да закупи стоките,
посочени от Ищеца в иска. Ответникът е направил значителни разходи,
свързани с подготовката и осъществяването на продажбите на стоките на
територията на Полша, съобразно условията на Договора. Тези разходи
включват: регистриране на търговска марка, под която стоките да бъдат
продавани, подготовка на дейността от правна и данъчна гледна точка в нов
бранш, подложен на множество регулации, изграждане на дистрибуционни
канали, складови площи и логистика за разпространение на стоките
Започването на дейност в този сектор е изисквало значителни усилия, личен
труд, ангажираност и финансови ресурси от страна на Ответника. Поради тази
причина гаранцията за изключителност е било от изключителна важност за
него. Твърди, че ищецът е нарушил Договора в частта за изключителните
права на Ответника по-малко от седем месеца след подписването му. Освен
това, доставката на стоките от Ищеца към Ответника, поради забавяния от
страна на Ищеца (Главно поради задължението на Ищеца да декларира
3
продаваните продукти пред Председателя на Бюрото за химични вещества в
Полша, което той е забавил, например, искането от 24.09.2021 г. за попълване
на липсващите документи, е било изпълнено от Ищеца едва след два месеца,
т.е. на 05.11.2021 г.), започнало едва през април 2022 г.. когато Ищецът е
изпълнил необходимото задължение и е публикувано декларирането от
Председателя на Бюрото за химични вещества. Отбелязва, че нарушението на
Договора от страна на Ищеца се изразявало в продажба на стоките на свързано
с Ищеца дружество - Tradeon Group Sp.z.o.o. c регистрационен номер в KRS
**********, чийто единствен съдружник е Ищецът, и то на цена, но-ниска от
договорената продажна цена за Ответника. Ако Ответникът беше продавал
стоките на цената, на която свързаното дружество ги продава, маржът на
Ответника би бил напълно неизгоден. От самото начало действията на Ищеца
са били измамни, като са целели единствено да се възползват от труда и
финансовите ресурси на Ответника, от неговото ноу-хау, дистрибуционни
канали, изграден маркетинг на стДките и методи на работа. В резултат на това
Ответникът не е имал възможност да реализира продажба на закупените
стоки, за което е уведомил Ищеца. Нарушавайкидоговорните клаузи, Ищецът
не само е възпрепятствал Ответника да постигне очакваните печалби -
особено в период, когато пазарът на електронни цигари в Полша тепърва се е
развивал - но и го е натоварил със значителни разходи. Това включва не само
разходите за закупуване на стоките (които в голямата си част така и не са били
продадени), но също така разходите за започване на дейността, описани по-
горе. С оглед на гореизложеното и поради значителното нарушение на
основните клаузи на Договора от страна на Ищеца, счита неговия Иск за
неоснователен. Ответникът твърди, че е предявил към Ищеца искане за
сумата от 507 000 злоти. В потвърждение на това Ответникът посочва, че е
отправил към Ищеца искане за заплащане на обезщетение поради нарушаване
на Договора в размер на 507 000 злоти, с изискуем срок за плащане от 5 дни
след получаване на искането. Искането е изпратено от Ответника на 4
октомври 2023 г. на адреса на Ищеца и е било получено от него и иска за
заплащане на обезщетение за нарушение на изключителното право върху
словеснографичната търговска марка SEKSI ВООН (номер па изключително
право Z.544682), нарушено чрез продажбата на продукти, обозначени със
запазена марка, притежавана от Ответника на територията на Република
Полша. Ищецът също така твърди да е собственик на дружество,
4
регистрирано на територията на Република Полша, чрез което извършва
допълнителни нарушения на правата на Ответника. Излага, че до момента
исканата от Ответника сума не е постъпила. Предвид гореизложеното, ако
съдът признае искането на Ищеца за основателно, поради съществуването на
изискуемо вземане на Ответника, прави възражение за прихващане на това
вземане вземането на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представените по делото документи е била издадена
европейска заповед за плащане по частно търговско дело № 20231100900822
по описа за 2023 год., VI-24 състав на Софийски градски съд, срещу
длъжника „ВЕЙППРО М.М.“, със седалище н адрес на управление в
Република Полша за:
Сума от 21 970,50 евро за заплащане на електронни устройства за
пушене по Фактура № **********/04.05.2022 г., ведно със законната лихва за
забава от 27.04.2023 год. (датата на депозиране на молба за издаване на
европейска заповед за плащане) до окончателното плащане на сумата.
Сумата 340,52 евро за заплащане на извършен транспот по Фактура за
транспорт № **********/23.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от
27.04.2023 год. (датата на депозиране на молба за издаване на европейска
заповед за плащане) до окончателното плащане на сумата.
Разноски в размер за адв. вънаграждение в размер на 2 350 лв. и 174,60
държавна такса.
Съобразно удостоверение - формуляр „К” от Реглемант 2020/1784,
заповедта е била връчена на длъжника на 14.09.2023 г., който е депозирал
възражение на 12.10.2023 г. Следователно то е направено в 30 дн. срок по
чл.16, пар.2 от Регламента.
По делото е представен Договор за продажба и дистрибуция на стоки от
26.07.2021 год., сключен между „ТРЕНДОН БГ“ ООД (в качество на
Търговец) и „ВЕИППРО МЛЧЕЙ МЛДЕЙ“ (в качество па Дистрнбутор).
Съгласно чл.1.1 от Договора, Търговецът продава на Дистрибутора стоки
по Опис приложение, като му предоставя изключително право да ги продава
на териоторията на Полша. В рамките на тази териотория Дистрибутора ще
5
продава стоките от свое име и за своя сметка, като той няма представителни
права по отношение на Търговецът(чл.1.2).
При договорена цена по чл.2.1 в съответствие с количеството, тя се
заплаща за всяка поръчка и преди доставката на стоките по посочена банкова
сметка(чл.2.1.1), като е допустимо и плащане при условията на чл.2.7 от
Договора.
Постигнато е съгласие относно териториалния обхват на пазара, на който
стоките могат да бъдат реализирани от купувача, както и неговото
изключителното право за това.
Страните са посочили като приложимо право към договора българското
право(чл.8.1 и 8.2), както и компетентност на българските съдилища(чл.8.3).
Ответникът не оспорва наличието на договора, извършването на превоза
и предаването на стоката, нейната стойност, приемането на издадени
фактури № **********/04.05.2022 г.(за стоките) и № **********/23.06.2022 г.
за осъществения превоз, както и звършването на частично плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Съгласно чл.16 пар.1 и 2 от Регламента при издадена европейската
заповед за плащане ответникът може да подаде възражение до съда по
произход, като използва формуляр Е, изложен в приложение VI, което му се
предоставя заедно с европейската заповед за плащане. Възражението се
изпраща в 30-дневен срок от връчването на заповедта на ответника.
В съотвествивие с чл.17,пар.1 и 2 от Регламента ако възражението е
вписано в крайния срок по член 16, параграф 2, производството продължава
пред компетентните съдилища на държавата-членка по произход в
съответствие с правилата на редовното гражданско производство, освен ако
ищецът не е поискал изрично прекратяването на производството в такъв
случай.Когато ищецът е предявил своето вземане чрез процедурата за
европейска заповед за плащане, нищо в националното законодателство не
засяга неговото положение в последващо редовно гражданско производство.
Прехвърлянето към гражданско производство по смисъла на параграф 1 се
регулира от правото на държавата-членка по произход.
С решение № 129 от 02.02.2021 г. по т. д. № 2697/2019 г., Т. К., І Т. О. на
6
ВКС е прието, че исковото производство по чл. 626 ГПК при подадено в срок
на възражение по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г. срещу издадена
европейска заповед за плащане се развива по правилата на заповедното
производство по Гл. ХХХVІІ ГПК с отчитане спецификите на ЕЗП, като не е
необходимо търсенето на пълен идентитет на реквизитите в двата случай.
Препращането в Регламента е към процесуална аналогия с националния закон,
а не към процесуален идентитет.
Искът, основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде заявен
като осъдителен именно предвид изпълнителната сила на решението по него,
а не на ЕЗП, чиято изпълнителна сила не остава в латентно състояние до
приключването на исковия процес по подаденото възражение. Това не
променя характеристиката му на обусловен и факултативен, съобразно
характеристиката посочена по-горе. Когато заявеният петитум е
установителен, а обстоятелствената част на исковата молба се основава на
вземане, за което е издадена европейска заповед за плащане, в този случай се
касае за несъответствие по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК
обуславящо прилагането на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Тъй като по делото се установи наличие на издадена европейска заповед
за плащане, своевременно подадено възражение и пренасяне на спора пред
настоящия съд, то е налице допустимост на исковите претенции.
Макар договорът да е с международен елемент, в съответствие с
постигнатото съгласие приложение ще намери българското материално
право. Насрещни права и задължения по договора го определят като такъв за
търговска продажба на стоки по см. на чл.318 от ТЗ – задължение за
прехвърляне на собственост върху вещ, срещу заплащане на цена.
Същевременно той е с комплексен характер, тъй като регламентира й
уговорки регулиращи териториалния обхват на пазара, на който стоките могат
да бъдат реализирани от купувача, както и неговото изключителното право за
това.
Ищецът – продавач, претендиращ заплащане на продажната цена, следва
да установи както съществуването на твърдяното правоотношение, така и
доставката на стоките.
Наличието на правната връзка, доставката на стоките, както и
извършения превоз до Полша, заплащането на който се дължи от ответника
7
съгласно чл.2.9 от Договора, не се явява спорно между страните
обстоятелство.
Следователно в тежест на ответника е възникнало задължението да
заплати продажната цена в размер на исковата претенция, както и извършения
превоз по представените фактури в неизпълнената част.
Защитата на ответника е основана на възражение за прихващане със
суми представляващи вреда от неизпълнение на клаузата за изключителност,
предоставена му с договора, което е възпрепятствало реализацията на
проджабта на стоките на територията на Полша. Ищецът е нарушил Договора
в частта за изключителните права на Ответника, като е продал на свързано с
него дружество - Tradeon Group Sp.z.o.o. c регистрационен номер в KRS
**********, чийто единствен съдружник е, и то на цена, по-ниска от
договорената продажна цена за ответника, същите стоки, поради което и ако е
продавал стоките на цената, на която свързаното дружество ги продава,
маржът на ответника би бил напълно неизгоден. Поради това ответникът не е
имал възможност да реализира продажбата на стоки, както и да реализира
очакваната печалба, поради което е претърпял пропуснати ползи.
Освен това с извършената продажаба ответникът е нарушил и правото
върху ргистрираната от него марка, довели до имуществени вреди.
Във връзка с това прави възражение за прихващане със сумата 507 000
PLN, а по пера съгласно поканата до ответника, към която препраща отговора
на исковата молба, като вземането за пропуснати ползи е в размер на 427 000
PLN, а за претърпяната вреда 80 000 PLN.
Съдът намери възражението за прихващане за неоснователно.
По делото липсват доказателства за извършване на сочените от
ответника нарушения на договорни клаузи.
Ищецът оспорва факта на извършената продажба на стоки на трето лице
на територията на Полша. По делото не са ангажирани доказателства за това,
като доказателствената тежест е върху ответника.
След като твърдяната сделка не се установи да е осъществена, не следва
да се обсъждат нейните хипотетични правни последици.
Ответникът е въвел и възражение за забава от страна на ищеца да
декларира продаваните продукти пред Председателя на Бюрото за химични
8
вещества в Полша, което той е забавил, например, искането от 24.09.2021 г. за
попълване на липсващите документи, е било изпълнено от Ищеца едва след
два месеца, т.е. на 05.11.2021 г., започнало едва през април 2022 г., когато
ищецът е изпълнил необходимото задължение и е публикувано декларирането
от Председателя на Бюрото за химични вещества.
Неточното изпълнение на задължения по договора във времево
отношение, при прието изпълнение, както и при липса на твърдения, че
забавата се явява основание за внасяне на промяна в правната връзка, не се
явява релевантно възражение срещу иска за изпълнение на задължението за
парична престация. То не може да се разгледа и в контекстна на възражението
за прихващане, доколкото ищецът не е твърдял то да е в причинно следствена
връзка с конкретно настъпили вреди, породили право на вземане.
Горното налага извода за основателност на предявения иск.
В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца
разноски в размер на 9 904,07 лв. по представения списък с разноски.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.626 от ГПК вр. чл. 17 от Регламент (ЕО) №
1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година
за създаване на процедура за европейска заповед за плащане „ВЕИППРО
МЛЧЕЙ МЛДЕЙ“ със седалище и адрес на управление: Република Полша, гр.
Гданск, 80-840, **** 28/30, NIP:**********, със съдебен адресат: М.М., ул.
**** II 3 d, ап.**** Гданск Полша да заплати на „ТРЕЙДОН БГ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост,
бул. ****, представлявано от управителя И.К.Т., чрез адв. А. Я., гр. София, ул.
****, партер, оф. 1 обща сума в размер на 21 970,50 евро, а по пера както
следва: 21 629,98 евро по Фактура № **********/04.05.2022 г. и 340,52 евро
по Фактура за транспорт № **********/23.06.2022 г., ведно със законната
9
лихва от 27.04.2023 год. до окончателното плащане на сумата, както и 9 904,07
лв. разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10