РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Бяла, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20254510200225 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. А. П., ЕГН ********** от с.Г.Б., обл.П,
ул.".Б.г" № .., със съдебен адрес в гр.П., ул.“Ч. т., офис ., против Наказателно
постановление № 38-0011414 от 23.07.2025г., издадено от Началник Областен
отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по
чл.93б, ал.1, т.3 от ЗАвПр в размер на 500 лева, за извършено нарушение на
чл.6, §1, изр.2 от Регламент (ЕС) 561/2006 във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвПр.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и
необосновано. Иска се от съда отмяната на наказателното постановление и
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения
списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален
представител. В съпроводителното писмо се застъпва становище за
неоснователност по жалбата.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 24.06.2025г. св. К. И. Ц. изпълнявал служебните си задължения
съвместно с колегата си св. Г. Г. Д., като осъществявали контрол по
извършване на обществен превоз на товари и за собствена сметка. За целта се
били позиционирали в района на с.П, на разклона за гр.Плевен. Около 09:40ч.
спрели за проверка състав от ППС състоящ се от влекач марка „Скания Р 440“
с рег.№...... от категория N3, с прикачено полуремарке „Шмитц С 01“ с рег.№
1
....... от категория О4, от която установили, че същият се управлява от
жалбоподателя П.. Същият извършвал международен обществен превоз на
товари по маршрут Румъния – България, видно от CMR от 23.06.2025г.
Влекачът бил оборудван с дигитален тахограф марка „Stoneridge Electronics“,
със сер.№ **********, на който бил извършена проверка, като била снета
информацията от картата на водача. От нея се установило, че за периода от
09:37ч. на 03.06.2025г. до 20:56ч. на 04.06.2025г., управлението на водача е 16
часа и 6 минути, при установена норма от 10 часа. За това нарушение му бил
съставен АУАН, който той подписал с отбелязване, че има възражения, като в
законоустановения срок не са постъпили такива. Въз основа на съставения
АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, връчено
лично на жалбоподателя на 31.07.2025г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за това, че е
надвишил удълженото дневно време за управление от 10 часа, като за периода
от 09:37ч. на 03.06.2025г. до 20:56ч. на 04.06.2025г., управлявал в
продължение на 16 часа и 06 минути, т.е. нарушението му било с 6 часа и 6
минути.
Съгласно чл.6, §1 от Регламент (ЕС) 561/2006, дневното време на
управление не следва да надхвърля девет часа, като в изречение второ е
въведено изключение от това правило, че то може да бъде удължено до
максимум десет часа, не повече от два пъти седмично.
Според чл.4, б.к) от регламента, „дневно време на управление“ означава
общата продължителност на времето на управление между края на една
дневна почивка и началото на следващата дневна почивка или между дневна
почивка и седмична почивка.
От приложените по делото разпечатки на картата на водач на
жалбоподателя се установява, че така вмененото нарушение не е извършено.
Това следва от обстоятелството, че видно от графиката за посочения период,
управлението е започнало на 03.06.2025г. в 09:37 часа и е продължило до
около 20:50 часа в същият ден (със съответните непрекъснати почивки),
когато е регистрирана дневна почивка, продължила до 04.06.2025г. в 06:48
часа. След това отново започва управление на автомобила (със съответните
непрекъснати почивки) до 20:58 часа на 04.06.2025г., когато е регистрирана
дневна почивка до 06:01 часа на 05.06.2025г. Следователно, за да бъде
извършена преценка дали е налице нарушение от страна на водача на
автомобила, следва да бъде разгледан периода на управление на автомобила
между две дневни почивки, така както повелява правилото на чл.4,б.к) от
регламента. За времето от 09:37 на 03.06.2025г. до 20:50 часа на 03.06.2025г.
(когато е започнала дневната почивка) регистрираното управление е с
продължителност около 8 часа (посочването не може да бъде конкретно,
предвид наличието на два периода в графиката, за които не е посочена точна
продължителност – часове 13 и 17, но с оглед останалите записвания съдът
преценява, че са с продължителност около 10 минути всяка). Това обаче не
нарушава императивното правило на чл.6, §1 от регламента, тъй като не
2
надхвърля девет часа.
Следващият период, след ползваната дневна почивка, от 06:48 часа на
04.06.2025г. до 20:58 часа на 04.06.2025г. отново с прекъсвания с
продължителност за 2:32 часа, в часовете между 11-14ч., както и с
продължителност 2:06 часа, в часовете 15-17ч., регистрираното управление е с
продължителност от отново около 8 часа, което е в рамките на установения от
регламента лимит.
Служебно известно на съда е обстоятелството, че при извършената
проверка на жалбоподателя е била ангажирана отговорността му и за друго
установено нарушение, а именно затова, че не използвал намалена дневна
почивка от най-малко девет последователни часа, за което пред същия съдебен
състав е висящо производството по НАХД № 226/2025г. по описа на съда. С
оглед на това, съдът счита, че именно отчитането от програмата, за
извършване на това нарушение (неползване на почивка), е кумулирало
часовете на управление от 03.06. и 04.06.2025г., при което е достигнало до
вменената продължителност от 16 часа и 6 минути. Видно от самите
записвания отразени в програмата от прочитане информацията от картата на
водача, е че е била ползвана дневна почивка, като времето на управление не е
с посочената в наказателното постановление продължителност. Именно тук е
ролята на служителите на ООАА, които следва да съобразяват отразените
информационни записвания и да преценяват дали е налице извършено
нарушение или не.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено, като бъдат присъдени
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.63д
ал.1 от ЗАНН. В съпроводителното писмо АНО навежда възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че то надвишава
минималния размер предвиден в наредбата за адвокатска работа. Предвид, че
претендираното възнаграждение е в минимален размер от 400 лева, съобразно
чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, възражението не следва да се
разглежда.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0011414 от 23.07.2025г.,
издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе,
с което на П. А. П., ЕГН ********** от с.Г.Б., обл.П, ул.".Б.г" № .., на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по
чл.93б, ал.1, т.3 от ЗАвПр в размер на 500 лева, за извършено нарушение на
чл.6, §1, изр.2 от Регламент (ЕС) 561/2006 във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със
седалище в гр.София, ул.“Й.В.Гурко“ № 5 да заплати на П. А. П., ЕГН
********** от с.Г.Б., обл.П, ул.".Б.г" № .., сумата от 400лв. – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
3
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____________/п/___________
4