№ 69771
гр. С, 30.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20251110118247 по описа за 2025 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „ПКБ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Х. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК М
Л - Б, бл.61, вх.В, ет.5, ап.79.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
Съдът намира, че заявлението в частта на претендираните суми за допълнителни
възнаграждения и такси следва да бъде отхвърлено.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради отношенията между страните
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По отношение възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги,
заявителят посочва, че длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище на
искането му за потребителски кредит преди клиентите, без закупен такъв пакет и е получил
възможността да променя едностранно погасителния си план. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК
предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска в
полза на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за
кредит и за управлението му. От друга страна е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, поради което се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Посочените клаузи за уговаряне
на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради
изложеното, съдът счита, че уговорката за посоченото възнаграждение освен че противоречи
1
на чл. 10а ЗПК е в противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това
основание. В допълнение следва да се отбележи, че клаузата се явява и пряко насочена към
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на
разходите за посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. При тези съображения и на
това самостоятелно основание уговорката се явява нищожна, а предвиденото парично
задължение – недължимо.
По претенциите за обезщетения за забава
Поради недължимост на главното задължения за възнаграждение за допълнителен
пакет в тежест на заявителя не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за
забава на изпълнението му. Поради това и претенцията на заявителя е неоснователни и в
частта относно претендираното обезщетение за забава, припадащо се на главницата, за която
се отхвърля заявлението, определено от съда съответно спрямо размерите на главниците, за
които не се отхвърля заявлението.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса
следва да бъде отхвърлено в съответната част.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в
размер на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на
фактическа и правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената част от
претенциите по заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява
неоснователна.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2,
т.2 ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на „ПКБ“ ЕООД в частта,
с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист срещу М. Х. Г. с ЕГН: ********** за вземания по Договор за кредит №
**********/25.06.2015 г. за 1562,60лева (хиляда петстотин шестдесет и два лева и 60
стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги и за мораторни лихви над 1987,72 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.07.2017 г. до 27.03.2025 г., както и за разноски за държавна такса над 103,72 лева до
пълния претендиран размер, за разликата над 33,59 лева до претендирания размер за
юрисконсултско възнаграждение и за 80,00 лева (осемдесет лева) – за подготовка на
документи.
2
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3