№ 18819
гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20231110148269 по
описа за 2023 година
1. При запознаване с обстоятелствата по връчване на съобщение на Р. Е. П. с ЕГН**********,
живеещ в с. К. на ул. „Т.“ №15 , ответник по настоящото гражданско дело, съдията-
докладчик установи, че:
Искът е предявен при условията на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс: като
установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за
изпълнение.
Във възражението срещу заповедта за изпълнение е посочен адрес на ответника.
Ответникът е търсен на адреса, посочен във възражението срещу заповедта за изпълнение.
На адреса не е намерен нито ответникът, нито друго лице, съгласно да получи съобщението.
Извършена е справка от М. Е. П.А - К. с ЕГН**********, живееща в с. К. на ул. „Л.“ №16 –
сестра на ответника.
От справката е установено, че ответникът не живее на адреса, а пребивава в чужбина.
Отсъствието на ответника е удостоверено с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
2. За да се произнесе по редовността на връчването на съобщението, съдът взе предвид, че:
г
Според т. 11 от Тълкувателно решение №4/2013, постановено на 18. VI. 2014 година от
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд на
Република България, в производството по иска по чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс е допустимо да се вземе предвид адрес на страната, посочен в заповедното
производство, ако страната е била предупредена от съда за прилагането на последиците по
чл. 40 и чл. 41 от същия кодекс при връчване на първото съобщение, т. е при връчване на
заповедта за изпълнение.
Според чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс страната, която живее или
замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда,
на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, а ако не го стори всички адресирани до нея съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
Според чл. 47, ал. 1, изречение III от Гражданския процесуален кодекс невъзможността
1
участник в процеса да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с
три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-
малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато
връчителят събере данни, че лицето не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Тълкувайки систематично двете алинеи на чл. 40 от Гражданския процесуален кодекс,
съдът стига до извода, че прилагането на втората от тях при иск, предявен по реда на чл. 422 от
Гражданския процесуален кодекс, е необходимо едновременното наличие на следните
предпоставки:
ответникът да е получил заповедта за изпълнение при провеждане на заповедното
производство и/или
да е подал възражение срещу заповедта, в което е посочен адрес;
да му е указано задължението по чл. 41, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс с акта на
съда, с който е разпоредено издаването на заповед за изпълнение;
ответникът да замине за повече от един месец в чужбина без да съобщи на съда адресат.
Настоящият съдебен състав приема, че едномесечното отсъствие на участникът в
производството от адреса се установява по реда на чл. 47, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс. Посочената разпоредба урежда две хипотези. В първата от тях, която настоящият съдебен
състав приема за основна, връчителят търси лицето на адреса най-малко три пъти за един месец, с
интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от тях е в
неприсъствен ден. Разпоредбата урежда и втора хипотеза, която настоящият съдебен състав
приема за изключение от първата: случай, в който не е необходимо връчителят да търси лицето
няколко пъти, тъй като установява с голяма степен на сигурност, че то изобщо не пребивава на
адреса. За да се приеме такава степен на сигурност в отсъствието на лицето, е необходимо
връчителят да извърши справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин и да удостовери това с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
При запознаване с материалите по делото съдът установи, че:
Ответникът Р. Е. П. с ЕГН**********, живеещ в с. К. на ул. „Т.“ №15, е търсен от връчителя
на адреса, посочен във възражението срещу заповедта за изпълнение.
На ответника е указано за задължението да посочи адресат, ако замине за повече от един
месец в чужбина, като е предупреден, че в противен случай призовката или съобщението ще
се приложат към делото, с разпореждане на съда от 01. VI. 2020 година, с което е
разпоредено издаването на заповедта за изпълнение;
Разпореждането е връчено заедно със заповедта за изпълнение на 05. Х. 2020 година.
Ответникът е търсен на адреса най-малко три пъти за един месец, от което може да се
изведе, че пребивава в чужбина за повече от месец.
Водим от изложеното съдът намира, че условията за прилагането на чл. 41, ал. 2 във връзка
с чл. 47, ал. 1, изречение IV от Гражданския процесуален кодекс са налице и
РАЗПОРЕДИ:
2
1. Съобщението до ответника Р. Е. П. с ЕГН**********, живеещ в с. К. на ул. „Т.“ №15, ДА
СЕ ПРИЛОЖИ по делото и ДА СЕ СЧИТА за редовно връчена по реда на чл. 40, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс.
2. Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за насрочване след изтичане на едномесечния срок за отговор.
3. Настоящото разпореждането ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото без да се връчва на страните по
аргумент от противното основание на чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3