РЕШЕНИЕ
№ 912
гр. Пловдив , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20205300501997 по описа за 2020 година
Обжалвано е решение №434/28.11.2019г. по гр.д.№907/2018г. по описа на РС-Карлово,II
гр.с-в,с което е отхвърлена искова претенция с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот,находящ се в
гр.*****,представляващ сграда с идентификатор 36498.502.982.2 със застроена площ от
35кв.м.,като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.502.982,брой
етажи-един,предназначение-жилищна сграда,еднофамилна,стар идентификатор-няма,номер
по предходен план-няма;сграда с идентификатор 36498.502.982.3 със застроена площ от
30кв., като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.502.982,брой
етажи-един,предназначение-друг вид обществена сграда,стар идентификатор-няма,номер по
предходен план-няма и сграда с идентификатор 36498.502.982.4 със застроена площ от
28кв.м., като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.502.982,брой
етажи-един,предназначение-селскостопанска сграда,стар идентификатор-няма,номер по
предходен план-няма,като и трите сгради на административен адрес:гр.*****.От
жалбоподателя И. Г. Г. се претендира обезщетение в размер на 2547лв. за периода от
18.09.2015г. до датата на подаване на исковата молба в съда или за период от 32 месеца и 23
дни,които въззиваемият да му заплати за ползването на сградите. Недоволни от така
постановеното решение са останали ищците в първоинстанционното производство и молят
решението да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се
постанови друго такова,с което исковата претенция да се уважи.Навеждат доводи,че
1
първоинстанционния съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства,поради
което е постановил неправилно решение.
Въззиваемите чрез процесуалния си представител адв.К. считат решението за
правилно и законосъобразно и като такова молят същото да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,установи от фактическа и правна страна следното:
За процесните имоти се е водило дело за делба,като исковата претенция е била
отхвърлена от КРС,тъй като съдът е приел,че не може да бъдат допуснати до делба
имоти,които не са собствени на страните,тъй като земята,върху която са построени същите е
общинска,то и собствеността на сградите е станала общинска.Впоследствие за трите сгради
ответника по делото Г. Г. Г. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка и е
станал индивидуален собственик на същите.Между страните е водено производство по
ревандикационен иск,като исковата претенция е била отхвърлена,а при настоящото
завеждане на иска,делото е било прекратено,тъй като съдът е приел,че на основание чл.299
от ГПК не може да пререшава спора между страните,по отношение на който има влязло в
сила съдебно решение.Касае се за иска по чл.108 от ЗС,по отношение на който е било
прекратено производството по делото и определението е влязло в законна сила,тъй като е
било потвърдено от ВКС.Настоящото производство касае иска по чл.31,ал.2 от ЗС,който е
бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция намира,че следва да потвърди решението на РС-Карлово
относно иска по чл.31,ал.2 от ЗС като правилно и законосъобразно поради следното:
Индивидуален собственик на имота е Г. Г. Г.,който заедно със своята съпруга-
другия въззиаваем в настоящото производство-Х. М. Г. са придобили имотите в режим на
СИО,като се легитимират с представения по делото нот.акт №120,т.III,рег.№5737,нот.д.
№482/2015г. по описа на нотариус С. Р.а.Следователно въззиваемите на годно правно
основание са ползвали имотите еднолично.
Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗС,когато общата вещ се използва само
от някой от съсобствениците,той дължи обезщетение за времето,през което е ползвал вещта
на другите съсобственици.Видно от представените доказателства става ясно,че качеството
на собственик на имота има Г. Г. Г.,а И. Г. Г. няма това качество.Това е факт,както се посочи
по-горе,тъй като посочения нотариален акт е породил своето правно действие и същия не е
оспорен.Без значение в случая е изпратената покана до въззиваемия Г.Г.,след като същия е
индивидуален собственик на сградите.
Ето защо решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на
въззиваемите,но такива не следва да им се присъждат,тъй като са присъдени в
2
производството по разглеждане на делото по прекратителното основание,а други разноски в
настоящото производство не са представени да са направени.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №434/28.11.2019г. по гр.д.№907/2018г. по описа на РС-
Карлово,II гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3