№ 16225
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110161098 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 326542/15.10.2024
г., подадена по пощата на 14.10.2024 г., от **********, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление **********, представлявано от
Изпълнителния директор З. Б., чрез пълномощника Н. Г. П. А. - юрисконсулт
на ********, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: *******, тел. *******
срещу Д. Д. Ф., ЕГН: ********** с настоящ адрес: ******** с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3754.83 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-******/03.09.2021 г., сключен между Д. Д. Ф. и
**********, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на
заявлението в съда (05.06.2024 г.) до окончателното изплащане на
вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
629.93 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
1
03.09.2021 до 27.09.2023 по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
******/03.09.2021 г., сключен между Д. Д. Ф. и **********;
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 364.63 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 28.09.2023 - 04.06.2024 г.,
начислена върху главница от 3754.83 лева Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD-******/03.09.2021 г., сключен между Д. Д. Ф. и
**********;
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 18534/19.06.2024 г. по ч. гр. д. № 34060/2024г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.09.2021 г. Д. Д. Ф., в
качеството на Кредитополучател, е сключил Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-****** с ******* Договарянето между страните се е осъществило чрез
средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и
телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или
на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи
/ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/,
Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит е
инициирано от страна на Кредитополучателя, който попълва Заявка за
кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където
предоставя пълни и верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване
Кредитополучателят посочва, че е съгласен с приложимите Общи условия,
като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на
заявката.
Сочи че, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е заявил,
че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на
чл. 5 от ЗПК и общи условия за издаване и ползване на кредитна карта, както и
екземпляр от договора за кредит.
Твърди се, че кредиторът е предоставил на Кредитополучателя
кредитна карта „Mastercard" с персонален идентификационен номер. Картата
позволява чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (ATM) и
плащания чрез терминални устройства (POS), както и други услуги, достъпни
чрез ATM или POS в страната и чужбина. Преди използването на картата
Кредитополучателят е длъжен да я активира съгласно процедурата за
активиране на кредитната карта посочена в Договора, като задълженията на
Кредитополучателя по тази карта възникват към момента на активиране на
картата. Кредитополучателят има право да усвоява предоставеният му кредит
и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит
2
в рамките на наличния лимит, както и услугата покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на
тази услуга се подписва приложение към Договора, съдържащо конкретните
параметри на транзакцията. Неплатените вноски по услугата покупка на
изплащане се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит.
Твърди, че Кредитополучателят в периода 03.09.2021 г. до 27.09.2023 г.
е усвоил от кредитната карта общата сума от 3000 лв. В последствие
кредитният лимит е ув.чен на сума в размер на 3500 лв.
Обяснява, че договорното лихва се начислява върху сумата, формирана
от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на
съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено.
Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно извлечение. На
посоченото основание на Картодържателя е начислена лихва за ползване на
кредита в размер на 629.93 лв., за периода от 03.09.2021 г. до 27.09.2023 г.
Излага твърдения, че подписвайки договора, страните са договорили,
че при условие че Кредитополучателят не извърши плащане по една или
повече месечни погасителни вноски, последният дължи и обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка
забавена вноска. На посоченото основание на Картодържателя е начислено
обезщетение за забава в размер на 364.63 лв., за периода от 28.09.2023 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди, че на 28.09.2023 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между ********** и ********, ЕИК ******, по
силата на който вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-****** от дата 03.09.2021 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания" АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица.
Сочи, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от името на
"*******,клон България". В случай че съдът счете извършеното към момента
уведомяване за цесията и за предсрочната изискуемост за ненадлежно, моли
да приеме Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-БНП/СА1Ш-****** от
03.10.2024 г., което да се връчи на ответника с исковата молба.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство, 350.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови
неприсъствено решение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
3
Посочва банкова сметка, на която ответникът може да плати сумите:
IBAN: ********* BIC: UBBSBGSF ********.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Изцяло оспорва ИМ
по основание и размер. Признава за наличието на сключен договор с
посочените параметри. Прави възражение за недействителност на договора по
чл.22 ЗПК Твърди, че са включени такси в противоречения на чл.10а ЗПК.
Твърди, че има нарушение на чл.19 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10-11, т.20 ЗПК, тъй
като не е ясно как е сформиран ГПР. Твърди наличие на неравноправни
клаузи.
Във възражението по чл.414 ГПК ответникът твърди, че договорът е
нищожен, има неравноправни клаузи. В този смисъл е т. 11а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Представя списък
по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. Депозира молба, с която поддържа исковете. Претендира
разноски. Представя списък.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С
писмена молба поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения па
същността на спора. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 11770/12.03.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на осъдителния иск, след заповедно производство (л. 69-77 от
делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 11770/12.03.2025 г. съдът е отд.л спорни и безспорни
факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване,
респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 69-77 от делото).
За да бъде уважен настоящия иск, ищецът, при условията на пълно и
главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:
4
1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба
съдържание – главница, договорна лихва, ГЛП, ГПР
2. предаването на сумата
3. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия (с оглед възраженията
на ответника).
4. Длъжникът е уведомен за цесията (т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС)
5. срок и падежи на връщане на сумите, дата на падеж – изискуемост на вземането –
настъпил падеж
6. Размера на търсените суми
7. Условията, които спира или прекъсват давността.
За да бъде отхвърлени иска, ответникът при насрещно и главно
доказване следва да установи плащането на процесните суми.
Предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто
правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно който това е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през ц.я период на тяхното предоставяне, като не са налице
изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител – лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния
договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в
ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби са
императивни и за спазването им съдът следи служебно в производството по
искове за вземания, основани на договори за потребителски кредит.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през ц.я период на тяхното
предоставяне.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита; Ако тази недействителност се установи в
производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
5
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД
и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би
се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК.
Договорът за потребителски кредит е формален и реален, като законът
изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител
(чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай е налице.
Сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за
потребителски кредит, по см. на чл.9, ал.1 Закона за потребителския кредит,
обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010г. Ответницата е физическо
лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е
действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а
ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл.
предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на
договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната
дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на
„потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в
настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК,
изискваща от съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи
в процесния договор. Доколкото няма данни да е налице отрицателна
предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в
приложното поле на ЗПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени
императивните законови изисквания към формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, установени в защита на потребит.те, а
именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9.
Страните не спорят, че между ********** и ответника е сключен договор за
отпускане на револвиращ кредит – кредитна карта CARD-******/03.09.2021 г. Съгласно
представения договор дневния лимит за теглене на пари в брой е 1000.00 лева, а за плащане
чрез POS терминал – 1000.00 лева. Страните са се договорили, че се дължи договорна лихва
върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР било – 44.90
% и ФЛП (годишен) – 35 %. Месечната такса за обслужване на картата е 4.00 лева, справката
е 0.40 лева. Страните се договорили и за лихва за забава в размер на 10 плюс ОЛП на БНБ.
Страните са се договорили и размер на месечната вноска, която зависи от усвоения кредитен
6
лимит.
Не се спори, че между страните по договора за кредит е сключен договор за
посредничество, съгласно което ответникът възлага срещу възнаграждение на заемодателя
да посредничи за сключването на застрахователен договор, като същото е част от
застрахователната премия. Ответникът е упълномощил заемодателя да сключи от негово име
за негово сметка застрахователен договор, която застрахователна премия ще бъде начислена
по договора за кредит.
Не е спорно, че застраховката включва трите пакета. Застрахователната премия по
пакета Сигурност на плащанията отпуснати чрез СС е 0.699 % от използвания револвиращ
кредитен лимит към датата на издаване на месечното извлечение за съответния месец.
Премията по пакета за над 66 г. отпуснати чрез КК е 0.599 % от използвания револвиращ
кредитен лимит към датата на издаване на месечното извлечение за съответния месец. Двете
премии се дължат месечно. По пакета сигурност на плащанията по кредитни карти на равни
вноски отпуснати чрез КК се дължи премия еднократна за всяка покупка на равни вноски в
кредитния лимит в размер на 0.430 % от първоначалния размер на покупката на равни
вноски в кредитния лимит. По пакета от Над 66 г. за покупка на равни вноски в кредитен
лимит, отпуснат чрез кредитна карта се начислява еднократно за всяка покупка на равни
вноски в кредитен лимит като премията е 0.323 % от първоначалния размер на покупката на
равни вноски в кредитния лимит, умножен по продължителността за погасяването й в брой
месеци.
Спорно остава каква сума ответникът е заплатил по процесния договор. Спорно
остава дали договорът е действителен по чл.22 ЗПК, дали има неравноправни клаузи в
договора.
Спорно между страните остава дали клаузите за застраховки и лихви по договора са
индивидуално уговорени, т.е. дали не са неравноправни.
Спорно остава дали длъжникът е платил сумите.
Видно от представения рамков договор за прехвърляне на вземания ведно с
приложенията към него, процесно вземане е прехвърлено на ищеца и същият е
упълномощен за извърши уведомяването за цесията на длъжника, т.е. ответника (л.28-26 от
делото).
Настоящият състав споделя практиката, изразена в Определение № 50649 от
06.12.2022 г. по т. д. № 977/2022 г. на I ТО на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.
д. № 193/2018 г. на І ТО, че връчването на уведомлението за цесията на особения
представител в хода на процеса представлява надлежно връчване. От връчването на
процесната исковата молба се установи, че ответникът е уведомен за цесията. Доказаната е
четвъртата предпоставка.
По делото е прието заключенията на две съдебно-технически експертизи (СТЕ),
които съдът напълно кредитира като обективни, пълни и обосновани (л.153-177, 203-225 от
делото). От него се установи, че в договора и приложенията към него е използван текст с
големи 12 pt, но с различни шрифтове – Times New Roman, Calibri, Arial, Garamond. Всеки
един от тези шрифтове има различна големина на буквите, независимо, че са 12 pt. Така,
например, Garamond 12 pt е по-малък от Time New Roman, Arial и Calibri. Всеки един от
видовете шрифтове е различен по големи, ширина и деб.на.
С Определение на Съда на Европейските общности /шести състав/ от
14.04.2021 г. по дело С-535/2020 е прието, че член 10, параграф 2 и член 22,
параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл,
7
че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на
договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Изяснено е, че доколкото в
Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и размерът на шрифта,
с които информацията относно условията на договора и последиците от
сключването му трябва да бъде предоставена на длъжника при сключването на
договор за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип
компетентни да установят правила както относно конкретната форма на
представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването
от страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за
представянето на посочената в член 10, параграф 2 от Директивата
информация по ясен и кратък начин; уредбата в ЗПК, която налага всички
елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, е преценена от СЕС като
гарантираща, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо,
както и като възпрепятстваща използването на дребен шрифт, който би могъл
да породи опасността важна информация към момента на сключване на
договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от
съответния потребител. Изтъкнато е, че уредбата в ЗПК се ограничава да
предвиди правила относно формата, в която трябва да се представи
информацията, и не налага задължения за предоставяне на допълнителна
информация извън хармонизирано установената в член 10, параграф 2 от
Директива 2008/48. Посоченото тълкуване на СЕС, направено по повод
преюдициално запитване във връзка с въведеното с изменението на чл. 10, ал.
1 ЗПК, в сила от 23. 07. 2014 г., изискване по отношение на размера на шрифта
и при отчитане последиците от неспазването му /недействителност на
договора съгласно чл. 22 ЗПК/, има задължителен характер по силата на чл.
633 ГПК, като в случая настоящият съд следва да се съобрази изцяло с това
тълкуване.
Съгласно приетото в Решение № 50162/10.01.2023 г. по т. д. № 550/2022
г. по описа на ВКС и Определение № 1388/20.12.2023 г. по т. д. № 332/2023
г. по описа на ВКС договорът за потребителски кредит трябва да бъде с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на
това изискване води до негово действителност.
По делото се установи, че договорът не е с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт. Това е нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, поради което на
основание чл.22 ЗПК съдът следва да приеме, че договорът е недействителен.
Основателно е възражението на ответника. Ищецът не успя да докаже, че
договорът е действителен, съответстващ на императивна правна норма, както
и че е индивидуално уговорен. Посоченото нарушение е достатъчно за да се
приложат последиците на чл. 22 ЗПК, а именно че ц.ят договор за кредит е
недействителен.
По делото е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което
съдът напълно кредитира частично като пълна, обективно и изготвено от компетентно вещо
8
лице. От него се установи, че длъжникът е изтеглил сумата от 1000 лева реално при
отпусната кредитна линия от 3000 лева. ГПР е формиран при включена договорна лихва и
месечна такса за обслужване. В уговорения ГПР не е включена процесната застрахователна
премия. Възнаграждението за посредничество не е начислявано. ФЛП е формиран
единствено само от договорна лихва. Сумите към застрахователната премия са начислени
към главницата. Видно от табл.2, общата сума, която длъжникът е усвоил по кредита е
8 322.61 лева, а е платил 6641.46 лева. Съдът не кредита заключението на ССчЕ в частта за
размер на непогасена главница в размер на 3 754.83 лева. Това е така, защото в тази
главница е включена застрахователната премия. Установи се, че лихвата за забава е
начислена и върху забавеното плащане на договорната лихва. Съдът не кредитира и
експертизата за отговор на въпрос 9. Това е така, защото този дава информация за това каква
главница длъжникът е платил по кредита. Но видно от табл.1 и табл.2 от ССчЕ длъжникът е
платил по-голяма сума, която включва и лихви – освен главници, включва лихви и такси.
При положение, че договорът е недействителен, на основание чл.22 ЗПК, то следва да се
извърши пресмятане само по усвоената сума по кредита и това, което е платено общо по
кредита, без да се отчитат видовете суми за други основания, тъй като суми за договорна
лихва, мораторна лихва, застрахователни премии, такси не се дължат.
За пълнота на изложението следва да се отбележи следното:
Към исковата молба е приложен и Сертификат CARD – ******, в който се
удостоверява, че застрахователят, чрез клона си ********", срещу заплащане на
застрахователна премия се съгласява да застрахова съгласно приложените Общи условия на
застраховка "Сигурност на плащанията по кредитни карти" за картодържат.те на кредитни
карти, издадени от ********, и като такъв е посочено името на ответника (длъжника по
договора). В Сертификата са посочени конкретните застрахователни рискове, периодът му
действие, както и начинът за заплащане на застрахователната премия, като за отделните
рискове е предвидено плащането да става на месечни вноски или еднократно. В чл. 7 от
Сертификата е предвидено, че застрахователната премия по застрахователни пакети за
револвиращи потребителски кредити чрез кредитна карта се заплаща месечно и се изчислява
като процент от ползвания лимит по кредитната карта към датата на издаване на месечното
извлечение. Дължимата месечно застрахователна премия се начислява като задължение на
застрахования по кредитната карта и се заплаща в срока за плащане на месечната
погасителна вноска, определена от застраховащия за всеки месец.
Видно от съдържащата се в процесния договор за кредит тарифа, в същата като част
от задълженията на кредитополучателя е посочено годишен процент на разходите – 35% -
44.90 %, без да е конкретизирано дали в същия попада и дължимата застрахователна премия
в размера според приложения Сертификат. Този извод следва от съдържанието на договора,
в който не се сочи като дължимо плащане разход в размер на застрахователната премия и
никъде в договора не е упоменато сключването от кредитодателя на застрахователен договор
по обезпечаване последиците при настъпил риск от обективна невъзможност за плащане.
При това положение, не може да бъде направен обоснован извод, че в
предвидения ГПР е включен и разходът за застрахователна премия. Чрез
използването на този похват, изключващ задължителния характер на
застраховката при сключване на договора за кредит и същевременно
възлагането на разходите за застрахователна премия върху кредитополучателя,
на практика се заобикаля дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, която
кореспондира на регламентацията в Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., относно това какво се включва в
понятието "Общ разход по кредита за потребителя". Според така цитирана
законова регламентация, под понятието следва да се има предвид сборът от
9
разходите по кредита, включително лихви, такси, комисионни,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
които са свързани с договора за кредит, известни са на кредитора и
кредиполучателят трябва да плати, включително разходите за допълнителни
услуги.
Действително, в случая застрахователният договор с този предмет е
възможно да бъде сключен при наличието на вече сключен договор за
потребителски кредит, с оглед предвидения в него застрахователен риск, а
именно неизпълнение на задължението на кредитополучателя по плащане на
месечните вноски. Същевременно, следва да се има предвид, че макар
първоначално да не са включени като част от главницата, разходите за
застрахователната премия впоследствие са причислени към нея, макар
плащането да е било извършено директно от кредитора по сметка на
застрахователя. Поради това, плащането на тази сума несъмнено представлява
разход по кредита, който при всички случаи е за сметка на кредитополучателя,
който дължи връщането й, ведно с уговорената лихва.
Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в процесния
договор за кредит не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това е така,
тъй като в договора е посочен единствено размера на ГПР в проценти без да
може да се направи извод какви компоненти включва последния, като не е
ясно дали в същия е включена застрахователната премия по сключената
застраховка, които представляват разход по кредита, без значение дали ГПР би
надхвърлил установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг от петкратния размер на
законната лихва. Смисълът на посоченото императивно изискване е
предоставяне на възможност на потребителя да вземе информирано решение
за сключване на договора при яснота относно условията му, което от своя
страна му дава възможност да осъществи сравняване с предлаганите други
сходни продукти (кредити) на пазара. Лишаването на потребителя от тази
възможност е приравнено от законодателя на недействителност на ц.я договор
поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Същевременно в
размера на общото задължение, съответстващо на общия брой равни месечни
вноски, е включено и допълнително задължение по застрахователна премия.
Съгласно заключението на вещото лице в месечните вноски се включва и
премията за застраховането на финансовия риск на кредитора, въпреки че този
разход не е бил ясно обявен на длъжника в преддоговорния процес. Този
начин на оповестяване на разходите не съответства на изискването на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК, тъй като плащането на премията по застраховката не е отразено
като разход при формиране на ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и
месечните вноски.
Само за пълнота следва да се посочи и че в нарушение на императивната
10
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, кредитодателят е предвидил и е начислявал обезщетение за забава
и върху вземането за договорна лихва, а не само върху падежиралата главница
(така заключение на съдебно-счетоводната експертиза).
Всяко от констатираните нарушения на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК представлява самостоятелно основание за прилагане на последиците
на чл. 22 ГПК и води до недействителност на процесния договор за кредит.
С оглед на гореизложеното, в настоящия случаи договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл.10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .
В резултат на възприетия извод за недействителност на договора
ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него – чл. 23 ЗПК.
При това положение длъжникът дължи връщане на само на остатъка от
непогасената главница. Претенциите за мораторна лихва и договорна лихва
следва да се отхвърлят изцяло.
Съгласно заключението на ССчЕ, общата усвоена сума от кредитната
карта от длъжника е 8 322.61. Длъжникът е плащал общо сумата от 6 641.46
лева. Следователно разликата между усвоената главницата и платеното е
1681.15 лева.
При това положение, длъжникът следва да върне сумата от 1681.15 лева
- представляваща непогасена част от главницата по договора за кредит. Искът
за главница за г.та от 1681.15 лева до пълния претендиран размер от 3754.83
лева, а именно 2 073.68 лева, следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски (л.105 от делото).
Претенцията е предявена за 4749.39 лева. Уважена е за 1 681.15 лева.
Отхвърлена е за 3068.24 лева.
По заповедното производство
Той е направил следните разноски: 94.99 лева – държавна такса (л.6 от
заповедното дело); 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение по НЗПП.
Общият размер разноски е 144.99 лева.
С оглед уважената част на претенцията, ищецът има право на разноски в
размер 51.32 лева (144.99 х 1681.15/4749.39).
11
Ответникът е ползвал адвокат в заповедното производство, като същият
претендира сума по чл.38 ЗА (л.93 от заповедното дело). Съдът приема, че
активността на адвоката се изразява в попълване и подаване на възражение по
чл.414 ГПК. Същото не е необходимо да бъде попълнено. Достатъчно да е
бланкетно. Въпреки това, същото не е стандартно, като длъжникът е направил
възражения, които са уважени от съда в исковото производство. При това
положение следва да се признае възнаграждение в същия размер, както на
ищеца – 50.00 лева.
Не е основателно възраженията на ответника, че не са налице
предпоставките по чл.38 ЗА. Съдът няма задължение служебно да ги
установи. Съгласно чл.154 ГПК, ищецът е следвало да докаже своето
възражения. Ето защо по делото не се установи да не са били налице
предпоставките по чл.38 ЗА.
С оглед отхвърлената част на претенцията, адв. П. П. има право на
разноски в размер 32.30 лева (50.00 х 3068.24/4749.39).
По исковото производство
Ищецът претендира: 155.20 лева – държавна такса (л.47 от делото)1700
лева за ССчЕ (л.88 от делото); 500.00 лева за СТЕ (л.92 от делото). По
делото е приета втора СТЕ, чиито депозит е възложен на ищеца, с оглед
тежестта на доказване, че договорът е индивидуално сключен. Същият не е
внесъл депозит (л.194 от делото), поради което на основание чл.77 ГПК следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на СРС
сумата от 500 лева за депозит за експертиза.
На ищеца не следва да се признат двата депозита за експертиза, защото
те са направени по повод възражение на ответника за недействителност на
договора по чл.22 ЗПК. От двете СТЕ се установи, че договорът е
недействителен, поради което възражението на ответника е изцяло
основателно. Същото е уважено изцяло. Ето защо този разход на следва да се
възлага на ответника (дори и пропорционално), а да остане за ищеца, като не
се включи в разноските по чл.78, ал.1 ГПК, защото възражението е изцяло
уважено.
При това положение на ищеца следва да се признаят разноските за
държавна такса и ССчЕ. Общият им размер е 1855.20 лева.
С оглед уважената част на претенцията, ищецът има право на разноски в
размер 656.69 лева (1855.20 х 1681.15/4749.39).
С отговора на исковата молба ответникът е претендира възнаграждение
в размер на 1450.00 лева (л.64 от делото). Съдът приема, че възражението на
ищеца по чл.78, ал.5 ГПК е основателно. Общият материален интерес по
делото е 4749.39 лева. При този вид материален интерес, обичаят в практиката
и свободния пазар на адвокати, определят възнаграждение на адвокат около
800 лева или 400 евро. С оглед, факта, че процесуалният представител на
ответника не се е явил в нито едно съдебно заседание, депозира сходни молби,
делото е със средна фактическа и правна сложност, съдът приема, че
12
възнаграждение в размер на 1450 лева е прекомерно и същото следва да се
опред. към 800 лева.
С оглед отхвърлената част на претенцията, ответникът има право на
разноски в размер 516.82 лева (800.00 х 3068.24/4749.39).
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от **********, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от
Изпълнителния директор З. Б. срещу Д. Д. Ф., ЕГН: ********** с настоящ
адрес: ********, положителен установителен иск с правна квалификация
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД,
че Д. Д. Ф., ЕГН: ********** дължи на **********, ЕИК ****** сумата от
1 681.15 лева (хиляда шестстотин осемдесет и един лева и петнадесет
стотинки) представляваща незаплатена главница по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-******/03.09.2021 г., сключен между Д. Д. Ф. и **********, ведно с
лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (05.06.2024 г.) до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХЪВРЛЯ иска за г.та от
1681.15 лева до пълния претендиран размер от 3754.83 лева, а именно 2 073.68
лева, като неоснователен и недоказан, за които суми има издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 18534/19.06.2024
г. по ч. гр. д. № 34060/2024г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от **********, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление **********,
представлявано от Изпълнителния директор З. Б. срещу Д. Д. Ф., ЕГН:
********** с настоящ адрес: ********, положителен установителни искове
с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с който да бъде признато, че Д. Д. Ф., ЕГН: ********** дължи на
**********, ЕИК ****** сумата от 629.93 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 03.09.2021 до 27.09.2023 по Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № CARD-******/03.09.2021 г., сключен между Д. Д. Ф.
и **********;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато,
че Д. Д. Ф., ЕГН: ********** дължи на **********, ЕИК ****** сумата
от 364.63 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
28.09.2023 - 04.06.2024 г., начислена върху главница от 3754.83 лева
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-******/03.09.2021 г., сключен
между Д. Д. Ф. и **********;
13
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 18534/19.06.2024 г. по ч. гр. д. № 34060/2024г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д. Д. Ф., ЕГН: ********** с настоящ адрес: ******** да
заплати на **********, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
**********, представлявано от Изпълнителния директор З. Б. сумата в
размер на 51.32 лева (петдесет и един лева и тридесет и две стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 34060/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА **********, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление **********, представлявано от Изпълнителния директор З. Б. да
заплати на адв. П. И. П., вписан в АК – Хасково, личен номер ******,
******* сумата в размер на 32.30 лева (тридесет и два лева и тридесет
стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по ч. гр. д.
№ 34060/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Ф., ЕГН: ********** с настоящ адрес: ******** да
заплати на **********, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
**********, представлявано от Изпълнителния директор З. Б. сумата в
размер на 656.69 лева (шестстотин петдесет и шест лева и шестдесет и девет
лева), представляващи разноски по гр. д. № 61098/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ********, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
**********, представлявано от Изпълнителния директор З. Б. да заплати на
Д. Д. Ф., ЕГН: ********** с настоящ адрес: ******** сумата в размер на
516.82 лева (петстотин и шестнадесет лева и осемдесет и две стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 61098/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ********, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
**********, представлявано от Изпълнителния директор З. Б. да заплати на в
ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА на ВСС по сметка на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790
3143 8974 01, BIC – CECBBGSF) сумата от 500 лева (петстотин лева),
представляващи незаплатен, но дължим депозит за допълнителна съдебно-
техническа експертиза по гр. д. № 61098/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представит..
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15