РЕШЕНИЕ
№
23.10.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя ***а и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№1522/2018г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.31, ал.2 от
ЗС.
Депозирана е ИМ от Т.С.С. и И.М.С.,
чрез адв. А. К., против К.Т.С. и Б.К.Д.- С., с която се твърди, че страните са
съсобственици по отношение на следния недвижим имот: УПИ, нахождащ се в гр. Д.
Дъбник, имот № VІ- 1358, в стр. кв. 92, с площ от 820 кв.м., с адрес ***,
заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда с площ от 60кв.м., лятна
кухня с площ от 40 кв.м. и второстепенни постройки, при граници и съседи-
описани, в размер по ½ ид.ч. общо за ищците и ответниците. Посочва се,
че с решение № 1018/2015г. е отменен н.а. за собственост, придобит по
наследство и давностно владение, до размера на ½ ид.ч. Посочва се, че с
нот. покана, връчена на ответниците на 13.12.2017г, същите са поканени да заплатят на ищците обезщетение от
6750лв., за периода 01.06.2013-01.05.2017г., през който ответниците са ползвали
целият имот и са лишили ищците от ползването му . Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищците сумата от 6750лв.,
обезщетение за ползване на описаният имот, за периода 01.06.2013-01.05.2017г.
Претендират се разноски.
Ответниците К.Т. *** И Б.К.Д.- С.,
р. пр., чрез адв. М.М., в срока за отговор изразяват становище за допустимост,
но неоснователност на предявеният иск. Посочва се, че за процесният период, в
имота са живели само ответниците и само те са правили ремонти и ищците по никакъв начин не са заявявали претенции към
имота. Твърди се, че ищците не са били лишавани от възможността да ползват
имота, дори и след снабдяване на с констативния нот. акт, като се твърди, че ищците
не са ползвали имота, защото не са искали. Евентуално се посочва, че
претендираната сума е завишена. Заедно с отговора на ИМ, ответниците са
предявили насрещен иск за делба, отделен от съда в самостоятелно производство. По
НИМ е образувано гр.д.№ 3407/2018г на ПлРС, което е в процес на администриране.
Съдът, като
съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото,
с протоколно определение от 27.06.2018г, е прието уточнение на периода на
претенцията, както следва: 01.юни.2013г. - 01. март.2017г.
По делото
се установява също, че въз основа на
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и по давностно владение, чрез обстоятелствена проверка, № 196, том.
І, рег.№ 1046, нот. дело № 135/2013г на Нотариус ***, отв. К.Т.С., е признат за
собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Д. Дъбник, съставляващ
УПИ № VІ- 1358, в стр. кв. 92, с площ от 820 кв.м., заедно с построените в него
едноетажна жилищна сграда с площ от 60кв.м., лятна кухня с площ от 40 кв.м. и
второстепенни постройки.
По делото,
прието производството по гр.д.№ 1018/2015г на ПлРС, по което, с решение №
1765/11.12.2015г, е К.Т.С. и Б.К.Д.- С., че Т.С.С. и И.М.С., са собственици на
общо ½ ид ч. от процесния недвижим имот, по наследство, и е осъдил К.Т.С.
и Б.К.Д.- С., да предадат владението върху общо ½ ид. ч. от имота, на ищците
Т.С.С. и И.М.С.. С решението, съдът по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК, е отменил
констативен нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
по давностно владение, чрез обстоятелствена проверка, №196, том. І, рег.№ 1046,
нот. дело №135/2013г. на Нотариус ***, в частта му до размера на ½ ид.ч.
от правото на собственост и в частта относно придобиване по давностно владение.
Решението е влязло в сила на 01.03.2017г.
По делото се установява също,
факта на изпращането на нотариална покана, акт № 87, т.ІІ, рег.№
3218/07.12.2018г. на Нотариус ***, от ищците до ответниците, получена от Б.К.Д.-
С. на 13.12.2017г. Видно от съдържанието на поканата, отв. К. и Б. ***, са
поканени да заплатят на ищците, сумата от 6750лв.- обезщетение за ползване на
½ ид.ч. от процесния имот, за периода 01.06.2013-01.03.2017г. , която
сума да бъде изплатена в срок до 30.01.2018г.
По делото,
като свидетели са разпитани лицата- *** и ***, от показанията на които се
установява следното:
Св. В. *** посочва, че живее в
гр. Д. Дъбник, срещу имота, за който
се води делото и познава страните. Свидетелят
посочва, че повече от 10 години имота е необитаем и никой не живее в къщата.
Посочва, че имотът е запустял и понякога К.С. идва да сече храсти в двора.
Посочва, че в двора не се отглеждат култури, а къщата се руши, тъй като са
счупени стъклата, а покривът е пропаднал. Св. *** посочва, че е участвал като
свидетел в нотариалното производство по издаване на н.а. за собственост, както
и по предходното съдено дело. Посочва, че К. и Б. *** никога не са ограничавали
достъпа на Т.С. до имота, като даже той има ключове.
Св. Цв. *** посочва, че живее в
къща, близо до имота, и познава всички страни по делото. Посочва, че знае, че къщата
е на К.С., но сега никой не я ползва. Посочва, че къщата е в плачевно
състояние, и понякога К. поддържа двора,
но в него няма насаждения, а само дървета и храсти. Св. *** посочва, че при
личен разговор, отв. К.С. е казвал, че ако ищецът Т.С. дойде да види имота или
нещо да прави по него, няма да го спре.
Св. *** посочва, че е бил свидетел по обстоятелствената проверка, но няма
спомен дали е бил свидетел по предходното гр.д.№ 1018/2015г на ПлРС.
Св. П. ***а- съпруга на ищеца,
посочва, че познава добре имота, но за процесния период- от м. Юни. 2013 до м.
Март.2017г, в имота не са влизали нито
тя, нито съпруга й, нито майка му. Посочва причина за това, че имотът не е бил техен, тъй като ответника Кр.
С., е бил извадил констативен н.а. за собственост. Посочва също, че ответника
и до сега не е предал владението на
½ ид.ч. от имота. Св. ***а посочва, че и за процесния период и
понастоящем, никой н живее в къщата и тя е в лошо състояние.
По делото
няма изготвена СИЕ, поради невнасяне на определеният от съда депозит за това.
При така
установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 31, ал.2
от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. В случая, безспорно се установи наличието на съсобственост
между страните по делото, по отношение на процесния имот, възникнала по силата
на наследяване, с откриване наследството на техните наследодатели, в размер на
½ ид.ч. общо за всяка от двете страни- ищци и ответници. В мотивите на
решението по гр.д.№1018/2015г на ПлРС, е подробно изследван въпроса за
наследяването и квотите на страните в съсобствеността, в резултат на което, е
признато за установено, че ищците Т.С.С. и И.М.С., са собственици на общо
½ ид. част от имота. Безспорно по делото се установи и факта, че с
влязлото в сила решение по гр.д.№ 1018/2015г на ПлРС, е отменен, по реда на чл.
537, ал.2 от ГПК, констативният нотариален акт за собственост, въз основа на
който ответникът К.Т.С., се е легитимирал като собственик на целия процесен
имот. В случая, изхождайки от естеството на нотариалния акт- като констативен
такъв, съдът счита, ищците по настоящето дело, не са изгубили качеството си на
собственици на общо ½ ид. ч. от имота, за периода от съставянето на нот.
Акт № 196, том. І, рег.№ 1046, нот. Дело
№ 135/2013г на Нотариус ***, до неговата отмяна, с влязло в сила решение.
Съобразно ТР№ 11/2013г на ВКС, касещо доказателствената сила на констативния
нотариален акт, съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК,
констатация за принадлежността на правото на собственост, представлява правен
извод на Нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън
доказателствената сила на документа „нотариален акт”, определена по смисъла на чл. 179, ал.
1 ГПК. Доколкото обаче, издаването на нотариален акт по
обстоятелствена проверка, е резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването собственост, констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК,
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В случая
е проведено успешно оспорване констатациите на Нотариуса, относно
принадлежността на правото на собственост, до размера на ½ ид.ч. В
съответствие с изложеното, ищците са заявили своята претенция за заплащане на обезщетение
за ползване- 01.юни.2013-01. март.2017г.
За да е налице обаче фактическият
състав на нормата на чл. 31, ал.2 от ЗС, е необходимо също да се установи,
освен качеството на съсобственик за
процуесния период, и факта на изпращането на покана за заплащане на обезщетение
за ползване, до ползващия съсобственик- ответници в настоящето производство. По
делото се установи, че от страна на
ищците, е изпратена нот. покана, връчена на отв. Б.К.Д.- С. на 13.12.2017г., с
която ответниците са поканени да заплатят на ищците, сумата от 6750лв.- обезщетение
за ползване на ½ ид.ч. от процесния имот, за периода
01.06.2013-01.03.2017г. Поканата за заплащане на обезщетение за ползване обаче
има действие само за напред, съобразно
цитираната норма на чл. 31, ал.2 от ЗС- „от деня на писменото поискване”, и няма действие за
минал период. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2
от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата-писмена, но не и
съдържанието. То има характер на поканата по реда на чл. 81, ал. 2
от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От
този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на
общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване
се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика- ТР№7/2012г. по тълк.дело №7/2012г на ОСГК,
Решение № 95 от 16.06.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1913/2014 г., II г. о., ГК. В този смисъл, няма пречка, в друго производство,
ищците да претендират обезщетение за ползване, за периода след връчване на
поканата. Доколкото не е налице основен елемент от фактическият състав на
нормата на чл. 31, ал.2 от ЗС- наличие
на писмена покана, за процесния период- 01.06.2013-01.03.2017г.- искът се явява
неоснователен и съда намира, че не следва да бъдат обсъждани останалите
елементи от фактическия състав на нормата.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че претенцията на ищците за заплащане на обезщетение за лишаване
от правото на ползване на собствената на ищците ½ ид част от процесния
недвижим имот, в гр. Д. Дъбник, за периода 01.06.2013-01.03.2017г., в размер на
6750лв., се явява неоснователна, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 31, ал.2 от ЗС, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Разноски в полза на ответниците
не следва да бъдат присъждани, съобразно направеното искане, доколкото в
представеното по делото пълномощно няма вписана уговорена и платена сума, както
и няма представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от Т.С.С., ЕГН********** и И.М.С., ЕГН**********,
чрез адв. А. К., против К.Т.С., ЕГН********** и Б.К.Д.- С., ЕГН**********, иск с правно основание чл.31, ал.2 от
ЗС, за заплащане на сумата от 6750лв.,
съставляваща обезщетение за ползването на ½ ид.част, от което са били лишени, от следният съсобствен
недвижим имот: УПИ, нахождащ се в гр. Д. Дъбник, имот № VІ- 1358, в стр. кв.
92, с площ от 820 кв.м., с адрес ***, заедно с построените в него едноетажна
жилищна сграда с площ от 60кв.м., лятна кухня с площ от 40 кв.м. и
второстепенни постройки, при съседи: улица, УПИ ХІ-1357, УПИ ХХ-2214, УПИ
V-1359, УПИ ХІV-1372, за периода 01.юни.2013-01.март.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: