№ 14525
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Д.А В. Х.А
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110153168 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищцата А. Г. Г. твърди, че на 24.03.2023 г. сключила с ответника Договор за кредит №
84407 с предмет предоставянето на паричен заем в размер на 200 лв. Ищцата следвало да
върне сумата от 327, 24 лв. на 21 вноски при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер
на 40, 18 %. В посочената крайна сума се включвала неустойка в размер на 110, 10 лв., която
обаче не била взета предвид при изчисляване размера на ГПР, което представлявало въвежда
в заблуда практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Бил посочен в общ план
ГПР, а не в детайли, както изисквал законът. Поддържа се, че договорената неустойка
водело до нищожност на договора поради противоречието й с добрите нрави, тъй като
размерът й бил почти равен на размера на отпусната заемна сума. С уговорената неустойка в
полза на кредитора се договаряло още едно обезщетение за неизпълнено акцесорно
обезщетение. По този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Въз основа на изложеното е поискано обявяването за нищожен на Договор за кредит №
84407/24.03.2023 г., сключен от ищцата с ответника като противоречащ на закона, а в
условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 12, ал. 4 от
договора, предвиждаща заплащането на неустойка, поради противоречие с добрите нрави.
Претендира разноски.
Ответникът „М.К.“ ЕООД оспорва исковете по основание. Счита, че липсват
предпоставките за обявяване на кредита за нищожен, тъй като ГПР бил посочен на ясен и
разбираем език, в съответствие със законовите изисквания – чл. 3, ал. 8 от договора.
Обезщетението за настъпилите вреди от неизпълнението не било сигурно, че ще възникне
при сключването на договора, поради това не следвало да се включва в ГПР. Дори и да се
приемело, че ГПР не бил изчислен правилно, то това не водело до прогласяне нищожност на
целия договор. Оспорва се твърдението, че уговорената неустойка водела до противоречие с
добрите нрави. Уговорката, съдържаща се в чл. 12, ал. 4 от договора била проявление на
принципа за свобода на договарянето. По съгласие на двете страни тя възникнала и размерът
й бил договорен от тях. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на ищцовите.
От фактическа страна съдът намира следното:
1
На 24.03.2023 г. между „М.К.“ ЕООД, в качеството му на кредитор и А. Г. Г., в
качеството й на кредитополучател е сключен Индивидуален договор за заем № 84407 с
предмет предоставянето като кредит на сума в размер на 102, 25 евро, която следвало да
бъде върната в срок от 21 седмици – чл. 3, ал. 1 от договора. Размерът на погасителните
вноски бил 5, 29 евро, платими на 21 пъти /веднъж седмично/. Общият размер на всички
плащания по заема бил 111, 02 евро при лихвен процент в размер на 39, 52 % и годишен
процент на разходите /ГПР/ в размер на 40, 18 %.
Според чл. 12, ал. 1 от договора за заем заемателят се задължава на основание чл. 23 ЗЗД
в срок от три дни след сключване на договора, да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане
на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. В чл. 12, ал. 2 е
предвидено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от
търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за
встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря,
заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Със
сключването на посочения договор, задължението на заемателя, съгласно този член се смята
за изпълнено.
Третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя
с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните се договорят,
че третото лице-поръчител следва да отговаря кумулативно на следните условия: да бъде
дееспособно физическо лице; навършена възраст- 25 години; минимален осигурителен
брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора- 1 500
лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди
сключване на договора; стабилна кредитна история /без регистрирани просрочия по кредити
в Централен кредитен регистър/; предложеният поръчител не е активен потребител на
заемните продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем,
предоставен от заемодателя. За юридическо лице са въведени следните изисквания: да бъде
търговско юридическо лице съгласно Търговския закон и регистрирано съгласно Закона за
търговския регистър; да е с изцяло внесен капитал; да има минимална печалба от 10 000 лева
за последните 3 години съгласно годишните финансови отчети; да не е обявено в
несъстоятелност и/или ликвидация; да няма задължения към държавата и/или общината - чл.
12, ал. 3 от договора.
В чл. 12, ал. 4 е договорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на
задължението на заемателя, посочено в този член ще причини на заемодателя вреди, които
неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. Посочено е, че в случай че
заемателят в определения срок не изпълни задължението си по чл. 12, ал. 1, същият дължи
на заемодателя неустойка в размер на 56, 28 евро. Страните се съгласяват, че размерът на
неустойката е договорен в индивидуални преговори между тях и отразява напълно
постигнатите договорки, както и че договореният размер не е прекомерен. В чл. 12, ал. 6 е
посочено, че страните се съгласяват в случай, че посочената в ал. 4 неустойка стане дължима
от страна на заемателя, същият следва да я заплати на части съгласно погасителен план,
посочен в ал. 6.
Съгласно чл. 12, ал. 7 от договора заемателят има право, по всяко време от действие на
договора, да предложи изпълнение на задължението си по чл. 12, ал. 1 в случай че не го е
направил в първоначалния тридневен срок. В който случай заемателят дължи заплащането
само на тази част от неустойката, разпределена по погасителните вноски преди поемането
на солидарен дълг по договора за заем. Уточнено е, че неустойка няма да бъде начислявана
при изпълнение на задълженията по чл. 12. Съгласно ал. 9 в случай че заемателят забави
заплащането на погасителна вноска съгласно приложимия погасителен план с повече от 30
дни, същият губи правото си по ал. 7. Разпоредбите на чл. 12а, чл.12б, чл. 12в и чл. 12г от
договора регламентират условия, при които размерът на неустойката може да бъде намален.
Като съобрази съдържанието на цитираните клаузи, съдът намира, в случая че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор
2
неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/,
което към 24.03.2023г. /датата на сключване на договора/ означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 57,10 % от заетата сума. Този извод следва от
дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и
конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия
срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително
трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък
и това създава значително затруднение за потребителя-заемател, както за предоставяне на
обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието
изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални
документи, така и относно останалите предвидени обезпечения като ипотека и банкова
гаранция. Същевременно показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка
санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя
по договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това дали заемателят плаща
дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това дали такива биха могли реално да настъпят или не.
В отговора на исковата молба ответникът „М.К.“ ЕООД е посочил, че неустойката за
непредоставянето на обезпечение не е включена в годишния процент на разходите, тъй като
тя е последващо сключването на договора събитие. Това е признание на спорния по делото
факт. От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски /чл.12, ал. 6/. Следователно процесната неустойка има характера
на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало
да бъде включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното,
неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да
получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на
разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в
заблуждение относно разходите му по заема. Ето защо в случая е налице нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да
намери нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за кредит е изцяло
недействителен.
3
Доколкото съдът прие, че целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК не
следва да бъдат разглеждани заявените под евентуалност искове за прогласяване за нищожни
на атакуваните разпоредби от договора за кредит.
С оглед на гореизложеното доколкото съдът прие, че в случая е налице нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, предявеният
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да й се присъдят. В
производството по делото А. Г. Г. е била представляван безплатно от адв. Д. М. съгласно
представен Договор за правна защита и съдействие от 22.08.2024 г. /л. 11 от делото/. Поради
което в полза на адв. М. следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При
определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид
изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед
горепосоченото решение на СЕС следва да откаже приложението на националната правна
рамка, определяща размера на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер
на адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът
отчете обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание без изслушване
на свидетели и без изслушване на вещо лице, както и че се касае за дело с обичайна за този
тип дела сложност. С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 150 лева
отговоря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от
процесуалния представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и
явяване в едно съдебно заседание. Поради гореизложеното на адв. М. следва да се присъди
сумата от 150 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Ф.Ж.“, бл. ***А, вх. Г, ет. 9, ап. 26 срещу „М.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „А.С.“ № 55, ет. 3, иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК нищожността на Договор за заем № 84407 от
24.03.2023 г.
ОСЪЖДА „М.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „А.С.“ № 55, ет. 3, да заплати на А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Ф.Ж.“, бл. ***А, вх. Г, ет. 9, ап. 26, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „М.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „А.С.“ № 55, ет. 3, да заплати на адв. Д. В. М. с адрес на упражняване на
дейността: гр. Пловдив, ул. „П.О. и Култура“ № 3Б, ет. 2, ап. 5 на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. сумата от 150 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство по
делото на А. Г. Г..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4