Присъда по дело №3253/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 183 от 13.11.2023 г. по НОХД № 3253/2023 г. по
описа на РС - Бургас, XXI –ви наказателен състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия К. Е. А., ЕГН
**********, роден на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен
адрес: гр. Бургас, **************************************** , е повдигнато обвинение за
това, че на ******** г. около 23:00 часа в гр. Бургас на ул. ***********, не изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие № ********** г. на РС - Бургас, издадена въз основа
на Решение № ********** г. на РС - Бургас, по гр. дело №*********/2022 г. на РС - Бургас,
влязло в сила на 20.10.2022 г., съгласно която му се забранява да приближава жилището на
З. В. С. в гр. Бургас на ул. ***********, на по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца от
постановяване на решението, като се приближил на два метра от дома на З. С. на
горепосочения адрес- престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.

Производството се разви по реда на Глава 24 НПК –„Бързо производство“.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа
обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Поддържа, че в хода на
процеса безспорно е изяснена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца, което да бъде отложено за
изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Служебният защитник на подсъдимия адв. Р. поддържа, че по делото са установени
противоречиви факти, които не доказват категорично описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка. Намира повдигнатото настоящо обвинение срещу А. за недоказано.
Подсъдимият К. Е. А., редовно уведомен, не се явява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият К. Е. А., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Бургас,
българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Бургас, кв.
************************************. От справка за съдимост се установява, че
подсъдимият не е осъждан, но е бил освободен от наказателна отговорност с влязло в сила
решение по НАХД № ****** г. по описа на Районен съд – Бургас за извършено
престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
През неустановен по делото период подсъдимият А. и З. В. С. живеели на семейни
начала. Предвид упражнявано от подсъдимия домашно насилие по отношение на З. С., през
2022 г. двамата се разделили. Със Заповед за защита от домашно насилие № ********** г.
на РС - Бургас, издадена въз основа на Решение № ********** г. на РС - Бургас, по гр.дело
№*********/2022г. на РС Бургас, влязло в сила на 20.10.2022 г., връчено на подсъдимия К.
А. на 12.10.2022 г. (л. 42 от делото), на последния било забранено да приближава З. С.,
както и жилището й в гр. Бургас, ул. *********** на разстояние по-малко от 50 метра.
Заповедта за защита имала действие 18 месеца.
На ******** г., около 23:00 часа, свидетелката З. С. заедно с внучката си З. С. се
намирали пред дома си в гр. Бургас, на ул. ***********. В същото време към тях по улицата
вървял подсъдимият А.. Независимо, че бил запознат със Заповедта за защита от домашно
насилие № ********** г. на РС - Бургас, която му забранявала да приближава С. и дома й на
по-малко от 50 метра, подсъдимият А. се приближил в непосредствена близост до З. С. и
1

дома й. З. започнала да отправя неприлични реплики спрямо него, той също отвърнал и
възникнал конфликт между подсъдимия от една страна и свидетелката С. и внучката й З. от
друга страна. Същевременно след като чула от дома си шума от възникналия конфликт, на
улицата излязла свидетелката С. Ш., която живеела в съседство със свидетелката С..
Подсъдимият поискал от З. С. да го придружи, но тъй като тя отказала, подсъдимият се
ядосал и взел един камък от земята и го хвърлил срещу свидетелката З. С., но не успял да я
удари. Изплашени от поведението на подсъдимия А., С. и З. веднага се прибрали в дома си,
като С. го предупредила, че ще се обади в полицията. Свидетел на случилото се станала и
съседката С. Ш.. След като подсъдимият чул, че С. ще съобщи на полицията си тръгнал.
Свидетелката С. подала сигнал на органите на МВР. Подсъдимият бил задържан на
05.08.2023 г. за срок от 24 часа и срещу него бил съставен от служител в Първо РУ протокол
за полицейско предупреждение да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
З. В. С., като му се забранява да приближава З. и жилището й на по-малко от 50 метра.

По доказателствата:
В случая по делото са налични категорични доказателства, които подкрепят
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. По делото са събрани достатъчно
доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на процесното деяние, които водят до
единствен възможен и безспорен извод, че подсъдимият А. е извършил вмененото му с
настоящото обвинение престъпление.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства. До категоричен извод за
реализирането на установените от съда факти, изложени по-горе, водят свидетелските
показания на свидетелите З. С. и С. Ш.. Показанията на посочените свидетели са
последователни, непротиворечиви, обективни, препокриващи се и сочат на реализиране на
едни и същи факти, приети от съда за безспорно установени. Тук следва да се обсъди
възражението на защитника на подсъдимия за наличие на противоречие във фактите,
изведени от показанията на свидетелките.
Съдът не споделя поддържаната от адв. Р. защитна теза, че не следва да се кредитират
показанията на свидетелката С., предвид влошените й отношения с подсъдимия и личната й
заинтересованост от изхода на делото. В действителност свидетелката З. С. излага в
подробен разказ за отношенията, развили се между нея, подсъдимия и внучката й З. във
връзка със съвместното съжителство между А. и С.. Свидетелката споделя множество
инциденти, свързани с упражнено насилие от подсъдимия спрямо нея и З. С.. Според съда за
да се изключат от доказателствения материал показанията на свидетелката С., е необходимо
същите да остават изолирани от цялостния събран доказателствен материал. Наличието на
близка роднинска връзка със С. и изострените отношения между А. и С., не са абсолютно
основание за извеждане на заключение, че показанията на С. не са достоверни. Напротив
предвид естеството на престъпното посегателство – неизпълнение на заповед за защита от
домашно насилие, която забранява на подсъдимия да приближава С. и дома й на по-малко
от 50 метра, съвсем логично е да се допусне, че това неизпълнение би се осъществило в
присъствие на близки на ползващия закрила, каквато е свидетелката С. – баба на С.. В тази
връзка показанията на близки роднини на пострадалия следва да се анализират и след
цялостна преценка на събраните доказателства, да се направи извод за тяхната истинност. В
конкретния случай показанията на С. се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал. Наличната в писмените материали по делото Заповед за защита от домашно
насилие № ********** г. на РС - Бургас, издадена срещу А. въз основа на Решение №
********** г. на РС - Бургас, по гр.дело №*********/2022г. на РС Бургас, влязло в сила на
20.10.2022 г. в подкрепа на З. С. подкрепя показанията на С. за упражнявано от А. насилие
спрямо С.. Относно настоящата инкриминирана дата в проведения в съдебно следствие
2

разпит свидетелката не можа да си спомни конкретната дата, на която в настоящото
обвинение се твърди, че подсъдимият не е изпълнил издадената срещу него заповед за
защита от домашно насилие. В проведения разпит на досъдебно производство обаче
свидетелката дава конкретни показания за датата и часа на извършеното от подсъдимия
противоправно деяние. По тази причина, съдът на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
предл. 2 НПК прочете показанията на свидетелката, дадени на ДП относно датата и часа на
деянието, като свидетелката потвърди заявеното от нея пред разследващите органи.
На следващо място показанията на С. се подкрепят и от показанията на свидетелката
С. Ш.. Свидетелката Ш. също излага твърдения за случая от лятото на 2023 г., за който
свидетелства и С.. Показанията на двете свидетелки са еднопосочни относно
съставомерните факти. И двете свидетелки споделят, че подсъдимият се е намирал в близост
до З., като нито една от свидетелките не може да посочи точното разстояние между А. и С. в
метри, но както се описва фактическата обстановка от двете свидетелки, според съда може
да се направи категоричен извод за нарушаване на процесната заповед за защита от домашно
насилие от А.. Т.е. според настоящия съдебен състав от свидетелските показания на С. и Ш.
може да се направи безспорен извод, че А. е бил в близост на по-малко от 50 метра от С. и
дома й. Дори да се приеме, че от показанията на Ш. се установява, че А. е хвърлил камъка
срещу С. пред дома на Ш., това обстоятелство не променя извода на съда, че А. се е намирал
в непосредствена близост до дома на С., попадаща в обхвата на процесните метри ( по-
малко от 50 метра). Както свидетелката С., така и свидетелката Ш. споделят за възникнал
словесен конфликт. Подсъдимият е разговарял със С. и С., като според Ш. са си отправяли
взаимни обиди и нецензурни реплики. Следователно логично е да се приеме, че
разстоянието между тях е било по-малко от 50 метра, след като подсъдимият е отговарял на
обидите, оправяни от С. и С. и обратното. Още повече от показанията на С. и Ш.
непоколебимо и недвусмислено може да се заключи, че А., въпреки че е съзнавал за
издадената срещу него заповед за защита от домашно насилие, е отишъл умишлено пред
дома на С. с ясното намерение и цел да се срещне с нея, след което тя да тръгне с него. Също
така свидетелката Ш. посочва, че къщата на подсъдимия не се намира в близост до тази на
С., както и че пътят му не минава оттам. Т.е. подсъдимият е бил решен да се срещне със С. и
затова е отишъл пред дома й, а не е минал инцидентно по улицата с намерение да се
придвижи до дома си.
Ето защо при изложения по-горе анализ на събраните по делото доказателства, съдът
намира показанията на свидетелката С. за достоверни и изцяло ги кредитира. Съдът дава
вяра и на показанията на свидетелката Ш., които подкрепят изложените от С. факти от
състава на процесното престъпление. В действителност в разпита на Ш. в хода на съдебното
следствие беше установено противоречие между показанията й в съдебното заседание и тези
от ДП. В съдебното следствие Ш. посочи, че не е виждала А. да е блъскал по врата на дома
на С., докато в разпита на ДП излага противоречиви твърдения, а именно, че същият е
започнал да блъска по вратата. След прочитане на показанията на свидетелката от ДП
относно този факт, Ш. споделя, че е видяла А. до къщата на С., но не потвърждава да го е
видяла да блъска по вратата. Независимо от това съдът намира, че в показанията на Ш. се
съдържат достатъчно фактически данни, които допринасят за да се направи извод, че А. е
бил в непосредствена близост до С. и дома й, които бяха изложени по-горе в
доказателствения анализ по делото.
За установяване на изложените по-горе факти допринасят и събраните по делото
писмени доказателства. От налични в доказателатвения материал Заповед за защита от
домашно насилие № ********** г. на РС - Бургас, издадена въз основа на Решение №
********** г. на РС - Бургас, по гр.дело №*********/2022г. на РС Бургас, влязло в сила на
20.10.2022 г. се установява, че подсъдимият трябва да се въздържа от домашно насилие
спрямо С., както и му се забранява да приближава на по-малко от 50 метра жилището на С.
за срок от 18 месеца. Подсъдимият е бил запознат със заповедта и решението на 18.10.2022
3

г. от полицейски инспектор от Първо РУ, като е бил съставен и протокол за полицейско
предупреждение, наличен в материалите по делото.
След съвкупен анализ на целия събран доказателствен материал, съдът достигна до
извод за виновността на подсъдимия.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1
НК.

От обективна страна, за да е осъществен състав на престъплението по чл. 296, ал. 1
НК на първо място следва да се установи, че е издадена срещу подсъдимия заповед за
защита от домашно насилие. Този факт безспорно е установен по делото. Срещу А. е била
издадена Заповед за защита от домашно насилие № ********** г. на РС - Бургас, въз основа
на Решение № ********** г. на РС - Бургас, по гр.дело №*********/2022г. на РС Бургас,
влязло в сила на 20.10.2022 г., с които съдът постановил подсъдимият да се въздържа от
домашно насилие спрямо З. В. С., както и му се забранява да приближава на по-малко от 50
метра С. и жилището й за срок от 18 месеца. Съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН заповедта има
незабавно изпълнение и от постановяването й на 07.10.2022 г., е започнал да тече срокът от
18 месеца на предоставената на С. защита срещу А.. За процесните заповед за защита и
съдебното решение подсъдимият е бил уведомен от полицейски служител от Първо РУ на
18.10.2022 г. От справка за съдимост на А. се установява, че с влязло в сила на 25.03.2023 г.
решение по НАХД № ****** г. по описа на Районен съд – Бургас подсъдимият е бил
освободен от наказателна отговорност за това, че на 08.02.2023 г. А. не е изпълнил
процесните заповед за защита от домашно насилие и съдебно решение и е приближил на два
метра дома на С..
На следващо място от обективна страна се установява, че на ******** г. около 23:00
часа в гр. Бургас на ул. ***********, подсъдимият не изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие № ********** г. на РС - Бургас, издадена въз основа на Решение №
********** г. на РС - Бургас, по гр. дело №*********/2022 г. на РС - Бургас, влязло в сила
на 20.10.2022 г., като се приближил на по-малко от 50 метра от дома на З. С. в гр. Бургас, ул.
***********.
При така установеното съдът намира, че деянието е осъществено от обективна страна.
Деянието е извършено от А. и от субективна страна. Издадената срещу него заповед
за защита от домашно насилие му е била връчена лично на 18.10.2022 г., като А. се е
подписал, че е запознат със заповедта. Подсъдимият е бил наясно с постановените срещу
него забрани и независимо от това на ******** г. вечерта е нарушил заповедта, като е
отишъл пред дома на С.. Следователно той безспорно е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е целял настъпването на последиците от него. Налага се извод, че
деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.
По изложените съображения съдът призна подсъдимият К. Е. А. за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение в настоящото
производство.

По вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 296, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от
4

свобода“ до три години или „глоба“ до 5000 лева.
От справка за съдимост на А. се установява, че с влязло в сила на 25.03.2023 г.
решение по НАХД № ****** г. по описа на Районен съд – Бургас, подсъдимият е бил
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК за извършено на
08.02.2023 г. престъпление по чл. 269, ал. 1 НК. Към датата на настоящото деяние – около
пет месеца по-късно (******** г.) подсъдимият не е бил реабилитиран за освобождаването
му от наказателна отговорност по НАХД № ****** г. по описа на Районен съд – Бургас,
поради което съгласно императивните изисквания на чл. 78а, ал. 1, б. „б“ НК, институтът на
освобождаването не може да се приложи повторно за настоящото деяние. При това
положение съдът наложи на подсъдимия наказание, съгласно разпоредбата на чл. 296, ал. 1
НК.
При определяне на вида на наказанието съдът отчете като отегчаващо обстоятелство
предходно освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност за същото деяние.
Независимо, че на 25.03.2023 г. съдът е постановил решение, с което е признал за виновен
А., че не е изпълнил процесната заповед за защита от домашно насилие, издадена срещу
него в защита на З. С., на ******** г. подсъдимият отново е извършил същото деяние. Това
обстоятелство характеризира А. като личност с по-висока обществена опасност.
Смекчаващи обстоятелатва не бяха отчетени от съда. При така установеното по делото
съдът счете, че на А. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, като това
наказание ще бъде съответно на обществена опасност на деянието и на подсъдимия. Още
повече, че по делото е налично писмено доказателство –удостоверение от съдебен
изпълнител (л. 31 от ДП), видно от което е било образувано изпълнително дело за събиране
на наказанието глоба в размер на 1000 лева, наложена по НАХД № ****** г. по описа на
Районен съд – Бургас, като към датата на удостоверението – 10.08.2023 г. не са постъпили
суми по изпълнителното дело. Следователно след като подсъдимият не е платил предходно
наложено наказание глоба, съдът намира, че налагане на наказание „глоба“ по настоящото
дело се явява неподходящо и няма да постигне предвидените в чл. 36 НК цели на
наказанието.
Съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
като при индивидуализацията на размера на наказанието съдът намери, че наказание от шест
месеца е справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия, както и че с това
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК. Предвид обстоятелството,
че подсъдимият не е осъждан, на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложи за изтърпяване за
срок от три години наложеното наказание 6 месеца „лишаване от свобода“.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	183
Дата:	13 ноември 2023 г. (в сила от 29 ноември 2023 г.)
Съдия:	Пламена Николова Събева

Дело:	20232120203253
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 август 2023 г.

Присъда по дело №3253/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите