№ 427
гр. Русе, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена И.а
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20254500500598 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от А. Г. Д.
действащ чрез своята майка и законен представител Б. Ш. Ч., Д. Г. Д. и Л. Г.
Д., всички представлявани в процеса от пълномощника си адв. Л. С. Л. – АК
София срещу Решение № 961/16.06.2025 г., постановено по гр.д. №
1732/20224 г. по описа на Районен съд Русе, с което е прогласена на основание
чл. 74 ал. 1, пр. 1 КТ недействителността на Трудов договор № 100/09.02.2023
г., сключен между „Ривър Сервиз“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. „Матей Стойков“ № 11, представлявано от
Управителя Г.Ц.Д. и техния общ наследодател Г.Д. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Русе, у*********** за длъжността "Общ работник" и са
осъдени да заплатят разноските по делото.
Въззивният жалбоподател развива оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението като постановено при съществено
нарушаване на материалният закон и съдопроизводствените правила.
Акцентира върху обстоятелството, че още с отговора на исковата молба е
повдигнат въпроса за допустимостта на процеса като са развити доводи за
1
неговата недопустимост доколкото въпреки формулировката в петитума на
исковата молба да се съдържа искане за обявяване на недействителност на
процесния трудов договор, изложените обстоятелства на които се основава
това искане не съответстват на иск с правно основание по чл. 74, ал.1 КТ, а по-
скоро на иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинността на документ,
в която насока излага подробни доводи и прави преглед на основанията на
иска по чл. 74, ал.1 КТ и това, какво приема правната теория и съдебната
практика по приложението на тази законова норма. Сочи, че в
обстоятелствената част на исковата молба не е налице позоваване на нито
една от посочените в чл. 74, ал.1 КТ три хипотези за обявяване на
индивидуалният трудов договор за недействителен. Макар да се сочи, че
процесният трудов договор противоречи на закона, не се посочва с коя
императивна норма е в колизия. Счита, че в предявения иск е налице
несъответствие между изложените обстоятелства, на които се основава иска, а
именно твърденията за неистинност на документа, от една страна и петитума
на иска от друга страна, в който се търси обявяване на недействителност на
договора. По изложените съображения моли обжалваното решение на РРС да
бъде обезсилено поради процесуалната му недопустимост, а в условията на
евентуалност – да бъде отменено като неправилно и постановено друго
такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
Национален осигурителен институт като ответна страна по спора
изразява становище за основателност на жалбата и моли същата да бъде
уважена. Навежда доводи за това, че както е посочено и във въззивната
жалба, в разглеждания случай е налице неистински документ или пълно
отсъствие на волеизявление от страна на работника, при което липсват
съвпадащи насрещни волеизявления. Неистинският документ не поражда
правни последици по причина на пълното отсъствие на възникнало
правоотношение, а не поради неговата недействителност. Недействителни по
смисъла на чл. 26 – чл. 33 от ЗЗД могат да бъдат само сделки, обективирани
върху истински документи, т.е. чиито подписи не са манипулирани и са
положени от лицата, посочени в тях. Развива съображения за това, че законът
предвижда изрично установителен иск за прогласяване неистинността на
документ по чл. 124, ал. 4 от ГПК, с което създава правно средство за защита
наред с възражението/иска за недействителност. А в разглеждания случай
2
трудов договор никога не е възниквал поради пълната липса на насрещни,
съвпадащи волеизявления между работодател и работник, а не поради порок
по волята на страните по чл. 26-33 от ЗЗД или съдържанието по чл. 74 от КТ.
Акцентира, че още с писмения отговор на заявената от ищеца претенция,
същата е оспорена като недопустима и неоснователна.
В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран такъв и от
„Ривър Сервиз“ ЕООД гр. Русе, в който се развиват доводи за неоснователност
на жалбата. Въззиваемата страна счита, че въззивните жалбоподатели чрез
възраженията си за недопустимост на процеса – чрез тълкуване на правни
норми се опитват да изместят правния спор, като в подкрепа на твърденията
си цитират и тълкувателно решение. Оспорва и счита за невярно твърдението,
че процесният трудов договор № 100 от 09.02.2023.г., сключен между „Ривър
сервиз" ЕООД и Г.Д. Д. е бил предявяван в други съдебни производства, по
които „Ривър сервиз" ЕООД е страна и не е оспорен своевременно и както се
твърди, понеже е пропусната тази възможност се прави опит да се заобиколи
този процесуален пропуск. Сочи, че в цитираните граждански дела №
2638/2023 г. и № 2265/2023 г. по описа на РРС процесния трудов договор не е
представян като доказателство от някоя от страните - в тях като основание за
завеждане на иск по чл. 200 от КТ е представено разпореждането на
длъжностното лице от ТП НОИ за признаване на злополуката за трудова,
което не е влязло в сила. Именно това разпореждане своевременно е оспорено
от „Ривър сервиз" ЕООД пред съда, и което е предмет на адм. дело №
274/2023 г. по описа на АС Русе. Счита, че Кодексът на труда е специален
закон, който осигурява максимална защита на трудовите правоотношения и
само чрез повелителните разпоредби в него е възможно да се прогласи един
неистински документ за недействителен, когато този документ е трудов
договор. Намира, че процедурата е строго рамкирана и липсва друга правна
възможност в този насока. Поради това, че трудовият договор е признат за
неистински документ, то от това следва недействителността на трудовото
правоотношение.
По възражението за недопустимост на решението, поради
разглеждане на спора при данни за извършено престъпление намира, че
отказът на първоинстанционният съд по искането за спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е правилен и
3
законосъобразен, тъй като изходът на наказателното дело /кой е изготвил
трудовия договор и кой го е използвал/ не е от значение за правилното
решаване на настоящия спор.
Приема, че няма спор, че процесния трудов договор е неистински
документ, защото е съставен без да го е подписал работникът и именно този
факт води до неговата недействителност, тъй като не отговаря на
изискванията на закона по чл. 62, ал. 1 от КТ. Предвид изложеното моли
въззивната инстанция да остави въззивната жалба без уважение и потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Окръжният съд, след като съобрази събраните по делото
доказателства и провери атакуваното решение с оглед наведените в жалбата
оплаквания, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от страна, разполагаща с процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд на основание чл.
74 ал. 1, пр. 1 КТ е прогласил недействителността на Трудов договор №
100/09.02.2023 г., сключен между „Ривър Сервиз“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Матей Стойков“ № 11,
представлявано от Управителя Г.Ц.Д. и Г.Д. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Русе, у*********** за длъжността "Общ работник". Тази
недействителност е заявена с исковата молба, входирана в деловодството на
РРС на 26.03.3024 г. и прогласена след като работникът Г.Д. Д., ЕГН
********** е починал на 09.02.2023 г. /обстоятелство, по което страните не
спорят/, т.е. след като вече е настъпило прекратяване на трудовото
правоотношение със смъртта на работника.
При тези фактически обстоятелства съдът намира предявеният иск
за недопустим поради липса на правен интерес от установяване на
недействителността в самостоятелно исково производство при вече
прекратено към момента на предявяване на иска по чл.74,ал.1 КТ трудово
правоотношение. Съображенията за това са следните:
За да изпълни своето предназначение ,трудовият договор трябва да
4
отговаря на определени основни законови изисквания за неговото сключване и
съдържание.Отклоняването от тях означава,че той е обременен с недостатъци
и страда от пороци,които не му позволяват да произведе желаните от страните
и от правния ред последици и го правят недействителен. Обявяването на
недействителността има действие само за в бъдеще и въпреки съществените
разлики, наподобява прекратяването на трудовото правоотношение. При
недействителността трудовият договор прекратява действието си поради
недостатъците, които носи неговото сключване или съдържание. Правен
интерес от установяване на недействителността на трудовия договор е налице
когато се претендира неговото преустановяване или някакви правни
последици от него като заплащане на трудово възнаграждение, различни
обезщетения по КТ, зачитане на времето за трудов стаж и др.п.
В случая установяването на недействителността на трудовия
договор чрез самостоятелен иск е лишено от правен интерес,тъй като
трудовото правоотношение е прекратено. За работодателя в случая на
прекратено трудово правоотношение би съществувал правен интерес да
установи недействителността в исково производство, в което се претендират
последиците от недействителността.
В случая по делото е известно наличието между страните на други
висящи производства ,свързани с последиците от недействителността –
правото на жалбоподателите на обезщетение по чл. 200 КТ за което са
образувани граждански дела № 2638/2023 г. и № 2265/2023 г. по описа на
РРС. Именно в тези производства работодателят може и следва да предяви
недействителността, защото в този случай за него е налице правен интерес.
В случая трудовият договор е прекратен със смъртта на работника и
установяването на недействителността на трудовия договор, т.е. неговото
прекратяване чрез самостоятелен иск е лишено от правен интерес, тъй като
трудовото правоотношение е вече прекратено.
При тези обстоятелства заявеният от „Ривър Сервиз“ АД иск за
установяването на недействителността на трудовия договор с оглед вече
настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение, поради смърт на
работника се явява предявен при липса на правен интерес, което води от своя
страна до недопустимост на производството.
За работодателя в случая на прекратено трудово правоотношение би
5
съществувал правен интерес да установи недействителността му в исково
производство, в което се претендират последиците от недействителността,
едни от които са исковете за обезщетения.
С определение № 1406/09.12.2014 г. постановено по гр.дело №
4848/2014 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на Решение №
192/25.04.2014 г. по В.гр.д. № 206/2014г. по описа на РОС, по въпроса
относно допустимостта на разглеждането на спор за недействителност на
трудов договор по иск по чл. 74 от КТ, предявен при вече прекратено трудово
правоотношение, но при висящ друг съдебен спор между същите страни за
заплащане на трудово възнаграждение. В същото е посочена задължителната
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, относно последиците
и действието във времето на обявената от съда недействителност на трудов
договор, както и относно процесуалните средства, чрез които страните по
трудовото правоотношение могат да сезират съда да се произнесе по такава
недействителност.
В решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-
то гр. отд. на ВКС, решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г.
на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че недействителността на трудов договор
може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен
иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по
обусловен от него трудов спор за незаконно уволнение, за трудово
възнаграждение или обезщетение, като това цели прекратяването на
трудовото правоотношение.
В съдебната практика няма колебания и съмнения, че страните по
трудово правоотношение винаги имат правен интерес и е процесуално
допустимо да предявят иск за недействителност на трудов договор, когато
трудовото правоотношение между тях не е прекратено на някое от
основанията по чл.чл. 325-331 и 334 от КТ (в тази връзка виж и решение №
319/05.11.2013 г. по гр. дело № 20/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение
№ 320/26.11.2014 г. по гр. дело № 2420/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). В
6
тези случаи правният интерес и допустимостта на иска произтичат от това, че
след влизането в сила на конститутивното съдебно решение за обявяването на
недействителността, трудовото правоотношение вече няма да съществува,
като последиците между страните ще се уредят съгласно чл. 75 от КТ – с оглед
това дали работникът или служителят е действал добросъвестно или не при
сключването на трудовия договор.
Когато обаче трудовото правоотношение вече е прекратено,
обявяването на недействителността от съда няма да има за последица
преустановяване съществуването на трудовото правоотношение, и правният
интерес от иска за недействителност произтича единствено от уреждане на
последиците от недействителността. По-конкретно, в разглежданата хипотеза
на вече прекратено трудово правоотношение страните по трудовия договор
имат правен интерес от обявяването на недействителността му (или на
отделна негова клауза – чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато
недействителността (по-точно – претендираната такава от заинтересованата
страна) е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното
основание, на което е прекратено трудовото правоотношение (на уволнението
– в широк смисъл), и/или за възстановяването на работа на работника или
служителя, т.е. – за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ (такива хипотези
са разгледани в решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-
то гр. отд. на ВКС, решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г.
на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008
г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 175/17.03.2010 г. по гр. дело №
3022/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС), или за дължимостта на трудови
възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други престации по трудовото
правоотношение (такива хипотези са разгледани в решение № 218/05.07.2011
г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 663/02.11.2010 г. по гр. дело № 1477/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
решение № 533/30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС).
В тези случаи е процесуално допустимо съдът да бъде сезиран с
преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор (или на
7
отделна клауза от него), както чрез иск, който е обективно съединен със
съответния друг иск (искове) – за законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение (уволнението в широк смисъл – чл. 344, ал. 1 от
КТ), за заплащането на трудово възнаграждение (чл. 128, т. 2 от КТ), на
различни обезщетения по КТ, на неустойка по трудовия договор (чл. 92 от
ЗЗД), за връщане на платени такива без основание (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД) и пр. –
при първоначално съединяване на исковете (чл. 210, ал. 1 от ГПК) или при
последващо съединяване на иска за недействителност (предявен като
насрещен иск по чл. 211 от ГПК или инцидентен иск по чл. 212 от ГПК), а
също – и чрез възражение (съобразно цитираната по-горе задължителна
практика на ВКС).
Т.е. след като трудовото правоотношение между страните вече е
прекратено, то е допустимо да се установи недействителността на трудовия
договор само във висящото исково производство, в което се претендират
последиците от недействителността.
В случая съдебният състав от РРС се е произнесъл по недопустим –
самостоятелно предявен иск за недействителност на трудовия договор, при
вече прекратено трудово правоотношение между страните, което прави
първоинстанционното решение също недопустимо.
Предвид гореизложеното решението на първоинстанционният съд
като недопустимо следва да бъде обезсилено.
За прецизност следва да се отбележи, че доколкото Национален
осигурителен институт не е страна по трудовото правоотношение, чиято
недействителност се търси в производството по делото, то неправомерно е
привлечено като ответник по спора. За НОИ липсва пасивна материална
легитимация, поради което на самостоятелно основание решението по
отношение на този ответник следва да бъде обезсилено.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение Решение № 961/16.06.2025 г., постановено
по гр.д. № 1732/20224 г. по описа на Районен съд Русе като недопустимо и
8
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „Ривър Сервиз“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. „Матей Стойков“ № 11, представлявано от
Управителя Г.Ц.Д. да заплати на А. Г. Д. действащ чрез своята майка и законен
представител Б. Ш. Ч. сумата 1 240,00. лева разноски в съдебното
производство.
ОСЪЖДА „Ривър Сервиз“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. „Матей Стойков“ № 11, представлявано от
Управителя Г.Ц.Д. да заплати на ТП на НОИ юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9