Решение по дело №16063/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………./06.07.2021 г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

            СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

 

при участието на секретаря Станислава С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16063 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от Д.В.Д. срещу ЗАД „Армеец“ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лева – частичен иск от общо 308,57 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на застрахования при ответника по застраховка „Каско ” със застрахователна полица № 0306Х0529020, лек автомобил марка „БМВ” модел „530Д” с ДКН В 2489 ВМ, собственост на ищеца, изразяващи се в увреден преден ляв калник, настъпило вследствие от реализирано на 29.10.2020 г. в гр. Варна, ул. „Жолио Кюри” № 16 застрахователно събитие, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.12.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 405 от КЗ.

Твърди се, че по повод процесното събитие на 29.10.2020 г. ответника е уведомен и след извършен оглед е съставен Опис на щетите по претенция № 13020030106325. Посочва се, че за щетата е определеното и заплатено застрахователно обезщетение е в размер от 72,15 лева. Поддържа се, че реалната стойност на дължимото обезщетение е в размер от 380,72 лева, поради което счита, че застрахователят дължи на ищеца още 308,57 лева.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който предявеният иск се оспорва по размер. Не се оспорва датата и мястото на настъпилото увреждане. Поддържа се, че за процесната щета е правилно определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер 72,15 лева по реда на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

            Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа исковата молба. Допуснато е изменение на предявения частичен иск, чрез неговото увеличаване до размер от 289,41 лева.

В съдебното заседание, ответникът не изпраща процесуален представител, но чрез депозирана молба от 23.06.2021 г. поддържа отговора на исковата молба и взема становище по съществото на делото.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I се установява, че лек автомобил марка „БМВ” модел „530Д” с ДКН В 2489 ВМ е собственост на ищеца Д.В.Д..

С неоспорения доклад по делото е обявено за безспорно между страните, че към момента на настъпване на застрахователното събитие от 29.10.2020 г. между страните е съществувала действаща застраховка „Каско” по застрахователна полица № 0306Х0529020 по отношение на лек автомобил марка „БМВ” модел „530Д” с ДКН В 2489 ВМ, както и че вследствие събитието е увреден преден ляв калник на застрахования автомобил, за което при ответника е съставен Опис на щетите по претенция № 13020030106325, по която на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение за щетата в размер от  72,15 лева.

От заключението по възложената съдебно - автотехническа експертиза се установява, че щетите по процесния автомобил, ведно с труда поотделно и като обща сума по средни пазарни цени, изчислени на база предлаганата цена в три сервиза с европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и три сервиза без такъв сертификат е в размер от 361,56 лева.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 405 от КЗ.

Според чл. 405 ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Основателността на предявения иск изисква ищецът да докаже - наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск в срока за застрахователно покритие, причинените от събитието щети върху лекия автомобил, обект на застраховане по договора за „Каско“, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и твърдените щети и  размера на исковата претенция. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По делото не е спорно, че между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по сключен застрахователен договор „Каско” за лек автомобил марка „БМВ” модел „530Д” с ДКН В 2489 ВМ и в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск.

С неоспорения доклад по делото е обявено за безспорно между страните, че към момента на настъпване на застрахователното събитие от 29.10.2020 г. между страните е съществувала действаща застраховка „Каско” по застрахователна полица № 0306Х0529020 по отношение на лек автомобил марка „БМВ” модел „530Д” с ДКН В 2489 ВМ, както и че вследствие събитието е увреден преден ляв калник на застрахования автомобил, за което при ответника е съставен Опис на щетите по претенция № 13020030106325, по която на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение за щетата в размер от  72,15 лева.

Спорен между страните е въпросът за размера на причинените от застрахователното събитие щети. Съгласно чл. 386 ал. 2 от КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 386 ал. 2 от КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 от КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400 ал. 1 от КЗ – в този смисъл Решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о., актуално и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност – в този смисъл Решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о.

Съобразно заключението по извършената съдебно – автотехническа експертиза, средната пазарна стойност на щетите към момента на събитието е 361,56 лева, като след приспадане на извънсъдебно заплатената от застрахователя сума дължимото в полза на ищеца застрахователно обезщетение възлиза на 289,41 лева, в рамките на който размер е и предявената претенция след увеличението на иска.

По изложените съображения и при наличие на всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в заявения размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. По делото са представени доказателства за сторени от ищеца разноски, както следва: сумата от 50 лева за държавна такса, сумата от 150 лева за извършената съдебно – автотехническа експертиза и сумата от 360 лева /с ДДС/ за адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния установен в чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, съдът приема, че направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца е неоснователно. По тези съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 560 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски, от които сумата от 50 лева за държавна такса, сумата от 150 лева за извършената съдебно – автотехническа експертиза и сумата от 360 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на Д.В.Д., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 289,41 лева /двеста осемдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на застрахования при ответника по застраховка „Каско ” със застрахователна полица № 0306Х0529020, лек автомобил марка „БМВ” модел „530Д” с ДКН В 2489 ВМ, собственост на ищеца, изразяващи се в увреден преден ляв калник, настъпило вследствие от реализирано на 29.10.2020 г. в гр. Варна, ул. „Жолио Кюри” № 16 застрахователно събитие, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.12.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 405 от КЗ.

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на Д.В.Д., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 560 лева /петстотин и шестдесет лева/, представляваща сторени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :