РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. ХАСКОВО, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело №
20235600100575 по описа за 2023 година
Предявени са три иска в обективно кумулативно
съединение, с правно основание чл.430 от ТЗ.
ИЩЕЦЪТ – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД –
*** /Банката/ твърди, че на 05.09.2022 год. е сключил договор за кредит с
№ ****, в изпълнение на който предоставил на ответника Ц. Ж. Ц., кредит в
размер на 42 880 лева. С покана за доброволно изпълнение, връчена на
ответника, поради допуснато от него просрочие, както на вноските за
главница в размер на 4 017.13 лева, дължими за периода от 05.01.2023 год. –
дата на изпадане в забава до 01.08.2023 год. – дата на генериране на
извлечението от счетоводни книги на Банката, така и на вноските за лихва в
размер на 2 327.44 лева, дължими за същия период, вземанията по договора
били обявени за предсрочно изискуеми на 13.07.2023 год. Към датата на
подаване на исковата молба, дължимите от ответника суми възлизали на
41 115.31 лева – главница; на 2 665.50 лева – възнаградителна лихва за
периода от 05.01.2023 год. до 01.08.2023 год. и на 523.25 лева – мораторна
лихва за периода от 05.02.2023 год. до 01.08.2023 год., които моли да му бъдат
присъдени, ведно със законната лихва и деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Ц. Ж. Ц. , представляван от
назначен особен представител – адвокат И. А. от АК Хасково - оспорва иска.
Поддържа, че вземанията по договора за кредит не са надлежно обявени за
изцяло и предсрочно изискуеми, позовавайки се на нередовно връчване на
поканата – при неспазване на изискванията, предвидени в чл.47 от ГПК.
1
Заявява възражение за нищожност на договора за потребителски кредит,
обосновано с твърдения за това, че съдържанието му е изпълнено с шрифт, по-
малък от 12; с това, че общите условия не били подписани от ответника; с
това, че договорът не съдържа ясно разписана методика на формиране на
ГПР. Прави възражение за нищожност на клаузата, уговаряща задължението за
заплащането на възнаградителната лихва, поради неяснота на разписаната в
нея изчислителна процедура и възможност на Банката за едностранно
увеличаване на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен
процент, и липса на ясни правила и условия за начина на формиране на
размера на ***. Оспорва вземането на мораторна лихва.
Съдът, като взе предвид фактическите и правни
твърдения на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Като писмено доказателство по делото е приет
договор за потребителски кредит № *** от 05.09.2022 год., сключен между
страните по делото, по силата на който Банката се е задължила да предостави
на ответника за текущи нужди, потребителски кредит в размер на 42 880 лева.
В чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва за целия срок на
издължаване на кредита, изчислена при прилагане на променлив годишен
лихвен процент, който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 7.300 %. Годишният процент на
разходите /ГПР/ по отпуснатия кредит е определен на 9.31 %, а общата сума,
дължима от кредитополучателя – на 53 176.46 лева, съгласно чл.3, ал.9 от
договора. В тежест на ответника е вменено задължението за заплащане на
такса за оценка на кредитоспособността в размер на 600 лева и месечна такса
за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.50 лева. Съгласно чл.14,
ал.1 от договора, при непогасяване в уговорения срок на една или повече
вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или
частично предсрочно изискуем. Кредитополучателят е поел задължението да
погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница,
посочени като брой и падежна дата в погасителен план, неразделна част от
договора – чл.7, ал.1. Видно от приетия като писмено доказателство
погасителен план е, че падежът на първата вноска е определен на 05.09.2022
год., а този на последната вноска – 05.09.2027 год.
Като писмено доказателство по делото е приета
покана за изпълнение с вх.№ 38781 от 19.06.2023 год. по описа на ЧСИ С.Я.,
обективираща становище на Банката за обявяване на кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, поради забава в плащанията, допусната от ответника,
който е поканен в седемдневен срок от получаване на поканата да заплати в
полза на Банката общо сумата в размер на 43 293.81 лева, включваща главница
от 41 115.31 лева и договорни лихви от 2 128.5 лева. Поканата е връчена от
ЧСИ, чрез залепване на уведомление на адрес – ****, посочен в договора като
адрес за уведомяване на ответника. Посещенията на адреса и ненамирането на
ответника са отразени в съставения от ПЧСИ, констативен протокол от
2
14.07.2023 год. и разписка от 29.06.2023 год., приети като писмени
доказателства.
От приложеното по делото извлечение от
счетоводни книги на Банката се установява, че ответникът е изпаднал в забава,
считано от 05.01.2023 год., както и това, че просрочените и непогасени вноски
за главница възлизат на 4 017.13 лева, за възнаградителна лихва – на 2 327.44
лева и за мораторна лихва – на 419.21 лева.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза се установява, че съгласно банково бордеро №
****, банковият кредит в размер на 42 880 лева, е бил усвоен. От страна на
ответника било извършено плащане за главница в общ размер на 1 764.69 лева,
от които 584.35 лева, платени на 05.10.2022 год.; 588.22 лева, платени на
05.11.2022 год. и 592.12 лева, платени на 05.12.2022 год. Така, размерът на
дължимата главница към 01.08.2023 год., възлизал на 41 115.31 лева.
Включената в погасителния план застраховка в размер на 2 880 лева,
удържана от отпуснатия потребителски кредит на 05.09.2022 год., била
приведена на същата дата от ищеца по сметка на „Кардиф
Животозастраховане“ АД, с основание: застрахователна премия № ***.
Начислените договорни лихви за периода от 09.09.2022 год. до 01.08.2023 год.,
възлизали на сума от 3 588.57 лева, от които били погасени 923.07 лева, от
които 284.08 лева – на 05.10.2022 год., 280.21 лева – на 05.11.2022 год., 276.31
лева – на 05.12.2022 год. и 82.47 лева – на 05.01.2023 год. Така дължимият
размер на договорната лихва е определен от експерта на разликата от 2 665.50
лева. Начислените такси възлизали в общ размер на 672 лева, от които били
погасени 603.50 лева, включващи 600 лева – такса за обработка на документи
за потребителски кредит – на 05.09.2022 год. и 3.50 лева - месечна такса – на
05.01.2023 год. Така, дължими такси възлизали на 68.50 лева. Вещото лице е
установило, че плащането на дължимите вноски по кредита било
преустановено след 05.01.2023 год., на която дата била направена последната
вноска в размер на 82.47 лева, с която сума било осчетеводено банково
вземане на просрочени лихви по редовна главница и месечна такса за
обслужване в размер на 3.50 лева. Към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост по кредита – 02.08.2023 год., просрочените задължения са
определени в следните размери: 4 017.13 лева – главница; 2 327.44 лева –
договорна лихва и 523.25 лева – мораторна лихва за периода от 05.01.2023 год.
до 01.08.2023 год., начислена от Банката по дни върху непогасените
просрочени задължения за главница и лихва, а според изчисленията на
експерта – на 481.73 лева.
От допълнителното заключение на вещото лице
по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за периода
от 24.03.2020 год. до 31.05.2023 год., стойността на референтния лихвен
процент *** за потребителски /необезпечени/ кредити е 0.65 %, а за периода
до 03.07.2023 год. – 1.35 %, а след тази дата – на 2.50 %. За периода от
05.09.2022 год. до 01.08.2023 год., размерът на договорната възнаградителна
лихва на база първоначални данни по договора и според ***, посочен в същия,
а именно: договорна надбавка от 7.300 % и *** – 0.650 %, или общо 7.95 %, е
3
определен от експерта на 2 887.81 лева. Внесените от ответника суми в общ
размер на 6 480 лева са били отнесени за погасяване на следните задължения:
главница – 1 764.69 лева; лихва – 923.07 лева; такса за обработка на документи
и месечна такса – 603.50 лева; застрахователна премия – 2 933.94 лева и такса
теглене без заявка – 254.80 лева. Така, остатъкът от чистата стойност на
кредита – 42 880 лева, след приспадане на платените от ответника суми –
6 480 лева, се равнявал на 36 400 лева.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – техническа експертиза се установява, че съдържанието на договора
за потребителски кредит № *** от 05.09.2022 год. е изготвен на шрифт *** с
размер на шрифт 11 pt.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В настоящото производство, кредиторът е този,
който следва да установи съществуването на вземането си и неговия размер.
Вземането на Банката, основано на договор за потребителски кредит е
установено по основание, съдържащо се в нормата на чл.430 от ТЗ, съгласно
която заемателят се задължава да върне отпуснатата му от банката парична
сума след изтичане на срока.
Безспорно по делото е установено, че на
05.09.2022 год. между страните е сключен договор за потребителски кредит,
по силата на който Банката - ищец е поела задължението да предостави на
ответника, кредит в размер на 42 880 лева.
Безспорно установено е още, че Банката е
изпълнила своевременно и при условията на договора задължението си да
предостави на кредитополучателя цялата сума по договора в размер на 42 800
лева, която както се установява и от заключението, представено по
допуснатата по делото съдебно счетоводна експретиза, е усвоена изцяло,
съгласно банково бордеро № 3809251 от 05.09.2022 год.
Неточното изпълнение на договора, допуснато от
ответника и изразяващо се в преустановяване плащането на дължимите
месечни вноски за главница и лихви, се установява от заключението по
допуснатата счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно дадено и
установяващо, че плащанията по договора са преустановени от ответника след
05.01.2023 год., с което съдът намира за осъществена първата от двете
предпоставки, обуславящи правото на Банката да трансформира кредита в
предсрочно изискуем, съгласно чл.14, ал.1 от договора – при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита.
Като доказана съдът намира и втората
кумулативно дадена предпоставка от фактическия състав на основанието, въз
основа на което настъпват последиците от обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, по следните съображения: Действително, поканата за
изпълнение, приета като писмено доказателство, обективираща изявление на
Банката за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, е връчена
от ЧСИ при отсъствие на изискуемите за това предпоставки, визирани в чл.47
4
от ГПК. Видно от приложената по делото разписка е, че невъзможността
ответникът да бъде намерен на посочения от него в договора адрес за
кореспонденция в ***, е посетен само два пъти, и то в присъствени дни. От
съдържанието на изготвения от ЧСИ, констативен протокол от 14.07.2023 год.
е видно, че от направена справка в НБД „Население“ е установен постоянния
адрес на кредитополучателя в ***, посочен от последния в и договора,
сключен с ищеца, на който не е изпратено уведомление. Следователно,
неизпълнението на поетото от ищеца договорно задължение, свеждащо се до
това, всички писмени изявления на Банката да бъдат изпращани на
посочените в началото на договора адреси на кредитополучателя, е
достатъчно основание да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита
не е обявена чрез връчването на поканата за изпълнение от ЧСИ, адресирана
само до един от посочените в договора адреси – със залепване на уведомление
по реда на чл.47 от ГПК, при отсъствието на предвидените в посочената
правна норма, предпоставки. Независимо от това обаче, съдът приема, че са
настъпили материално правните предпоставки за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, доколкото изявлението на Банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е обективирано както в исковата молба, така
и в приложената към нея покана за изпълнение, с факта на получаването на
които от особения представител на ответника, се пораждат свързаните с факта
на връчването правни последици, свързани с обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – преди изтичане на договорения срок – 05.09.2027 год.
В подкрепа на този извод е и константната съдебна практика, обективирана в
Решение № 198 от 18.01.2019 год. на ВКС по т.д. № 193 / 2018 год., I т.о, ТК.
Безспорно е още, че ответникът –
кредитополучател е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и се
ползва от закрилата по този закон, както и това, че сключеният между
страните договор е и такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от
ЗПК, който следва да отговаря на изискванията за действителност, предвидени
в същия.
В тази връзка като основателно съдът намира
заявеното от особения представител на ответника възражение за нищожност
на договора за потребителски кредит, сключен между страните, на основание
чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно които договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато размерът на шрифта е по-малък от 12. В
подкрепа на изложените доводи съдът цени заключението, представено по
допуснатата съдебно – техническа експертиза, от което се установява, че
съдържанието на договора за потребителски кредит № *** от 05.09.2022 год. е
изготвен на шрифт *** с размер на шрифт 11 pt., т.е под предвидения в
цитираните правни норми, минимален такъв.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ценейки заключенията на вещото лице по
допуснатата съдебно счетоводна експертиза, от които се установява, че
остатъкът от чистата стойност на предоставения кредит – 42 800 лева, след
5
приспадане на внесените от ответника суми за погасяване на задълженията по
договора, в общ размер на 6 480 лева, се равнява на разликата от 36 400 лева,
до който искът следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размер
от 41 115.31 лева – главница, ведно с исковете за присъждане на договорна -
възнаградителна лихва в размер на 2 665.50 лева и на мораторна лихва в
размер на 523.25 лева, следва да бъдат отхвърлени. Като основателно съдът
намира и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано
от 25.03.2024 год., на която дата на особения представител на ответника са
връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски в размер на 6 758.47 лева, определени съразмерно на уважената част
от иска, от общо направените такива в размер на 8 226.04 лева, включващи
1 801.23 лева – държавна такса за образуване на делото, 2 452.39 лева –
възнаграждение за особен представител, 600 лева – възнаграждение за вещо
по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, 200 лева – възнаграждение за
вещо лице по допуснатата допълнителна съдебно счетоводна експертиза, 300
лева – възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно – техническа
експертиза и 2 872.04 лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на съда и сумата в размер на 328.64 лева
– възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно счетоводна
експертиза, заплатени от бюджетните средства на съда в размер на 400 лева,
определени съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Ж. Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес – *****, представляван от особен представител - адвокат И.
О. А. от АК – Хасково, с адрес за призоваване – ***, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
– ****, сумата в размер на 36 400 /тридесет и шест хиляди и четиристотин/
лева, представляваща остатък от чистата стойност на кредита, дължим на
основание неизпълнение на договор за потребителски кредит № *** от
05.09.2022 год., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2024 год. до
окончателното изплащане на сумата, като исковете в останалата част – за
разликата до предявения размер на претендираната главница от 41 115.31
лева; за сумата от 2 665.50 лева – възнаградителна лихва за периода от
05.01.2023 год. до 01.08.2023 год. и за сумата от 523.25 лева – мораторна лихва
за периода от 05.01.2023 год. до 01.08.2023 год., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ц. Ж. Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес – *****, представляван от особен представител - адвокат И.
О. А. от АК – Хасково, с адрес за призоваване – ***, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
– ****, сумата в размер на 6 758.47 /шест хиляди седемстотин петдесет и
6
осем лева и четиридесет и седем стотинки/ лева – разноски по делото,
определени съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц. Ж. Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес – *****, представляван от особен представител - адвокат И.
О. А. от АК – Хасково, с адрес за призоваване – ***, да заплати сумата в
размер на 328.64 /триста двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/
лева – разноски по делото – възнаграждение за вещо лице, определени
съразмерно на уважената част от исковете, която сума да се приведе по сметка
на Окръжен съд – Хасково.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
7