№ 122
гр. Бургас , 17.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000161 по описа за 2021 година
Производството е по жалба на основание чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛН,
подадена от А. ПО В. (АВп), с която се атакува Решение № 27 от 31.05.2021
г., постановено по т.д. № 20212100900238 по описа на Бургаски окръжен съд,
с което е отменен отказ № 20210428181811/05.05.2021 г. по заявление вх. №
20210428181811/28.04.2021 г. за вписване на промени по партидата на
„И.У.И." ЕООД, ЕИК ***** за вписване на промени в правната форма на
дружеството поради приемане на нов съдружник и увеличаване на капитала
със записаните дялове на новоприетия съдружник.
В жалбата на АВп решението се навеждат оплаквания за
незаконосъобразност, като е оспорен изводът на съда, че наложеният запор на
дялове, не засяга правото на съдружника да участва в управлението на
дружеството, вкл. за приемане на решение по чл. 148, ал. 1 т. 3 ТЗ – за
приемане на нов съдружник.“ Развити са доводи, че при липсата на
доказателства за вдигане на наложения запор, в изпълнение на правомощията
си и обхвата на проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР правилно е
достигнало до извод, че от представените доказателства не се установяват
заявените за вписване обстоятелства. Изложени са аргументи, изведени от
разпоредбата на чл. 451, ал. 1 и чл. 517, ал. 1, в подкрепа на тезата, че при
вписан запор, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда със
запорираните дялове или да извършва действия, с които намалява тяхната
1
стойност.
В законния срок не е постъпил отговор по жалбата.
Бургаският апелативен съд, в настоящия му състав, изхождайки от
характера на производството, принципите в регистърното производство и
семантиката в нормата на закона, към настоящия момент споделя
становището, че жалбата на А.та по В. е недопустима.
Производството по ЗТР – за вписване или заличаване на обстоятелства,
както и за обявяване на предвидени в закона актове по партидите на
търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел е охранително и
има едностранен характер, който не се променя само с оглед изменението на
чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, ДВ бр. 105/20 г. и производството не се превръща в
състезателно, предвиждащо право на А.та за отговор по жалбата. С подаване
на заявление пред АВп за вписване, заличаване и обявяване на предвидени от
закон актове, заявителят цели постигането на изгодни за себе си последици,
които не засягат правната сфера на АВп. Последната не разполага със
самостоятелен правен интерес, като задължението на административния орган
да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТР
изисквания, относно формата на представените документи и съответствието
им с материалния закон е иманентен израз на целта на регистърното
производство, целящо да осигури съдействие на търговци и клонове на
чуждестранни търговци за вписване на предвидените от закона обстоятелства
и тяхната промяна, както и за обявяване на предвидените от закона.
Предвиденият съдебен контрол за законосъобразност на постановения отказ е
гражданско-правен. Уреден е в чл. 25 ЗТР, като е посочено, че компетентен да
се произнесе, е окръжният съд по седалището на търговеца или клона на
чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата еднолично, в закрито
заседание по реда на Глава ХІ от ГПК "Обжалване на определенията", а
неговият акт подлежи на обжалване в седемдневен срок пред съответния
апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този
за охранителните актове и изключва приложимостта на административния
процес.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ на обжалване пред съда подлежи
само постановеният от АВп отказ, който обаче не представлява индивидуален
2
административен акт, в каквато насока са мотивите на т. 7 от Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГКВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС.
Във връзка със соченото изменение на закона, предвиждащо обжалваемост
на решението на окръжния съд след съобщаване освен на жалбоподателя, но и
на АВп, при липсата на изрично предвидено право, нормата е неясна, поради
което, съгласно чл. 5 ГПК делото следва да се разреши според общия разум
на закона.
Съгласно императивната норма на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ решението
на съда, с което се отмяна отказа има задължителен характер и съгласно
нормата на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на незабавно изпълнение. Във връзка
с това законът не поставя изискване за влизане на решението в сила след
осъществяване на инстанционен контрол. Систематичното място на нормата
спрямо останалите норми на ЗТРРЮЛНЦ, в аспекта на становището, че
подлежащия на съдебен контрол отказ няма характер на индивидуален
съдебен акт, в сравнително – исторически план е сравним с института на
обжалване действията на съдебния изпълнител, който макар и обвързан от
решението на съда, не става страна в производството.
Обжалването от страна на административния орган на съдебното
решение за отмяна на издадения от него акт, който няма характер на
индивидуален административен акт, подменя необосновано със закона и
неговия разум едностранния характер на производството и влиза в
противоречие със задължителния за административния орган характер на
съдебното решение. Предвиденото от чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ незабавно действие
и изпълнение, изразяващо се във вписване на заявените промени или
извършване на заличаване и обявяване на предвидени от закона актове,
успоредното с обжалването от държавния орган, който няма свои
самостоятелни и насрещни права и интереси, е в разрез с дължимото от ДЛР
съдействие, а с оглед регламентираното в чл. 7, 8 и 9 ЗТРРЮЛНЦ обвързващо
действие по отношение на трети лица и публичността на единната база данни,
организирана в достъпен, електронен регистър, накърнява целената с него
правна сигурност.
Единственият, защитим и противопоставим на заявителя интерес на АВп,
3
произтичащ от изменението на нормата на чл. 25, ал. 4 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ
(изм. ДВ бр. 105/2020 г.) касае практическият въпрос относно присъждането
на разноски. Поради това се налага и изводът, че това изменение не
предвижда обжалване от АВп на решението на окръжния съд за отмяна на
отказа на длъжностното лице по регистрацията, а подадената с такова искане
жалба е недопустима.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. ПО В. жалба на
основание чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛН срещу Решение № 27 от 31.05.2021 г.,
постановено по т.д. № 20212100900238 по описа на Бургаски окръжен съд, с
което е отменен отказ № 20210428181811/05.05.2021 г. по заявление вх. №
20210428181811/28.04.2021 г. за вписване на промени по партидата на
„И.У.И." ЕООД, ЕИК ***** за вписване на промени в правната форма на
дружеството поради приемане на нов съдружник и увеличаване на капитала
със записаните дялове на новоприетия съдружник като недопустима.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4