РЕШЕНИЕ
№ 23078
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110143972 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от Д. А. Ч., ЕГН: *********, с адрес: /адрес/, срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит № *************/04.09.2024г.,
сключен между страните.
При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността, на на
клаузата на чл. 7.2.2 от Договор за потребителски кредит № *************/04.09.2024г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 04.09.2024г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № *************, по силата на който ответника е предоставил на
ищеца сумата от 9600 лв. за срок от 60 месеца, при ГЛП 37,73 % и годишен процент на
разходите- 41,90%. Съгласно чл.7.2.2 от посочения договор на кредитополучателя се давало
избор да сключи застраховка, но това било привидно, а тъй като изискването било
задължително, като застрахователната премия била в размер на 4804,20 лв., която се
кумулирала в падежните вноски по кредита. Излагат се подробни съображения за
недействителност на отделни клаузи от договора, както и на целия договор.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага подробни съображения за неоснователност. Навежда твърдения, че
кредитополучателя сам избирал дали да ползва услугата застраховка, като това не било
задължително изискване за сключване на договора. Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
1
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между
страните Договор за потребителски кредит № *************/04.09.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 7. 1 от договора за кредит, общия размер на отпуснатия кредит е
14404,20 лв., която сума включва 9600 лв. - чиста сума за превод по сметка на
кредитополучателя и сумата от 4804,20 лв. - застрахователна премия по застраховка
„В.Ж.А.“. Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика, че главницата по договора
за кредит представлява заетата сума - паричните средства, които се предоставят за ползване
на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в размер на 9600 лева, а именно
и същата сума е усвоена от кредитополучателя. Всички други вземания, уговорени в
договора като лихви, неустойки, такси и т. н., нямат характер на главница, поради което
банката няма основание да претендира сумата над 9600 лева до посочения в договора
„размер на кредита“ 14404,20 лв., като главница, доколкото в разликата над 9600 лв. до
14404,20 лв. е включена премията по застраховката, като последната не е част от
предоставената и разполагаема от кредитополучателя сума-главница. Съгласно чл. 7.2.2 от
договора за кредит, застрахователната премия е платима от кредитора директно по банкова
сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния
застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя.
Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е
заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Както беше посочено по-горе,
размера на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства,
предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 9600 лв. Сумата от
4804,20 лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер
на разход по кредита. Разходите за заплащане на тези суми са част от общите разходи по
кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, а не върху тях да се начислява
лихва. Включвайки сумите по застраховката в главницата, кредиторът не само не предоставя
коректна информация на потребителя относно разходите по кредита, но води и до резултата,
че върху въпросните суми се начислява възнаградителна и мораторна лихва, каквито не му
се следват.
В чл. 10 от договора за кредит е отбелязано единствено стойностният израз на ГПР –
41,90 % и общата дължима сума по кредита – 32199,34 лв., без да може да се направи извод
какви елементи включва последният, не става ясно дали са включени застрахователните
премии по сключената застраховка „В.Ж.А.“. Този пропуск сериозно препятства реалната
преценка на потребителя за размера на разходите и общата сума, която подлежи на връщане.
Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти
е от особено същество значение за интересите на потребителите, тъй като чрез
регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да
се ориентира потребителят при избор на финансов продукт и да му се позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде постигната, когато бъде
отбелязано само стойностното изражение на годишните разходи, доколкото липсва
прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този смисъл е и съдебната практика на
Съда на Европейския съюз- Решение от 20.09.2018г. по д. С-448/ 2017г., според което, при
посочване само на математическата формула на ГПР, без да са предоставени необходимите
за изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да
се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията по изпълнението на
бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата не е отбелязана.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. В този смисъл е и Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Настоящият състав намира, че като компонент в ГПР следва да бъде включена и
2
застрахователната премия, защото застрахователната премия отговаря на посочената легална
дефиниция. Последната представлява отделно вземане с различно правно основание и не е
част от главницата. Включването й към главницата на практика води до заобикаляне
изискванията на закона относно максимално допустимия размер на годишния процент на
разходите съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като изкуствено повишава размера на главното
вземане.
Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради невключване
на застрахователната премия в ГПР по кредита. Въпросът, дали сключването на
застрахователния договор е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за
отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз
основа на всички обстоятелства по сключването на договора, а не само въз основа на
съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл
обстоятелството, че в чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена
като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е
лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани
със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от
предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е
имал възможност да влияе и имат изцяло декларативен характер. В настоящия случай, че
сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния
кредит, защото въпреки посоченото в чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора, размерът на
застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на
неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. Сключените
застраховки и договора за кредит са от една и съща дата, като ответникът е действал като
застрахователен агент при сключване на застраховките. Предвид това, съдът приема, че
сключването на застраховката е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и
съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на
застрахователната премия е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите. В
този см. Решение № 395/22.01.2024г. по в.гр. дело № 5786/2023г. на СГС, II-Ж въззивен
състав, Решение № 1749/10.04.2023г. на СГС по в. гр. д. № 12443/2021г., Решение №
3869/13.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8634/2022г., Решение № 397/22.01.2024г. на СГС по в.
гр. д. № 6564/2023г., Решение № 1748/05.07.2022г. на СГС по в. гр. д. № 10210/2021г. и др.
Възражението на ответника, че застрахователната премия е включена в ГПР, тъй като
е част от главницата по кредита, са неоснователни, защото главницата не представлява част
от общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а
представлява величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се изрази в
процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1 формула. Същевременно,
допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в
годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя
или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая
представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на
заетата сума /в случая главницата от 9600 лева/.
При служебно изчисляване на ГПР по реда на чл. 162 ГПК, при използване на /адрес/,
при задаване на главница в размер на 9600 лева, в която не е включена застрахователната
премия като част от главницата, ГПР е 44,9892%. При включване на застрахователната
премия от 4804,20 лева в годишния процент на разходите /в размер на 44,9892 % без нея/,
неговият размер безспорно надвишава 57,10 %, какъвто е петкратният размер на законната
лихва към 2023г. В този смисъл съдът не кредитира заключението на вещото лице-
счетоводител, доколкото същото е посочило размерът на ГПР, но при включване на
застрахователната премия в главничното задължение. При самостоятелно изчисляване на
ГПР, използвайки лихвен калкулатор, се установява, че при включване на застрахователната
премия в ГПР, като допълнителен разход, същият надвишава значително предвидения
императивен праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение и въз основа на съвкупната
преценка на всяка от уговорките, съдът намира, че макар формално процесният договор да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират
на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
3
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва
от уговорената сделка.
Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит
съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищецът има право на разноски. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за внесена дължима държавна такса и депозит за вещо лице
в размер от 480 лв. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото същото е изчислено над предвидения минимум, съобразно чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което същото следва да бъде присъдено в
минимален размер от 400 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от Д. А. Ч., ЕГН: **********, с
адрес: /адрес/, срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Договор за
потребителски кредит № *************/04.09.2024г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на Д. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 880,00 лева
(осемстотин и осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски, от които
сумата от 80 лв. за държавна такса, сумата от 400 лв. за депозита за вещо лице, а сумата от
400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4