№ 322
гр. Козлодуй, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20241440100944 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От А. С. А., ЕГН:********** от ............ чрез процесуалния си
представител адв.П. Н. от АК – Варна против „ Кредисимо „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша
„ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано от Сокол
Радостинов Янков, е предявен иск както следва:
- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 73.69 лева / седемдесет и три лева и
шестдесет и девет стотинки /, представляваща недължимо платена сума за
погасяване на задължението по недействителен договор за потребителски
кредит №2069857/04.08.2019г., сключен между страните, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.08.2024г. / датата на
пощенското клеймо / до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.От
процесуалния представител на същия са постъпили становища, с които
поддържат исковата молба.Ответното дружество също не се представлява.От
същото е постъпило писмено становище.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
На 04.08.2019г., ищецът А. А. в качеството си на кредитополучател
сключил с ответното дружество „ Кредисимо „ ЕАД в качеството му на
кредитодател договор за потребителски кредит №2069857/04.08.2019г. по
смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното
дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1000.00
лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
Съгласно чл.3 от договора, след подписването на договора от
кредитополучателя и при спазване на условията на т.3.1 от ОУ, кредитодателя
одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка за
кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в
ОУ.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да
предостави на кредитодателя бакова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице / поръчител / в
срок до 48 часа от подаване на заявлението.Посочено е, че срокът за одобрение
на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение
е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между
страните по договора за потребителски кредит, се прилагат съответните
разпоредби на ОУ относно обезпечението.В чл.4, ал.2 от договора е посочено,
че в случай, че в посочения в ал.1, изречение първо срок кредитополучателя не
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението
не е одобрено от кредитодателя, съответно договорът за потребителски кредит
няма да породи действие.В чл.4, ал.3 от договора е предвидено, че в случай, че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на
заявлението е четиринадесет дневен от подаване на заявлението, както и, че
ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на горепосочения срок,
договорът не поражда деяствие между страните.
Съгласно чл.6 от договора за потребителски кредит, кредитополучателят
погасява кредита съгласно Приложение №1 – условия на кредита,
представляващо неразделна част от договора, а съгласно чл.7 –
кредитополучателят има право по всяко време да погаси предсрочно изцяло
или частично задълженията си по договора за потребителски кредит при
условията на т.8.4.3. от ОУ.
Неразделна част от договора е Приложение №1, в което са посочени
условията на договора за кредит сключен между страните, а именно:
- вид на кредита – потребителски кредит с условие с погасителен план;
- кредитен продукт – „ кредисимо плюс „;
- общ размер на предоставения кредит – 1000.00 лева;
- срок на кредита – 13 месеца;
2
- размер на погасителната вноска – 96.05 лева;
- лихвен процент по кредита – 40.00%;
- ГПР – 48.23%;
- общ размер на всички плащания – 1248.65 лева;
На същата дата – 04.08.2019г. между ищеца и „ Ай Тръст „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски
кредит.
На 26.08.2019г., ищецът А. А. в качеството си на кредитополучател
сключил с ответното дружество „ Кредисимо „ ЕАД в качеството му на
кредитодател договор за потребителски кредит №2079919/26.08.2019г. по
смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното
дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 2100.00
лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.На същата
дата – 26.08.2019г. по горепосочения кредит с разписка №0700009541678300
на кредитополучателят А. е била преведена сума, представляваща главница по
кредита в размер на 1006.49 лева.С остатъкът до 2100.00 лева, а именно с
1093.49 лева бил предсрочно погасен кредита по договор за потребителски
кредит №2069857/04.08.2019г..
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор за потребителски кредит
№2069857/04.08.2018г, установява възникналото заемно правоотношение по
смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му
на кредитополучател и ответното дружество „ Кредисимо „ ЕАД, в качеството
му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
3
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
4
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Обстоятелството, че ищецът е заплатил по договора си за потребителски
кредит №2069857/04.08.2019г. сумата от 1093.49 лева се установява и от
направеното от ответното дружество признание в отговора на исковата
молба.От последния се установява още, че горепосочената сума е била
разпределена както следва:
- 1000.00 лева – за погасяване на главница;
- 20.18 лева – за погасяване на договорна възнаградителна лихва;
- 60.15 лева – прехвърлени към „ Ай Тръст „ ЕООД за погасяване на
възнаграждението за поръчител;
- 13.16 лева – неразпределени;
Безспорно установено по делото с оглед направеното признание от
ответното дружество с отговора на исковата молба е и обстоятелството, че
при изчисляването на ГПР, възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на „ Ай Тръст „ ЕООД, не е било
включено като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което
съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и
общата сума, които потребителят дължи, но определен въз основа на
начислените суми за главница и лихва, а именно 50.00%.В действителност
обаче, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не
съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които
потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след
като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение /
поръчителство / ще бъде в доста по - голям размер – изводимо от
обстоятелството, че за една вноска същото е в размер на 60.15 лева.По този
начин се получава общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размерът на
законната лихва за забава.При това положение нарушена се явява
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува
яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност
на кредита .
Поетото от ищеца, в качеството му на потребител по договора за
предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение
за поръчител е довело до съществено оскъпяване на предоставения му
кредит.Това задължение по естеството си представлява скрита лихва, водеща
до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя.Този
разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от
5
кредитодателя при изчисляването на посочения в договора за заем
ГПР.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя характер
е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде поставен в
положение, при което договорът за кредит да се явява свръх обременителен за
него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем допълнително плащане
на възнаграждение за поръчител, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК
относно максималния размер на ГПР.При това положение се налага извод, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него
липсва действителния процент на ГПР.
Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди сключването на
договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит спазвайки
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се
генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на клауза,
предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и всички
останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от стойността на
кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е бил поставен
в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност да влияе
на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е
сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на ищеца с оглед неговата търговска или професионална дейност,
в рамките на която да е сключен процесния договор.Напротив, ищецът попада
в приложното поле на §13, т.1 от ЗЗП, поради което се ползва с потребителска
защита.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за договор за потребителски кредит №2069857/04.08.2019г. е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за
поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер спрямо първия.Този
договор е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави съгласно
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само
за действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то и
за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита.
В случая договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в деня,
6
в който е бил сключен и договорът за заем, като е бил сключен с юридическо
лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които
обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва правото на регрес
спрямо длъжника.Отпускането на кредит на ищеца е било поставено в
зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с
икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него.
Както вече беше отбелязано, от съдържанието на договора се
установява, че ако кредитоискателят заяви обезпечение чрез поръчителство и
то с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител, то заявлението му
за сключване на договора за кредит ще бъде разгледано в рамките на 48 часа
от подаване на заявлението, като в този случай срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредита е 24 часа.Ако обаче кредитоискателят не
заяви, че желае да се ползва от горното обезпечение чрез поръчителство,
заявлението му за сключване на договор ще бъде разгледано в рамките на 14
дни от подаването му.От гореизложеното може да бъде направен извод, че
разликата в срока за отпускане на кредит при заявено поръчителство и при
незаявено такова, превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита в кратки
срокове, като тук следва да се вземе предвид и характера на процесния
кредит, а именно същият е от категорията на т.н.„ бързи кредити „, при които
кредитоискателят разчита да получи паричните средства които е заявил в
сравнително кратък срок, какъвто не му се предоставя дори ако избере да
предостави банкова гаранция.Т.е. в случая, единствената възможност за
кредитоискателя да получи заявения от него кредит в сравнително кратък
срок е да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с
юридическо лице - поръчител, посочено от кредитодателя.
Предоставянето на обезпечение по чл.4, ал.1 от договора за кредит е
било задължително условие за сключването на договора, поради което
сключването на договора за поръчителство се е явявало задължително условие
за сключването на договора за кредит.Възможността да се откаже от
предоставянето на обезпечение при невъзможност да чака одобрение на
кредит 14 дни, би имало за последица анулиране на заявката за кредит,
респективно до невъзможност да се сключи договор за кредит.Това води до
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на
заявлението.От клаузите в договора може да се направи извод, че
поръчителството има за цел да обезщети кредитора за вреди от евентуална
неплатежоспособност на длъжника, което обаче е в противоречие с чл.16 от
ЗПК, съгласно който доставчикът на финансова услуга сам оценява
платежоспособността на потребителя и предлага цена на кредита, съответна
на получените гаранции.
Както беше отбелязано по – горе, договореното в полза на поръчителя
възнаграждение, представлява скрита лихва по договора за кредит, поради
което договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави.Този договор е лишен от правна основа, тъй
7
като по него потребителят поема само задължения, срещу които не ползва
каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му задължение
и разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен
длъжник или не.
Двата договора следва да се разгледат като едно цяло.Тази обусловеност
на първо място се установява от обстоятелството, че в договора за
предоставяне на кредит се съдържа уговорка за приоритетно разглеждане на
заявлението за предоставяне на кредит при сключване на договор за
предоставяне на поръчителство от кредитополучателя с одобрено от
кредитора юридическо лице – поръчител.На второ място се установява от
обстоятелството, че двата договора са сключени в един и същи ден.Също така,
при служебно извършена справка в ТР по партидата на кредитора и
поръчителя се уставовява, че същите са свързани дружества – едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител - „ Ай Тръст „ ЕООД е
ответното дружество кредитодател - „ Кредисимо „ ЕАД.Това обстоятелство
налага извод, че кредитора е знаел за наличието на допълнителните такси по
договора за предоставяне на поръчителство още към момента на сключването
на договора, поради което е следвало да включи същите в ГПР.
От всичко гореизложено съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство представлява допълнителна услуга да кредитополучателя,
която услуга е пряко свързана с договора за кредит и за която
кредитополучателя дължи възнаграждение, и то независимо от
обстоятелството дали ще бъде редовен платец, което е известно на
кредитодателя, който е следвало да го включи при изчисляването на ГПР по
договора за потребителски кредит.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, с размер на действително ГПР по – висок от размера на
законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на
потребителя в действителния му размер, по който договор потребителят е
икономически по – слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на
договора, а рискът от неплатежоспособност остава единствено за
него.Свободата на договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде
използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за
сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи,
включително и на добрите нрави.В случая уговорката за заплащане на
8
възнаграждение за поръчителство в значителен размер с оглед размера на
отпуснатия кредит не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата на страните по договора и до скрито
оскъпяване на кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички
положения – независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността
му или не.
Също така следва да се отбележи, че договорът за потребителски кредит
и договорът за предоставяне на поръчителство се намират във взаимовръзка
помежду си и последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията,
което прави и договорът за поръчителство нищожен.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ищецът ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 1000.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва,
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и други
такси, предвидени в договора.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е направила
вноски по кредита в общ размер на 1093.49 лева.С оглед констатираната
нищожност на договора, като платени без основание в случая се явяват
вноските за възнаградителна лихва в размер на 20.18 лева и вноската по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 60.15
лева.Неразпределена остава и сума в размер на 13.16 лева.Или общо
платената от ищцата без основание сума по договора за потребителски кредит
е в размер на 93.49 лева, поради което главния иск по чл.55 от ЗЗД се явява
основателен и доказан по размер – доколкото претендираната с него сума е в
размер на 73.69 лева, поради което същия следва да се уважи.
След като сумата е преведена по сметка на ищцовото дружество и не се
установява основание за заплащането на част от нея, а именно на 93.49 лева,
то последната се явява недължимо платена и подлежи на връщане от
ответното дружество, което неоснователно се е обогатило с тази сума, а
обстоятелството, че според собственото му счетоводство сумата по
възнаграждение за поръчителство то е превело на трето лице, касае
вътрешните му отношения с това лице.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за дължимата по делото
държавна такса по предявения иск в размер на 50.00 лева, внесени от ищеца по
делото.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.П. Й. Н. – процесуален представител на ищеца, адвокатското
9
възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА.Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая определеното възнаграждение за иска с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД следва да се определи с оглед на разпоредбата на чл.7, ал.1,
т., от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие
при дела с интерес до 1000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение
е 400.00 лева.В случая минималното адвокатско възнаграждение по този иск
ще е в размер на 400.00 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ Кредисимо „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша
„ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано от Сокол
Радостинов Янков ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А., ЕГН:********** от ............
сума в размер на 73.69 лева / седемдесет и три лева и шестдесет и девет
стотинки /, представляваща платена без основание сума по недействителен
договор за потребителски кредит №2069857/04.08.2019г., сключен между „
Кредисимо „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „,
представлявано от Сокол Радостинов Янков и А. С. А., ЕГН:********** от
............, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 02.08.2024г. / видно от пощенското клеймо / до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ Кредисимо „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център
„ България „, представлявано от Сокол Радостинов Янков ДА ЗАПЛАТИ на
А. С. А., ЕГН:********** от ............ сума в размер на 50.00 лева / петдесет
лева /, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Кредисимо „
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“
Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано
от Сокол Радостинов Янков ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. Й. Н. от АК – Варна,
сума в размер на 400.00 лева / четиристотин лева и нула стотинки /,
10
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11