№ 482
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело №
20213100102358 по описа за 2021 година
Предявени са са евентуално обективно съединени искове искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Д. П. М. твърди, че ответникът СВ. Д. СТ. му дължи,
както следва: сумата от 36 979.38 лева, представляваща невърнат заем по неформален
договор от 11.06.2015 г., по който заемната сума е предоставяна на части в периода от
11.06.2015 г. до 16.03.2021 г. по банковата сметка на ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 24.09.2021 г. до
окончателното й изплащане; в евентуалност сумата от 36 979.38 лева, като дадена без
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска в съда – 24.09.2021 г. до окончателното й заплащане. Отправеното до съда искане е
ответникът С. да бъде осъден да заплати на ищцата горепосочените суми. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът СВ. Д. СТ., редовно уведомен за инициираното производство, не
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В първото по делото
заседание, чрез процесуалния, признава, че сумата от 36 979.38 лева е получена от него като
заем и на 23.01.2022 г. е върнал същия на ищцата по банков път.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са 37 броя операционни бележки за периода от 11.06.2015 г. до
16.03.2021 г. /листи 11 - 47/ за преведена сума в общ размер на 36 979.38 лева от Д. П. М. по
сметка на СВ. Д. СТ. в ТБ „Банка ДСК” АД.
1
Видно е от платежно нареждане от 21.01.2022 г., че ответникът е превел по
адвокатска сметка на процесуалния представител на ищцата сумата от 37 000 лева, в което
като основание за превода е посочено „заем“.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 240, АЛ. 1 ОТ ЗЗД:
Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ.
Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на
страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде
предадена /при заем за потребление се предава паричната сума/. Доказването на сключен
договор за заем става чрез възпроизвеждането пред съда /пряко или с поредица изключващи
друга възможност косвени факти/ на изявлението на получателя, че получава определена
сума пари със задължението да ги върне. В производството по иск с правно основание по
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал
заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че
средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е
погасено и други факти съобразно наведените възражения.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между тях е налице валидно сключен неформален договор за заем от
11.06.2015 г., който е годен да породи облигационноправните си последици и да обвърже
съконтрагентите по него. В случая предаването на заемната сума в размер на 36 979.38 лева,
което е станало на части, е установено с представените от ищцата операционни бележки за
периода от 11.06.2015 г. до 16.03.2021 г. за направените вноски от Д. П. М. по сметка на СВ.
Д. СТ. в ТБ „Банка ДСК” АД с основание „вноска по заем“ и „трансфер по жилищен
кредит“. Ответникът признава факта на сключения договор между страните, неговият вид и
цена, както и че е получил заемната сума. Т.е. в настоящото производство се установи
наличие между страните на облигационно правна връзка, имаща характера на неформален
договор за заем, по който ищцата се явява заемодател, а ответникът заемател за сумата от
36 979.38 лева, реално предадени на части в периода от 11.06.2015 г. до 16.03.2021 г. чрез
извършени вноски от М. по банковата сметка на С. в „Банка ДСК” АД.
В тежест на ответника е да установи, че е върнал заемната сума. В тази именно връзка
е представеното платежно нареждане от 21.01.2022 г., от което е видно, че ответникът е
превел по адвокатска сметка на процесуалния представител на ищцата сумата от 37 000
лева, в което като основание за превода е посочено „заем“. Между страните не се спори, че с
горния банков превод С. връща получения от ищцата заем. Съобразно разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК извършеното погасяване на задължението следва да бъде взето предвид,
макар и извършено в хода на производството.
С оглед изложеното искът с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява
2
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, тъй като вземането на ищцата е
погасено чрез връщане на заемната сума, като на ищцата се присъди обаче законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 24.09.2021 г. до датата
на изплащане на главницата от 36 979.38 лева – 20.01.2022 г. вкл., на основание чл. 86 от
ЗЗД, тъй като погасяването на процесното задължение се осъществява в хода на
производство в срока по чл. 131 от ГПК за отговор на исковата молба. Размерът на
законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото правно релевантен за размера
на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ,
обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на размера на лихвата за
периода от 24.09.2021 г. до датата на изплащане на главницата от 36 979.38 лева –
20.01.2022 г. вкл. не са необходими специални знания, налагащи назначаване на вещо лице.
След извършване на изчисление, при използване на софтуерния продукт „АПИС-
ФИНАНСИ”, съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период,
съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава върху главницата от 36 979.38
лева за процесния период на 1222.37 лева.
С оглед изхода на спора по главния иск настоящата инстанция не дължи произнасяне
по евентуалния такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Съгласно формираната воля на съда по предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 6 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Държавата по бюджета на съдебната
власт държавна такса по делото, в размер на 1479.18 лева.
С оглед изхода на спора и направено искане ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. А.К. А., оказала безплатна правна помощ, в качеството й на процесуален
представител на ищеца Д. П. М. сумата от 1639.38 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като изявлението
на С., че признава иска е направено едва в първото по делото заседание, а не в срока за
отговор на исковата молба. Същият с поведението си е станал причина за завеждане на
делото, тъй като въпреки, че е наясно, че ищцата погасява изцяло задължението му по
жилищен кредит към „Банка ДСК“ АД до 16.03.2021 г. вкл., десет месеца до 21.01.2022 г.
същият не предприема действия да върне заемната сума изцяло или на части.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. П. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** – чрез
адв. А.К. против СВ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. **** с правно основание чл. 240,
3
ал. 1 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 36 979.38 /тридесет и шест хиляди
деветстотин седемдесет и девет лева и тридесет и осем стотиники/ лева, представляваща
невърнат заем по неформален договор от 11.06.2015 г., по който заемната сума е
предоставяна на части в периода от 11.06.2015 г. до 16.03.2021 г. по банковата сметка на
ответника, като неоснователен.
ОСЪЖДА СВ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. **** да заплати на Д. П. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. **** – чрез адв. А.К. сумата от 1222.37 /хиляда двеста
двадесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ лева, представляваща законната лихва
върху главницата от 36 979.38 лева, считано от датата на предявяване на иска в съда –
24.09.2021 г. до датата на изплащане на главницата – 20.01.2022 г. включително, на
основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА СВ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. **** да заплати в полза на
Държавата по сметка на съдебната власт сумата от 1479.18 /хиляда четиристотин седемдесет
и девет лева и осемнадесет стотинки/ лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА СВ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. **** да заплати на адв. А.К. А.,
със служебен адрес: гр. **** сумата от 1639.38 /хиляда шестстотин тридесет и девет лева и
тридесет и осем стотинки/ лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4