№ 4140
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20231100107951 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск на Н. М. К. срещу Д. Р. К.А за присъждане общо
на сумата 51733,54лв, представляваща припадащата се 1/2 част от заплатени от ищеца суми
по пет договора за кредит, а именно: 5317,68лв. по Договор за потребителски кредит от
16.01.2012г. с „Райфайзенбанк (България)" за сумата 5 240,38 евро; 7708,44лв. по Договор за
потребителски кредит от 09.08.2012г. с „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за сумата 15
195,08лв.; 25115,90лв. по Договор за потребителски кредит от 16.10.2012г., „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД за сумата на 36 155лв; 2799,83лв. по Договор за потребителски кредит от
30.04.2013г., „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за сумата 4 538,15лв.; 10791,69лв. по
Договор за потребителски кредит от 02.06.2017г. с „Банка ДСК" ЕАД за сумата 30 000,00лв,
ведно със законната лихва върху главницата общо 51733,54лв., считано от датата на
предявяване на иска до окончателното и изплащане, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК.
С исковата молба ищеца твърди, че бракът му с ответницата сключен на 16,10,2010г.
бил прекратен с развод с решение № 261468/14,05,2021г. на Пловдивски РС по гр.д. №
13254/2020г., влязло в сила на 18,08,2022г.
Твърди, че по време на брака сключил пет договора за кредит, като всички вноски по
петте договора дължими по време на брака и след прекратяването му в общ размер
103467,09лв. изплатил изцяло самостоятелно. Твърди, че в качеството на солидарен длъжник
ответницата му дължи припадащата се ½ част от сумата в общ размер 103467,09лв. или
сумата 51733,54лв., по всеки от договорите за кредит, както следва: 5317,68лв. по Договор
за потребителски кредит от 16.01.2012г. с „Райфайзенбанк (България)" за сумата 5 240,38
евро; 7708,44лв. по Договор за потребителски кредит от 09.08.2012г. с „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД за сумата 15 195,08лв.; 25115,90лв. по Договор за потребителски кредит от
1
16.10.2012г., „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за сумата на 36 155лв; 2799,83лв. по
Договор за потребителски кредит от 30.04.2013г., „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за
сумата 4 538,15лв.; 10791,69лв. по Договор за потребителски кредит от 02.06.2017г. с
„Банка ДСК" ЕАД за сумата 30 000,00лв.
Твърди, че сумите по петте договора били употребени изцяло за нужди на
семейството.
В срока по чл.131 ГПК ответницата излага становище за неоснователност на иска.
Не оспорва, че бракът и с ищеца сключен на 16,10,2010г. е прекратен с развод с
решение № 261468/14,05,2021г. на Пловдивски РС по гр.д. № 13254/2020г., влязло в сила на
18,08,2022г.
Възразява, че кредитополучател по петте кредита е само ищеца и получените суми не
са употребени за нужди на семейството. По кредитите участвала като съдлъжник, т.к. имала
поС.ни доходи за разлика от ищеца, което било необходимо за да бъде отпуснат кредит.
Сумите са изцяло усвоени по личните му банкови сметки, като ответницата не получавала
никаква част от средствата. С получените суми погасявал свои предходни кредити,
употребявал за лични нужди и развитието на личният си бизнес. Така повече от половината
от получената сума по кредита от 16,01,2012г. превел по сметка на сестра си В.К. два дни
след усвояването му. Част от сумите по кредита от 16,10,2012г. и 30,04,2013г. превел по
сметка на „Денини транс“ ЕООД, на което бил едноличен собственик.
Възразява, че поради поС.ните отсъствия на ищеца от семейното жилище поради
трудова заетост и местоживеене в други градове, далече от съпругата и децата, изцяло сама
задоволявала със собствената си заплата и обезщетения за майчинство, както и с помощта
на родителите си нуждите на семейството за заплащане на наеми, консумативи, дрехи и
храна, както и иццяло сама полагала грижи за поддръжка на семейството и децата.
В отговор ответникът оспорва възраженията, че сумите по кредитите са
употребени за лични нужди. Излага, че на 18,01,2011г. заедно с ответницата сключили
договор за ипотечен кредит за сумата 30800,00евро, за да закупят жилище от сестра му В.К.,
която била инвеститор и се занимавала със строителство и продажба на имоти. За да е по
изгодна цената сключили договор за покупка на право на строеж за жилище. Веднага след
построяването му в „груб строеж“ имотът бил продаден с цел печалба.
Излага и, че ответницата работела в „Денини транс“ ЕООД, като търсела и
организирала превози, контактувала със спедитори, шофьори, организирала счетоводството
на дружеството. Теглела и суми от сметките на дружеството, за което имала банкови карти.
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие
за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:
Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява, че бракът
им сключен на 16,10,2010г. е прекратен с развод с решение № 261468/14,05,2021г. на
Пловдивски РС по гр.д. № 13254/2020г., влязло в сила на 18,08,2022г. в частта за вината.
2
Безспорно е и, че по време на брака на страните с изтеглени на името на ищеца следните
кредити: по Договор за потребителски кредит от 16.01.2012г. с „Райфайзенбанк (България)"
за сумата 5 240,38 евро; по Договор за потребителски кредит от 09.08.2012г. с
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД за сумата 15 195,08лв.; по Договор за потребителски
кредит от 16.10.2012г., „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за сумата на 36 155лв; по
Договор за потребителски кредит от 30.04.2013г., „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за
сумата 4 538,15лв.; по Договор за потребителски кредит от 02.06.2017г. с „Банка ДСК" ЕАД
за сумата 30 000,00лв.
От заключението по приетата ССчЕ – първоначална и допълнителна се установява
следното:
По време на брака на страните са сключени пет договора за кредит, по които на
кредитополучателя Н. М. К. са предоставени следните суми:
по Договор за потребителски кредит от 16.01.2012г. с „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД - 5 240,38евро;
по Договор за потребителски кредит от 09.08.2012г. с „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД - 15 195,08лв;
по Договор за потребителски кредит от 16.10.2012г. с „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД - 36 155.00лв., с Анекс Nº 1 от 21.04.2016 г. е удължен срокът за погасяване до
15.04.2016г;.
по Договор за потребителски кредит от 30.04.2013г. с „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД - 4 538,15лв., с Анекс Nº 1 от 22.04.2016 г. е удължен срокът за погасяване до
15.07.2020г.;
по Договор за потребителски кредит от 02.06.2017г. с „Банка ДСК" ЕАД - 30 000,00лв.
- кредитът е следвало да се погаси на 120 месечни вноски, считано от датата на
усвояване.
По договорите са извършени погашения на дължимите суми, както следва:
по Договор за потребителски кредит от 16.01.2012г. с „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД – заплатени от кредитополучателя общо суми 2182,10лв., останалата част от
неплатените суми по кредита в размер на 8 764,29лв. или 4473,86евро са погасени от
сумата по кредита, предоставена с Договор за потребителски кредит от 09,08,2012г.;
по Договор за потребителски кредит от 09.08.2012г. с Райфайзенбанк (България)" ЕАД
- заплатени от кредитополучателя общо суми
1136,18 лева, Останалата част от неплатените суми по кредита в размер на 14 577,01лв
са погасени от сумата на кредита, предоставена с Договор за потребителски кредит от
16.10.2012г.; г.
по Договор за потребителски кредит от 16.10.2012г. с „Райфайзенбанк (България) ЕАД
- заплатени от кредитополучателя общо суми в размер на 52617,75 лева. На 07.06.2017
г. е предсрочно погасено задължението по кредита, като са заплатени общо суми в
размер на 27 099,89лв. Сумата е част от извършен превод от Н. М. К. от неговата
банкова сметка в „Банка ДСК" ЕАД с IBAN: BG*********, с посочено основание:
3
пълно погасяване 2 броя потр. кредити". Предсрочното погасяване на това
задължение, фактически е извършено чрез рефинансиране от сумата на кредита,
предоставена на Н. К. по Договор за потребителски кредит от 02.06.2017г. с „Банка
ДСК" ЕАД. Без приспадане на задължението погасено чрез рефинансиране,
заплатените суми от Н. К. са в размер на 25 517,86лева (= 52 617,75 - 27 099,89);
по Договор за потребителски кредит от 30.04.2013 г. с „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД са погасени суми общо в размер на 5 886,94лева. На 07.06.2017 г. е предсрочно
погасено задължението по кредита със заплащане на 2 502,53 лева. Сумата е част от
извършен превод от Н. М. К. от неговата банкова сметка в „Банка ДСК" ЕАД с IBAN:
BG********* с посочено основание: „пълно погасяване 2 броя потр. кредити".
Предсрочното погасяване на това задължение е извършено чрез рефинансиране от
сумата на кредита, предоставена на Н. К. по Договор за потребителски кредит от
02.06.2017г. с „Банка ДСК" ЕАД. Без приспадане на задължението погасено чрез
рефинансиране, заплатените суми са в размер на 3 384,41 лева (= 5 886,94 - 2 502,53);
по Договор за потребителски кредит от 02.06.2017г. с „Банка ДСК" ЕАД – заплатени
от кредитополучателя Н. М. К. до датата на подаване на исковата молба - 15.03.2023
год., общо суми в размер на 21 653,94лв. От сумата на предоставения кредит в размер
на 30 000,00лв. е извършен превод по банковата сметка на Н. К. в „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД с IBAN: BG********* в размер на 29 700,00лв, с основание за
плащане: пълно погасяване 2 броя потр. кредити".
Съгласно заключението предоставените суми по процесните 5 договора за кредит,
като се изключат сумите за рефинансиране, са общо в размер на 52.146,10лева, а платените
суми (без рефинансиране) са общо в размер на 53 874,49лева. Всички плащания по
кредитите са извършани от банковите сметки на Н. К.. Не са установени плащания от Д. Р.
К.а.
Съгласно експертизата не са установени банкови сметки на дружеството „Денини
транс“ ЕООД, респ. налични банкови карти, с които ответницата да е имала право да тегли
суми по сметки на дружеството „Денини транс“ ЕООД.
С предоставения от „Уникредит Булбанк“ АД кредит по Договор за ипотечен кредит
№ 160030/18,01,2011г. в размер на 30800евро по разплащателната сметка на Н. М. К. са
извършвани следните операции в общ размер 30800,00евро:
на 28.1.2011г – 19 660,00 - Вътрешнобанков превод към Н. К. с основание:
"Прехвърляне" по сметка Nº *********;
на 28.1.2011г - 10 674,19 - Вътрешнобанков превод с основание: "Прехвърляне по
техн.сметка покупка имот Н. К.";
на 28.1.2011г, 01,02,2011г и 01,03,2011г. – 213,00лв, 213,00лв, 2,50лв. и 1,31лв - такси
за администриране и поддръжка на кредит, месечни такси за поддръжка и обслужване
на РС.
Задълженията по кредита са погасени изцяло и същият е закрит от банката на
30.11.2011г, с постъпили две суми от Н. К. и от продажбата на недвижим имот на Ангел
4
Хаджиев общо в размер на 30 658,72евро.
Съгласно допълнителното заключение по всички 5 договори за кредит предмет на
настоящото производство, до датата на влизане в сила на решението в частта за развода -
15.06.2021г. като се изключат сумите за рефинансиране, са платените суми (без
рефинансиране) общо в размер на 47 408,78 лева.
След датата на влизане в сила на решението в частта за развода - 15.06.2021 г. по
процесните 5 договора за кредит, като се изключат сумите за рефинансиране, са платените
суми (без рефинансиране) общо в размер на 6 465,71лева, като платените суми са
единствено по Договор от 02.06.2017 г., т.к. задълженията по предходните договори са
рефинансирани, поради което по тях няма плащания след 15.06.2021г.
От показанията на свидетеля Д.З.М. – вуйчо на ищеца се установява, че познава
последния от дете, а ответницата – от както сключила брак с него. Знаел, че по време на
брака двамата теглили около пет кредита, първият от които ипотечен. За първият знаел,
защото племенницата му и сестра на ищеца В.Л. имала строителна фирма. С ипотечния
кредит ищеца и ответницата искали да купят жилище от В.Л. за да го продадат с цел
печалба или да живеят в него. Купили жилище и след това го продали, като с печалбата
погасили ипотечния кредит. Потребителските кредити доколкото знаел били теглени за
текущи нужди на семейството. За обзавеждане – трябвало да се обзавежда в Пловдив, в
София, после се наложило да се преместят, за което също трябвали пари, за наеми. Двамата
съпрузи имали съвместна фирма за транспортни услуги, под което свидетелят разбирал
фирма в съдружие. Трябвало да закупят транспортен камион. Не знаел конкретно кой кредит
за какво е. Ответницата по време на брака активно участвала в дейността на дружеството, в
което бил сигурен. Тя гледала детето докато той работел и провеждала разговори със
шофьорите, търсела товари, дестинации, което бил чул и видял. Тя основно се занимавала с
тази дейност. Струвало му се, че и двамата имали регистрация в интернет в платформи за
спедиция, в които се търсели товари за превоз. Имали назначен шофьор.
От показанията на свидетеля Р. П. П. – баща на ответницата се установява, че знаел за
кредит, който по време на брака ответницата и ищеца теглили, за да се купи автомобил за
ищеца, който щял да си отваря транспортна фирма и да работи. Чул и, че двамата ще теглят
ипотечен кредит. Сестрата на ищеца го накарала, защото и трябвали пари. Тя работела като
строителен предприемач и правела апартаменти. Заложили един апартамент на негово име и
тя му съдействала пред банката да му отпуснат кредит. После взела парите и продължила
строителството. Проблеми имала някакви. След няколко месеца тя намерила купувач,
възстановила му парите и с този кредит се приключило. От Д. чувал, че ищеца я заплашвал
за някакви подписи. Според свидетеля насила я принуждавал да подписва документи. През
2013г. преместили офиса на ищцата в София, и тогава тя дошла да работи тук. Детето било
на годинка. С нея се преместили и свидетеля и съпругата му и от тогава гледали децата
заедно с ищцата, грижели се за тях. Ответника не живеел с тях. Той работел в Благоевград, в
Пловдив. През този период ищеца се връщал за един ден през седмицата и сутринта си
заминавал – един два пъти в месеца. Никога уикенда. Ответницата работела и с средствата
5
на свидетеля успявали да се справят. Н. никога не давал пари за обзавеждане. Цялото
обзавеждане купил свидетеля лично. Никога не бил виждал приятел или познат, който да
идва и да дава пари, издръжка на децата не давал. Много пъти му казвали но той отказвал и
така до днес.
От показанията на свидетеля В.М.Л. – сестра на ищеца се установява, че имала
строителна фирма от 2005г. Ищецът и съпругата му теглили ипотечен кредит за да закупят
апартамент от нейното дружество. Сумите от ипотечния креди били преведени по банков
път на нейното дружество, с тази цел.
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.
Установено е, че страните са бивши съпрузи. Бракът им есключен на 16,10,2010г. е
прекратен с развод с решение № 261468/14,05,2021г. на Пловдивски РС.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 СК разходите за задоволяване на нужди на
семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството. Следователно солидарната отговорност на другия съпруг възниква не с факта
на получаването на заетата сума, а е обусловена от това дали сумата е изразходвана за
задоволяване нуждите на семейството.
Т.к. липсва легална дефиниция на формулировката - "нужди на семейството", в
съдебната практика се приема, че такава дефиниция е дадена с постановеното по чл. 290
ГПК Решение № 293/19.11.2013г., по гр. д. № 3267/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС, като за "нужди
на семейството" следва да се приемат всички общи нужди на всички членове на семейството
свързани не само с обикновените, ежедневните и материално-домакински нужди - доставяне
на хранителни продукти, услуги, отопление, покъщнина, плащане на вода, електричество,
облекло, учебни пособия, лечение, почивки, образователни и здравословни потребности, но
и стоки и вещи, необходими за съвместния живот вкл. за оправданите лични нужди на
членовете на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна
солидарност, благополучие и взаимопомощ. Посочената разпоредба е императивна и
предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поети от тях задължения за задоволяване
нужди на семейството, като според съдебната практика тези нужди представляват общите
потребности на членовете на семейството, за задоволяването на които се изисква семейна
солидарност и взаимопомощ. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг,
солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата
в заем сума се използва за задоволяване нуждите на семейството.
В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени
или, че с кредита не са удовлетворени семейни нужди. Ако не направи това, следва да се
приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди. Когато единият от съпрузите е получил
заеми и иска другият да бъде осъден да му върне половината от платените след прекратяване
на брака вноски за погасяване на дълга, той трябва да посочи датата на сключване на
договора за кредит, за какво е разходвана получената в заем сума, а ако е рефинансиран
предходен кредит - следва да посочи датата на сключване и страните на предходния кредит и
6
за какво е изразходвана сумата по предходния кредит.
Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните
отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки
от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е
изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат
по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 СК, когато единият от тях поеме
задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на
солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в
равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от
задължението е да докаже, че е получил по-малка част или, че някаква част е
облагодетелствала в по-голяма степен другия. При оборването на презумпцията за равна
задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, т.к. те
очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат
ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са
съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана
сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени
или, че удовлетворената нужда не е семейна. Ако получилият заема съпруг не заяви, за какво
е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения
съпрузите не дължат по равно.
Съдът намира заключението по приетата ССчЕ – първоначална и допълнителна за
обективно и безпристрастно дадено, и като съответстващо на останалите доказателства по
делото му дава вяра изцяло.
Цени показанията на свидетелите Д.З.М. – вуйчо на ищеца, Р. П. П. – баща на
ответницата и В.М.Л. – сестра на ищеца при условията на чл. 172 ГПК, във връзка едни с
други и с останалите доказателства по делото. Така ценени намира, че показанията на
свидетеля Д.З.М. – вуйчо на ищеца, не са дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления, на конкретно възприети факти, а в по голямата си част почиват на съждения и
умозаключения на свидетеля. Те са и изолирани, неподкрепени от други доказателства по
делото в частта, в които свидетелят предоставя данни за общата семейна ангажираност на
двамата съпрузи с работа в дружеството на ищеца „Денини транс“ ЕООД, респ., че
ответницата се занимавала изключително с наемане на шофьори, търсене на товари и
превозни ангажименти, както и в частта относно общите грижи за семейството и
осигуряване на ежедневните му нужди, включително тези на децата от страна на ищеца.
Показанията на свидетеля В.М.Л. не съдържат данни за това какво е било предназначението
на апартамента закупен от ищеца и ответницата, чрез ипотечният кредит, от строителната и
фирма. От тях не може да бъде направен извод, че апартамента е предназначен за да
задоволи жилищни нужди на семейството. Не са събрани други доказателства, въз основа
които да се приеме, че получената от продажбата печалба е послужила за задоволяване на
нужди на семейството.
Показанията на свидетеля Р. П. П. – баща на ответницата намира за дадени в резултат
7
на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка, и в
съответствие с останалите доказателства по делото. Свидетелят е живял изключително с
ответницата, в едно домакинство, участвал е в задоволяване битовите нужди и тези във
връзка с отглеждането на децата, подпомагал е финансово ищцата Въз основа тях и
заключението по ССчЕ приема, че средствата получени по кредитите по време на брака на
страните са употребени изцяло за задоволяване лични нужди на ищеца, включително
осигуряване на средства за работа на дружеството му „Денини транс“ ЕООД, както и за
осигуряване печалба след препродажба на имота купен с ипотечния кредит от сестрата на
ищеца, която не е установено да е предназначена за задоволяване на нужди на семейството.
Със заключението на ССчЕ се установява, че по голямата част от сумите по всеки от
кредитите е употребена за рефинансиране на предходния кредит. Не е установено първият от
кредитите, включително ипотечния, както и останалата част от сумите да са употребени за
задоволяване нужди на семейството. Не е установено и след датата на постъпване на сумите
по кредитите по сметка на ищеца, последният да е превеждал суми по сметка на ответницата
или тя да е теглила суми от негови и на дружеството „Денини транс“ ЕООД сметки.
Поради изложеното съдът приема, че при съвкупният анализ на твърденията и
възраженията на страните, и събраните доказателствата не може да бъде направен
обоснован извод, че сключените от ищеца по време на брака между страните 5 договори за
потребителски кредити, както и ипотечния кредит, са сключени с оглед задоволяване на
семейните нужди на съпрузите. От друга страна ищецът не навел и достатъчно конкретни
твърдения за какво са разходвани получените в заем суми.
Поради изложеното съдът приема, че исковете са недоказани по основание. Затова
следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и съдът не присъжда
такива в негова полза независимо от изхода от спора.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Пловдив,
бул. „*********, ЕАД „М.“, адв.С. М., срещу Д. Р. К.А, ЕГН **********, от гр.София, ул.
„*********, за присъждане общо на сумата 51733,54 /петдесет и една хиляди седемстотин
тридесет и три, 0.54/лв, представляваща припадащата се 1/2 част от заплатени от ищеца
суми по пет договора за кредит, а именно: 5317,68лв. по Договор за потребителски кредит
от 16.01.2012г. с „Райфайзенбанк (България)" за сумата 5 240,38 евро; 7708,44лв. по Договор
за потребителски кредит от 09.08.2012г. с „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за сумата 15
195,08лв.; 25115,90лв. по Договор за потребителски кредит от 16.10.2012г., „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД за сумата на 36 155лв; 2799,83лв. по Договор за потребителски кредит от
30.04.2013г., „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за сумата 4 538,15лв.; 10791,69лв. по
Договор за потребителски кредит от 02.06.2017г. с „Банка ДСК" ЕАД за сумата 30 000,00лв,
8
ведно със законната лихва върху главницата от общо 51733,54/петдесет и една хиляди
седемстотин тридесет и три, 0.54/лв., считано от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2
СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9