№ 2527
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20251110207396 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. М. Н., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №42-0012823/01.04.2025 г., издадено от ГЛ Н. - Началник отдел
„Автомобилна администрация” – София (ООАА) при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” (ИААА), с което на основание чл. 177, ал. 3, т.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на въззивника е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр.чл.6, ал.1, т.6, б.“В“ от
Наредба №11 на МРРБ.
В депозирана въззивна жалба са изложени твърдения за неправилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като се сочи, че
нарушението на правилото за поведение, въведено с чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, може да бъде
изпълнено само ако моторното превозно средство (МПС) е с размери, които не са съобразени
със законовите изисквания, но в тези параметри не попада и неговата маса. Обсъждат се
допуснати съществени процесуални нарушения, обосновани с несъобразяване на
императива на нормите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изискват от
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
наказателното постановление (НП) да се изведе описание на деянието и обстоятелствата,
при които то е извършено. В конкретика се претендира липсващо пояснение на начина на
измерване на масата на МПС и дали са иззети като доказателства по делото документите,
послужили за определянето й. Алтернативно се излагат съображения относно наличието на
предпоставки за подвеждане на фактите под хипотезата на чл.28 от ЗАНН, въвеждаща
маловажен случай на административно нарушение. Формулирана е молба атакуваният
санкционен акт да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В допълнение към жалбата, по реда на чл.322 от НПК, подадено преди даване
ход на делото в съдебното заседание, доводите относно незаконосъобразността на издадения
1
санкционен акт са преповторени.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
отношение по фактите и приложимия закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от аргументите,
изложени в нея.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.11.2024 г., около 11:40:16 часа, по ул.“Челопешко шосе“, Н. М. Н. управлявал
моторно превозно средство с четири оси, с две управляеми оси, марка/модел „МАН ТГС”, с
рег. №ХХХХ, попадащо в категория N3, като се придвижвал в посока към гр. София. Той
извършвал обществен превоз на товари - от с. Рудина, общ. Кърджали, бил натоварил
фракция, която следвало да достави до получател „Булгарком“ООД в гр. София. Когато
достигнал до участък от пътя, на около 200 метра преди бул.“Ботевградско шосе“,
превозното му средство било спряно за проверка от служители при Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - София – свидетелите И. В. М. и М. Ц. Я. – и двамата на
длъжност „инспектор“ в ООАА при ИААА. Те изискали документи на водача. Той
представил личната си карта, свидетелството за регистрация част I на МПС, пътен лист
№680848/14.11.2024 г., експедиционна бележка №33611027723/14.11.2024 г. и товарителница
с №0376497/14.11.2024 г.
В хода на контролната дейност, след запознаване с представените книжа,
проверяващите установили, че автомобилът бил с тегло от 16,440 т, а тежестта на
превозвания товар била 27,300 т, като общата маса възлизала на 43740 кг. С оглед
характеристиките на превозното средство обаче, допустимото му максимално натоварване,
регламентирано изрично в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от НАРЕДБА № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, било 32 тона.
Констатирайки тези параметри свид. М. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) бл. № 03659/14.11.2024 г. за това, че на същата дата, в посоченото време
и на отразеното място, е управлявал горепосоченото ППС, като не е съобразил правилата,
ограничаващи допустимата максимална маса на придвижващите се по пътищата, отворени
за обществено ползване моторни превозни средства. Било отразено, че е нарушена
разпоредбата на чл.6, ал.1, т.6, б.”В” от Наредба №11/03.07.2011 г. на МРРБ. Актът бил
съставен в присъствието на очевидеца М. Я. и на нарушителя. Бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Била изготвена и разписка от същата
дата за връчване на препис от АУАН. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили
възражения в писмена форма.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление №42-0012823/01.04.2024 г. от ГЛ Н. – Началник на Областен отдел
“Автомобилна администрация“ - София при Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация”, с което на основание чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на
чл.6, ал.1, т.6, б.“В“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
2
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: показанията на разпитаните пред съда свидетели М. и Я., както
и в приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства:
товарителница №0376497/14.11.2024 г., пътен лист №680848/14.11.2024 г., експедиционна
бележка №33611027723/14.11.2024 г., длъжностна характеристика за длъжността
„инспектор“ при ООАА - София, Заповеди №РД – 08-107/29.02.2024 г. на министъра на
транспорта и №543/15.05.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА, писмен отговор от
ООАА – София, вх.№206582/12.06.2025 г., с приложения – копие на АУАН, решение на СРС
и справка – извлечение от информационния масив на ИААА – регистър АНД, пълномощно
за процесуално представителство на адв. И..
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите М. и Я., като ги
намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за съставяне на
АУАН. При проведения непосредствен разпит двамата споделиха повода за проверката на
жалбоподателя и констатираното в нейния ход. Подчертаха, че са установили категорично
превишение на част от допустимите физически параметри на максималното натоварване на
моторното превозно средство, управлявано от водача Н., в частност неговата маса.
Посочиха, че изводите си са формирали, след като се запознали с представените им от
водача документи, сред които и експедиционната бележка, указваща теглото на превозваната
фракция и на автомобила. Потвърдиха, че са ги сравнили със стойността, вписана в
регистрационния талон за ППС, както и с другите му характеристики, а именно – товарен
автомобил с четири оси, с две управляеми и са достигнали до извод, че той следва да бъде
съобразен със стойностите по чл.6, ал.1, т.6, б.“В“ от Наредба №11 на МРРБ. Не навеждат
противни изводи и копията надокументи, представени в хода на проверката от самия водач,
от които недвусмислено се извеждат отразените в АУАН величини. Показанията на
контролните органи са логични и последователни. Липсата на дребни детайли от
обстановката, в която е реализирано и съответно установено нарушението, следва да се
отдаде на естеството на изпълняваните от двамата служебни задължения, свързани с
ежедневното констатиране на множество идентични нарушения. Поради това те не са от
естество да възпрепятстват доказателствения процес. В тази връзка е принципно вярно, че
АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила, но при все това е необходимо да се
подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като те не са
единственият източник на релевантна информация за фактите, включени в предмета на
доказване. За този съдебен състав няма спор, че жалбоподателят е управлявал ППС,
превозващо фракция, с която общото му тегло е надхвърляло указаните в императивната
норма на чл.6 от Наредба №11 на МРРБ лимити.
Съдът кредитира и писмените доказателства – товарителница, пътен лист и
експедиционна бележка, от които установява видът на извършвания превоз, количествените
харакетристики на товара и натоварването в килограми на превозното средство, като сбор
от стойностите на масата на автомобила и това на транспортираната с него фракция. Така
обсъдени, документите и тяхната удостоверителна сила не бяха оспорени и от
жалбоподателя, който именно ги е представил на контролните органи. Те, съчетани със
свидетелските показания на проверяващите служители на ООАА – София, създават
убедителна основа за изводи относно безспорна установеност на общата маса на
натоварване на превозното средство и несъобразяването й с установените от закона
ограничения.
От приобщените по делото заповеди на министъра на транспорта и изпълнителния
директор на ИААА се извежда компетентността на актосъставителя и наказващия орган да
упражняват правомощия с оглед императивните норми на ЗАНН и съобразно своята
длъжност в административнонаказателното производство.
3
Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и
позволяват правилното изясняване на случая, като анализът на всички доказателствени
материали доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно материалната и териториалната компетентност на длъжностните лица,
които са съставили, респ. издали двата документа.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице
е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. В описанието на нарушението в административните
актове се откриват всички релевантни към отговорността на въззивника факти. Ясно
установима е и волята на санкциониращия орган относно конкретния негов вид, като той
съответства на възприетата и приложена правна квалификация. В констативно –
съобразителната част на НП са обсъдени всички факти, касаещи вида на моторното
превозно средство, неговите технически параметри и свързаното с тях максимално
натоварване, констатираното действително такова съобразно представените от водача
документи, свързани с реализирания от него обществен превоз на товари и стойността на
допуснатото превишение на допустимите по закон параметри.
Съдът не споделя като основателни възраженията на жалбоподателя за неяснота,
произтичаща от липсващо описание на начина на измерване на масата на МПС и факта на
изземване на документите, върху които органите са се позовали в своята преценка. Прочитът
на обстоятелствената част на АУАН и НП дава ясна представа, че като основа за своите
изводи проверяващите и наказващият орган са използвали именно експедиционната
бележка, отразяваща масата на автомобила, на товара, общото бруто и изричната декларация
на превозвача, че „МПС е натоварено в съответствие с декларираната от мен негова
товароподемност“. При тези факти за проверяващите не възниква задължение за
допълнително измерване, доколкото такова не се изисква и от закона. В тази връзка следва
да се спомене, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП предвижда, че при изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията служби на ИААА имат право да ползват технически средства за
измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата
изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за
собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на
превозваните товари. При граматическо тълкуване на правилото се достига до извод, че то
4
урежда дискреция на органите относно ползването на технически средства за измерване на
масата на проверените ППС. Същевременно, текстът на чл.35, ал.3 от Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ регламентира задължение за допълнително измерване със
средства, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията само когато се контролира
съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС
със записаните данни в издадено разрешително по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от същия подзаконов
нормативен акт и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от него. Конкретният казус
обаче се разграничава като фактология, доколкото предмет на проверка е не съответствие
спрямо издадено разрешително, каквото в случая не е съществувало като факт, а проверка на
общата маса на натоварване, която няма пречка да бъде извършена въз основа на частен
свидетелстващ документ, представен от водача и удостоверяващ съответните стойности, в
която категория попада и кантарната бележка. Тези подробности, впрочем, изрично са
упоменати и в показанията на разпитаните свидетели М. и Я., които подчертават, че
преценката са извършвали само въз основа на придружаващите превоза документи с оглед
характера на отношенията, охранявани от правните предписания, чието изпълнение е било
контролирано от тях.
Съдът не възприема като основателен довод за незаконосъобразност грешката от
страна на наказващия орган относно конкретната хипотеза от ситуираните в санкционната
норма правни задължения, която е била дерогирана с поведението на жалбоподателя.
Действително, видно от диспозитива на санкционния акт, в цифровата квалификация е
вписано „предл. 1“, което кореспондира с категорията „размери“, посочена в законовия
текст. В преобладаващата практика на АССГ по приложението на чл.57 от ЗАНН и на ВКС
по въпроса за процесуалните нарушения на НПК обаче е възприето, че с предимство винаги
се ползва словесната формулировка, която в случая изрично отразява характеристиката
„маса“ на превозното средство. От друга страна, дори хипотетично въвеждането на
цифровото уточнение на приложимото предложение да бе пропуснато въобще, то не би
довело до противоречие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 или 6 от ЗАНН. Съгласно чл. 26,
ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт
се състои от членове, като членът може да съдържа алинеи, алинеята – отделни точки, а
точката – букви. Прецизирането на разпоредбите чрез посочване на структурни единици от
по-ниска степен, каквито са отделните изречения, предложения, алтернативи и пр., е без
правно значение и по-никакъв начин не би могло да ограничи правото на защита на
въззивника, преценено в контекста на изискванията за посочване от страна на
административните органи на нарушените законови разпоредби. Изложението на фактите
напълно удовлетворява изискванията за пълнота на обвинителната теза и позволява
адекватното упражняване на реципрочната й функция по защита на нарушителя.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Н. М. Н. е ангажирана на
основание чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП, като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на
500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр.чл.6, ал.1, т.6, б.“В“ от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата).
5
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП въвежда изискване движещите се по пътя
пътни превозни средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението. По силата на
предвидената в нея законова делегация от министъра на регионалното развитие и
благоустройството е издадена Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, в която е предвиден регламент за определяне на
допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и
техните ремаркета, съгласно чл. 139 от ЗДвП, които не представляват опасност за
участниците в движението, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и
тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в"
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., допустимата максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, е за моторни превозни средства с четири оси и
с две управляваеми оси - 32 t. Тези ППС или състав от ППС, на които допустимата
максимална маса е по-голяма от стойностите по чл. 6, се определят като „тежки“, съгласно
чл.3, т.1 от Наредба № 11/2001 г.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 14.11.2024 г., в
11:40:16 часа, на описаното в НП място и по посочения маршрут, жалбоподателят е
извършвал обществен превоз на товари с ППС с четири оси, с две управляеми оси.
Товарният автомобил е представлявал "извънгабаритно ППС", по смисъла на §1, т.1 от ДР на
Наредба № 11, вр. чл. 3, т.1 от Наредба № 11. Според правилото на чл. 6, ал.1, т.6, б.“В“ от
Наредба № 11, при тези параметри допустимата му максимална маса не е трябвало да
надвишава 32 т. В случая проверяващите от АПИ са установили, че общото натоварване на
превозното средство е било 43,740 тона, с което е констатирано превишение на лимитите в
чл. 6 от Наредба № 11 с 11,740 тона. Така изведените стойности са изчислени посредством
проста математическа сметка, извършена от актосъставителя спрямо данните, вписани в
експедиционната бележка, представена от водача. Н. е носил този документ, в който е
посочена надвишаваща 40 тона маса на превозното средство, измерено с превозвания товар
и лично се е позовал на него пред проверяващите. Той не е разполагал и с документ за
заплатена пътна такса за претоварване, поради което следва да се приеме, че водачът е
управлявал със знанието, че нарушава изискванията на ЗДвП.
Съдът не възприема като основателни възраженията на въззивника, че спрямо
установените факти не е приложима разпоредбата на чл.139, ал.1 т.2 от ЗДвП. Законовият
текст изрично сочи като част от своя предмет не само размерите, но и масата като физически
белег на движещите се по пътя пътни превозни средства, която не следва да превишава
определени по съответен ред нормативни ограничения. Превозваният товар по своя вид не е
попадал и в хипотезата на „неделим товар“, дефинирана в § 1, т. 14 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г. За неговото превозване не се е изисквало
разрешение поради наличие на възможност той да бъде превозен на части, без това да
доведе до излишни разходи или да породило риск от нанасяне на вреди. В този смисъл за
превозното средство е съществувала изрична забрана за превоз на този товар по начин, по
който със същия конкретното ППС ще бъде претоварено, съответно попада в категорията на
извънгабаритно - тежко, по смисъла на чл. 3, във вр. с чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Предвид изложеното се явява нарушено именно правилото на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
което не допуска превишаването на максимално допустимите стойности на натоварване.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е
посочил като съответна санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т.1 ЗДвП, която
предвижда отговорност за физическо лице – водач или собственик, което във връзка с
управлението по пътищата, отворени за обществено ползване, не съобрази ограниченията,
поставяни от правните предписания по отношение на максимално допустимата маса на
управляваното от него моторно превозно средство, съобразно конкретните му
6
характеристики и нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината
непредпазливост, в проявната форма на небрежност. Жалбоподателят не е предвиждал
извършването на деянието и не съзнавал неговия общественоопасен характер, но е бил
правно задължен да стори това. В конкретния случай не са установени фактори от
обективно или субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата от
закона съзнателна дейност.
Независимо че административното нарушение на правилото на чл.139, ал.1, т.2 от
ЗДвП е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредни последици, настоящият съдбен състав намира, че установените
фактически констатации следва да се подведат под хипотезата на 28 ЗАНН, тъй като се касае
за маловажен случай. В тази насока съдът споделя основателността на следващото
възражение, релевирано в жалбата срещу издадения санкционен акт.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед
вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове
извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва
настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Законодателят не прави разлика и с оглед особени
качества на субектите на отговорността. Преценката за приложимостта на коментирания
институт е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за дефинирането на „маловажност” са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото
правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – засегнатите от
деянието обществени отношения, както и всички други релевантни обстоятелства като:
време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за други извършени
нарушения и т.н.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на
санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Прилагайки я, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а този институт не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в
закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане
на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне
по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 от
ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат
определени законови последици. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на същата.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Решаващият субект не може да бъде обвързан от
решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си
7
да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и
решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на Върховния касационен съд.
Принципът на пропорционалност при индивидуализация на наказанието за
извършеното е последователно застъпен във вътрешното право на Република България. В
конкретния случай по несъмнен начин е установено, че на 14.11.2024 г. жалбоподателят е
извършвал обществен превоз на товари, без упраляваното от него моторно превозно
средство да е отговаряло на изискванията на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП за допустима
максимална маса, определени по реда на Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, като е превишавало лимитите с 11740 кг. Не
са събрани обаче доказателства за други нарушения на императивни правила от страна на
жалбоподателя в качеството му на адресат на нормите на специалния закон, които да са
установени и санкционирани с влезли в сила наказателни постановления или фишове. Този
факт придава инцидентен характер на конкретно констатираното бездействие. Издаденото
предходно наказателно постановление не следва да бъде обсъждано като отегчаващо
обстоятелство, доколкото същото е било отменено в рамките на иницииран съдебен контрол.
Дори и предходният акт хипотетично да беше породил своите правни последици, той не би
повлиял съществено върху преценката за маловажност на конкретния случай, доколкото не
би се изпълнило изискването за идентичност на отделните нарушения с оглед различния
правен порядък, който засягат. Разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН предвижда като
недопустимо единствено повторното приложение на хипотезата на маловажен случай в
едногодишен срок от първоначалното предупреждение на нарушителя. По аргумент за
обратното – санкционирането за нарушение от един вид, не означава, че в бъдеще лицето не
може да извърши нарушение с по-ниска степен на обществена опасност, съобразно всички
установени релевантни обстоятелства.
Независимо от обстоятелството, че конструкцията на нарушението го определя като
формално такова, в случая липсват ангажирани твърдения и за настъпили допълнителни,
макар и несъставомерни последици. Документите, придружаващи превоза, са били изправни
и са отразявали достоверно действителното правно положение, поради което и не
контролните органи не са били затруднени допълнително за установяването на конкретните
обстоятелства, при които е извършвана контролираната дейност. Н. е правоспособен водач,
като няма данни за допуснати от него нарушения дори на други правилата за движение по
пътищата, което до голяма степен обуславя положителните характеристики на неговата
личност. Не се разкрива продължителност на реализирана от него в нарушение на
законовите изисквания правнорегламентирана дейност. С конкретното превишаване на
допустимата маса на управляваното от Н. превозно средство не е създадена среда на
несигурност, а охранените от разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП обществени
отношения, свързани със сигурността на транспорта, не са застрашени съществено.
Наказващият орган не е събрал доказателства в обратната насока и не твърди подобно нещо.
В резюме се налага извод, че се разкриват многобройните смекчаващи обстоятелства,
позволяващи да се приеме, че обществената вредност на конкретното неизпълнение на
правно задължение е надценена при определяне на „глоба”, дори и в минимален размер, от
наказващия орган. Случаят може да бъде определен като маловажен, по смисъла на чл.28 от
ЗАНН и оправдава отправянето на предупреждение към водача, което напълно ще отговори
на заложените в чл.12 от ЗАНН цели. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът
констатира, че хипотезата на маловажност е налице, но административнонаказващият орган
не я е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на НП. В този случай съдът с
решението си предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
8
административно наказание. Този подход следва да бъде приложен и в конкретния казус.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.4, вр. ал. 2, т.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0012823/01.04.2025 г., издадено от ГЛ
Н. - Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - София, с което на
основание чл. 177, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Н. М. Н., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 (петстотин)
лева за неизпълнено правно задължение по чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, като неправилно и
незаконосъобразно, поради маловажност на случая.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. М. Н., ЕГН **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9