Р Е
Ш Е Н И Е № 260102
21.09.2020г., гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми
август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Костадин Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1482/2020г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба на Община Карлово, представлявана от д-р Е.К. в качеството му
на ***, чрез *** Р.Б. против Решение № 89/ 25.03.2020г. постановено по гр.д.№
1620/ 2019г. по описа на Карловски районен съд – III гр.с., с което е осъден
жалбоподателя да заплати на “Магистрали “ АД - гр. Карлово сумата 3 295 лв,
подлежаща на връщане гаранция за изпълнение на договор за обществен превоз на
пътници № 91/ 01.06.2015г. , ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба 02.09.2019г.
до окончателното изплащане, като са поставени в тежест на жалбоподателя
и направените от ищеца разноски по водене на делото.
Постъпил
е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемото дружество “Магистрали” АД
– гр.Пловдив , с който се оспорва жалбата като неоснователна, иска се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото , намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът
“Магистрали” АД – гр.Пловдив е сезирал съда с обективно съединени искове по
чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Община Карлово за заплащане на сумата от 3 295 лв, подлежаща на
връщане гаранция за изпълнение на Договор за обществен превоз на пътници от
01.06.2015г , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията са: подписан между
страните Договор № 91/ 01.06.2015г. за обществен превоз на пътници в страната и
в чужбина след проведена процедура по Закона за обществените поръчки, със срок
на изпълнени 60 месеца от сключването на договора; съгласно клаузата на чл.3,
ал.2 общата стойност не можело да надвишава сумата от 329 496,67 лев като
прогнозна стойност на срока му или изразходване на прогнозната стойност, което
от двете събития настъпи по-рано; условията на обществената поръчка включвали заплащане на гаранция в размер
на 1% от прогнозната стойност на
договора , която била заплатена още преди сключване на договора на датата
28.05.2019г. ; в началото на 2019г. след рекапитулация на приходите по
процесния договор счетоводно било установено, че до края на 2018г. общите
приходи по договора възлизали на 1 089
967,88 лева, въз основа на което бил направен извод, че на практика договорът с
общината бил прекратен на основание чл.16, ал.1, т.1 , пр.2 от него; ищцовото дружество уведомило с уведомление вх.№ 92-00-37/ 16.01.2019г. ответната община относно констатираното
прекратяване на договора и предупреждение, че ще спре изпълнението на
транспортните услуги, предмет на сключения договор; в отговор ответната община
уведомила ищцовото дружество, че до момента същата е заплатила на дружеството
сума в размер на 195 189,95 лева, поради което счита договорът, че не е
прекратен; от становището на общината
дружеството установило, че Община Карлово не изчислява прогнозната стойност,
съответно общата стойност на договора, тъй като не прибавя към изплатените от
общината субсидии и компенсации приходите от билетите и картите за пътуване, за
което ответната община била уведомена с нарочно писмо от 24.01.2019г., а на
01.02.2019г. дружеството спряло изпълнението на транспортната услуга; в отговор на това Община Карлово поискала от
ищцовото дружество заплащането на неустойка в размер на 5 000 лева на основание
чл.16, т.4 от договора; на 08.02.2019г. ищцовото дружествто уведомило
ответника, че няма основани за заплащане на неустойка и същевременно поискало
връщане на заплатената гаранция в размер на 3 295 лева. Междувременно ищцовото
дружество поискало официално становище от Министерство на финансите относно
начина на изчисляване на прогнозната стойност на договорите за възлагане на транспортни услуги, по повод на
което Агенция за обществени поръчки с писмо изх.№ 46-00-20/ 28.02.2019г.
потвърдила така разяснения по-горе от ищцовото дружество начин на изчисляване на прогнозната стойност
на договора.
С
отговора по исковата молба ответната община е оспорила предявения иск като
неоснователен с довод, основан на клаузата по чл.9 от договора между страните
относно задължението на възложителя / Община Карлово/ да възстанови внесената
гаранция, което възниква в 30 дневен срок след изтичане на срока на договора
при безвиновно прекратяване на договора; договорът бил сключен за 60 месеца,
като съобразно клаузите на същия, действието му се прекратява с изтичането на
уговорения срок или изразходване на прогнозната стойност, което от двете събития
настъпи по-рано; не се оспорва обстоятелството, че на 16.01.2019г. ищецът е
уведомил ответника , че счита договора за прекратен поради надвишаване на
прогнозната му стойност, но не бил представил доказателства за действително
получените средства от карти и билети по линиите, попадащи в обхвата на
договора за обществената поръчка, а била
приложена единствено справка в тази насока, от която не е била видна
конкретната сума, получена от превозвача от продажбата на билети, поради което
с отговор по кореспонденцията ответникът оспорил наличието на основание за
прекратяване на договора. Въпреки разменената кореспонденция, изпълнителят
прекратил да осъществява възложените му превози, което било констатирано с
назначена от кмета на общината комисия, а възложителят развалил договора и
поискал изпълнение на предвидено в чл.16, ал.1 от договора задължение за
заплащане на неустойка в размер на 5000 лева; към момента това задължение не
било изпълнено, поради което ответникът упражнил правото си да задържи
внесената гаранция с довода, че облигационната връзка между страните е
прекратен по вина на изпълнителя, а с оглед характера на гаранцията като
договорна неустойка с обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, гаранцията следвало да
се задържи.
Във
връзка с формирания главен спорен въпрос между страните относно наличието на
осъществено алтернативно основание по сключения договор за прекратяване
неговото действие поради достигане на прогнозната стойност по него, е
ангажирана от ищцовата страна ССчЕ. Депозираното заключение по ССчЕ е изготвено
след проверка на документацията при ищеца, вкл. справка за приход от продажби
на билети и карти, справка за изплатени компенсации и субсидии – банкови
преводи, книга за дневните финансови отчети за 2018г., 2017г , 2016г и 2015г.,
фискални бонове, както и документите, представени от ответната община, вкл.
справка от община Карлово за изплатен суми по договора, фактури и платежни
нареждания за субсидии и компенсации за процесния срок на действие на договора
2015г – 2018г., всичките приложени към заключението на в.л. Въз основа на тези
данни е констатирано, че общата сума за периода 01.06.2015г – 31.12.2018г. ,
преведена от Община Карлово на ищцовото дружество “Магистрали” АД по договора е
199 040,17 лева, общият размер на компенсациите – 157 711,55 лева, а общият
размер на субсидиите – 41328,62 лева.
Въз
основа на тези данни от депозираната ССчЕ районният съд е възприел
основателността на ищцовата теза относно настъпилото прекратително условие по
процесния договор на основание чл.16, ал.1, т.1, пр.II, съобразно редакцията
към момента на сключване на договора на
ЗОП/ отм., ДВ, бр.13/ 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г./ в частта на
разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗОП /отм./
относно определяне стойността на обществената поръчка с включване на
всички плащания без ДДС към изпълнителя на обществената поръчка, приложимото
европейско законодателство в частта на чл.2, б. ж и б. к от Регламент /ЕО/ № 1370/ 2007г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007г. относно обществените
услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна
на Регламент /ЕИО/ № 1191/ 69 и /ЕИО/ № 1107 на Съвета. В тази насока е
анализирано установеното разграничение на понятията “компенсации” и “стойност”
, като стойността категорично обхваща
всички плащания към изпълнителя по договора, независимо от произхода им, а
компенсациите – само размера на изплатените обществени средства. С оглед на
това в настоящия случай е констатирано многократно завишаване на прогнозната
стойност по договора, в съответствие с неоспорената от страните ССчЕ по делото.
С
депозираната въззивна жалба на ответника се поддържа доводът, че процесният
договор е прекратен не поради надвишаване на прогнозната му стойност, а поради
неизпълнение на договора от страна на фирмата –превозвач , че още в обявлението
на обществената поръчка, че “ финансирането на поръчката представлява
предвидено компенсиране на превозвачите за извършени от тях разходи за превоз
на лицата съгласно Наредба № 2 от 31.03.2006г. за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането
на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове
за определени категории пътници, издадена от МФ. Средствата за компенсиране на
пътуванията с ценови облекчения се предоставят до размера, определен в
държавния бюджет за тази цел, при спазване на приоритети за разходване на
бюджетните средства, определени със закона за държавния бюджет за съответната
година. Плащането ще се осъществява след постъпване на средствата от
републиканския бюджет по бюджета на Община Карлово и след представени от Изпълнителя в Общината
справки/ списъци/ и фактури и др.”, което е посочено в чл.2 от сключения между
страните договор. От приложената справка от Община Карлово било видно, че
изплатените средства до 2019г. по
договора , както и от заключението на в.л., че общият им размер е 202 017,23
лева, поради което се иска да се приеме, че прогнозната стойност по договора –
329 496,67 лева не е достигната. В останалата част на жалбата се поддържат
наведените в ОИМ доводи относно наличието на основание за задържане на
внесената от изпълнителя гаранция с оглед упражненото право от възложителя в
тази насока поради наличие на основание за претендиране на уговорена по договора
неустойка. Извършва се също така позоваване на чл.1 от действалия към момента
на откритата процедура ЗОП , в насока на възражението, че приходите от карти и
билети не са средства, платими от възложителя, поради което нямат характер на
бюджетни средства, поради което следва да се приеме, че в стойността на
договора се включва единствено размерът на изплащаните от възложителя
компенсации, но не и стойността на продадените от превозвача билети.
Жалбата
и формулираните в нея доводи са
неоснователни. Видно от представения по делото процесен договор от
01.06.2015г. в клаузата на чл.3 , ал.2 е визирано постигнатото между страните
съгласие общата стойност на договора да не може да надвишава сумата от 329
496,67 лв с ДДС. Не е регламентирано изрично в посочения договор начина на
формиране на т.н. прогнозна стойност на договора. Видно и от представеното по
делото Обявление за поръчка по Директива
2004/18 ЕО в частта на услуги, прогнозната стойност е определена на договорената
в процесния договор в размер на 329496,67 лв без ДДС, без детайлизация относно
компонентите, които следва да се включат в тази прогнозна стойност. Независимо
от това представеното обявление съставлява доказателство за преддоговорните
отношения между страните, а облигационното правоотношение се явява възникнало
въз основа на сключения на 01.06.2015г.
процесен договор. Прилагайки нормата на
чл.20 ЗЗД съобразно изявеното от страните в съдържанието на договора извод по
спорния между страните въпрос относно компонентите, формиращи договорената
прогнозна стойност, може да се направи от р.II, т.2 на договора “Цени и плащания”. Видно от цитираната част
на документа в обема на договорената насрещна престация в тежест на
възложителя, представляваща задължението на същия за заплащане цената на извършваната
от страна на изпълнителя договорена дейност по обществен превоз, са включени
компенсации за разходи за превоз на определени категории лица и абонаментни карти за безплатно пътуване на
тези лица по наредби на МФ до размер, определен в държавния бюджет за тази цел,
които плащания от страна на възложителя е следвало да се осъществяват след
постъпването им по бюджета на ответната
община. Действително тези средства е установено да са преведени на ищцовото дружество
в общия им размер от 199 040,17 лева, но същите се приема да не включват
приходите от продажба на билети в останалите случаи, съобразно определените им
единични цени в чл.3, ал.1 от договора. С оглед на това следва да се приеме, че
визираната в чл.3, ал.2 обща стойност на договора в размера й от 329 496,67 лв
се включват освен компенсации и субсидии от ответната община чрез държавния
бюджет за разходи на превозвача във връзка с безплатно извършваните услуги по
договора, така и получените приходи от продажби
на билети в останалите случаи, размерът на които е установен в представеното по
делото заключение по ССчЕ . Така именно
установен се явява общият размер на компенсациите – 157 711,55 лева, общият
размер на субсидиите – 41 328,62 лв, както и осчетоводените от продажба на
билети и карти в общ размер от 804 020, 31 лв и
които в общият им сбор надвишават многократно така определената обща
прогнозна стойност по договора, установен по ССчЕ в размер на сумата 1 003
060,48 лева. С оглед на това се намира, че основателно следва да се приеме за настъпил
уговорения алтернативен юридически факт относно периода на действие на
сключения между страните договор – при достигане на процесната прогнозна
стойност няколко месеца преди изтичането на срока по договора от 60 месеца,
считано от сключването му на 01.06.2015г. Настъпването на юридическия факт /
достигане на прогнозната стойност по договора/
с правопрекратителен ефект не се
установява да е обусловен от насрещно задължение от страна на изпълнителя за
представяне на опис-справки, което условие е предпоставка за изплащане само на
посочените по-горе компенсации, съобразно
изричната клауза на чл.4 във връзка с чл.2 от договора.
П
така изложените съображения предявения иск за връщане на внесената от
изпълнителя гаранция поради правомерно прекратяване на договора се явява
основателна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и обосновано.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените разноски за адв.възнаграждение в размер на 650 лева, съобразно представения ДПЗС
от 29.06.2020г., което възнаграждение не се намира за прекомерно по
възражението на жалбоподателя на основание чл.78, ал.5 ГПК поради обоснованост
на писмения отговор и явяване в съдебно заседание на проц.представител на
въззиваемата страна.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 89/ 25.03.2020г. постановено
по гр.д.№ 1620/ 2019г. по описа на Карловски районен съд – III гр.с.
ОСЪЖДА
Община Карлово, ЕИК: ********* да заплати на “магистрали” АД, ЕИК: *********
сумата 650 лв / шестстотин и петдесет лева/ - направени разноски за въззивната
инстанция на основани чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: