№ 2084
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110214920 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Инициирано е по жалба от Е. П. Б., ЕГН **********, срещу индивидуален
административен акт - заповед, с рег. №226зз-2310 от 06.10.2023г., издадена от И. К. А. -
полицейски орган при 02 РУ – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закон за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е постановена принудителна административна
мярка – фактическо задържане на лицето, което я оспорва – Е. Б., за срок до 24 часа.
В депозираната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, конкретизирани като връчване на заповедта без предварителна
легитимация на полицейския орган, както и отсъствие на конкретика на основанията, при
които се предприема мярката, в частност за какво престъпление се налага, кога, къде и как е
извършено, ограничаващо правото на защита. Подчертава се наличието у жалбоподателя на
психично заболяване, възпрепятстващо го да разбира случващото се. Оспорва се
правилността на преценката на административния орган за съществуващи основания за
задържане. Сочи се, че към момента на извършване на проверката за полицейските органи
не е имало разумно предположение, че Б. е извършил престъпно посегателство, опит или
приготовление към такова, респ. у него не са открити предмети на престъпление или
забранени за притежание вещи. В тази връзка се обсъжда и нарушаване на принципа на
съразмерност при предприемане на принудителната мярка, доколкото не е била налице
опасност от извършване на противоправно деяние, необходимост от предотвратяване или
осуетяване на възможността жалбоподателя да се укрие. Отправена е молба за отмяна на
издадения индивидуален административен акт, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Ч. – САК,
поддържа изложените в жалбата съображения. Допълва доводите си относно допуснатите
съществени пороци в процедурата по издаване на индивидуалния административен акт,
позовавайки се и на практика на Върховен административен съд и ЕСПЧ. Изтъква
1
неизпълнение на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР за изписване на фактическите
основания за задържането. Подчертава, че те не могат да бъдат заместени чрез препращане
към досъдебно производство, чийто номер единствено се упоменава. Сочи, че доверителят й
не е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем. Отхвърля възможността мотиви
за задържането да се черпят от заявлението на АТ, тъй като същото било заведено
деловодно във 02 РУ – СДВР на 09.10.2023 г., а не на 06.10.2023 г., т.е. нямало валидна дата.
Сочи отсъствието на валидна дата и на докладните, изготвени от патрулите при 02 РУ –
СДВР, приложени към административната преписка. Насочва вниманието върху
обстоятелството, че изброените материали не са били предявени на Б.. Акцентира и върху
наличното у него психическо заболяване, което възпрепятствало когнитивните му
способности. Коментира, че протоколът за доброволно предаване не сочел доброволност на
извършеното действие, доколкото в него били споменати насилие, заплахи, юмруци,
шамари. Оспорва почерка на своя доверител в обяснението, изхождащо от него и приложено
по административната преписка, като изразява съмнение и за поправки в часовете, вписани
в заповедта. Счита, че е нарушена целта на принудителната административна мярка, както и
че е накърнен принципът на съразмерност при нейното налагане, по смисъла на чл.6, ал.2 от
АПК. Моли за присъждане на разноски, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
вр.чл.8, ал.1, т.3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 800,00 (осемстотин) лева.
Ответникът И. К. А. - полицейски орган при 02 РУ – СДВР, редовно призован, не се
явява. Представлява се от юрк. П, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и
изразява становище за легитимност на упражнената принуда. В писмени бележки
подчертава, че издаването на заповедта е акт на оперативна самостоятелност на съответния
полицейски орган, като по наказателното дело безспорно е било установено наличието на
данни за извършено противоправно посегателство, доводи за което черпи от материалите по
проведената проверка. Подчертава, че при задържането на лицето е имало достатъчно
основания да се предполага, че Б. е съпричастен към извършено престъпление, като
последващият отказ от образуване на досъдебно производство бил ирелевантен за
преценката на административния орган относно предприемането на мярката. Допълва, че
жалбоподателят е бил освободен преди изтичането на 24-срок на мярката, което ведно с
яснотата на основанието за нейното задържане, било достатъчно да се приеме, че
ограничението е наложено изцяло с оглед целта, заложена в закона, респ. не е накърнен
принципът на съразмерност. Моли за потвърждаване на издадената заповед за задържане.
Търси и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Е. П. Б. е роден на ХХХ, в гр. София. Той не е осъждан. През 2016 г.
той бил диагностициран с органично афективно разстройство, като му била призната и
степен на неработоспособност, която, съгласно решение на ТЕЛК от 2023 г., била 80%.
На 06.10.2023 г., около 13:00 часа, АМТ - управител на магазин от веригата „ДМ“,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к.“Надежда“, бул.“Ломско шосе“№34, забелязала
непознато лице от мъжки пол да навлиза във вътрешността на поверения й обект.
Наблюдавайки придвижването му между стелажите, тя различила как мъжът взема различни
артикули от рафтовете и ги поставя в раницата си. След няколко минути непознатият се
насочил към касовата зона, като направил опит да премине през нея. В този момент обаче
2
той бил спрян от екип на СОТ, който междувременно пристигнал на място по сигнал на Т.
Стоки от магазина били открити в раницата му.
За случая веднага били уведомени органите на МВР. В магазина пристигнали
полицейски служители при 02 РУ – СДВР – ответникът И. К. А. и колегата му И. Л. В хода
на извършената проверка и след като били запознати с оплакванията на управителя на
магазина, която изготвила и заявление и сведенията на охранителите към СОТ, полицаите
установили самоличността на непознатия мъж, направил опит да напусне магазина, без да
заплати стоки, които взел със себе си, като Е. П. Б.. Той изразил съгласие да предостави на
органите на реда намерените в раницата му вещи. Полицейските служители съставили
протокол за доброволно предаване, с който Б. предал различни по вид козметични артикули,
взети от магазина и незаплатени. В документа било вписано, че вещите са събрани от
жалбоподателя, но служител на касата отказал да му ги маркира, обвинявайки го в кражба.
Допълнено било, че Б. бил нападан с юмруци и бил тормозен от служителите на СОТ.
При тази фактология жалбоподателят бил отведен за изясняване на обстоятелствата
по случая в сградата на 02 РУ – СДВР. Ответникът И. К. А. – на длъжност „старши
полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към 02
РУ - СДВР издал заповед с рег. №226зз-2310 от 06.10.2023г., с която на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, на 06.10.2023 г., в 13:30 часа, Е. Б. бил задържан за срок до 24 часа поради
„данни за извършено престъпление по чл.194 от НК /кражба на стоки от магазин/“.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на документа и го подписал. Била му
връчена декларация за правата на задържано лице, попълнена и подписана от него.
Задържането му било вписано и в книгата за задържани лица, водена в структурното
подразделение на СДВР. Б. бил освободен от арестните помещения на 02 РУ – СДВР в 11:15
часа, на 07.10.2023 г.
По случая била извършена проверка, материалите от която били докладвани в
Софийска районна прокуратура (СРП) и заведени под пр.пр.№44772/2023 г. След
запознаване с данните, включително тези относно личността на Б., с постановление от
23.10.2023 г., наблюдаващият прокурор при СРП отказал да образува досъдебно. Видно от
мотивите на акта, било прието, че с оглед психическото състояние на Б., същият не е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното. В допълнение било споделено, че
деянието само формално осъществява признаците от състава на престъплението по чл.194
от НК, поради своята малозначителност. Било указано материалите по преписката да бъдат
докладвани в сектор „Изпълнение на наказанията и принудително лечение“ (ИНПЛ) при
СРП, за преценка наличието на предпоставки за иницииране на производство по реда на
чл.157 от Закона за здравето по отношение на Б..
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: заповед за
задържане на лице, с рег. №226зз-2310/06.10.2023 г., протокол за обиск на Е. Б., декларация
за правата на задържано лице, подписана от Е. Б., разписка за върнати вещи и пари на
задържаното лице, докладна записка от И. Л, декларация, фиш за спешна медицинска
помощ, удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР за заеманата към 06.10.2023 г.
длъжност от ответника И. А., писмо от 02 РУ - СДВР, вх. №362920/18.12.2023 г. по описа на
СРС и копия на материали към нея под опис, писмо от 94 състав, СРС, с приложени
заверени копия на материали, съдържащи се по ЧНД №16073/2023 г. – постановление по
пр.пр.№42036/2023 г. по описа на СРП, постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство по пр. пр.№49962/2023 г. по описа на СРП, протоколи от съдебни дела, опис,
докладна записка от полицейски служител ЦМ, заявление от АТ, сведение от АТ, разписка
от АТ, докладна записка от полицейски служител И. Л, протокол за доброволно предаване,
заповед за задържане, протоколи за обиск и за предупреждение, обяснение от Е. Б., искане за
изготвяне на справка за съдимост, справка за съдимост, както и представени от
3
жалбоподателя документи в съдебното заседание – копие на комплексна съдебна експертиза,
експертно решение на ТЕЛК, договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.
Изброените по- горе доказателствени материали са обективни, взаимно се допълват и
разкриват синхрон, поради което следва да бъдат възприети без резерви, като изясняващи
обстоятелствата по настоящия спор. В своята съвкупност протоколът за доброволно
предаване, писмените сведения, ведно с изготвените докладни записки на полицейски
служители, участвали в проверката и задържането на Б., предлагат възможност с
категоричност да се установи, че на 06.10.2023 г. действително правоохранителните органи
са били извикани по повод млад мъж, установен като жалбоподателят, за когото лицата,
реализирали спрямо него граждански арест, са им предали, че е заловен при опит да напусне
магазина, без да заплати взетите от него стоки. Данните за така констатираната проява са
станали не само непосредствено достояние на полицейските органи, но са послужили и за
иницииране на проверка, предхождаща преценката за наличието на предпоставки за открИ.е
и провеждане на наказателна процедура срещу жалбоподателя.
Изводите не се оборват от възраженията в жалбата. Те са съсредоточени върху
отсъствието на доказателства за извършеното деяние, чието авторство би могло да се
адресира към Б., които обстоятелства обаче не се явяват предмет на настоящото
административно по своя характер производство, доколкото обосноваността на
предприетата принудителна административна мярка не е поставена в зависимост от
доказаността на обвинение, евентуално повдигнато в хода на паралелно или впоследствие
развивала се наказателна процедура. Съдът не споделя и аргументите на жалбоподателя,
свързани с валидността на датите върху част от писмените документи – сведения, заявления
и докладни записки, приложени към полицейската преписка, образувана по повод подадения
сигнал за извършена кражба от магазин. Констатацията, че времето на изготвяне на
подаденото заявление (06.10.2023 г.) се различава от датата, вписана в щемпела за входящ
номер върху документа, самостоятелно не е в състояние да компрометира съдържанието му
и възможността да бъде ценен сред доказателствени източници, при отсъствие на други
поставящи под съмнение достоверността му материали. Този резултат е напълно възможен
при по-късна обработка на писменото изявление в деловодството на 02 РУ – СДВР, което
обаче не компрометира факта на неговото съставяне като документ именно към датата,
посочена в него.
Идентични съображения се отнасят и до писменото сведение, снето от АТ, респ. до
докладната записка. Следва да се отбележи, че за тяхната валидност и по- конкретно за
удостоверяване на момента на изготвянето им, законът не поставя изискване за
допълнителна административна заверка, нито за завеждането им в нарочен регистър, така че
да се изисква получаването на регистрационен номер. Няма пречка обсъжданите документи
да бъдат ценени, доколкото съдържанието им не е било оборено посредством нови
доказателства, представени от жалбоподателя. Те са подкрепени дори от протокола за
доброволно предаване, подписан от жалбоподателя на мястото на проверката и към момента
на неговото задържане. Дали текстът в съответните графи от този документ е изпълнен
ръкописно от самия жалбоподател е без значение, след като подписът му стои под него,
полагането на който, впрочем, не бе оспорено от жалбоподателя. Със сходни доводи съдът
отхвърля и възражението на процесуалния представител, че не Б. е попълнил съдържанието
на писменото обяснение, снето от него в по-късен момент и обективирало самопризнание за
отнетите вещи. Доколкото не се оспорва авторството, за съда няма основание да коментира
липсата на форма на документа. Условието за неговата валидност е именно полагането на
подпис под него от лицето, от името на което е посочено, че той изхожда. В допълнение
следва да се посочи, че дори и писмените сведения на Т да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност не би бил разколебан изводът за съществуващо изначално
основание за задържане. Към момента на реализираната принудителна административна
мярка (ПАМ) спрямо Е. Б., с оглед факта на предаване от негова страна на вещи, за които е
4
споделил, че са стоки от магазина, намерени у него, чиято цена не е била заплатена
(удостоверено надлежно в протокола, а така също заявено пред органите на реда от
присъстващите на място лица), за полицейските служители е било несъмнено, че
съществуват данни за извършено от него престъпление. Дали задържаният е бил годен с
оглед своето психологическо състояние да бъде субект на наказателна отговорност, в случая
не е било предмет на изследване към момента на задържането му. За органите е било от
значение, че са съществували данни за реализирана от него противоправна проява и именно
с оглед изясняване на обстоятелствата относно нея и нейния автор, се е налагало
упражняването на принудата.
Съдът се доверява в изводите си на вписаното в атакуваната в настоящото
производство заповед за задържане и приложените към нея протокол за обиск, декларация и
разписка за върнати вещи и пари, ведно с извлеченията от книгата за задържани лица и
копието от фиш за спешен медицински преглед. От тях се извеждат фактът на задържане на
Е. Б. в арестните помещения на 02 РУ – СДВР, продължителността на така наложената
принудителна мярка и връчването на издадените по този повод книжа на лицето, срещу
което тя е предприета. В отговор на възраженията на жалбоподателя, съдът не открива
пороци в съдържанието на подредената към материалите по делото декларация за права на
задържано лице. Обстоятелството дали почеркът в отделните графи принадлежи на
декларатора е без значение, доколкото съществуването на документа като такъв се обуславя
от полагането на подпис под него. Запознаването на задържания със съдържанието му е
удостоверено в достатъчна степен от удостоверяването на това обстоятелство посредством
подписа на Б., различаващ се в графа „задържано лице“, истинността на който не бе
оспорена в хода на настоящото производство.
Кредитира се от съда и приложеното към материалите по настоящото дело
удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР – официален документ, предлагащ
информация относно заеманата длъжност от издателя на обжалваната заповед за задържане
към датата на нейното изготвяне.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предвижда задържане на граждани от
органите на МВР като вид принудителна административна мярка (ПАМ). Същата, по
смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, има за цел да
предотврати възможността лицето, спрямо което тя се предприема, да се укрие или да
извърши престъпление. За нейното прилагане е нужно да се разкриват данни за авторство
или за възможна съпричастност към извършено в обективната действителност престъпно
посегателство от страна на субекта, който я търпи. Законът не поставя изискване за
убеждение в безспорната доказаност на авторството и вината на лицето в извършеното
престъпление, доколкото тези обстоятелства са част от предмета на доказване в
наказателното, а не в административното производство, каквото по своята същност е
развиващото се по реда на чл.72 ЗМВР, вр.чл.145 и сл. от АПК. Достатъчно за налагане на
мярката се явява и наличието на „данни“ за осъществено престъпление, които могат да
бъдат обективирани писмено или дори устно. В този смисъл и оперативната
самостоятелност, с която разполага органът, пристъпващ към нея, има за свои предели
единствено преценката дали да издаде или да откаже да издаде заповедта, когато приеме, че
се разкриват законовите предпоставки.
Проверката на съда в производствата по оспорване на административни актове,
издадени при оперативна самостоятелност, съгласно чл.169 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), се съсредоточава върху наличието на
оперативна самостоятелност за органа, издал заповедта и спазването от негова страна на
изискването за законосъобразност на административните актове. Разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК предписва, съдът в производството да не бъде обвързан от основанията,
5
посочени в жалбата, с която е сезиран, но да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Законовият текст, към който
чл.168, ал.1 от АПК препраща, предвижда като условие за валидност на обжалваните
административни актове кумулативната даденост на следните предпоставки: издаването им
от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните разпоредби и
без противоречия с целта на закона. От значение се явява и съответствието на наложеното
ограничение по чл.72, ал.1 от ЗМВР с принципа за съразмерност в административното
производство, прокламиран от чл.6, ал.2 – ал.4 от АПК – да не се засягат права и законни
интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава, да не
са възможни по- благоприятни мерки, с които да се постигне тази цел, да не съществуват
повече от една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията.
Следвайки обсъдената хронология в преценката относно законосъобразността на
обжалваната заповед за задържане, този съд намира, че няма основание да се коментира
порок в нея по отношение компетентността на органа, който я е издал. Неин издател е
полицейски орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР. Според
чл.57, ал.1 от ЗМВР, сред полицейските органи, осъществяващи дейности по чл.6, т.1-3, т.7 -
8 от ЗМВР са и органите на областните дирекции на МВР, каквато е СДВР със своите
подразделения. Прието и неоспорено по делото като доказателство е удостоверението от
Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР относно заеманата от И. А. към 06.10.2023 г. длъжност
„старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“
към 02 РУ – СДВР. С тези аргументи следва да се приеме, че той е имал правомощие да
реализира задържане по реда на чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Атакуваният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона
писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона задължителни реквизити, предвидени
в разпоредбата на чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 от ЗМВР. Отразен е органът, който го е издал,
лицето, срещу което е издаден, правото на превод, възможностите за оспорване на заповедта
по административен и съдебен ред и сроковете за това. Фигурира разяснение на правата на
задържания, ведно с отразяване на законовите основания за издаването на
административния акт. Копие от него е връчено на жалбоподателя, който се е подписал в
уверение на факта, че е получил същото и че се е запознал с него.
Съществен реквизит е посочен в нормативния регламент на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР,
съгласно който заповедта за задържане следва да съдържа „фактическите и правните
основания за задържането“. Изискването е въведено с оглед обезпечаване необходимостта
от мотивиране на акта от правна страна и с отразяване на конкретните фактически
основания, послужили за законосъобразното упражняване на правомощията на полицейския
орган по ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето, срещу което се
предприема ПАМ. Правното основание в издадената заповед е вписано като чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР. Посочената разпоредба предвижда, че „полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление“. Така подбрано, то напълно
съответства на доказателствата по преписката, които недвусмислено указват наличие на
данни за извършено престъпление (срещу собствеността - кражба) и вероятна съпричастност
на жалбоподателя към неговото авторство на датата на неговото задържане. Фактическото
основание за издаване на индивидуалния административен акт е очертано словесно в
съответната графа като: „данни за извършено престъпление по чл.194 от НК /кражба на
стоки от магазин/“. Описанието на относимите факти е достатъчно, за да гарантира правото
на Е. Б. да узнае за какво се предприема ограничението върху личната му правна сфера.
Конкретизирана е престъпната деятелност с нейните основни елементи. Става ясно, че се
касае за престъпление против собствеността, ведно с конкретната му правна квалификация и
маркиран механизъм на извършване. Липсва изрично законово указание в заповедта за
задържане да се посочва детайлна информация по казуса – къде, кога и какво точно е
6
противозаконно отнето от чуждо владение и от чие, респ. какво е заявено от задържаното
лице по този повод и пр. Без значение се явява дори правилността на отразената правна
квалификация, доколкото последната към този ранен етап от развитие на производството не
може да бъде окончателна, а от друга страна, тя се определя не от прилагащия ПАМ, а от
органите по разследването. Предоставената фактическа информация е лаконична, но не
дотолкова, че да ограничи правото на защита на задържаното лице. Още повече че преди
задържането си, Б. е участвал при съставяне на протокол за доброволно предаване, с който
лично е предоставил държаните в свое владение вещи, които по- рано е направил опит да
отнеме, на полицейските органи, вписвайки в документа, че той действително ги е взел от
съответните рафтове в търговския обект. Поради това остава извън съмнение, че той е бил
наясно защо е ограничено правото му на свободно придвижване и е конвоиран към сградата
на районното управление. Отразено словесно в заповедта се явява същността на
престъплението – „кражба“, следвано от приблизителното място и начин на извършване
„кражба на стоки от магазин“ и относимата към него цифрова квалификация – чл.194 от НК.
Така поднесен, текстът недвусмислено указва противоправното поведение, което се визира,
още повече че е ползван утвърден правен термин за неговото обозначаване – „кражба“. От
вложената в достатъчна степен конкретика и с оглед обстановката, в която е реализирано
задържането и извършените в присъствието на самия жалбоподател действия, предхождащи
го, се утвърждава убеждението у съда, че той е можел да разбере напълно фактическото
основание за наложената му принудителна мярка.
Тук е мястото да се обсъди и аргументът на процесуалния представител на
жалбоподателя, свързан с наличието у Б. на психиатрично заболяване. Дори и да се приеме,
че към момента на извършване на деянието и впоследствие той е бил в състояние на активна
психотична продукция, последното не би повлияло върху законосъобразността на
приложената спрямо него принудителна административна мярка. Полицейският орган не е
длъжен да изследва наличието на годност у едно лице да понесе наказателна отговорност,
доколкото това е правомощие на органите на досъдебното производство. Още повече към
момента на неговото задържане, когато последното е предприето с цел да се попречи на
лицето да се укрие или да продължи своето противоправно поведение, какъвто несъмнено е
конкретният случай, при все че изначално не е имало никакви индикации за разстроено
съзнание. Дори и да е имало индикации, указващи на разстроено съзнание, то за да бъде
потърсено съдействие от компетентните медицински органи отново следва лицето да бъде
надлежно осигурено. Последното, впрочем, е предписано като правомощие на полицейските
органи и от закона, доколкото една от хипотезите, предвидени в чл.72 от ЗМВР като
основание за задържане на лица, е именно случай, в който те показват „тежки психични
отклонения и с поведението си нарушават обществения ред или излагат живота си или
живота на други лица на явна опасност“.
В обобщение, индивидуализираните в заповедта обективни параметри на
фактическото основание са достатъчни, за да се формира заключение за евентуална
съпричастност на жалбоподателя към престъпление от конкретен вид. С оглед характера на
ПАМ, законът не поставя изискване описанието на обстоятелствата относно задържането да
съответстват по своето съдържание на критериите за законосъобразност на постановлението
за привличане в качеството на обвиняем, въведени с нормата на чл.219 от НПК.
Обжалваният индивидуален административен акт съдържа нужната информация, която
предоставя възможност на задържания ефективно да оспори законосъобразността на
мярката, като в него фигурират релевантните факти, известни на компетентните органи
относно деянието и предполагаемия деец, при съобразяване на стадия на наказателната
процедура, която в конкретика все още не е била инициирана и е предстояла (в този смисъл
и решение на СЕС от 25.05.2023 г. по преюдициално дело С-608/21).
В процесния случай, действайки в рамките на своята оперативна самостоятелност,
полицейският орган е разполагал с достатъчно данни, от които да се направи обосновано
7
предположение, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно деяние.
Изводът се налага от обстоятелствата, които се разкриват от доказателствения материал по
делото. Те сочат, че към момента на задържането полицейските служители от 02 РУ – СДВР
са били сезирани от частни лица и са предприели конкретни действия по пресичане на вече
реализирано престъпление от общ характер от момента, в който от служителите на СОТ и
конкретно от управителя на магазин „ДМ“ им е било съобщено, че предаденото им лице Б. е
заловен при опит да отнеме противоправно чуждо движимо имущество, без съгласието на
неговия владелец. В подкрепа на тези твърдения са били, както изложените в писмена
форма на 06.10.2023г. сведения от АТ, като управител на магазина, така и предоставените от
задържания млад мъж различни като видове артикули, за които техният държател е признал,
че са стоки от магазина и които съвпадат напълно с отразените в сведенията на Т като
предмет на евентуална кражба. За тяхното изземване и осигуряване като веществено
доказателство за нуждите на евентуално подлежащото на образуване по- късно бързо
производство полицейските органи са съставили и протоколи за доброволно предаване. Тези
обстоятелства насочват, че към момента на издаване на обжалваната заповед за задържане
полицейските органи са разполагали с достатъчно данни за противоправно поведение на Е.
Б., което може да се квалифицира като престъпление от общ характер.
В съответствие с Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК органът, издал
процесната заповед, е споделил мотивите и фактите и в изготвената по случая докладна
записка, в която е посочил изрично, че жалбоподателят е задържан във връзка с разкрит опит
за кражба и по повод подозрение срещу него в тази насока. Обсъдените фактически
установявания не са общи и абстрактни и водят до еднозначен извод, че са съществували
достатъчно данни, сочещи на извършено престъпление по чл.194 от НК и съпричастност
към него от страна на задържания Б.. Предприетото фактическо ограничение е в синхрон и
със съображенията в решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ „Петков и Профиров срещу
България“. В тях е застъпено становището, че за наличието на обосновано предположение за
отношението на едно лице към извършено престъпление, следва да са установени факти и да
е събрана информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице
може да е извършило престъпление.
В отговор на възраженията на жалбоподателя за немотивираност, съдът следва да
сподели отново, че задържането по реда на чл.72 от ЗМВР, като вид принудителна
административна мярка, има за цел да предотврати възможността на лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Приложението на
ПАМ е свързано с разкрИ.ето на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. В
този смисъл и за задържането за срок до 24 часа по реда на ЗМВР не е нужно да бъдат
събрани доказателства, установяващи въпросите за деянието, вината и отговорността, по
смисъла на НК, още по- малко да се вписва окончателна правна квалификация на
извършеното или да се преценява годността на лицето да бъде субект на наказателна
отговроност, което се явява изключително правомощие на наблюдаващия досъдебното
производство прокурор. В случая се касае за административна дейност, която е обусловена
единствено от формирано предположение относно участието на лице в конкретно престъпно
посегателство. Законовият термин, употребен в нормата на чл.72 от ЗМВР – „данни“, визира
достатъчност на информация, обосноваваща извод, че съществува вероятност задържаният
да е извършител на престъпление, което именно поражда и правомощието на полицейския
орган да пристъпи в условията на оперативна самостоятелност към налагане на мярката.
Това понятие обаче не следва да се дефинира като аналог на „достатъчно данни“, по смисъла
на чл.207, ал.1 от НПК, още по- малко на „доказателства“, по смисъла на чл.219 от НПК. Не
разкрива правно значение и дали ще бъде образувано досъдебно производство, респ. дали
образуваното ще бъде прекратено поради недоказаност на фактическите твърдения,
послужили като достатъчно данни за неговото образуване. (в този смисъл и Решение
№6868/22.11.2021 г., по адм. д. №7411/2021г. на АССГ). В този смисъл, действията на
8
полицейския орган, издал обжалваната заповед, не биха били опорочени, дори да се приеме,
че след първоначалните действия по проверка или в хода на разследване по досъдебно
производство е настъпило разколебаване на подозрението, поради преоценка на
доказателствените източници и извод относно липсата на годен субект на отговорност.
Събраните в хода на протеклата предварителна процедура материали не внасят съмнение и
в тезата, че към датата на издаване на заповедта за задържане за органа е съществувало
основание да се довери на наличните първични данни за поведението на задържания. Не е
било обективно възможно всички обрати на процесуалното развитие на делото да бъдат
обхванати от съзнанието на полицейския служител. Още повече че към момента на
задържането на Б. ответникът И. А. не е разполагал с достатъчно информация за фактите от
психичния му мир, свързани с диагностицираното у него заболяване, които са довели в по-
късен етап до постановяване от наблюдаващия прокурор на отказ от образуване и
изпращане на материалите за иницииране на производство по реда на Закона за здравето. Те
хипотетично са могли да обосноват и друг изход от проверката, свързан с провеждане на
наказателна процедура. Поради това и част от критериите за законосъобразност на заповедта
са свързани с посочване на информация, а не на квалификация на деянието на задържаното
лице. В конкретния случай съдържанието на обжалвания акт обективира в достатъчна
степен достъпно и пълно описание на фактическите и правни основания за нейното
издаване, за да разбере задържаният причините за неговото въдворяване в арестното
помещение на 02 РУ – СДВР. Релевираните в обратния смисъл аргументи от жалбоподателя
са неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал, поради което и се
разглеждат от съда като неоснователни.
За тази съдебна инстанция наложената принудителна административна мярка
разкрива съответствие с целта на задържането. Според разпоредбите на чл.66 и чл.67 от
ЗМВР полицейските органи са длъжни да вземат мерки за отстраняване на условията и
причините, които могат да доведат до извършване на престъпление и други нарушения на
обществения ред, както и да вземат всички мерки, с които да предотвратят или да
подпомогнат разследването на престъпления. В конкретния случай, видно от събраните по
делото доказателства, временното фактическо ограничение на правото на свобода на
жалбоподателя е предприето, за да се пресече едно установено на място престъпление, да се
възпрепятства възможното укрИ.е на лицето или осуетяването по друг начин на
наказателното преследване, както и да се съдейства за изясняването на конкретния случай,
така е да се гарантира извършването на обективна преценка, дали следва да се предприемат
и последващи мерки, свързани с ограничаване правото на свободно придвижване на Б.. Така
наложената ПАМ е имала за цел да неутрализира вероятното въздействие на установената
като извършител върху доказателства, свързано с тяхното укрИ.е, съчетано с гарантирането
на възможност на органите на МВР да проведат и други действия, по реда и способите на
НПК, с които да се проверят първоначално установените данни за извършено престъпление
по чл.194 от НК. В потвърждение на това се явява и освобождаването на Б. преди
изтичането на пълния 24-срок за неговото фактическо задържане, през който период активно
са извършвани действия по полицейската проверка, насочени към изясняване на
обстоятелствата от значение за случая.
Принудителната административна мярка, която черпи своите основания от чл.72, ал.1
от ЗМВР, ограничава правото на свободно придвижване на правните субекти, спрямо които
се прилага. Поради това и законът поставя изискване, към нея да се пристъпва по
изключение. Административният орган дължи преценка дали задържането на вероятния
извършител на едно престъпление е оправдано от гледна точка на наличието на общите
предпоставки за прилагане на ПАМ. Анализът обхваща и наложителността на мярката с
оглед поведението на лицето, предмета на престъплението и нуждите на разследването.
Според принципа на съразмерността, прогласен с чл.6, ал.2 от АПК, като вид ПАМ,
задържането следва да бъде упражнено при условие, че не се засягат права и законни
9
интереси в по- голяма степен от необходимото за целта, за която е издадена заповедта. В
конкретния случай това начало на административния процес не е погазено, тъй като
задържането е обосновано от нуждата да се преустанови едно престъпление, а дори и да се
реализира превенция срещу евентуално друго бъдещо посегателство, както и да се съберат
възможно най- много сведения за обстоятелствата, при които е намерило проявление
противоправното деяние. Не следва да се игнорира и условието, ограничението да се налага
само когато резултатът не може да бъде постигнат по друг начин. В случая жалбоподателят
е предаден на органите на реда след реализиран от частни лица граждански арест спрямо
него, наложен предвид залавянето му при опит да отнеме противоправно чужди движими
вещи без съгласието на техния владелец, което е налагало незабавна проверка, при какви
обстоятелства той е придобил владението спрямо тях и доколко той може да има отношение
към подобно противоправно поведение. С оглед така изтъкнатите обстоятелства, то
очевидно е била завишена нуждата от временно ограничаване на правната сфера на Б., така
че да се предотврати дори вероятността от неговото укрИ.е.
По делото не са събрани доказателства и за здравословно състояние на
жалбоподателя към времето на задържането му, което да налага изводи за
непропорционалност на наложената мярка. Видно от приложената към заповедта
декларация за правата на задържано лице, Б. е вписал особеностите на своя здравен статус.
Осигурен му е бил незабавен медицински преглед, който обаче не е констатирал
наложителност от преустановяване на ПАМ или превеждането му по спешност в болнично
заведение, видно и от представения като копие медицински фиш за спешна помощ,
удостоверяващ медицински преглед по време на прилаганата ПАМ. В този смисъл и не се
установява факт, който да е игнориран и по този начин да е възникнала непосредствена
опасност за здравето и живота на задържания в резултат на упражнявано срещу него
фактическо ограничение.
Предвид изложените съображения, този съд приема, че задържането на Е. Б. се явява
пропорционално на нуждата от пресичане и превенция на престъпното поведение и
предотвратяване на допълнителни вредни последици от него. То се явява и съответно на
събраните към ранния етап от развитие на образуваното в условията на неотложност
досъдебно производство, развиващо се по данни за престъпление по чл.194 от НК. Налага се
извод, че оспорваната заповед е била издадена и в съответствие с целта на закона.
Така мотивиран, на основание чл.172 и чл.172а от АПК, Софийски районен съд, НО,
2 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. №294688/20.10.2023 г. , подадена от Е. П. Б., ЕГН
**********, насочена срещу Заповед за задържане №226зз-2310 от 06.10.2023г., издадена
от полицейски орган И. К. А., заемащ длъжност „старши полицай” при 02 РУ – СДВР.
Решението може да се оспорва с касационна жалба и/или касационен протест в
14-дневен срок по реда на Глава XII от АПК пред Административния съд – София-
град, който срок за жалбоподателя и за ответника по жалбата тече от днес, а за
прокурора – от датата на уведомяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10