РЕШЕНИЕ
№ 1164
гр. Перник, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720103996 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. З. М. срещу „Топлофикация-Перник“ АД за
признаване признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ответника не съществува изискуемо вземане спрямо ищеца за следните суми: 2160.50 лева –
главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за
периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 12.10.2012 г. до окончателното и изплащане, сумата от 609.28 лева – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г., както и сумата
355.40 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6993/2012 г. по описа на РС Перник.
Още с исковата молба се прави изрично искане съдът да не се произнася с решение
по смисъла на чл. 237 ГПК при признание на иска, успоредно с прилагане на разпоредбата
на чл.78, ал.2 от ГПК. Претендират се разноски.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Прави
признание на иска по см. на чл. 237 ГПК като признава и факта, че сумите са начислени така
както е посочено в исковата молба, но действия по изпълнение не са предприемани, поради
което са погасени по давност и че делото е перимирано на 07.08.2023 г., като дружеството
не е образувало ново изпълнително дело. Твърди, че ищецът не е правил възражения пред
дружеството за погасяване на изпълнителното дело и вземането им по давност, нито е
представил доказателства за отказ на дружеството да отпише задължението му.
Моли съда да постанови решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, както и да не присъжда
разноски на ищеца, а да бъдат присъдени разноски в полза на ответника. Прави възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претендираните разноски за адвокатски хонорар. В условията на
евентуалност, при уважаване на настоящия иск и присъждане на разноски в полза на ищеца,
моли същия да бъде задължен да представи банкова сметка, по която да се извърши
плащането. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за отричане на съществуващо в полза на ответника право на
принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми, поради
погасяването им по давност. Съобразно твърденията на ищеца – признати и от ответника,
изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция, което обуславя
тази квалификация на спорното право, вместо квалификация за оспорване на изпълнението
по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК урежда по общ начин предявяването на установителен
иск, като въвежда правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта му. В случая наличието на изпълнителен титул в полза на ответника за
вземанията обосновава и правен интерес на ищеца от депозиране на настоящите искове.
В процесния случай с доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно
образуването на изп.д. № 279/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б. по изпълнителен лист, издаден в
полза на ответното дружество срещу ищеца въз основа влязла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 6993/2012 г. на ПРС, че последното валидно изпълнително действие е
предприето на 11.01.2017 г. и изпълнителното дело е прекратено на 07.08.2023 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Предвид изричното противопоставяне на ищеца за постановяване на решение по реда
на чл. 237 ГПК, съдът следва да изложи мотиви по същество.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 279/2013 г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 12.02.2013 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника Н. З. М. (ищеца в настоящото производство),
съгласно изп.лист от 07.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 6993/2012 г. на РС Перник въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Както бе посочено,
наличието на изпълнителен титул с предмет процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 279/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява,
че в молбата за образуване от 12.02.2013 г. е инкорпорирано и искане за прилагане на
конкретни изпълнителни способи. След образуване на изпълнителното дело ЧСИ е изготвил
сметка на дълга, извършил е справки за имущественото състояние на длъжника, изпратил е
ПДИ, наложил е запор върху пенсията на длъжника на 11.03.2013 г. На 16.06.2015 г. /т.е.
след настъпване на перемпцията на 13.02.2013 г./ взискателят е поискал налагането на запор
или възбрана, като няма данни такива да са били наложени след справки.
В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания
изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със
сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСТК
на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на
употребеното в чл. 116 б. "в" ЗЗД понятие "с предприемане" на изпълнителни действия, а не
с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този
смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в. гр. д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение №
2
248/08.07.2021 г. по в. гр. д. № 268/2021 г. на ОС-Перник/.
Поради това молбата от 16.06.2015 г. с искане да бъде наложен запор е прекъснала
давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изпълнително
производство.
На 04.01.2017 г. взискателят е депозирал нова молба за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника – наложен от ЧСИ, с което давността за вземането отново е
била прекъсната, като от тази дата е започнала да тече и погасителната давност за
вземанията, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.
На 07.08.2023 г. (10 дни преди иницииране на настоящия процес) съдебният
изпълнител е издал постановление за прекратяване на изпълнителното производство в
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е изпратил съобщения, включително за вдигане на
наложените запори. Отбелязването върху гърба на изпълнителния титул, че делото е
прекратено на 14.01.2020 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при
бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т.
нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР №
2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. без да е необходим
допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено
констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
В случая перемпцията е настъпила на 05.01.2019 г., а новата давност за вземанията е
започнала да тече от 04.01.2017 г., съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 04.01.2017 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за про-цесните вземания е изтекла на
05.01.2022 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
Доколкото след 04.01.2017 г., ответникът не е правил изявления по повод
принудително събиране на вземането, както и след изтичане на давността за вземанията на
05.01.2022 г. не е поискал или предприемал каквито и да е изпълнителни действия, същият
не е станал повод за завеждане на иска, поради което и доколкото с отговора на исковата
молба е признал иска, налице са кумулативните предпоставки за приложение на чл. 78, ал. 2
ГПК при определяне отговорността за разноските.
Съдът взе предвид посоченото от ищеца Определение № 3252/27.10.2023 г. по ч.гр.д.
№ 3618/2023 г. на ВКС, III г. о., което преповтаря практиката, че при наличие на
изпълнителен титул ответникът не може да бъде освободен от отговорността за разноски.
Съдът съобрази, че в обратен смисъл също е налице съдебна практика на ВКС –
Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022 г., III г. о., в което
съдът е приложил нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК при наличие на изпълнителен титул за
оспорените вземания.
Ето защо, при наличието на противоречива съдебна практика, настоящият състав
следва да приеме конкретно разрешение по настоящия казус. Доколкото цитираното от
ищеца определение по същество не излага нови, различни правни аргументи, съдът не
намира основание за ревизия на преценката си, че независимо от наличието на изпълнителен
титул, доколкото кредиторът в период от 6 години не е предприемал действия по
изпълнение, в настоящия случай приложима е хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Тази
преценка съдът формира с оглед разграничението между понятията „правен интерес“ и
3
„повод за завеждане на делото“, с оглед същността на иска за оспорване съществуването на
изискуемо вземане (а не съществуване на вземането въобще), както и с оглед
обстоятелството, че длъжникът по облигационното правоотношение не следва да черпи
права от неправомерното си поведение – неизпълнение на основното си облигаторно
задължение да изпълнява договора (за dare), което е било основание за образуване на
изпълнителното производство.
Още повече, с оглед изричното противопоставяне в исковата молба да бъде
постановено решение при признание на иска – преди изобщо да е било направено такова
признание, основателно възниква въпросът за действителния интерес от водене на
настоящия процес и дали той съвпада с легитимния такъв – отричане съществуването на
изискуемо вземане.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не фиксира размер на възнаграждението за
юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1/2004 г. Това означава, че съдът следва да го
присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като
съобрази обема и качеството на положения труд, да се изхожда от обоснована преценка на
реалните разходи, които са извършени от дружеството, часовете необходими на
юрисконсулта за подготовка и извършване на действията по процесуално представителство
и др.
В конкретния случай предвид подаването на писмен отговор, с който искът се
признава, свързан със запознаване с исковата молба и с проверка и правна преценка на
релевантните факти, в контекста на образуваното изпълнително дело, без явяване в с.з.,
съдът намира, че съдът счита, че пропорционалният размер на разноски за юрисконсулт е
100 лв., във връзка с отделеното време за подготовка и участие в делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. З. М., ЕГН **********
срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД НЕ съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) срещу Н. З. М. за сумата в размер 2160.50 лева – главница,
представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода
от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
12.10.2012 г. до окончателното и изплащане, сумата от 609.28 лева – законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г., както и сумата 355.40
лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6993/2012 г. по описа на РС Перник, поради изтекла
погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК Н. З. М., ЕГН ********** да заплати в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* сумата от 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4