Решение по адм. дело №787/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. С. К. от град Пазарджик чрез адвокат А. П., срещу Ревизионен акт № Р-16001324004282-091-001 от 05.03.2025 г., издаден от П. Х. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Б. С. С.-Ж. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в потвърдената част с Решение № 165 от 22.05.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив.

В жалбата и в съдебно заседание актът се обжалва като незаконосъобразен. Оспорват се направените констатации, като основните оплаквания са за неправилно приложение на материалния закон, включително приложимостта на чл. 122 от ДОПК. Претендират се разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ц. Д., излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № P-16001324004282-020-001 от 23.08.2024 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, впоследствие изменена със Заповеди Р-16001324004282-020-002 от 22.11.2024 г. и Р-16001324004282-020-003 от 16.12.2024 г. Предметът и периодът на ревизията обхваща задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи се, здравно осигуряване за самоосигуряващи се и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се. Ревизията обхваща периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г.

За резултатите от ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001324004282-092-001 от 10.02.2025 г. като ревизираното лице е подало възражение срещу него, на 25.02.2025 г.

Констатациите в Ревизионния доклад са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт. Ревизионен акт № Р-16001324004282-091-001 от 05.03.2025 г., издаден от П. Х. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Б. С. С.-Ж. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК. Връчен е електронно на 10.03.2025 г.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно установяването на задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.

В регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, до директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е подадена жалба, вх. № Ж-16-116 от 25.03.2025 г., чрез ТД на НАП – Пловдив, с която А. С. К. оспорва законосъобразността на Ревизионен акт № Р-16001324004282-091-001 от 05.03.2025 г., с който са му определени задължения както следва:

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. – главница 2 421,11 лева и лихва 1 350,31 лева;

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. – главница 2 064,23 лева и лихва 941,97 лева;

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. – главница 2 291,41 лева и лихва 813,29 лева;

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2022 г. – главница 2 945,83 лева и лихва 732,94 лева;

Вноски за ЗО за 2019 г. – главница 2 105,32 лева и лихва 1 193,88 лева;

Вноски за ЗО за 2020 г. – главница 2 160,00 лева и лихва 998,00 лева;

Вноски за ЗО за 2021 г. – главница 2 368,18 лева и лихва 863,28 лева;

Вноски за ЗО за 2022 г. – главница 2 843,33 лева и лихва 733,06лева;

Решение № 165 от 22.05.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив е връчено на жалбоподателя на 27.05.2025 г. по електронен път (л. 16).

В законоустановения срок, с жалба вх. № Ж-16-294 от 10.06.2025 г., изпратена по електронен път А. С. К. е подал жалба срещу Ревизионен акт № Р-16001324004282-091-001 от 05.03.2025 г.

Въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите:

А. С. К. няма задължение за водене на счетоводство по Закона за счетоводството.

За 2019 г., 2020 г и 2021 г. А. С. К. не е подавал годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ.

За 2022 г. има подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх № 1300И0343443 от 02.05.2023 г., с декларирани доходи в Приложение № 4 доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, с платец на дохода „Джофра X“ ЕООД с ЕИК ********* в размер на 3 600,00 лева (разходи за дейността (10%) в размер на 360,00 лева; общ размер на облагаемия доход в размер на 3 240,00 лева, авансово удържан през годината данък от платеца на дохода по реда на чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ в размер на 324,00 лева).

В хода на ревизията жалбоподателят е представил писмено обяснение от 25.09.2024 г., в което посочва, че през ревизирания период от 2019 г. до 2022 г. е имал само доходи от наем на недвижим имот, получаван от „Джофра X“ ЕООД, както следва, за 2020 – 5 299 лева, за 2021 – 4 800 лева, за 2022 – 3 600 лева.

Доходите получени от наем на имущество са посочени в чл. 31 от ЗДДФЛ като доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Годишната данъчна основа за тях се определя по реда на чл. 32 от ЗДДФЛ и е част от общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Според чл 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.

Прието е, че са налице обстоятелства по чл.122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, а именно: до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи, липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват, поради което е изготвено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК № № Р-16001324004282-113- 001 от 10.10.2024 г. за определяне на основите за облагане по реда на чл.122 - 124а от ДОПК. Цитираните обстоятелства са установени на база получена информация от куриерската фирма „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК ********* за получени от А. С. К. стоки с наложен платеж или пощенски парични преводи, извършени насрещни проверки, както и от получени отговори от трети лица.

При проверка в дневниците за продажби на регистрираните по ЗДДС лица е установено, че на лицето са фактурирани консумирана ел. енергия за периода 01.01.2019 г. — 31.12.2022 г. със следните суми:

За 2019 г. в размер на 18 809,97 лева; За 2020 г. в размер на 17 687,35 лева; За 2021 г. в размер на 22 763,68 лева; За 2022 г. в размер на 38 131,79 лева;От „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД е представена информация с придружително писмо за представяне на документи с вх. № ПФ-16001324000109-ПРД-007-И от 08.08 2024 г. относно ЕТ „Александър Клисурски“, ЕИК ********* с кл. № ********** за издадени фактури за консумирана ел. енергия за периода 2019 г. - 2022 г. за следните места на потребление:

- ИТ N: 3080593 клуб „Росима“ гр. Пазарджик, ул. „Княгиня Мария Луиза“ № 14

- ИТ N: 3080588 кафе „Запа“ гр. Пазарджик ул. „Хан Крум“ 0

- ИТ N: 3144994 кафе „Кошарите“ с. Дебръщица

Извършена е проверка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, при която се установява, че ЕТ „Александър Клисурски“ е с прекратена регистрация от 01.01.2012 г.

На А. С. К. е връчено уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК на 15.10.2024 г., заедно с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001324004282-04.0-002 от10.10.2024 г. с което е изискано да представи документи, становище по установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК и попълване на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с определен 14-дневен срок за представянето им.

По уведомлението не е взето отношение от ревизираното лице.

А. С. К. е представил писмени обяснения, според които, през 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. е получавал доходи от наем на недвижим имот от „Джофра X“ ЕООД. За това обстоятелство е представен договор за наем на недвижим имот от 02.08.2017 г. между ревизираното лице, като наемодател и „Джофра X“ ЕООД, като наемател.

С Протокол № 1924507 от 09.12.2024 г. е документирано посещение на отдавания имот, който представлява шивашки цех заедно с ресторант-градина, намиращи в гр. Пазарджик, ул. „Княгиня Мария Луиза“ №44. При посещението е установено, че в дворното място има конструкция за заведение, представляващо бивш ресторант-градина с обща площ около 200 кв.м. Има и сграда, която се използва като шивашки цех и склад за готова продукция.

С Протокол № Р-16001324004282-ППД-001 от 08.10.2024 г. са приобщени документи от досието на ревизираното лице, събрани при извършена проверка за съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице, документирана с Протокол № ПФ-16001324000109-073-001 от 22.08.2024 г.

В хода на проверката по ИПДСПОТЛ № ПФ-16001324000109-041-004 от 02.07.2024 г. от „Еконт Експрес“ ООД са получени файлове на документи и сведения за периода от 2019 г. до 2022 г.

Установено е, че за ревизирания период лицето е реализирало приходи от 115 лева и разходи от 25 261,15 лева

Поискано е извършване на действия и от други контролни органи с ИИДДКО № ПФ-16001324000109-032-001 от 22.04.2024 г. до Община Пазарджик , звено МДТ относно предоставяне на данни за платени данъци и такси от ревизираното лице.

В получения отговор е посочено, че А. С. К. има извършени плащания на задължения за МДТ през ревизирания период, както следва: през 2019 г. - 860,80 лева; през 2020 г. - 793,35 лева; през 2021 г. - 938,69 лева; през 2022 г. - 999,22 лева.

С Искане за извършване на насрещна проверка от други ОП №Р-16001324004282-141-001 от 18.11.2024 г. на „Джофра X“ ЕООД е изискано във връзка с договора за наем на недвижим имот от 02.08.2017 г. сключен между „Джофра X“ ЕООД с ЕИК ********* и А. С. К. в гр. Пазарджик, да се представят други документи съпътстващи сключения между страните договор за наем, в т.ч.: приемо-предавателен протокол при предаване на имота от наемодателя на наемателя, анекси, протоколи, пълномощни и др. За чия сметка са заплащаните ежемесечни разходи за ел. енергия, вода и пр. свързани с наетия обект по горепосочения договор за периода от 2019 г. до 2022 г. включително. В случай че са за сметка на „Джофра X“ ЕООД, да се представят заверени копия на фактури и документи удостоверяващи извършено плащане на ел. енергия и вода във връзка с наетия обект, както и извлечение на счетоводни сметки, по които са отразени извършените разходи и плащане.

Получен е Протокол за извършена насрещна проверка №П-22221024203296-141-001 от 17.12.2024 г. със следните констатации: „Джофра X“ ЕООД с ЕИК ********* е вписано в ТР на АВ на 18.07.2017 г. с адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 114 Едноличен собственик на капитала и управител е П. Т. Г.. Регистриран капитал - 50,00 лв. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 04.10.2018 г. - Задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот. Изготвено е ИПДПОЗЛ № П-22221024203296-040-001 от 19 11.2024 г.,в отговор на което са представени документи и писмени обяснения на чрез ИС Контрол. Представени са следните документи:

- Договор за наем от 02.08.2017 г. между А. С. К. наемодател и „Джофра X" ЕООД с ЕИК ********* - наемател за наем на недвижим имот - къща с дворно място, преустроена в ресторант в гр. Пазарджик, ул. „Мария Луиза" № 44 с площ РЗП 620 кв.м., двор 720 кв.м. с пристройки при договорен наем 400 лева. В чл. 8 от договора е посочено, че наемателя няма право да преотдава обекта за ползване от трети лица, както и да организира съвместна дейност с тях в същия имот. Съгласно предоставените писмени обяснения, ежемесечните разходи за електроенергия, вода, СОТ и други се заплащани от ползвателите на имота съгласно чл. 5 (3) от приложения договор за наем. Имотът е предоставен за ползване на други наематели, а именно: „Дрес фешън“ ЕООД, ЕИК *********, „Арол трейд“ ЕООД, ЕИК *********, „Рачев БГ“ ЕООД, ЕИК ********* и „Кристобал“ ЕООД, ЕИК *********, за което са приложени съответните договори. Те от своя страна са имали задължението да заплащат всички генерирани разходи, свързани с дейността им в имота.

Установено е, че през м. 03., м. 04. и м 05.2020 г. за А. С. К. е осигуряван по КСО и ЗЗО от „Джофра X“ ЕООД , по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО – по договор като „шофьор на автомобил до 9 места“, считано от 23.03.2020 г. до 11.05.2020 г.

В хода на ревизията е установено, че лицето са изплащани следните доходи:

По данни от справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2020 г.: чрез „Джофра X“ ЕООД, ЕИК ********* са изплатени суми на А. К. 4 800,00 лева - Удържан данък през 2020 г. : 432,00 лева. А. К. е получил доходи от наем на недвижимо имущество в нетен размер 4 368 00 лева (след приспадане на удържания авансов данък върху доходите от наем).

По данни от справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2021 г.: чрез „Джофра X“ ЕООД, ЕИК ********* са изплатени суми на А. К. 4 800,00 лв. - Удържан данък през 2021 г.: 432,00 лева. А. К. е получил доходи от наем на недвижимо имущество в нетен размер 4 368,00 лева (след приспадане на удържания авансов данък върху доходите от наем).

По данни от справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2022 г.: чрез „Джофра X“ ЕООД, ЕИК ********* са изплатени суми на А. К. 3 600,00 лева – Удържан данък през 2022 г.: 324,00 лева А. К. е получил доходи от наем на недвижимо имущество в нетен размер 3 276,00 лв. (след приспадане на удържания авансов данък върху доходите от наем)

Установено е, че А. С. К. не е регистриран по ЗДДС. Според подаваната в НАП информация от регистрирани по ЗДДС лица, през 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. той не е извършвал продажби към такива лица. Към него обаче са отчетени продажби от регистрирани лица през 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. по фактури за телефонни услуги от мобилен оператор, ВиК, нотариални такси, такси за охрана и др. в общ размер на 102 747,58 лева.

С ИПДПОЗЛ № Р-16001324004282-040-001 от 26.08.2024 г. от А. С. К. е изискана информация относно неговото имущество и доходи през ревизирания период. По искането не са представени документи. В свое писмено обяснение с Вх.№Р-16001324004282-ПРД-001-И от 02.10.2024 г,, представено в хода на ревизия, А. С. К., посочва, че е разведен има две деца, живее в собствен апартамент в гр. Пазарджик, *** За периода 2019-2022 г. е получавал само доходи от наем на недвижим имот от „Джофра X“ ЕООД: за 2020 - 5299 лева, за 2021 - 4800 лева, за 2022 - 3600 лева. Има получено дарение на парични средства през 2006 г. от родителите си С. А. К. и Д. Г. К. общо в размер на 120 000 лева. Няма закупено недвижимо и движимо имущество през ревизирания период, не притежава движими ценности и банкови сметки. Няма получени и/или предоставени заеми, няма доходи от чужбина. Няма доходи от дивиденти, сключени застрахователни договори, както и банкови заеми през посочения период.

В хода на ревизията не са представени други документи или обяснения относно извършвана дейност и получени доходи.

При проверка на наличната в НАП информация не са установени сделки с недвижими имоти и превозни средства през ревизираните периоди, има подадена от „Джофра X“ ЕООД, ЕИК ********* информация в справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени на А. С. К. суми от наем, има информация за получен наложен платеж по изпратени пратки чрез пощенски оператор „Еконт Експрес" ООД в размер на 115,00 лв. на 27.01.2020 г. Установени са доходи от наем на недвижимо имущество с ,платец на дохода „Джофра X ЕООД“, в размер на 4 320,00 лева след намаляване с разходите за дейността за 2020 г. 4 320,00 лева, след намаляване с разходите за дейността за 2021 г. и 3 240,00 лева, след намаляване с разходите за дейността за 2022 г.

Установено е, че А. С. К. не притежава банкови сметки за ревизирания период.

При извършената съпоставка между доходи и разходи е установено следното:

За 2019 г. – превишение в размер на 26 316,46 лева;

За 2020 г. – превишение в размер на 22 812,93 лева;

За 2021 г. – превишение в размер на 25 282,27 лева;

За 2022 г. – превишение в размер на 32 301,67 лева;

От страна на контролните органи е прието, че в хода на производство не са установени факти, обстоятелства и документи, доказващи характера и източника на дохода, от който са получени средствата, използвани за покриване на извършените разходи. Тези средства не са декларирани като доходи и за тях не са внесени данъци. Липсват данни, че средствата са придобити в резултат от получени необлагаеми доходи Не са установени други източници да доходи на ревизираното лице.

Това е довело до извода за наличието на основание за прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като поради виновното поведение на лицето не е възможно да се определи нито характера на източника, нито вида на дохода. Следователно, определянето на данъчната основа и данъка следва да се извърши по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК при съблюдаване на текста на чл. 123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

По делото са представени заповедите за възлагане на ревизията и процесният ревизионният акт на хартиен носител, заверени от страната, както и на електронен носител, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги води електронен регистър (база данни), в който публикува удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.

В случая от направената служебна справка на представените документи на електронен носител и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА и решение на директора на ОДОП Пловдив са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на процесуалните разпоредби при издаването му.

Актовете на органите по приходите са връчвани на ревизираното лице и същото е могло своевременно да защити правата си като представи доказателства. Предвид на изложеното, не са допуснати нарушения на изискванията за компетентност, съдържание, форма и процесуални правила при издаването на РА. При издаването на ревизионния акт не са нарушени и материалните разпоредби.

Спорът в случая е дали е налице основанието на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, регламентиран в чл. 122 - 124 от ДОПК.

За да осъществи ревизията за процесния период по особения ред на чл. 122 от ДОПК, ревизиращия орган е приел, че декларираните от лицето и/или получени от него приходи, доходи, източници на формиране на собственият капитал не съответстват на имущественото и финансово състояние през ревизираният период (чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК) т. е извършените от лицето разходи надвишават получените от същия приходи, които да са с доказан произход.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизираното лице.

На основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Или особеният ред за облагане е свързан с прехвърляне на доказателствената тежест в производството по обжалването на ревизионния акт върху жалбоподателя, щом са установени основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК.

В случая, жалбоподателят не представя доказателства, оборващи поддържаната от ревизиращите теза, следователно последните правилно са приели, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и законосъобразно са извършили облагането на лицето по особения ред.

От събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява, че А. С. К. е реализирал доходи, които не са декларирани и са послужили да покрива извършените от него разходи за ревизирания период. Налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК при съблюдаване на текста на чл. 123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК.

При така установената фактическа обстановка, обосновано е направена констатацията, че е налице положително имуществено изменение за периода на ревизията. Жалбоподателят по никакъв начин не оборва факта, че е извършвал разходи, без да доказва наличието на средства за това. При извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Обстоятелствата, които органът по приходите е бил длъжен да изследва, са изследвани обстойно, като е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства, поради което в тежест на жалбоподателя е да обори фактическите констатации в ревизионния акт.

От данните по делото се установява, че А. С. К. не е регистриран като ЕТ; не упражнява свободна професия или занаятчийска дейност; не е собственик или съдружник в търговско или неперсонифицирано дружество; не е регистриран като земеделски стопанин или тютюнопроизводител. През периода на ревизията не се осигурявал като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, и т. 4 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, не е подавал декларации, в които да декларира периоди на упражняване на трудова дейност и дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващото се лице. Жалбоподателят няма подадени декларации обр. № 7 с данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход и не е внасял здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. По данни от информационния масив на НАП е установено, че за РЛ от „Джофра Х“ ЕООД са подадени: уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор от 23.03.2020 г. и в последствие уведомление за неговото прекратяване от 12.05.2020 г. за длъжността „шофьор на лек автомобил до 9 места“. За посочения период дружеството е осигурявало РЛ като работник на 4 ч. по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.

Поради това е прието, че жалбоподателят не е осигурено лице по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО за периодите 01.01.2019 г. – м.02.2020 г. и м.06.2020 г. – 31.12.2022 г. и дължи авансови здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО като безработно лице, което е длъжно само да внася здравноосигурителни вноски.

Отделно от горното, за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. А. С. К. е получател на доходи от наем на недвижим имот и съгласно ЗЗО следва да определя окончателен размер на осигурителния доход за здравно осигуряване.

За 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК: наличие на превишение на извършените от РЛ разходи над доказаните приходи/доходи, което представлява подлежащ на облагане доход на основание чл. 123, ал. 1 от ДОПК и съгласно разпоредбата на чл. 124а от ДОПК се дължат задължителни окончателни здравноосигурителни вноски.

В конкретния случай правилно органите по приходите установяват, че А. С. К. попада в обхвата на лицата по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и дължи авансови здравноосигурителни вноски. Това е така, тъй като през периодите 01.01.2019 г. – м.02.2020 г. и м.06.2020 г. – 31.12.2022 г. жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на чл. 4 от КСО и чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, не получава доходи от трудова дейност, не получава обезщетения за безработица от бюрото по труда и не е осигурен за сметка на държавния бюджет.

Съгласно ЗЗО лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, които през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, са включени в кръга на лицата, които извършват годишно изравняване на осигурителния доход само за здравно осигуряване за съответната година. Основанието за здравно осигуряване на тези лица не възниква въз основа на извършвана от тях трудова дейност. За да извършват годишно изравняване на осигурителния доход, за тях е достатъчно да са подлежали на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и да са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане (укрити доходи несвързани с трудова дейност, доходи от наем и др.). Тези доходи не са осигурителни по смисъла на нормативната уредба, регламентираща държавното обществено осигуряване, но се включват в годишното изравняване на дохода за целите на здравно осигуряване и то единствено за лицата, които провеждат здравното си осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

Освен изложеното, в мотивите на Тълкувателно решение №2/2022 г. по тълкувателно дело №8/2020 г. на ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС, е прието, че не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и следващите от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК.

С оглед изложеното, при проверката на оспорения акт не се установиха основанията по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 изречение второ от ДОПК. Жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в размер на 1 464,35 лева определен съгласно чл. 7, ал. 2, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът,

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. С. К. от гр. Пазарджик, срещу Ревизионен акт № Р-16001324004282-091-001 от 05.03.2025 г., издаден от П. Х. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Б. С. С.-Ж. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в потвърдената част с Решение № 165 от 22.05.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив.

ОСЪЖДА А. С. К., да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 1 464,35 (хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.