№ 1195
гр. П., 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б.П.Б.З.
при участието на секретаря С.И.М.
като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720105611
по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Е. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М., срещу „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, искове с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на
сумата 766,32 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., сумата 129,86 лв. – мораторна лихва за периода от 08.07.2013 г.
до 27.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2016 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. – държавна такса, и сумата 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
705 по описа за 2016 г. на Районен съд – П. и образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ
С.Д., поради погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания в полза на ответника е
издадена Заповед за изпълнение № 521/22.02.2016 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 705
по описа за 2016 г. на Районен съд – П., въз основа на който е образувано изп. д. № *** г. по
описа на ЧСИ С.Д., с район на действие Окръжен съд – П.. Сочи се, че последното
изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на 11.12.2019 г., от който не са
предприемани валидни изпълнителни действия, поради което вземанията са погасени с
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Моли за уважаване на предявените искове
и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Топлофикация П.“
АД чрез пълномощника адв. С., с който прави признание на исковете съобразно чл. 237 ГПК
и моли при присъждането на разноски да бъде съобразена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото. Признава, че
ищецът има задължения към ответното дружество за посочените в исковата молба суми и
период, като плащания и изпълнителни действия по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Д. не
са извършвани от 2019 г. В случай, че не бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът е направил изрично изявление за признание
на иска, а ищецът е напрваил искане за постанвояване на решение съобразно признанието.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед изложеното, съдът намира, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което предявеният
иск с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК визира отклонение от общия принцип на чл. 78,
ал. 1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо
дали се постановява или не решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдебната практика на въззивната и касационната инстанция е противоречива
относно приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в случаите, когато искът е
предявен на основание чл. 439 ГПК. В най-актуалната практика на въззивната инстанция,
обективирана в Определение № 20 от 13.01.2025 г. на ОС - П. по в. ч. гр. д. № 719/2024 г.,
Определение № 124 от 26.02.2025 г. на ОС - П. по в. ч. гр. д. № 69/2025 г. и др. е
възприетата практиката в определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ІV г.
о. на ВКС и определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 на ІІ т. о. на ВКС,
спорд която в хипотезата на предявен иск по чл. 439 ГПК не намира приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото.
Настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с посочената съдебна практика,
поради което приема, че независимо че ответникът е признал иска, предвид обстоятелството,
че разполага с изпълнителен титул, разноските следва да бъдат възложени в негова тежест.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение
съобразно списък по чл. 80 ГПК.
По възражението на ответника за прекомерност на адвоктаското възнаграждение,
2
направено с отговора на исковата молба, съдът намира следното:
Възражението е направено своевременно, но е неоснователно.
Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е
обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет
при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив
размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за
2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по
т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по
аналогия и в настоящия случай/. Посочената практика се поддържа и от въззивната
инстанция в Определение № 571/05.08.2024 г. по ч.в.гр.д. № 413/2024 г. на ОС-П..
Настоящият съдебен състав съобразява тази практика и приема, че размерите, посочени
в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, имат ориентировъчен харакер,
като при определянето на дължимото възнаграждение съдът следва да съобрази критериите,
посочени по-горе /интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото/. В случая претендираното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400,00 лв., който е в минималния размер, предвиден в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /приета на 06.02.2025 г.
от Висшия адвокатски съвет/, поради което не е налице основание за намаляването му.
С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски за производството по делото, възлизащи на 450,00
лв., от които: 50,00 лв. - държавна такса, и 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, принудително
изпълнение на сумата 766,32 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., сумата 129,86 лв. – мораторна лихва за
периода от 08.07.2013 г. до 27.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.02.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. –
държавна такса, и сумата 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 705 по описа за 2016 г. на Районен съд – П. и
образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване на вземанията по
давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
3
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 450,00 лв. /четиристотин и
петдесет лева/ - разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4