Номер ,
град Варна
Варненски Апелативен съд, Търговско отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдия
А.Братанова
частно в. т.дело № 23 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл. 248, ал.3 ГПК вр.
чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по депозирана от ОБЩИНА БАЛЧИК жалба с
характер на частна такава и обжалван акт – Определение № 374/16.08.2019 год. по
т.д.№ 178/2018 год. по описа на ДОС, с
което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
Насрещната страна – „СМАРТ БИЗНЕС КЪМПАНИ“ ЕООД не е
депозирала отговор.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Частната
жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Производството
пред ДОС е приключило с постановяване на Решение 77/30.05.2019 год., с което главната
претенция на „СМАРТ БИЗНЕС КЪМПАНИ“ ЕООД за заплащане на сумата от 74901, 27
лева, произтичаща от договор за обществена поръчка е отхвърлена, поради
осъществено от ответника плащане с отговора на исковата молба. Частично уважена
е акцесорната претенция до размер на 2 633, 15 лева, респ. искът е
отхвърлен за разликата до 2 725, 57 лева.
Разноските
са възложени в тежест на ответника, тъй
като последният е дал повод за завеждане на исковете, вкл. и в отхвърлените им
части. Соченият извод не се оспорва в настоящото производство.
С
постановеният съдебен акт ДОС е присъдил в тежест на ответника разноски,
включващи и сумата от 6 804 лева заплатен адвокатски хонорар, от които
5670 лева – уговорено възнаграждение, респ. остатъкът – начислен ДДС.
Предявената
частна жалба е обоснована с твърдения за прекомерност на присъденото
възнаграждение. Доводите за прекомерност се извличат от фактическата и правна
сложност на делото, отменената редакция на чл.7, ал.2, т.4 НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и практика на Съда
на ЕО.
За да се
произнесе по възраженията, съдът съобрази следното:
Минималният
размер на адвокатското възнаграждение без ДДС съобразно материалния интерес по
делото възлиза на 2 858 лева.
Минималният размер е изчислен съобразно редакцията на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата - ДВ бр. 84 от 2016 г.
Коментираната от частния жалбоподател отмяна
с Решение на ВАС касае предходната
редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 28
март 2014 г.
Следователно
заплатеното адвокатско възнаграждение надвишава близо два пъти определения
минимален размер. Същевременно, съдът отчита, че инициираният спор не се
отличава с фактическа и правна сложност. Паричните претенции произтичат от
договор за обществена поръчка, по който ищецът разполага с двустранно подписани
приемо-предавателни протоколи. Правоотношенията във връзка с рекламации и
неустойки са уредени извънсъдебно. Спорът е концентриран единствено върху
акцесорната претенция и има правен, а не фактически характер.
На основание чл.78, ал.5 ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед на изложеното,
съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до
размер на 3 000 лева, ведно с 600 лева ДДС или общо 3600 лева.
Позоваването на решение по
съединени дела С-427/16 и С-428/16
е неотносимо към спора, тъй като в случая не е налице двойно
облагане с ДДС, каквото следва да е установено, съобразно решението на
СЕС, т. 3, съгласно която: " Член 78, първа
алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху
добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за
регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на
двойно облагане с данък върху добавената
стойност.".
Ищецът
е в правото си на възстановяване на
направените по делото разноски, които правилно са присъдени от
първоинстанционния съд. Като получател на адвокатска услуга от адвокат,
регистриран по ЗДДС, ищецът е
задължен да заплати като неразделна
част от възнаграждението и ДДС. Присъждането
на разноски, включително и ДДС, начислен
към адвокатското възнаграждение е в съответствие с разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредба № 1/2004 г.
Неоснователно е искането за намаляване
на адвокатското възнаграждение под определения в Наредбата минимум. С горецитираното решение е даден отговор на въпросите дали чл. 101, параграф
1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат –
под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договарят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. В посоченото решение е прието най-напред, че посочената правна
уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл. 101 от ДФЕС
във вр. чл. 4, параграф 3
ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС
във вр. чл. 4, параграф 3
ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката, с която разполага, СЕС не
е в състояние да прецени дали правна уредба като разглежданата, може да се
счита за необходима за осигуряване на изпълнението на легитимна цел. Посочено
е, че националният съд следва да прецени, с оглед на общия контекст, в който
наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали в светлината на
всички относими обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи
разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване
изпълнението на съответната легитимна цел. Решението на СЕС е
прието в контекста на казус, в който наредбата се прилага по отношения на дела
с минимален паричен материален интерес.
Основната легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи
минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и/или защитавания
материален интерес. В конкретния случай, делото съставлява търговски спор, а
материалният интерес е на значителна стойност. Въвеждането на минимален
стандарт за размер на възнаграждението не създава значителна диспропорция в
отношенията между страните по повод отговорността за разноски. Отделно от
изложеното, липсват и предпоставките за присъждане на възнаграждение под
законовия минимум. Релевантно значение за
приложимостта на чл. 78, ал.2 ГПК има единствено поведението, което е станало
причина за завеждане на спора, а последващото плащане от ответника не обуславя
намаляване на възнаграждението под законовия минимум.
В
съответствие с изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено.
Постановеното решение следва да бъде изменено в частта за разноските като
същите следва да бъдат намалени до размер на 7 391, 76 лева, при
съобразяване на размера на адвокатското възнаграждение след намаляването му
като прекомерно до размер на 3600 лева.
С оглед на
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 374/16.08.2019 год. по
т.д.№ 178/2018 год. по описа на ДОС, с
което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 77/30.05.2019 год.,
постановявено по т.д.№ 179/2918 год. по описа на ДОС в частта за разноските
като ОСЪЖДА Община Балчик ДА ЗАПЛАТИ на „СМАРТ БИЗНЕС КЪМПАНИ“
ЕООД сумата от 7 391, 76 лева – сторени съдебни и деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: