Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретаря Маргарита Д., като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско
дело № 8534 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Р.Б.Д., действащ лично и със съгласието на своята майка Е.В.Д., срещу Решение
№134607/29.06.2020 г., постановено по гр. дело № 66235/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 80-ти състав, с което е отхвърлен предявеният
от Р.Б.Д., действащ лично и със съгласието на неговата майка Е.В.Д., срещу баща
му Б.Б.Д., иск с правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК - за увеличаване на определената му с Решение от 26.09.2018 г., постановено
по гр.д. № 78126/2017 г. на Софийския районен съд, 91 състав, влязло в сила на
26.09.2018г., месечна издръжка от 200 (двеста) лева на 300 (триста) лева, като
неоснователен и е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на
разноски, като неоснователно.
Във въззивната жалба се сочи, че
решението се обжалва изцяло, като се излагат доводи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат
съображения.
Моли се да се постанови решение,
с което да се отмени обжалваното такова и да се постанови решение, с което да
бъде изменена издръжката, определена с решение от 26.09.2018г. постановено по гр.д.
№78126/2017г. по описа на СРС, като се осъди ответникът да заплаща на Р.Б.Д.
месечна издръжка в размер на по 300 лв. месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от датата на падежа до окончателното ѝ изплащане или до настъпване на
законова причина за изменението или отпадането на издръжката.
Претендира разноски за
първоинстанционното и въззивно производство.
Въззиваемата страна Б.Б.Д.
оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Софийският градски съд, като
прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение №134607/29.06.2020 г.,
постановено по гр. дело № 66235/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III
ГО, 80-ти състав, е отхвърлен предявеният от Р.Б.Д., действащ лично
и със съгласието на неговата майка Е.В.Д., срещу баща му Б.Б.Д., иск с правна
квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК - за увеличаване
на определената му с решение от 26.09.2018 г., постановено по гр.д. №
78126/2017 г. на Софийския районен съд, 91 състав, влязло в сила на
26.09.2018г., месечна издръжка от 200 (двеста) лева на 300 (триста) лева, като
неоснователен и е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на
разноски, като неоснователно.
Наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на решението в обжалваната част са неоснователни.
При определяне размера на
увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето
и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите
неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и
увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени
нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да
се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
По делото липсват доказателства
за възможностите на ответника да дава месечна издръжка на ищеца в претендирания
размер, необходима за покриване на увеличените му нужди, въпреки указанията на
първоинстанционния съд в доклада по чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка
следва да се отбележи, че въззивникът не е доказал и пред въззивната инстанция
материални възможности (наличие на доходи и имущество) на въззиваемия да
заплаща месечна издръжка на ищеца в претендирания размер.
От представените пред въззивната
инстанция справки - данни за осигуряването на въззиваемия от НАП и НОИ се
установява, че средномесечният му осигурителен доход за 2020 г. е в размер на
448.41 лв., а за 2021 г. – 719.92 лв.
Доводите във въззивната жалба, че ответникът е
съсобственик на недвижим имот в град София са
неоснователни, доколкото, видно от диспозитива на съдебното решение от
15.09.2016 г., постановено по гр. дело № 1380/2002 г. по описа на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, с което се
изнася на публична продан недвижимия имот, въззиваемият притежава едва 1/20 ид.
част от него.
Въззивният съд напълно споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, приети в първата инстанция, поради което не намира
за необходимо да преповтаря тази доказателства и изводи.
Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за
да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение, като правилно, постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
въззивникът няма право на разноски.
Въззиваемият не е заявил такава
претенция поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №134607/29.06.2020 г., постановено по гр. дело № 66235/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, III ГО, 80-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Б.Д., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка Е.В.Д., ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.