Решение по дело №110/2025 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 56
Дата: 15 април 2025 г.
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20254210200110
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Габрово, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20254210200110 по описа за 2025 година
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно № **********, издадено на 22.01.2025 година от Директор
на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2002 г. за контрол и опазване на горските територии,
на Х. И. А., с адрес гр. Дряново, ул. „**********” № 5, ЕГН **********, е наложена
ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева – на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново към ИАГ при МЗХГ
София, с адрес гр. Велико Търново, бул. „България” № 23, и инд. № 00138396, ДА
ЗАПЛАТИ на Х. И. А., с адрес гр. Дряново, улица „**********” № 5, ЕГН **********, сума
в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща част от разноските, заплатени от
жалбоподателя за адвокат, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
ОСТАВЯ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, заплатени от същия
на адвокат за осъществено от него процесуално представителство по делото, БЕЗ
УВАЖЕНИЕ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ – до пълния претендиран размер от 600
(шестстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на упълномощения от ответната по жалба
страна процесуален представител за присъждане на юристконсултско възнаграждение във
връзка с осъществено процесуално представителство по отношение на нея, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
1
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово
по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването
на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Жалбоподателя Х.И.А. от гр. Дряново е обжалвал Наказателно постановление №
**********, издадено на 22.01.2025 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез
което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/30.01.2002 г. за контрол и опазване на горските територии същия е бил санкциониран с
“Глоба” в размер на сумата от 300 лева, наложена въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. По
съображения, изложени в жалбата и подробно развити в съдебното производство по делото
чрез процесуален представител – адвокат от АК – Велико Търново, който е упълномощил по
предвидения за това ред, жалбоподателя е приел това наказателно постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна,
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. В последните се включват и
разноски, заплатени на този процесуален представител, присъждането на които се
претендира въз основа на предвидените предпоставки в ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по
надлежния ред, оспорва подадената жалба и излага становище за нейното оставяне без
уважение. Този представител също е изразил искане за заплащане на разноски за
осъществено процесуално представителство по делото, които се претендират за присъждане
при условията, посочени в чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН.
След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и
гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Към месец ноември 2024 година свидетелите В.И. и К.К. са изпълнявали длъжността
„горски инспектор” в РДГ – Велико Търново.
На 03.11.2024 година посочените по-горе свидетели извършили проверка в имот №
36261.340.2, представляващ частна горска територия, находящ се в отдел „263”, подотдел
„з” от землището на с. Караиванца, община Дряново, ТП „ДГС Плачковци” При проверката
в описания имот, за който (на името на друго лице, с представител жалбоподателя Х.И.А. от
гр. Дряново като лесовъд на частна практика) имало издадено позволително за сеч №
0776509 от 17.06.2024 година, са били установени общо 13 броя прясно отсечени дървета,
немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна, включващи 9 броя от вида „цер”,
равняващи се на 6 плътни куб. метра дърва за горене, и 4 броя от вида „благун”, равняващи
се на 3 плътни куб. метра дърва за горене според извършеното сортиментиране. За
установените резултати е бил съставен констативен протокол Серия В, № 011816/03.11.2024
година, при чието съставяне и проверката в имота е присъствал и жалбоподателя по делото.
Въз основа на данните, отразени в констативния протокол, на 11.12.2024 година в
присъствието на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение от от друг служител на РДГ – Велико Търново - св. Ц.С., който е приел, че след
като през периода 20.06.2024 г. до 03.11.2024 г. не е следил за спазване на правилата за сеч –
да се извършва такава само на определените и отбелязани за сеч дървета в имот №
36261.340.2, представляващ частна горска територия, находящ се в отдел „263”, подотдел
„з” от землището на с. Караиванца, община Дряново, ТП „ДГС Плачковци”, за който е имало
издадено позволително за сеч № 0776509 от 17.06.2024 година, като в имота е извършена сеч
на 13 броя прясно отсечени дървета, немаркирани с контролна горска марка в основата на
пъна, включващи 9 броя от вида „цер” и 4 броя от вида „благун”, жалбоподателя е нарушил
чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2002 година за контрола и опазването на горските
територии. Актът е бил предявен на жалбоподателя на същата дата, след неговото съставяне.
При предявяването на този акт същия е бил подписан от него и Х.А. се е запознал с
отразените в същия констатации без да изложи възражения във връзка с тях, каквито (с Вх.
№ РДГ05-13307/17.12.2024 г.) е депозирал до Директора на РДГ – Велико Търново в
допълнителния срок, предвиден в нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По-късно, въз основа на
акта и останалите приложени материали по административно-наказателната преписка е
1
издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на
обжалване по настоящето дело, след като производството във връзка с първоначално
образуваното във връзка с това при РС ДРяново НАХД № 13/2025 г. е било прекратено, а
делото (въз основа на Определение № 77, постановено на 12.02.2025 година по НЧД № 119
за 2025 г. на III н.о. на ВКС на РБ) е било изпратено за разглеждане на РС Габрово съобразно
предвиденото в нормата на чл. 43, т. 3 от НПК.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От данните, които се съдържат в приложеното (на л. 35) от НАХД № 13/2025 г. на РС
Дряново копие от известие за доставяне, е видно, че обжалваното наказателно
постановление № **********/22.01.2025 година на Директора на РДГ – Велико Търново, е
получено от жалбоподателя на 24.01.2025 г. Жалбата против него (според отразените в
същата дата и Вх. №) е постъпила при наказващия орган на 29.01.2025 г., или в рамките на
предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен, започнал (съобразно указаното в
чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на
самото постановление. С оглед на изложеното и поради това, че се явява подадена от страна
на правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по
същество – и за основателна по отношение на искането за неговата отмяна.
Разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазване на горските територии предвижда, че след получаване на разрешителното за сеч
лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за
сеч, в т. ч. да се извършва такава само в границите на насаждението на определените и
отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището, без
забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Въпросните лица се свързват с
тези, вписани в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при условията
и по реда, предвиден в наредбата по чл. 101, ал. 3 от ЗГ (т.е в Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите), а жалбоподателя (предвид съдържащата се информация в приложените по
НАХД № 13/2025 г. на РС Дряново писмени материали) очевидно е спадал към тях. Макар и
от гледна точка на това същия безспорно да се явява субект на описаното в акта нарушение,
не би могло да се счита, че то е било осъществено през периода, за който наказващия орган е
приел, че е определящ за него. Констатациите, които имат отношение към този период, се
съдържат в протокол, който е бил изготвен едва на 03.11.2024 година. Щом това е така, а в
този констативен протокол не е посочена дата (или дати), които да се явяват свързани с дни
за извършване на незаконната сеч на тринадесетте броя дървета от вида „цер” и „благун”, не
би могло да се счита за установено, че нарушението, свързано с бездействие при
изпълнението на задължение за следене във връзка с начина за провеждането на сечта, е
било осъществено именно през периода, който е отразен в акта и наказателното
постановление. Така възпроизведеното описание във връзка с времевите рамки за
извършване на нарушението (при това без включено в него допълнително пояснение, че се
касае за нарушение, извършено на неустановени дни през тях) не е в състояние да определи,
че акта и наказателното постановление отговарят на предвидените изисквания в чл. 42, т. 3 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Едновременно с това тези рамки се изключват и от отразени в
самия протокол обстоятелства, които (при отчитане на прясната сеч на описаните дървесни
видове и есенните слани като период за започване на листопада) стесняват описания период
до края на месец октомври и началото на месец ноември 2024 г., тъй като според
показанията на разпитаните свидетели стърготините от тези дървета са лежали не под, а
върху падналите листа от тях. Между писмените материали по НАХД № 13/2025 г. на РС –
Дряново (на л. 8) е налице болничен лист, издаден на името на жалбоподателя Х.А., от който
е видно, че вследствие на описано в него заболяване на същия е бил предписан 26 дневен
отпуск поради заболяване с домашно-стаен режим на лечение, започнал от 27.10.2024 г. и
приключил на 21.11.2024 година. Предвид изложеното описание в подаденото от него
възражение против акта за установяване на административното нарушение (на което
2
наказващия орган не е отделил абсолютно никакво внимание) периода от 27.10.2024 г. до
03.11.2024 година би могъл да се приеме за такъв, през който нарушението най-вероятно е
било осъществено. Няма спор, че през този период Ангелов не е осъществявал контрол
върху сечта, но ако незаконната сеч на 13-те броя дървета е била извършена през него (за
което с основание би могло да се съди от изложените обстоятелства), то (поради
заболяването и предписания период за лечение) поведението на Х.А. във връзка с
осъщественото бездействие не би могло да се счита за виновно, за да бъде в състояние
законосъобразно да ангажира отговорността му за него. При това положение
постановлението се явява издадено в разрез с предвидените основания в чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН, тъй като събраните по делото доказателства не са в състояние да установят наличие
на проявена вина.
Описаната във връзка с гореизложеното непълнота по отношение на обстоятелствата,
при които нарушението е прието за осъществено от страна на актосъставителя, е била
пренесена и в обстоятелствената част на обжалваното постановление, в което (както и в акта
за установяване на административното нарушение) липсват данни за конкретното
съдържание на съответното бездействие, отчетено от наказващия орган като причина за
налагане наказание въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. С оглед на това се налага
заключение, че жалбоподателя е санкциониран в разрез със законовите изисквания, защото
липсващите данни за изпълнителното деяние на съответното нарушение не позволяват да се
даде еднозначен отговор на въпроса дали то би могло да бъде санкционирано въз основа на
приложената санкционна норма, а ако да – в съответствие с коя от двете различни хипотези,
предвидени в нея. Това обстоятелство самостоятелно определя издаденото постановление
като незаконосъобразно по същество, тъй като разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е
предвидила наказание за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или
изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по Закона
за горите, подзаконовите актове по прилагането на същия, както и решения и предписания,
основани на тях.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично изразеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че ответната по
жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Х.И.А. и разноски,
действително направени (според намиращия се на л. 6 от НАХД № 13/2025 г. на Районен съд
– гр. Дряново договор за правна защита и съдействие) от него за упълномощаване на
процесуален представител (адвокат от Адвокатска колегия – град Велико Търново), който не
само е изготвил жалбата против него, но и го е представлявал в рамките на производството,
проведено по настоящото дело. Вписаната в същия сума надвишава с 200 лева
възнаграждението за съответния вид дело, което се явява предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, а като отчете
това обстоятелство и вида на самото осъществено процесуално представителство, което не
се характеризира с каквито и да било затруднения, обективно възникнали заради
фактическата или правна сложност на делото, съдът прие, че направеното искане за
неговото намаляване следва да се уважи. При тези съображения и предвиденото в чл. 36, ал.
2 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 (в редакцията по ДВ бр. 88/2022 г.) от
посочената Наредба № 1/09.07.2004 г. прие, че от действително направените разноски
ответната по жалба страна ще следва да заплати на жалбоподателя сума в размер на 400
лева, съгласно предвиденото в чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, както и че искането за присъждане на
разноски над нея следва да се остави без уважение (като неоснователно) в останалата част.
С оглед на изложеното направеното искане от процесуалния представител на
ответната по жалба страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство следва да се остави без уважение, тъй
като визираните за това предпоставки в чл. 143 от АПК не са налице.
3

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................


4
Съобщи за изтекли лични данни