№………./...............2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа
докладваното от съдията Д. Томова
въззивно частно
търговско дело № 285 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх. №13624/17.02.2020г. на „АУРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, срещу определение
№2616/13.02.2019г. на Варненски районен съд, 31 състав, постановено по ч.гр.д.
№1793/2020г. по описа на същия съд, с което производството по подадено
заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение е прекратено и
делото е изпратено на Районен съд – Провадия компетентност, на основание
чл.411, ал.1 от ГПК.
Оспорва се като
неправилен извода на районния съд, като се твърди, че с оглед разпоредбата на
чл.10 от приложената по делото нотариално заверена спогодба от 14.01.2020г.,
разпореждаща, че в случай на спор между страните, същият подлежи на разглеждане
от компетентния съд в гр. Варна, вкл. и
при издаване на заповед за изпълнение, то местно компетентен да се
произнесе по заявлението е Районен съд – гр. Варна. С оглед на това и
позовавайки се на разпоредбата на чл.117, ал.2 от ГПК жалбоподателят счита, че
неправилно районният съд е прекратил образуваното пред него производство и е
изпратил делото на Районен съд – Провадия.
За да се
произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на
обжалване е определение на районния съд, с което на основание чл.411, ал.1, вр.
чл.118, ал.2 ГПК е прекратено инициираното пред него производство по чл.417 ГПК
поради липса на компетентност съобразно правилата за местна подсъдност в
заповедното производство.
Частната жалба
е подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа необходимите
приложения, поради което съставът на въззивния съд приема същата за процесуално
допустима за разглеждане.
От данните по
ч.гр.д. №1793/2020г. по описа на ВРС, 31 състав, се установява, че районният
съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
по образец - приложение №4 към НАРЕДБА №6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за
изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (отм.), за
парични вземания на заявителя, на основание неизпълнение на сключена с длъжника
спогодба от 14.01.2020г. с нотариална заверка на подписите и анекс към нея от
30.01.2020г., с която страните са постигнали съгласие за крайната падежна дата
на връщане на заемните средства, предоставени на длъжника с три договора за
заем от 1.10.2019, 1.11.2019 и 1.12.2019
година, както и за следващото се обезщетение за забава, считано от датата на
сезиране на съда до окончателното връщане на общата заемна сума. В т.7
(основания за компетентността на съда) заявителят изрично е посочил, че с оглед
сключената спогодба, в която е определен компетентния съд в случай на спорове,
сезира съда по мястото на изпълнение на задължението.
За да изпрати
делото на Районен съд – Провадия, сезираният Варненски районен съд се е позовал
на разпоредбата на чл.411, ал.1 от ГПК, според която заявлението се подава до
районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.
Настоящият
състав намира постановеното определение за правилно и законосъобразно.
Уредбата на местната подсъдност в заповедното
производство е императивна и не е обусловена от волята на заявителя. Касае се
за специална, установена от закона подсъдност, която не може да бъде дерогирана
от страните и съда. За спазването й съдът следи и служебно – чл.411, ал.1
изр.1-во, in fine ГПК. Изключенията от тази подсъдност могат да бъдат
установени само от закона (напр. чл.411, ал.1 изр.2-ро ГПК). Заповедното
производство е специално по отношение на исковото производство и не препраща
към общите правила на ГПК, с изключение на изискванията за съдържание на
заявлението (в който смисъл е изричната препратка чл.127, ал.1 и 3 и чл.128,
т.1 и 2, установена в чл.410, ал.2 ГПК). С оглед на това в заповедното
производство са неприложими правилата на общата местна подсъдност,
регламентирана в част Втора, раздел II на ГПК. Изборната местна подсъдност по
чл.117, ал.2 ГПК може да намери приложение в исковото производство, ако се
стигне до образуването на такова в някоя от хипотезите на чл.415, ал.1 от ГПК. В
случая постоянния адрес на ответника/длъжника е в населено място, попадащо в
съдебния район на Районен съд – Провадия, а не на сезирания Варненски районен
съд, поради което и законосъобразно, с оглед разпоредбите на чл.411, ал.3, във
вр. с ал.1 изр.1-во от ГПК делото следва да се изпрати на местно компетентният
съд по постоянния адрес на длъжника.
Въз основа на
изложените фактически и правни съображения съдът намира частната жалба за
неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №№2616/13.02.2019г. на Варненски районен съд, 31 състав,
постановено по ч.гр.д. №1793/2020г. по описа на ВРС, с което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд –
Провадия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: