Решение по к. адм. дело №1265/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. М. И., чрез процесуален представител адв. Т. Ш. против Решение № 30/24.04.2025г., постановено по НАХД № 536/2024г. по опис на Районен съд гр. Царево.

С решението е оставена без уважение жалбата, подадена от В. М. И., чрез адв. Т. Ш. срещу фактическо задържане от полицейски орган при РУ на МВР Приморско, при ОД на МВР Бургас, на 12.07.2024г. за времето от 16.00ч. до 20.00ч.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение. Иска съдът да отмени и обяви за нищожни фактическото задържане, принудителните мерки за отвеждане до ЦПЗ-Бургас по чл.72 от ЗМВР, както и провеждането на медицински дейности относно В. М. И. от служители на РУ [населено място]. Счита ,че при постановяване на съдебното решение съдът неправилно е приложил материалния закон. Според него, фактическото ограничаване на правото на свободно придвижване- като престой в полицейско управление, конвоиране с линейка и провеждане на медицински преглед без съдебна санкция представлява задържане. Излага съображения за липса на предпоставки за законосъобразното извършване на тези действия, дори да се приеме, че жалбоподателката доброволно се е явила в полицейското управление и се е качила в линейката. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът РУ Приморско, ОДМВР Бургас не изпраща представител. В писмено становище, представено по делото застъпва тезата за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно. Според него, по делото е установено, че няма задържане на лицето.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следните факти:

„От събраните по делото доказателства се установява, че с постановление на РП- Бургас, № 10806/ 12.07.2024 год. е било разпоредено на РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, да окажат съдействие, жалбоподателката да бъде отведена от екип на ФСМП- Приморско, до Център за Психично здраве (ЦПЗ)- Бургас за извършване на психиатричен преглед.

От показанията на разпитаните по делото свидетели полицейските служители Т. Ц. и Д. С., както и от писмените доказателства представени от РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас- в частност Докладна записка № 6265/ 16.07.2024 год. се установява, че жалбоподателката не е била задържана. Същата сама и доброволно се е явила в РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, след което е била отведена в ЦПЗ- Бургас.

Горното се потвърждава и от показанията на свидетелите Д. Д. и Е. Г.. Съгласно техните показания жалбоподателката не е била задържана, а доброволно се е явила в РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, след което доброволно се е качила в линейката и е била отведена в ЦПЗ- Бургас.“

Въз основа на посочените факти, съдът е приел, че извод, че на сочената дата, жалбоподателката не е била задържана противозаконно от служителите на

МВР.

Настоящият състав на съда споделя изложените в обжалваното решение, съображения по приложението на закона и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

За да бъде прието изобщо, че полицейските служители са извършили действия по фактическото задържане на касатора, следва да бъде доказано, че с тези действия е ограничено правото на свободно придвижване на лицето.

Доказателства в тази насока не са събрани.

В жалбата, подадена пред първоинстанционния съд пълномощникът на В. И. е заявил, че същата е била задържана пред дома си около 16.00ч. на 12.07.2024г., като е била държана в РУ- Приморско, а след това е била отведена принудително с линейка в ЦПЗ-Бургас, където й бил извършен преглед.

Твърденията за задържане и принудително отвеждане са недоказани.

В показанията си двамата свидетели Т. Ц. и Д. С. са заявили, че им е било разпоредено да транспортират И. до ЦПЗ-Бургас, съгласно постановление на прокурор от Районна прокуратура Бургас, но към момента на получаване на разпореждането лицето вече е било в полицейското управление. И. сама, доброволно се е качила в линейката и е била откарана до ЦПЗ-Бургас. Двамата са категорични, че не са я лишавали от правото й на свободно придвижване. В тази насока са и показанията на служителите от ФСМП Приморско, придружили И. до Центъра за психично здраве Бургас.

В докладна записка, изготвена на 12.07.2024г., Т. Ц. изрично е посочил, че лицето е било поканено да се яви в сградата на РУ Приморско и впоследствие е било съпроводено до мястото за извършване на прегледа.

По делото няма никакви доказателства И. да е изявила желание да напусне полицейското управление и да й е било попречено да стори това от полицейските служители. Доказано е, че тя доброволно се е явила, след отправяне покана, в управлението и по своя воля се е качила в линейката.

В случай, че същата е отказала да извърши тези действия и е била принудена да стори това от полицейските служители, тогава би било налице извършване на фактически действия по задържане, законосъобразността на които ще подлежи на съдебен контрол.

Както вече бе посочено, доказателства за такива действия по делото не са налични.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30/24.04.2025г., постановено по НАХД № 536/2024г. по опис на Районен съд гр. Царево.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.