Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева
адм. дело № 3309 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186, ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба депозирана от „Инженеринг – Трейд клима“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „********“ № **, представлявано от Д.И., чрез адв. П., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 465-ФК/20.11.2019
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, с която на търговеца е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин –
шоурум, находящ се в гр. Варна, бул. „*******“ № **, стопанисван от дружеството и забрана за
достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че акта е издаден при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателя сочи, че са налице противоречия
между констатациите отразени в протоколи от 15.11.2019 г. и 20.11.2019 г.
посочени са различни дати на извършване на нарушението, за посочената дата
20.08.2019 г. липсват каквито и да е доказателства. От оспорената заповед не
става ясно установено ли е нарушение на 15.11.2019 г. и в какво се изразява.
Липсва идентичност между констатациите в протокол за проверка и тези отразени в
акта. В тежест на издателя е да докаже основанията за издаване на акта. Органът
е приел, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18 е допуснал нарушение, като за извършена монтажна дейност в обект, не е
регистрирана и отчетена извършена услуга чрез издаване на фискална касова
бележка. Сочи, че услугата е отчетена на 22.08.2019 г., това явства и от
изведения отчет, самата сума е постъпила в касата една на тази дата, т.к.
работникът извършил услугата е отчел получения приход два дни по-късно.
Проверката е извършена на 15.11.2019 г. за издадена монтажна разписка на
20.08.2019 г. на стойност 87,50 лв. Услугата е извършена извън обекта, където
се намира ЕКАПФ, всяка услуга е специфична и една след извършване на монтажа се
определя окончателната цена, такъв е и настоящия случай. Работникът не е отчел
получената сума, едва на 22.08.2019 г. е сторил това, като е издаден и касов
бон. В случая, липсва и връчено НП, и дружеството не може да реализира
възможността визирана в чл. 187 ал.4 от ЗДДС. Излага доводи, че акта
противоречи и на целта на закона. С налагането на ПАМ не може да допринесе за
защита на интересите на фиска. Заповедта е немотивирана, липсват мотиви относно
срока, за който се прилага ПАМ, което води до невъзможност да бъде направена
проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на ИАА с целта на
закона. Оспорения акт съдържа неясни
мотиви. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят
сторените по делото разноски. В с.з.
процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Счита, че от
събраните и неоспорени от ответника доказателства се установява, че извършената
услуга е отчетена, макар и два дни по-късно, като по този начин не е извършено
нарушение на закона. Моли да се уважи жалбата и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Поддържа, че оспорения акт е правилен и законосъобразен, издаден при
спазване на установената форма, мотивирана и съобразена с материално-правните
разпоредби, съответства и на целта на закона. От събраните по делото
доказателства се установява, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 25
ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Неиздаването на фискална касова бележка е
предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Налагането на мярката е
обусловено единствено от установяване на деяния, която съобразно чл. 185 ал.1
от ЗДДС съставлява нарушение, нарушението е установено и от протокол, съставен
на осн. чл. 50 от ДОПК. Наложената ПАМ е с оглед целта на закона . Срока за
налагането на ПАМ се определя по целесъобразност от органа, като в случая е
наложен срок към минималния. Моли да се потвърди заповедта като правилна и
законосъобразна и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2019 г. органи по приходите
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин – шоурум, находящ се в гр. *****,
бул. „******“ № **, при която е констатирано, че търговецът в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с
което те извършил нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г.
В хода на проверката било установено, че е сключен договор за франчайз на
търговска марка от 2.04.2015 г. „Инженеринг-Трейд Клима“ ООД осъществява дейност франчайз използвайки
търговската марка „Мега Електорикс-Ап“ ООД. Към момента на проверката „Мега
Електроникс-АП“ ООД има офис в град Варна и регистрирани фискални устройства.
„Инженеринг-Трейд Клима“ ООД извършва продажба на климатици както и сервизна и
монтажна дейност на територията на Варна , като за отчитане на дейността се
използват протоколи, монтажни разписки и
др., с логото на дружеството. В търговския обект на „Инженеринг- Трейд Клима“
ООД има регистрирани и въведени в експлоатация 2 бр. фискални устройства. На
20.08.2019 г. била издадена монтажна разписка за сумата от 87,50 лв., която
сума е заплатена в брой от клиент. Изведен е КЛЕН от 20.08.2019 г., от ФУ,
видно от която няма маркирана сума на стойност 87.50 лв. Установените резултати
били отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0353852/15.11.2019 г.
В последствие бил съставен и протокол № 0353857/20.11.2019 г.
При така установените в хода на проверката факти било прието, че
„Инженеринг – Трейд клима“ ООД е нарушило разпоредбите на чл.25,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187
от ЗДДС със Заповед № 465-ФК/20.11.2019г. началник отдел „Оперативни дейности“
Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, наложил на дружеството
ПАМ „запечатване на търговски обект“: магазин – шоурум, находящ се в гр. *****,
бул. „********“ № **, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
В заповедта са изложени мотиви, че при определяне на продължителността на
мярката са взети предвид неспазване реда за издаване на касови бележки,
разнообразието от предлаганите стоки, тяхната стойност, както и разнообразието
от извършваните услуги, поради което е налице възможност за реализиране на
високи търговски обороти. За да се осигури защитата на обществения интерес,
като се предотврати възможността да се извършат други нарушения. Прието е, че с
установеното нарушение се засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните продажби, а нарушението показва
поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и
организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Посочено е и че е спазен принципа на съразмерност като срока
на ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни
практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца.
За така установеното нарушение е съставен АУАН
№ F527651/20.11.2019г. Към момента няма данни
да е издадено наказателно постановление.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в
законоустановения 14 - дневен срок и
е ДОПУСТИМА.
Видно от т.1 на Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор
на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за
приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. В случая
обжалваната заповед е издадена от н-к на отдел „Оперативни дейности“ Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната
нищожност.
В хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване
на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред –
с протоколи от 15.11.2019 г. и 20.11.2019 г., в които са посочени проверените
документи, както и събраните при проверката доказателства.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа
на ПИП сер. АА № 0353852/15.11.2019 г и ПИП № 0353857/20.11.2019 В хода на проверката било установено, че за
извършен монтаж на 20.08.2019 г. на климатик, и заплатена сума от 87.50 лв., като за сумата
е издадена разписка, но е и фискална касова бележка.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ. Съгласно чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3 ал.1..
За нарушения на посочените разпоредби чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата
или имуществената санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и
налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за
срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186,
ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението,
съответства на посочената в издадения АУАН № F527651/20.11.2019 г., с който е констатирано нарушение
на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
Принудителната административна мярка е израз на административната държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на
ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ
във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в
чл.186, ал.1, буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се има предвид, че
във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е
мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да
се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията за форма установени с АПК. Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните
основания за издаване на акта. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага
с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице,
което означава, че заповедта, в качеството ѝ на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. По
аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане
на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. В
тежест на административният орган е да установи всички фактически основания,
породили необходимостта от налагане на ПАМ, при това именно за определения в
заповедта срок.
Настоящият съдебен състав преценява, че нарушението, за което е приложена
обжалваната ПАМ е установено по безспорен начин.
Съгласно приложените протоколи за извършена проверка, за извършен монтаж на
климатик на 20.08.2019 г. е издадена само монтажна разписка, но не и фискален
касов бон. Този факт не се оспорва от жалбоподателя. Напротив същия сочи, че
действително за извършената услуга, монтаж е заплатена сума, но касов бон е
издаден два дни по-късно. От приложения по делото КЛЕН се установява, че
действително на 20.08.2019 г. липсва издаден фискален касов бон за сумата от
87.50 лв. По делото е представен фискален бон – копие от 22.08.2019 г., който е
за сумата от 87.50 лв., но от същия не може да се направи извод, че касае
извършената услуга на 20.08.2019 г., за която е извършено плащане на същия ден.
Съгласно чл. 50 ал.1 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и
форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е
доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените
факти и обстоятелства. В този смисъл съставените два броя ПИП удостоверява не само действията на
контролните органи, но и установените в хода на проверката факти и
обстоятелства по смисъла на чл. 50 ал.1 от ДОПК. Съставените при проверката
протоколи установяват с доказателствената сила на официален документ по смисъла
на чл. 179 ал.1 от ГПК установените от приходните органи факти и
обстоятелства, а именно, че за извършен монтаж на 20.08.2019 г. дружеството не
е издало фискален бон. При така надлежно установените факти правилно
административният орган е приел, че е нарушен редът и начинът за документиране
на извършените продажби. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че
работника е отчел сумите два дни по-късно. Тези твърдения на жалбоподателя не
са подкрепени с каквито и да е доказателства, като съдът ги приема за защитна
теза.
Както сочи разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо
от предвидените санкции, а от друга страна, органът по приходите действа при
обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС е длъжен да наложи ПАМ. В този смисъл е и трайната практика на ВАС.
След като ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, ирелевантно е обстоятелството, че АУАН за нарушението по чл.25, ал.1
от Наредба № Н-18/2006г. е съставен след издаване на процесната заповед.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е ясна датата на която се
твърди, че е извършено нарушението. Видно от приложените по делото два броя
протоколи ясно е посочено, че на 20.08.2019 г. жалбоподателя е извършил
продажба на услуга – монтаж на климатик, за който не е издаден фискален касов
бон, а проверката е извършена на 15.11.2019 г.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че след като ПАМ е издадена преди
издаването на наказателното постановление, същата е наложена в противоречие с
целта на закона и представлява превратно упражняване на власт. Действително
нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, сочи, че принудителната административна мярка
се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на
административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло, но от тълкуването на този текст
следва, че заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението на ПАМ /т.е. след като такава вече е била наложена/, но няма
отношение към законосъобразността на заповедта за налагането ѝ. Това е
така, защото основанието за налагане на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението
на наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението и поради
това не може да обоснове отмяна на обжалваната заповед.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че процесната ПАМ не
съответства на целите на закона.
Съгласно чл.22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Съобразно тази правна уредба принудителните административни мерки се
делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на
чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС юридически факт, пораждащ правомощието на органа по
приходите да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина
за издаване на документ за продажба. Към реда за издаване на документ са
относими задълженията по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране
и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /освен
при изключенията по разпоредбата/ за издаване на фискалния бон при извършването
на плащането.
Наложената в случая ПАМ изцяло съответства на чл.22 от ЗАНН и на принципа
за съразмерност по чл.6 от АПК. Целта на мярката е да се преустанови и
предотврати извършването на административни нарушения, и в случая правилно
административният орган е приел, че запечатване на търговския обект за срок от
14 дни би постигнало тези цели.
Срокът на ПАМ е обоснован, т.к. в обжалваната заповед са посочени данни за
конкретното местоположение на търговския обект, за вида на предлаганите стоки и
услуги, взето е предвид и тяхното разнообразие, както и стойността на
неотчетената продажба. В процесния случай срокът на запечатване на търговския
обект е определен на 14 дни, а максимално предвидения в закона срок е до 30
дни. В този смисъл органът е определил срок към средно предвидения в закона,
като е съобразил особеностите на констатираното нарушение. Изложените в
заповедта съображения досежно срока на запечатването отговарят на изискването
на чл. 186 ал.3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ, поради
което не е допуснато съществено нарушение на изискването по чл. 59 ал.2 т.4 от АПК.
При този изход на правния спор на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка
с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на Национална агенция за приходите следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност
на делото и предприетите от представителя на ответника процесуални
действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния
размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Инженеринг –
Трейд клима“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
ул. „******“ № **, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 465-ФК/20.11.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която
на търговеца е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин – шоурум, находящ се в гр. *****, бул. „*******“ № **,
стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Инженеринг – Трейд
клима“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул.
„*******“ № **, представлявано от Д.И. да заплати в полза на Национална агенция за
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: