ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1353
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502664 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 вр. чл.83, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №12372/14.10.2021 г. на
регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от А. М. Б., чрез
пълномощника адв. Е.В., срещу определение №263157/30.06.2021 г.,
постановено по гр.д. №12027/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV
бр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за
освобождаването от заплащане на разноски – възнаграждение за вещо лице,
което да изготви назначена по делото съдебно – психологична експертиза.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно
и незаконосъобразно – в нарушение на материалния и процесуалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано,
постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен
материал. Съдът е приел, че жалбоподателката е в трудоспособна възраст, не
страда от заболявания, реализира доходи, има собствено жилище и не плаща
наем, като може да заплати определения депозит за вещо лице. Не е отчетена
заплащаната вноска по кредит, както и, че сама издържа дъщеря си и заплаща
такси за частни уроци по математика и български език. Не е съобразен и
средномесечния разход за издръжка на едно лице. Заплащането на разноските
накърнява минималните по размер и жизненонеобходими за посрещане на
нуждите на жалбоподателката и дъщеря средства. Иска се отмяна на
определението и постановяване на ново, с което жалбоподателката да бъде
освободена от заплащане на разноски за вещо лице.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната
1
страна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от страна, имаща правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество е неоснователна.
С молба от 29.06.2021 г. по гр.д. №12027/2020 г. жалбоподателката
е поискала да бъде освободена от заплащане на разноски в размер на 300 лв.
за вещо лице по допусната по искане на страната експертиза. Твърди се, че
получава доходи от трудово възнаграждение в размер на 1450 лв., притежава
жилище, но за него заплаща кредит в размер на 450 лв. Отглежда сама
дъщеря си, за която заплаща такси за частни уроци. Прилага декларация за
семейно, имотно и гражданско състояние.
С обжалваното определение съдът е приел, че Б. е в трудоспособна
възраст, полага труд, от който реализира доходи над средната за страната
работна заплата, не са представени доказателства за влошено здравословно
състояние, а и не се твърди такова. Приел е, че целта на освобождаването на
страна от освобождаване от държавна такса е да не се отнема правото на
гражданите до защита на правата им, когато съществуват доказателства, че
лицето е лишено от възможност да получава каквито и да е доходи и
заплащането им ще се отрази дори на физическото му оцеляване, предвид
липсата на средства и невъзможност да се набавят. Ситуацията обаче не е
такава. Ответницата получава трудови доходи от постоянна заетост, живее в
собствено жилище, макар и да заплаща кредит за него, като са налице
достатъчно възможности за обезпечаване на нужните за живот средства.
Практиката на ВКС е категорична, че искането по чл. 83, ал. 2
ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати
държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната
разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и
съдебните разноски за цялото съдебно производство. В случаите, когато
съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да
може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я
освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е
важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции,
доколкото няма промяна в обстоятелствата. В последователната казуална
практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е възприето
разрешението, че посочената разпоредба предвижда възможност да бъдат
освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които
са без доходи, но и такива, които получават доходи в недостатъчен размер.
Преценката дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от
задължението за заплащане на държавна такса и разноски в производството,
т.е. дали доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата
по делото държавна такса и разноски, следва да бъде извършена при
2
съобразяване на всички предвидени в закона критерии и обстоятелства, които
са изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и неговото семейство,
имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение,
здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други
обстоятелства, констатирани по делото. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има
подчертано социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за
реален достъп до правосъдие. За да бъде гарантиран този действителен
достъп до правосъдие, е необходимо на лицето да бъде осигурена реална
възможност за попълване на делото с всички необходими за изясняването на
спора доказателства, които съдът приеме за относими и допустими
(определение №60267/14.06.2021 г. по т.д. №1164/21 г. на ВКС, II т.о.).
Съобразявайки с трайната съдебна практика, настоящият състав
намира изводите на първостепенния съд за правилни и законосъобразни.
Доходите на жалбоподателката (ответница в първоинстанционното
производство) са над средната за региона работна заплата (по данни на НСИ).
Според представената декларация, доходите са в размер на 1450 лв., която
сума е над посочената в справката от ТД НАП Пловдив, приложена по
делото. Жалбоподателката обитава собствено жилище, като заплаща кредит.
Живее заедно с дъщеря си, не притежава МПС, не е декларирала друго
имущество. Не се твърди влошено здравословно състояние. Трудово
ангажирана е, в трудоспособна възраст. Не е ясно дали получава средства за
издръжка на детето Симона, респективно – дали заплаща издръжка за детето
Пламен. С оглед твърденията се прие, че всеки от родителите издържа детето,
което живее при него. Твърди се, че се заплаща за частни уроци на Симона,
но не са ангажирани доказателства. Доходите на жалбоподателката не я
лишават от възможността да заплати дължимите разноски за поисканата от
нея експертиза. Касае се за еднократен разход, който е напълно във
възможностите на страната, независимо от ежемесечните разходи. Искането
за освобождаване от разноски е неоснователно, като се остави без уважение, а
определението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №263157/30.06.2021 г.,
постановено по гр.д. №12027/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV
бр.с., с което е оставена без уважение молбата на А. М. Б., за
освобождаването от заплащане на разноски в размер на 300 лв.–
възнаграждение за вещо лице.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
3
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4