№ 357
гр. Ловеч, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20244310200376 по описа за 2024 година
С Електронен фиш Серия К № 8634865 на ОД на МВР Ловеч на Е. А. Т.,
ЕГН: ********** от гр.София, е наложена на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 600.00
лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП,
за това, че на 29.01.2024 г. в 01:42 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 65+700,
землището на с.Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC Lynx,
насочена в посока София, снимаща в двете посоки, извън населено място при
въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 60 км/ч и отчетен толеранс 3 км
или 3 % е установено, че с МПС л.а.«Фолксваген Голф плюс» с рег.№ ** ****
** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство 107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена
скорост от 60 км/ч е установена скорост от 93 км/ч, като е налице превишаване
на разрешената скорост с 33 км/ч. Нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8187466 на
31.10.2023 г.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Е. А. Т., който
го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като в процесния
пътен участък не е имало п.з.В-26 с ограничение на скоростта 60 км/ч или
същият не е бил видим, участъкът не е бил предварително обозначен с п.з.
Е24, използваното АТСС не е било технически изправно, деянието не е
1
извършено в условията на повторност, тъй като посочения ЕФ, серия К №
8187466 е обжалван пред РС-Елин Пелин и не е влязъл в сила към момента на
твърдяното нарушение. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания
ЕФ, а в случай, че ответникът докаже извършено нарушение превишена
скорост, при липса на повторност, моли съда да измени ЕФ и да му наложи
наказание при условията на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300
лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към
материалите по преписката не присъстват доказателства за връчване на ЕФ на
жалбоподателя, жалбата е подадена по куриер и е входирана в ОД на МВР-
Ловеч на 26.04.2024 г., като по същество е частично основателна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Съдът намира, че от
формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 2,
във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е
управляван със скорост 93 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с
п.з.В-26, извън населено място, т.е. превишение от 33 км/ч, като е представена
като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която
се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 60 км/ч и тя
произтича от п.з. В-26, видно от представената схема на пътния участък и
съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено е и
мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 65+700, землището на
с.Малиново, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия
материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно
доказателствено средство. В приложената разпечатка е отразено,че
превишената скорост е 96 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км
толеранс е 93 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия изрично
2
е отразено,че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е
взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на
автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за
собственост. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено
извън населено място, което е видно от представената схема. Направено е
пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно
разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който
се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при
забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук
следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към
нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата
представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с
оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на
ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена
разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото
на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина
нарушение.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена
скорост от 93 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която
не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало
ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен
наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на
автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с
обозначение “стационарна камера”.
Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя
автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за
контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №00305904964В,
одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и
вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год,
3
протокол за проверка № 106–СГ-ИСИС/21.07.2023 год. на БИМ, схема за
контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен
начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, съгласно която
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. В случая представеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване е със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед
представения протокол за проверка на използваната АТСС, съдът приема, че
същата е от одобрен тип.
Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на
техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от
стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и
точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и
мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че
във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение-
камера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата по
издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и
заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията
за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН
и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение №
1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на
колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в
§ 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
4
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени
възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид
държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата
от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването
на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш
същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна
да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от
приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на
06.02.2024 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на
ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от
информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал
записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно
описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено
ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и
превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е
извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание
на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.
При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен
на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от
справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че «Електронният фиш
по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл.
186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
5
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.» Последният, видно от събраните по
делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и
не е депозирал декларация и към настоящия момент, от която да се
установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на
процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/
гласи: "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. "
Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С
посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически
6
средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че
за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Поради изложените съображения, настоящата инстанция не споделя
изложеното в жалбата възражение за недоказаност на нарушението и
допуснати процесуални нарушения при констатирането му.
По отношение на повторността обаче, съдът приема, че наказващият
орган е приложил материалния закон неправилно.
Както при описание на нарушението, така в санкционната част на ЕФ е
посочена разпоредбата на чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с
ал.2, т.4 от ЗДвП, която намира приложение при нарушения за скорост,
осъществени в условията на повторност. В случая в съдържанието на
обжалвания ЕФ е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение за
скорост в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 8187466 на
31.10.2023 г., т.е. след предходно допуснато от водача нарушение (установено
и санкционирано), спрямо което приема, че процесното се явява извършено в
условията на повторност. Това обстоятелство обаче се опровергава от
събраните по делото доказателства, а именно разпечатка от АИС АНД /л.11/,
от която е видно, че ЕФ серия К № 8187466 е обжалван на 27.10.2023 г., както
и от представеното с писмо № 1495/30.09.2024 г. решение № 138/28.08.2024 г.
по НАХД № 407/2023 г. на РС-Елин Пелин/л.39-л.41/ и от писмо №
899/03.07.2025 г., ведно със заверено копие от влязло в сила решение №
138/28.08.2024 г. по НАХД № 407/2023 г. на РС-Елин Пелин, от които се
установява, че посочения ЕФ серия К, № 8187466 не е бил влязъл в сила към
29.01.2024 г., датата на извършване на нарушението, посочена в обжалвания
ЕФ. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП “Повторно" е нарушението, извършено
в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния случай за
цитираното от наказващия орган предходно нарушение на чл.21, ал.2, във
7
връзка с ал.1 от ЗДвП на жалбоподателят е издаден ЕФ серия К № 8187466 на
ОД на МВР София, който обаче е обжалван и не е влязъл в сила към
29.01.2024 г., както е посочено в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ,
поради което не е налице квалифициращия признак повторност.
Независимо от горното и доколкото липсва съществено изменение на
обстоятелствата, въз основа на които е повдигнато
административнонаказателното обвинение, съдът намира, че следва да се
измени основанието за налагане на санкцията и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение - в случая това е основния състав на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, което видно от изложените по - горе мотиви, съдът намери за безспорно
установено. В същия смисъл е актуалната съдебна практика, включително и
тълкувателна такава -ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС.
В случая санкционната норма, която следва да намери приложение за
описаното и доказано нарушение на скорост от жалбоподателя по чл. 21, ал. 2
от ЗДвП е тази на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, тъй като се установи, че
превишението на разрешената скорост при управление на МПС на процесната
дата, място и пътен участък, е с 33 км/ч. Предвидено е наказание във
фиксиран размер, а именно „глоба“ в размер на 300 лв., в който смисъл
атакуваният ЕФ следва да бъде изменен.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен
начин е установено, че жалбоподателят е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява
частично основателна, поради което и обжалвания електронен фиш следва да
бъде изменен по отношение на приложената разпоредба на чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП, като се намали на основание
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП наложеното административно наказание глоба от
600.00 лева на 300.00 лева.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл.189з от ЗДвП
е обявена за противоконституционна с Решение № 4/30.04.2025 г. на
Конституционния съд /ДВ бр.38/2025 г./, тъй като настоящата инстанция
намира, че въпреки, че към преписката не са ангажирани доказателства за
налагани наказания по ЗДвП на водача, само това обстоятелство не може да
обоснове извод за маловажност на нарушението. Не са налице многобройни
8
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя.
От друга страна следва да се има предвид и това, че нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят през последните години е една от основните
причини за настъпването на пътно транспортни произшествия с тежък
резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава обществената опасност
на деянието.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се
присъждат, тъй като такива не са претендирани от страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш Серия К № 8634865 на ОД на МВР Ловеч, с
който на Е. А. Т., ЕГН:********** от гр.София, е наложена на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в
размер на 600.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП
наложеното административно наказание глоба от 600.00 лева на 300.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9