Присъда по дело №98/2024 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 24
Дата: 27 март 2024 г. (в сила от 12 април 2024 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20242310200098
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Елхово, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниР В Д

заседатели:Т Ст. А
при участието на секретаря Т А В
и прокурора А. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20242310200098 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. А. /S A/, роден на **********г. в гр. Газа, Палестина,
палестинец, гражданин на Палестина, неженен, с начално образование, безработен,
неосъждан, с адрес в гр. Газа, Палестина, без документи за самоличност, ЗА ВИНОВЕН, в
това, че на 28.02.2024 г., в района на гранична пирамида № 263, намираща се в землището
на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта -
престъпление по чл.279, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което на основание
чл.279, ал.1 във вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния кодекс го ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 600.00
/шестстотин/ лева в полза на държавата.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението на
наложеното на подсъдимия С. А. /S A/ наказание една година лишаване от свобода, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в хода
на досъдебното производство в размер на 30.00 лева остават за сметка на оргА. който ги е
направил - РДГП - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд, чрез
Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
1
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 24/27.03.2024 година по НОХД № 98/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия С. А. /S A/, роден на **********г. в гр. Газа, Палестина, е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на
28.02.2024 г., в района на гранична пирамида № 263, намираща се в землището на с. Лесово,
общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначен му служебен защитник - адвокат,
явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин както от
обективна, така и от субективна стрА.. Пледира наказанието на подсъдимия да бъде
определено при условията на чл.55, ал.1, ал.1 от НК, като при определянето му съдът вземе
предвид от една стрА. високата степен на обществена опасност на деянието, от друга стрА.
чистото съдебно минало на подсъдимия и пълните му самопризнания, спомагащи
разкриването на обективната истина по делото. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за
срок от три години, както и наказание глоба в размер на ½ от минимално предвидената за
престъплението, а именно 500.00 лева.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Г. Г. от АК – Ямбол в хода на
съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението, пледира при
определяне на наказанието на подзащитния му съдът да вземе предвид направените от
последния самопризнания в хода на досъдебното производство, както и мотивите на
подзащитния му да извърши деянието. Счита предложеното от прокурора наказание за
подходящо, съответно на целите на чл.36 от НК.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
стрА. следното:
Подсъдим по делото е С. А. /S A/, роден на **********г. в гр. Газа, Палестина,
палестинец, с начално образование, без документи за самоличност.
Подсъдимият С. А. /S A/ около пет месеца преди 28.02.2024г., влязъл в Република
Турция с намерение да достигне и се установи в република Италия. Тъй като не притежавал
надлежни документи, даващи му право да влезе в република Италия или друга държава на
територията на ЕС, подсъдимия се свързал с неустановено лице, което срещу парично
възнаграждение се съгласило да му помогне, не по установения от закона ред, да влезе в
република България, като част от пътя на подсъдимия към република Италия. В изпълнение
на договореното на 28.02.2024 г., подсъдимия, като част от група от пет лица, всички
имащи намерени да влязат в република България, водена от неустановено по делото лице,
достигнал до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата. Водачът на
групата, с помощта на ножица направил срез във възпрепятстващото съоръжение на
държавната ни граница в района на 263 гранична пирамида, попадаща в землището на с.
1
Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол. На 28.02.2024 г. около 14.45 часа подсъдимия, преминал
през получилия се отвор във възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница,
като по този начин влязъл от република Турция в република България в района на 263
гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, обл.Ямбол, без разрешение на
надлежните органи на властта. При влизането си в стрА.та подсъдимия не носел документи
за самоличност, нито е притежавал документи даващи му право да влезе в република
България. Четиримата спътника на подсъдимия също преминали през възпрепятстващото
съоръжение, а водача им остА.л на територията на република Турция. След това
подсъдимия и спътниците му заедно продължили движението си на територията на
република България. Влизането на петте лица, между които и подсъдимия било
констатирано от локалният координационен център /ЛКЦ/ при ГПУ – Елхово. След получен
сигнал от ЛКЦ при ГПУ - Елхово четирима полицейски служители, между които и св. Г. Б.
- полицай в РД ГП – Елхово, ГПУ – Елхово посетили мястото където било констатирано
нарушението на държавната граница. След проведени оперативно-издирвателни
мероприятия в района на 263 гранична пирамида подсъдимия и другите четири лица били
установено на около 500 метра от 263 гранична пирамида, задържани и отведени в място за
временно настаняване в ГПУ - Елхово. При обиска на подсъдимия при задържането му в
същите на са били намерени документи за самоличност, както и такива, даващи му право
да влезе на територията на Република България, нито в последствие подсъдимия е
представил такива.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля Г. Б., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, в частта им касаеща
обстоятелствата относими към времето на влизането му и пребиваването му на територията
на република България, кореспондират с остА.лите доказателства, поради което се
кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето на извършване на
деянието, както и относно формата на вината. Обясненията на подсъдимия относно
причините за извършване на деянието, доколкото не се опровергават от остА.лата
доказателствена съвкупност също се ценят от съда с доверие. Показанията на разпитания
свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с
остА.лите доказателства, дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото, поради
което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото и механизма
на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след
влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от
външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от
съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият С. А. /S A/, роден на **********г. в гр. Газа, Палестина, е осъществил
с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК,
тъй като на 28.02.2024 г., в района на гранична пирамида № 263, намираща се в землището
на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
2
От обективна стрА. подсъдимият С. А. /S A/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в стрА.та ни, с оглед произхода му. Действащият граничен режим и ред в Република
България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетел Б.. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието
е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без
знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава от Европейския съюз –
република Италия, преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница, а именно в Република
Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи. Подсъдимия твърди, че бяга от войната в Палестина, но същият
не сочи до кога е пребивавал на територията на гр.Газа, Палестина, липсват доказателства,
че към момента когато е напуснал гр.Газа, Палестина в същата са се водели военни
действия. Липсват и твърдения подсъдимият да е бил обект на преследване заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Начина на
придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от органите на власт,
както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери самоличността си,
което също е индиция за намерението му да се укрива от органите на властта, сочат за
липсата на намерение у подсъдимия влизането му в стрА.та ни да е с цел да се ползва от
правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия С. А. /S A/ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
3
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, младата му възраст и направените от
него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване
на обективната истина по делото.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - една година лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач са за сметка
на оргА. който ги е направил. Поради това, на основание посочената законова разпоредба от
НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 35.00 лева да остават за сметка на оргА., който ги е направил –
РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от стрА. на
подсъдимия на установения в стрА.та правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:

4
Съобщи за изтекли лични данни