№ 642
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100504718 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. Г. срещу Решение № 2384/22.03.2022 г.,
-ти
постановено по гр. дело №55775/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав.
Подробно в жалбата са изложени съображенията. Въззивникът моли да се отмени решението
на районния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи изцяло
предявеният иск за издръжка.
Въззиваемият И. Е. Г. оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния
съд да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част. Софийският градски съд,
като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
Искът, предявен от М. И. Г. срещу И. Е. Г. пред първата инстанция, е за издръжка в размер
на 1000 лв. месечно, считано от 21.06.2021 г., на основание чл. 144, във вр. с чл. 149 от СК.
Ищецът е претендирал и законната лихва, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
С Решение № 2384/22.03.2022 г., постановено по гр. дело №55775/2021 г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, 86 състав, е отхвърлен изцяло предявеният иск, като
неоснователен.
1
Във въззивната жалба е уточнено, че претендираната издръжка е не 1000 лв., а 300
лв., като са наведени доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата, че
ищецът продължава да учи в Централен колеж на Бедфордшър във Великобритания и тези
за материалните възможности на ответника да дава претендираната месечна издръжка.
Твърди се, че ответникът притежава апартамент в град Нова Загора, ново строителство,
необзаведен, който би могъл да отдава под наем, посочено е, че ответникът има и двуетажна
къща в село Асеновец, а също и че притежава в съсобственост с трето лице апартамент от
120 кв. метра в Габрово. Наведени са доводи, че търсената издръжка от ответника не може
да съставлява за него особено затруднение, тъй като досега, при същите обстоятелства, той е
заплащал издръжка при по-ниска заплата и с десетгодишен кредит. Наведените доводи са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения.
По дела за издръжка в тежест на ищеца е да докаже възможностите на родителя, от
когото се търси издръжка.
В настоящия случай, видно от представените във въззивното производство писмени
доказателства, въззивникът е продължил образованието си в Централен колеж на
Бедфордшър във Великобритания, като това се установява от представените преписи от
удостоверения за кредитни единици към диплома ниво 2 по инженерство от Централен
колеж на Бедфордшър относно въззивника от 16.12.2020 г., от 23.06.2021 г. и от 15.07.2021
г., както и от удостоверения за кредитни единици към диплома ниво 3 по инженерство от
Централен колеж на Бедфордшър относно въззивника от 17.11.2021 г., от 01.03.2022 г. и от
21.07.2022 г., като видно от писмо от Университет на Бедфордшър, въззивникът е
записан в Университет на Бедфордшър като студент редовно обучение, което започва от
19.09.2022 г. и се очаква студентът да я завърши 20.07.2026 г.
Същевременно обаче, видно от представената към подадения отговор на исковата
молба и приета от първата инстанция като доказателство служебна бележка, бащата на
въззивника - И. Г. работи като шофьор в „Б.К.Б.“ АД, получава брутен месечен доход от 704
лв., като след удръжките от работната заплата, получава възнаграждение в размер на 546
лв., и липсват доказателства, че реализира доходи от притежаваните собствени и
съсобствени недвижими имоти. Не е установено по никакъв начин, че въззиваемият
реализира доходи, които да задоволяват неговите нужди, както и че има възможност да
заплаща търсената от въззивника издръжка, която да покрие, освен нуждите му от средства
за съществуване, и потребностите му във връзка с обучението му във Великобритания.
От така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните
2
правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Доводите в жалбата са неоснователни.
Първоинстанционният съд е мотивирал невъзможността на ответника да заплаща
претендирания размер издръжка. Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се
споделят от въззивния съд.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
ангажираните и относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната
инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността
на атакуваното решение. Задължението на родителя към пълнолетното дете не е безусловно,
каквото е задължението му да заплаща издръжка на ненавършило пълнолетие дете.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е постановено при спазване
на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивникът няма право на разноски. Съдът не присъжда
разноски и на въззиваемия, тъй като той изрично е заявил в отговора на въззивната жалба,
че не претендира разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2384/22.03.2022 г., постановено по гр. дело
-ти
№55775/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3