РЕШЕНИЕ
№ 1478
гр. Бургас, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120103180 по описа за 2021 година
Производството е по искова молба на О. П. Д. срещу „Еу транс лимитед”
ООД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните
суми: 3993.13 лв. – сбор от нетни трудови възнаграждения, дължими за
месеците юни, юли, септември, октомври и декември 2019 год., януари, март,
май и юни на 2020 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 206.84
лв., начислена върху всяко неплатено трудово възнаграждение, за периода от
съответния падеж до 12.07.2020 год.; 487.55 лв. - обезщетение за неспазен
срок на предизвестие при едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение; 5791.88 лв. – командировъчни пари за служебни
командировки в периода от 15.04.2019 год. до 29.05.2020 год.; законната
лихва върху всяка от главниците, начиная от 13.07.2020 год. до
окончателното им плащане, както и за осъждане на ответното дружество да
предаде на ищеца трудовата му книжка.
Поради заявено в откритото заседание на 28.06.2021 год.
оттегляне на иска за връщане на трудовата книжка, както и отказ от иска за
заплащане на командировъчни пари за горницата над 3679.58 лв., заявен в
съдебно заседание на 11.10.2021 год., производството е прекратено в тези му
части.
Така предявените искове са с правно основание в чл.128, т.2
от КТ, чл.220, ал.1 от КТ, чл.215, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както с
определението на съда по чл.140 от ГПК е прието - са допустими.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокатски
пълномощник, който поддържа исковете, ангажира доказателства, претендира
деловодните разноски.
Ответното дружество не се представлява. От името на същото
е депозиран отговор по реда на чл.131 от ГПК, с представени към същия
писмени доказателства.
Бургаският районен съд, след като обсъди събраните по
1
делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към
правилното решаване на спора:
С трудов договор от 11.04.2019 год., сключен между
страните, ищецът е приел да изпълнява в ответното дружество длъжността
„ш*****“, на пълно работно време, срещу месечно възнаграждение от 560 лв.
и едномесечно продизвестие за прекратяването му.
Възникналото по силата на цитирания трудов договор
правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ,
считано от 18.06.2020 год., с нарочна заповед на законния представител на
работодателя. В последната е отразено, че на работника се следва и
обезщетение за неспазено предизвестие, в размер на едно брутно месечно
възнаграждение.
През периода, в който страните са били обвързани от
трудовото правоотношение, ищецът е бил командирован за изпълнение на
служебните си задължения в Англия, Франция, Белгия, Холандия и др.
страни от ЕС, за общо 250 дни, преминавайки през ГКПП на РБългария
(влизайки и излизайки) 46 пъти.
Според наличните 8 бр. молби за неплатен отпуск,
работникът е ползвал такава в размер на 42 работни дни.
Представени са ведомостите за работни заплати за
процесния период, платежни нареждания за изплатени от ответното
дружество на ищеца суми за заплата, командировъчни пари и служебни
аванси, командировъчни заповеди за служебни командировки на ищеца с
право на дневни пари в максимален размер от 54 евро на ден, но не по-малко
от 27 евро, отчетите на ищеца за разходвани служебни аванси, както и
справка от работодателя за изплатени заплати и дневни пари.
Цитираните документи съдът приема за достоверни,
доколкото отразяват безспорни за страните факти и обстоятелства, с
изключение на последната справка, която следва да се цени само в частта й,
съдържаща признание за неблагоприятни за издателя си факти - относно
начислените, но неплатени суми.
Вещото лице, извършило почерковата експертиза,
допусната във връзка с оспорване авторството на молбите за неплатен отпуск,
е категорично, че две от тях не са подписани от ищеца - от 01.07.2019 год. за
2 р.д. неплатен отпуск в периода 02-03.07.2019 год. и от 13.06.2019 год. за 2
р.д. неплатен отпуск в периода 14-18.06.2019 год., докато останалите
оспорени документи носят неговия подпис.
Посредством заключението на счетоводната експертиза са
определени: нетните трудови подневни възнаграждения, дължимите суми
(начислени, но неизплатени) за работни заплати за съответните месеци -
м.юни, октомври, декември 2019 год., м.май и юни 2020 год.; сумите за
командировъчни пари, съобразно наличните по делото документи, в т.ч.
ведомостите за работни заплати, платежни нареждания и отчетите за
служебни аванси; размера на дължимото обезщетение за неспазено
предизвестие.
При така установените факти, съдът намира исковете за
частично основателни.
Основно задължение за работодателя по трудовото
правоотношение е да начислява и заплаща трудовото възнаграждение в
уговорените срокове. Категорично, в процесния период страните са били
обвързани от клаузите на сключения помежду им трудов договор и за срока
на действието му, на ищеца се е следвало трудово възнаграждение.
Доколкото е установено от счетоводната експертиза (в т.ч. и посредством
изходящата от ответния работодател справка), че за м.юни, юли, септември,
октомври, декември 2019 год., м.януари, март, май и юни 2020 год., през
които месеци ищецът е изпълнявал служебните си задължения, не са му
2
изплатени начислените възнаграждения за м.юни 2019 год. (изцяло), за м.юли
2019 год. (частично, досежно дните неплатен отпуск), за м.октомври 2019 год.
(частично), м.декември 2019 год. (изцяло), м.май и м. юни на 2020 год.
(изцяло), то искът за тяхното заплащане е основателен. Основателният му
размер възлиза на 1603.62 лв., в т.ч. 1522.38 лв. - изцяло или частично
неплатени възнаграждения, както и 81.24 лв. - неплатени възнаграждения за
дни в непоискан неплатен отпуск. Както се каза, ищецът не подписвал
молбите, а оттам - не е поискал такъв за периодите 02-03.07.2019 год. и 14-
18.06.2019 год. или общо за 4 р.д., за които работодателят е нямал основание
да му „разрешава“ ползването и за които също дължи нетните
възнаграждения. Следователно, искът по чл.128, т.2 от КТ - за трудови
възнаграждения (нетни) следва да се уважи за посочения размер, а за
горницата до пълния предявен размер - да се отхвърли.
Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие. Очевидно е, че работодателят е прекратил
едностранно трудовия договор, заявявайки намерението си да не спази
предвиденото в чл.328 вр. с чл.326, ал.2 от КТ предизвестие, чийто срок е
уговорен с договора - един месец. Тъкмо затова е признал в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение (а впрочем и в справката за
изплатени/неизплатени суми), че дължи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, в
размер на брутното трудово възнаграждение за месец юни 2020 год., както
предвижда чл.228 от КТ. Неговият размер е 630 лв., поради което искът за
заплащането му е изцяло основателен.
Неоснователен е искът по чл.215 от КТ - за заплащане на
командировъчни пари, т.к. същите са изцяло изплатени, дори в по-висок от
заявения с исковата молба размер, след приспадане на служебните аванси.
„Еу транс лимитед” ООД дължи, на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД, мораторна лихва върху неплатените трудови възнаграждения, за
които следва да бъде уважен предявения иск. Съдът, при липса на данни, на
основание чл.162 от ГПК, определя размера на лихвата на 77.37 лв.,
начислена върху частично/изцяло неплатените трудови възнаграждения, за
периода от съответния падеж до 12.07.2020 год.
Пак на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответното дружество
дължи и законната лихва за забава върху всички следващи се на ищеца суми
за трудови възнаграждения и обезщетение, за периода от предявяване на
исковата молба - 13.07.2020 год. до окончателното им изплащане.
Съобразно частичната основателност на исковете, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и при заявено искане само от ищеца, същият
има право на деловодни разноски. Но такива не се присъждат, понеже липсва
сключен договор между него и адвокатския му пълномощник - представените
договори са неподписани за клиент, а липсват други доказателства,
установяващи уговарянето и заплащането на такъв в претендирания размер,
съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв. и ТР 6/2013 год., ВКС.
На основание чл.78, ал.6 и чл.83, ал.1 от ГПК, „Еу транс
лимитед” ООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на БРС разноски
за основателния размер на предявените искове, възлизащи на 268.43 лв., от
които 164.14 лв. – държавна такса и 104.29 лв. – депозити за вещи лица.
Водим от гореизложеното, на основание чл.235 и чл.236 от
ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Еу транс лимитед” ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. Б*, ж/к „****, представлявано от Д* К*, на основание чл.128,
т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на О. П. Д. от гр.С*, ул.“******,
ЕГН - **********, сумата от 1603.62 лв. - главница, представляваща сбор от
3
неплатени нетни трудови възнаграждения за м.юни, юли, септември,
октомври, декември 2019 год., м.януари, март, май и юни 2020 год., ведно със
сборна мораторна лихва в размер на 77.37 лв., начислена върху всяко от
неплатените трудови възнаграждения за периода от съответния падеж до
12.07.2020 год. и законната лихва, начиная от 13.07.2020 год. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата
над уважения до пълния предявен размер от 3993.13 лв., иска за мораторна
лихва за горницата над уважения до пълния предявен размер от 206.84 лв.,
както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА „Еу транс лимитед” ООД да заплати на О. П. Д.
сумата от 487.55 лв. - обезщетение, дължимо на основание чл.220, ал.1 от КТ,
за неспазен срок на предизвестие при едностранно прекратяване на трудов
договор, ведно със законната лихва, начиная от 13.07.2020 год. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на О. П. Д., за осъждане на „Еу транс
лимитед” ООД, да му заплати, на основание чл.215 от КТ, сумата от 3679.58
лв. - командировъчни пари за служебни командировки в периода от
15.04.2019 год. до 29.05.2020 год., ведно със законната лихва върху
посочената сума, начиная от 13.07.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Еу транс лимитед” ООД да заплати по сметка
на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 164.14 лв., както и
депозити за вещи лица в размер на 104.29 лв.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 от КТ,
предварително изпълнение на настоящото решение, в частта, с която е
присъдено трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4