МОТИВИ
към
Присъда №71/03.11.2017 г. по НОХД №2289/2016 г.
по
описа на РС- Велико Търново.
Обвинението
е против:
А.А.А. с ЕГН: **********, роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, български гражданин, със средно специално образование,
женен, работи, неосъждан за това, че:
На
06.04.2016г. в гр.Велико Търново, ул.“Поборническа“ чрез нанасяне на удари с
крак причинил на А.В.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
седем поредни ребра в дясната гръдна половина, контузия на белия дроб и наличие
на кръв в гръдната клетка, довело до трайно затрудняване движението на снагата
и разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.129,
ал.2, пр.2-ро, алт.3 и пр.5-то, алт.2 във вр. ал.1 от НК.
В
съдебно заседание прокуратурата поддържа внесеното обвинение. Счита, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, посредством показанията на
пострадалата, показанията на подсъдимия имащи характер на самопризнания, дадени
на досъдебното производство и останалите доказателства по делото. Пледира за налагане
на наказание в предвидения от закона минимален размер, като предлага прилагане
на чл.66 от НК.
В
съдебно заседание подсъдимият Х. се явява, лично и чрез защитата си адв. С.П.
от ВТАК и адв. И.Д.. Не се признава за виновен, заявява, че не е извършил
деянието, пледират за оправдателна присъда.
Защитата
в лицето на адв. С.П. заема становище за недоказаност на обвинението и пледира
за оправдателна присъда. Излага становище за липса на конкретика в обвинението
досежно точното време и място на извършване на престъпното деяние, липса на
преки доказателства за виновността на подсъдимия. Излага становище, че възпроизведеният в
съдебно заседание диск с видеозапис от охранителна камера не е приобщен по
надлежния ред към материалите по делото, както и че същият не съдържа годни
доказателства за причастността на подсъдимия към престъпното деяние. Пледира за
оправдателна присъда и отхвърляне на предявения граждански иск.
Защитата
в лицето на адв. И.Д. пледира за оправдателна присъда. Излага становище за недоказаност
на обвинението. Прави възражение, че не е доказана самоличността гражданският
ищец и частен обвинител, което според него представлява процесуално нарушение. Сочи,
че в обвинителния акт не е посочено ЕГН на пострадалото лице, което затруднява
защитата. Дава становище за неяснота на обвинението и обвинителния акт, което
не е било изправено от прокурора при повторното внасяне на обвинителния акт в
съда. Твърди за нарушения при предяваване на делото, предвид обстоятелството,
че не са били запознати с възпроизведения в съдебно заседание цифров носител,
съдържащ запис от охранителна камера.
По
направените от защитата възражения за процесуални нарушения изложени по-горе
съдът приема, че същите са неоснователни, по следните причини:
На
първо място съдът е взел необходимите процесуални мерки за установяване на
самоличността на пострадалата А.В.Т., като за целта е събрал писмени
доказателства - заверено копие на Анкетна карта обр. П-16, послужила за
издаване на паспорт сер. Ж № *на името на А.В.Т. с ЕГН **********, както и
гласни доказателства - разпит на свидетели с установена самоличност * Т., която
е работила с пострадалата през периода - 1988 до 1992 г. и я познава лично,
както и районният инспектор на ІІ ри район
при РУ гр. Велико Търново, в който попада ул. "Колю
Гайтанджията" ,където живее А.В.Т. - св. *И.И., на когото служебни му е
известна самоличността на пострадалата Т.. Изрично и двамата свидетели
потвърждават самоличността на пострадалото лице. Съдът с протоколни определения
от 24.04.2017 г. и 26.05.2017 г. се е произнесъл по направените възражения по
този повод на защитата и е приел, че самоличността на пострадалата Т. е установена за целите на
наказателното производство. Съдът
приема, че съмненията по отношение самоличността на лицето следва да бъдат
отстранени по реда на чл.272, ал.2 от НПК. Законодателят не е предвидил изрична
уредба за отстраняване съмненията по отношение самоличността на другите лица по
наказателното производство, като е предвидил специална норма само по отношение
на подсъдимия, като това става по фотоснимки или по сведения на граждани с
установена самоличност. Предвид липсата на изрична норма за останалите лица,
съдът е приел, че начинът на отстраняване съмненията в самоличността на
пострадалата е предоставена на преценката на съда и може по аргумент от по
силното основание да се извърши по реда на чл.272, ал.2 от НПК, както и е
сторено.
Възражението,
че в обвинителния акт не са налице данни за ЕГН на пострадалото лице съдът е
приел за неоснователно, тъй като това не е сред задължителните реквизити на
обвинителния акт по чл. 246, ал.2 от НПК, а освен това следва да се имат
предвид и разпоредбите на чл. 77, ал.2 и чл.85, ал.1 от НПК, където няма
изрично изискване за посочване ЕГН на лицето, а е достатъчно молбата да съдържа
"данни за лицето, което я подава". Според чл.85, ал.1 от НПК пък
изрично като реквизит са посочени "трите имена на подателя ...", без
изискване за друга конкретизация. Това говори, че правата на подсъдимия не
могат да се считат за нарушени поради липсата на посочено ЕГН на пострадалата,
след като самоличността и е установена.
Възражението
за нарушения при предявяването на досъдебното производство съдът е приел за
неоснователни, и по този повод се е произнесъл с протоколно определение от
03.11.2017 г. по повод извършеният на съдебното следствие оглед на веществено
доказателство - компакт диск със запис от охранителна камера. Доказателството е
било иззето с протокол за доброволно предаване от 08.04. 2016 г. от лицето *И. *.
Същото е вписано в опис на Досъдебното производство изцяло приложено по
настоящото дело под № 20, том І от ДП № ЗМ-359/2016 г. по описа на РУ – В.
Търново в ОД на МВР – В. Търново, на лист 68 и 69 от същото. На същият диск е бил
направен оглед на ВД от 06.10.2016 г. от разследващия полицай, вписан в опис
под № 4, том ІІ от ДП, на лист 14 от същото. Видно от протоколи за предявяване
на делото от 26.05.2016 г. и от 15.12.2016 г. на защитата са били предоставени
всички материали по делото, с които са се запознали и двамата защитници на
подсъдимия. Съгласно чл.227, ал.8 от НПК предявяването на разследването се
извършва като разследващия орган предоставя на явилите се лица всички материали
по него за проучване. Това е било сторено, както е видно от хронологичната
подредба, датиране и описване на ДП. Начинът на запознаване и проучване на
предоставените материали в кориците на разследването от страна на правоимащите
лица е извън компетенцията на разследващия. С оглед на изложеното съдът е
приел, че не са налице нарушения при предявяването.
Съдът
като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства приема
за установено следното.
Подсъдимият
А.А.А. живее в гр. В.Търново. Не е осъждан. Стопанисва заведение, находящо се в
гр.В.Търново на улица *.
Пострадалата
А.В.Т. ***.
На
07.04.2016 г. около 11 - 11.30 часа синът на пострадалата А.В.Т. - св. И.В. е
бил известен от негов познат, с когото по това време съжителствали - *, че
майка му е в безпомощно състояние в близост до дома си в гр. Велико Търново и
има нужда от помощ. Св. В. открил майка
си в безпомощно състояние, обезобразена, със силни болки в ребрата. Казала му,
че г-н А. я бил ударил. По същото време оттам преминавал с личния си автомобил
св. Т.Д., който спрял и забелязал, че А.Т. е в лошо физическо състояние, според
него изпитвала силна болка и дискомфорт и се нуждаела от медицинска помощ.
Позвънил на телефон 112 в 11.32 часа. От
изпратената справка от Дирекция Национална система 112 МВР се установява, че
сигнал за регистрирани повиквания за
нанесен побой на жена за дата 06.04.2016 г. след 19.00 часа в гр. Велико
Търново, ул. К. **не са регистрирани. Други обаждания във връзка с този
инцидент не са регистрирани.
След
сигнала на тел.112 пристигнала линейка на Спешна помощ и пострадалото лице било
отведено в ЦСМП, където била оказана медицинска помощ и хоспиталицирана.
От
изготвената и изслушана Съдебномедицинска експертиза се установява, че А.В.Т. е
получила закрито счупване на седем поредни ребра в дясна гръдна половина,
контузия на бял дроб, наличие на течност в дясната гръдна половина /хемоторакс/,
затруднено дишане, отслабено в дясната гръдна половина, разкъсно-контузна рана
на главата, охлузване по лицето, кръвонасядане с охлузване по левия лакът. Травматичните увреждания поотделно са причинили: закрито
счупване на седем поредни ребра в дясна гръдна половина - трайно затруднение в
движението на снагата за срок от около 3 месеца, контузия на бял дроб, наличие
на течност в дясната гръдна половина /хемоторакс/ - разстройство на здравето
временно опасно за живота със срок за възстановяване и лечение около 40 дни и останалите
травматични увреждания - временно разстройство на здравето неопасно за живота
със срок за възстановяване около 20 дни.
Съдът
приема, че не е доказан по безспорен и категоричен начин механизма на
получаване на телесните увреждания на пострадалата А.В.Т., така както е описан
в обвинителния акт, а именно, че вечерта на
06.04.2016 г. подс. А. *** нанесъл удари с крак в дясната страна на гръдния кош
на пострадалата Т. с което и причинил описаните по-горе телесни увреди. В този
смисъл не е доказано по безспорен и категоричен начин наличието на престъпно
деяние и виновно поведение от страна на подсъдимия А..
Съдът след внимателен анализ на всички събрани по делото
доказателства съдът приема следното:
В подкрепа на фактическата обстановка описана в обстоятелствената
част на обвинителния акт и съответно обвинението са налице показанията на
пострадалата А.В.Т.. Те са единственото годно пряко доказателство за описаната
в обвинителния акт фактология. Т.
твърди, че на 06.04.2016 г. около 21.10 - 21-15 часа е минавала покрай
заведението, стопанисвано от подс. А.А., когато същият я блъснал в главата и и
нанесъл 5-6 удара с крака в задната част на гръбнака, след което стояла до
сутринта до сухата чешма, тъй като и прилошало.
При въпросите на прокурора св. Т. допълва, че когато минавала покрай
заведението покойната съпруга на подсъдимият я нарекла мърша и я попитала защо
минава оттам ,след което подс. А. скочил хванал я, блъснал я в павето, тя се
изправила при което той и "нацепил" 5-6 удара отзад в дясната част на
гръбнака" след което отишла в съборена къща, на същата улица и останала
там до сутринта. На 07.04.2016 г. към 9.30 -10.00 ч. дошъл синът и св. И.В. и
била повикана полиция и бърза помощ.
Показанията на подсъдимия А. са в противоречиви с тези на
пострадалата - същият в рамките на съдебното следствие отрича да е извършвал
престъпното деяние. В рамките на досъдебното производство в качеството на
обвиняем подсъдимият е дал показания имащи характер на самопризнания. Същите са
прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК. Показанията са дадени пред съдия
от ВТРС на дата 08.04.2016 г. без защитник. В последствие подсъдимият оттегля
самопризнанието си и отрича участие в престъпното деяние. Предвид особения характер на показанията на
обвиняемия съответно подсъдимия, които освен като доказателство имат характер и
на средство на защита, те следва да се разглеждат в съпоставка с останалите
доказателства по делото. Чл. 116 от НПК изрично урежда доказателствената сила
на самопризнанието, като прогласява в ал.1, че обвинението и присъдата не могат
да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Процесуалният закон
предвижда, че самопризнанието не освобождава съответните органи от задължението
им да събират и други доказателства. Същото в по-голяма степен е валидно по
отношение на оттегленото самопризнание. Макар законодателят да не е обсъдил
изрично този въпрос, очевидно е че оттегленото самопризнание има още по-малка
доказателствена сила от неоттегленото. В този смисъл съдът приема, че защитната
теза на подсъдимия, изразена в неговите показания в рамките на съдебното
следствие и на по късните етапи от досъдебното производство след упълномощаване
на защитници по делото следва да се има предвид. Следва да се отбележи, че показанията
на подсъдимия по досъдебното производство не кореспондират с тези на
пострадалата по отношение на механизма на получаване на телесните увреди.
Подсъдимият твърди, че пострадалата е минала покрай заведението му в гр. В.
Търново, ул. К. *58 във видимо нетрезво
състояние, като го е провокирала с някаква реплика, след което е побягнала по
улицата и паднала на паважа. Той я настигнал и ударил 1-2 пъти с крак, докато
тя се изправяла след което тя продължила да върви надолу по улицата. Видно е,
че самопризнанията на подсъдимият от досъдебното производство и показанията на
пострадалата относно инцидента са противоречиви. Самопризнанията не се
подкрепят и от останалите гласни доказателства. Фактологията описана в тях не
съответства и на описаната в обвинителния акт такава.
Св. И.В. - син на пострадалата дава показания, че през месец април
2017 е бил известен от свой приятел, че майка му - пострадалата Т. е пострадала
тежко. Той отишъл на в близост до "сухата
чешма" в квартал
"Варуша" на гр. В. Търново, където установил, че майка му е
обезобразена и в тежко състояние. Отначало не можала да каже какво е станало,
но в последствие казала, че подс. А. я бил ударил. Св. Т.Д., който спрял на мястото на инцидента
се обадил на 112 и пристигнала полиция и линейка. След преглед и хоспитализация
се установило, че майка му имала 7 счупени ребра и вътрешни наранявания.
Св. Т.Д. твърди, че на 07.04.2016 г. около 10-11.00 часа, когато
преминавал с личния си автомобил в близост до "сухата чешма"
в гр. Велико Търново забелязал че синът на пострадалата и още един
младеж оживено ръкомахат, спрял и видял, че пострадалата Т. е приседнала на
бетонния постамент на една ограда в близост до пътното платно, като очевидно
изпитвала силна болка и дискомфорт. Имала следи от рани, от падане или побой.
Чул от коментари на двамата млади мъже които го спрели, че Т. е казала, че А.А.
я е бил.
Показанията на свидетелите Д. и В. съдът счита, за достоверни, по
отношение на възприетите от тях факти и
обстоятелства, относно състоянието на пострадалата, което те са възприели на
07.04.2016 г. Те са непротиворечиви в
тази си част. Съдът счита, че показанията и на двамата свидетели носят
изключително ограничена доказателствена стойност относно механизма на
получаване на телесните увреди на пострадалата. Св. Показания на св. В. - син
на пострадалата пресъздават част от твърденията и, и то само относно личността
на извършителя - А.А., докато показанията на св. Д. пресъздават чутото от св. В..
В този смисъл те се явяват косвени и опосредени доказателства, относно предмета на
доказване по делото.
Останалите свидетели са в противоречие с фактическата обстановка
описана в обвинителния акт и обвинението.
Св. Н.Й. твърди, че на 06.04.2016 г. се е намирал в заведението,
стопанисвано от подс. А., като е останал до затварянето му. Твърди, че не е
станал свидетел на нищо особено или скандали.
Св. Т.Т. твърди, че във въпросната вечер е бил в заведението до около 9
- 9.30 вечерта като не е станал свидетел на нищо особено. Тези показания според
съда не потвърждават описаната фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че обвинението не
ангажира каквито и да е било доказателства досежно времето на извършване на
престъпното деяние. В обвинителния акт няма и твърдение за точен или поне
ориентировъчен час на извършване. Обвинението е повдигнато като е посочена дата
на извършване на деянието - "06.04.2016 г.", а в обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено, че това е станало "вечерта". Въпреки
липсата на посочване на час на извършване на деянието в обвинителния акт,
пострадалата твърди, че това е станало на 06.04.2016 г. около 21.00 - 21.15
часа, пред заведението стопанисвано от А.. Тези нейни твърдения са в пряко
противоречие с показанията на свидетелите Й. и Т., които твърдят че на тази
дата и час са били в заведението и не са възприели нищо подобно.
По досъдебното производство с протокол за претърсване и изземване
от 07.04.2016 г. са били иззети като веществено доказателство чифт маратонки от
дома на подс. А., поставени в опаковка № Г 04395. От заключението на Комплексна физико-химична
и съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № ІІ-18/ІІІ-110 от
12.04.2016 г. се установява, че по тях не се откриват следи от кръв.
Следи от кръв са били открити по представените веществени
доказателства иззети като натривка от пътната настилка и иззета жълта торбичка
при оглед на местопроизшествие от 07.04.2016 г. Тези обекти не могат да бъдат свързани
с личността на дееца.
По досъдебното производство с протокол за доброволно предаване от
08.04.2016 г. от лицето *И. *, живущ *** **е иззет и приобщен като веществено
доказателство информационен носител - CD със запис от външни охранителни камери на същия
адрес. В рамките на съдебното следствие е извършен оглед, чрез възпроизвеждане
на информационните данни - видеозапис в присъствието на всички страни по
наказателното производство и съдебния състав. Огледаното веществено доказателство и
съдържащият се в него запис не могат да се използват пълноценно като
доказателство за определени факти и обстоятелства, тъй като записът не е
направен по съответния ред, същият не представлява веществено доказателствено
средство и той не може пряко да се ползва в наказателния процес. Освен това
след извършения оглед, чрез възпроизвеждане на видеозаписа, не се установиха
каквито и да било частни признаци на извършителя или пострадалата, тъй като
записът е черно-бял с ниска разделителна способност, не позволяваща каквато и
да е категорична идентификация, както на лица, така и на действия. Не е ясно
кога, къде и от кого същият е бил направен.
По изложените съображения съдът приема, че повдигнатото с внесения
обвинителен акт обвинение на А.А.А. с ЕГН: ********** за това, че на
06.04.2016г. в гр.Велико Търново, ул.“Поборническа“ чрез нанасяне на удари с
крак причинил на А.В.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
седем поредни ребра в дясната гръдна половина, контузия на белия дроб и наличие
на кръв в гръдната клетка, довело до трайно затрудняване движението на снагата
и разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.129,
ал.2, пр.2-ро, алт.3 и пр.5-то, алт.2 във вр. ал.1 от НК не е доказано по
безспорен и категоричен начин.
По делото не са налице безспорни доказателства, че е извършено престъпно
деяние. Действително по безспорен начин е установено, че на 07.06.2016 г. А.В.Т.
е открита с множество телесни увреди, подробно описани по-горе, но по делото де
са събрани категорични доказателства за механизма на получаването им. Единствените
твърдения в тази насока с съдебното следствие остават показанията на самата Т.
и оттегленото самопризнание на подс. А., което обаче не се потвърждава от
останалите доказателства по делото.
По делото не са налице безспорни доказателства и за извършителя и
неговата виновност. Както вече беше обсъдено, обвинението в тази насока срещу
подс. А. почива на едно пряко доказателство - показанията на пострадалата и косвените
доказателства съдържащи се в свидетелските показания на В. - син на
пострадалата, който възпроизвежда единствено твърдението на майка си, че А.А. я
е набил, но не е кога и как това е станало. Св. Д. пък от своя страна
възпроизвежда чутото от св. В., досежно самоличността на извършителя. Оттеглените самопризнания на подсъдимия
дадени на досъдебното производство, не могат да се ползват, тъй като при
съпоставка с показанията на пострадалата и останалите доказателства по делото
не се потвърждават.
Предвид изложеното съдът счита, се са налице
основанията по чл.304 от НПК и е признал подсъдимия А.А.А. за невинен за това,
че на 06.04.2016 г. в гр. Велико Търново, ул."Поборническа", чрез
нанасяне на удари с крак, причинил на А.В.Т. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на седем поредни ребра в дясната гръдна половина, контузия на
белия дроб и наличие на кръв в гръдната клетка, довело до трайно затрудняване
движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота -
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2-ро, алт. 3 и пр. 5-то, алт. 2, във вр. с
ал. 1 от НК.
Предвид
изхода на делото в наказателната му част съдът е отхвърлил предявеният от
пострадалата А.В.Т. против подсъдимия А.А.А.
граждански иск, като неоснователен и
недоказан.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и разноски по
делото.
Воден
от изложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: