№ 1061
гр. Варна, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20253100501860 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 2426/29.06.2025 год., постановено по гр.д. № 13364/2024 год., ВРС – 48
състав е приел за установено в отношенията между страните на основание чл.422 от ГПК вр.
с чл. 79, ал.1, пр.1, от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че С. А. А., ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр. ***, ап.415 дължи на “Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище
гр.София, сумата от сумата от 1817,78 лева (хиляда осемстотин и седемнадесет лева и
седемдесет и осем стотинки), представляваща главница по Договор за издаване на кредитна
карта № МК74010 от 08.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на заявлението в съда - 19.04.2024г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 480,53 лева (четиристотин и осемдесет лева и петдесет и три стотинки),
представляваща възнаградителна лихва за периода 29.11.2022г. до 13.03.2024г., сумата от
436,71 лв. (четиристотин тридесет и шест лева и седемдесет и една стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода 29.11.2022г. до 09.04.2024г. , за което вземане е
издадена Заповед № 2128 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 24.04.2024 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№4763/2024г. по описа на ВРС.
Недоволен от горното е останал ответника, който, чрез назначения му особен
представител, обжалва постановеното решение с оплакванията за неговата неправилност и
необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с извода на съда за доказаност на
1
основанието на иска като се твърди, че съдът е игнорирал оспорването от страна на
ответника на твърдението на ищеца за извършени редица транзакции, както и самото
предоставяне на кредитна карта, за които факти ищецът не е ангажирал каквито й да е
доказателства. Настоява за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения
иск. и.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Оспорва твърденията за недоказаност на претенцията и твърди, че
доказателства и за двата посочени във въззивната жалба факта са ангажирани от ищеца
съобразно разпределената му доказателствена тежест. Моли за потвърждаване на съдебното
решение.
В с.з. по същество, въззивникът не се представлява.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, не изпраща представител.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предмет на предявения установителен иск е вземане на ищеца за сумата от 1817,78
лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта №МК74010 от
08.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
заявлението в съда - 19.04.2024г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
480,53 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 29.11.2022г. до 13.03.2024г.,
сумата от 436,71 лв., представляваща мораторна лихва за периода 29.11.2022г. до
09.04.2024г., за които суми е частно гражданско дело № 4763/2024 г. на ВРС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Установителният иск е предявен в предвидения от закона преклузивен срок и при наличие на
останалите предпоставки на закона, ведно от приобщеното ч.гр.д. № 4763/2024 год. на ВРС –
48 състав.
От представените в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства се установява по положителен начин, че страните, че същите са такива и по
договор за издаване на кредитна карта №МК74010 от 08.05.2018г., като чрез проведената
ССЕ и твърдението на ищеца, че последното извършено плащане е на 10.10.2022 год., от
2
който момент са преустановени и погашенията на кредитополучателя.
Основният спорен въпрос, очертан от депозираният писмен отговор и пренесен и
пред настоящата инстанция, е свързан с твърдението на ответника, чрез особения
представител, че кредитната карта не му е предоставено и с оспорване на твърдението за
извършени от ответника редица транзакции със същата.
Така релевираните оплаквания не се споделят от състава на въззивния съд. Видно от
представените от ищеца пред първоинстанционният съд, с писмена молба от 21.03.2025 год.,
писмени доказателства –контролен лист за предадени на клиенти карти и пин-пликове за
08.05.2018 год. и приемо-предавателен протокол, на същата дата кредитна карта
MASTERCARD CASH,сериен номер 1876016 е предадена на ответника, като положения за
А. подпис на приел титуляр не е оспорен. Тази дата съвпада и с начислената от банката такса
разглеждане, а от следващия ден е започнало извършването на периодични транзакции със
същата посредством превод друга банка и плащания ПОС. Последното се установява от
заключението по проведената ССЕ и изготвеното към нея приложение № 1, отразяващо
начислените суми и извършените транзакции. Заключението не е оспорено от страните и
липсват основания за неговото кредитиране.
И след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни
разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС,
ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да се
потвърди.
Съдът не е сезиран с искане за присъждане на разноски в полза на въззиваемия,
поради което и такива не му се следват въпреки изхода от спора.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2426/29.06.2025 год., постановено по гр.д. №
13364/2024 год., ВРС – 48 състав.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3