Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 18 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети май през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13849 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „У.Б.“ АД срещу В.З.Д. и М.Н.Д. по реда на чл. 415 ГПК искове с правно основание чл. 430 ТЗ, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните
суми: сумата от 4998.80 евро – дължима
главница по Договор за ипотечен кредит № 6205 от 12.12.2006 г.; сумата от 27.19
евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.12.2018
г.; сумата от 347.86 евро – лихва върху просрочена главница за периода от
20.07.2018 г. до 24.04.2019 г.; сумата от 2.11 евро – такса за управление –
периодична към 25.04.2019 г.; сумата от 12.50 евро – периодична такса –
просрочени компоненти към 25.04.2019 г., които суми са дължими въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК - Извлечение от счетоводните книги на банката за
размера на дълга на длъжниците към дата 25.04.2019 г. по Договор за ипотечен
кредит № 6205 от 12.12.2006 г., с кредитополучател В.З.Д., ЕГН **********, и
солидарен длъжник М.Н.Д., ЕГН **********, изискуем, считано от 20.12.2018 г.,
съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, за което длъжниците са надлежно уведомени,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за
които е издадената Заповед № 3432/2.5.2019 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 6484/2019 г.
по описа на Районен съд - Варна.
Претендират
се и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Ищецът
обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че в негова
полза са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 6484/2019 г. на ВРС за претендираните суми, като в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от ответниците.
Излага, че
на 12.12.2006 г. между банка „E.В.Б.Б.Б.“ АД, преобразувана чрез вливане в „У.Б.“
АД, и ответниците В.З.Д. /кредитополучател/ и М.Н.Д. /солидарен длъжник/, е
подписан Договор за ипотечен кредит № 6205. Страните са постигнали споразумение
кредиторът да предостави ипотечен кредит в размер на 90 000 евро, който да
бъде усвоен не по-късно от 30 дни след предоставяне на предвиденото обезпечение
/чл. 2.1. от Договора/. В изпълнение на основното си задължение по договора кредиторът
е превел паричната сума в уговорения размер по откритата за целта банкова
сметка ***. Последният, от своя страна, се е задължил да погасява кредита на
месечни вноски /главница, ведно с дължимата договорна лихва/. Страните по
договора са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите и
таксите, които се дължат върху предоставената сума /чл. 9/. Определен е и
крайният срок за погасяване на кредита - 20.12.2018 г.
Поддържа,
че считано от 20.07.2018 г. В.Д. е изпаднал в забава при плащане на месечните
вноски, като за периода от 20.07.2018 г. до 20.12.2018 г. неиздължените вноски
за главница са общо шест и техният размер е 4 998.80 евро. За същия период са осчетоводени
и пет изцяло непогасени вноски за дължимата възнаградителна лихва. Поради
неиздължаването в срок на дължимите суми по кредита е начислена лихва върху
просрочена главница на основание чл. 9 от Договора в общ размер на 347.86 евро
за периода от 20.07.2018 г. до 24.04.2019 г. На същото основание са начислени
2.11 евро - такса за управление за периода от 12.12.2016 до 20.12.2018 г. и 12.50 евро такса просрочени компоненти по Тарифата
на Банката и договора за кредит, начислена на 20.12.2018 г.
Сочи, че
между страните е водено и друго производство за вземания по същия договор за
кредит, като е постановено решение по в. т. д. № 603/2016 на Апелативен съд -
Варна, но извън предмета на делото е останал въпросът за погасяване на цялото
задължение по договора. Твърди, че в съответствие с постановеното от АС-Варна
решение по сметката на кредитополучателя е възстановена сумата от
11 203.86 евро, представляваща надвзета възнаградителна лихва, а
задължението по договора е презаведено в нов контракт, с вальор 20.12.2012 г.
/дата на предсрочна изискуемост/ без начисляване на премии, като всички
плащания от длъжниците до тази дата са сторнирани и отново осчетоводени по
новия контракт. Уточнява, че между страните не е сключван друг договор,
различен от Договор за ипотечен кредит № 6205 от 12.12.2006 г. и не е налице и
изменение на договора чрез анекс, а презавеждането с нов контракт означава, че банката е преизчислила дълга по договора в
изпълнение на решението по в.т.д. № 603/2016 г. на АС-Варна.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците. Същите
навеждат доводи за неоснователност на предявените искове предвид пълното
погасяване на дълга чрез извършените ежемесечни удръжки на месечни погасителни
вноски по кредита и прихващане на остатъка от главницата по кредита с
удържаните в повече от дължимите суми за възнаградителна лихва по договора въз
основа на депозирано пред банката Заявление вх. № 0302-05-000529/02.05.2017 г. Поддържат,
че със Заявление вх.№ 0302-05-000529/02.05.2017 г. е извършено извънсъдебно
прихващане на остатъка от дълга по кредита, със сумите от 11 203.68 евро –
възстановени от банката недължимо платени месечни погасителни вноски по кредита
и 10 420.80 лева – заплатени съдебни разноски от банката на ответника.
Считат, че
поради пълното предсрочно погасяване на задълженията по кредита не дължат никое
от претендираните вземания. В условията на евентуалност възразяват, че
вземанията са неправилно изчислени.
Твърдят, че
на 31.07.2015 г. с платежно нареждане В.Д. преждевременно е превел в полза на „У.Б.“
АД сумата от 7320.90 лева с посочено
основание – прехвърляне на средства за погасяване на съдебни разноски по
ипотечен кредит. Тази сума е присъдена
като съдебни разноски с Решение № 635/22.07.2016 г. на ОС-Варна по т.д. №
1539/2016 г., което впоследствие е отменено, в т. ч. и в частта за разноските,
с влязлото в законна сила Решение № 123/02.06.2017 г. на АС-Варна по в.т.д. № 603/2016
г. Поради изложеното поддържат, че сумата е платена без правно основание, като
същата до настоящия момент не му е възстановена от банката, въпреки отправената
покана за връщането й.
Излагат, че
на 17.07.2017 г. банката е възстановила по сметката на В.Д. в евро, обслужваща
кредита, сумата от 11 203.86 евро, представляваща надвзета лихва по
Договор за кредит № 6205/12.12.2006 г, а на 06.06.2017 г. в изпълнение на горепосоченото
решение на АС-Варна по друга негова сметка в лева банката е заплатила
присъдените в негова полза разноски по делото в размер на 10 402.80 лв.
Ответникът В.Д.
предявява срещу „У.Б.“ АД насрещни осъдителни искове при условията на
евентуалност, както следва:
1. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 7 320.90 лева, преведена с платежно нареждане от
31.07.2015 г. без правно основание, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 15.11.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението;
2. с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД за сумата от 7 320.90 лева, преведена с платежно нареждане от
31.07.2015 г. на отпаднало основание, а именно - на основание Решение №
635/22.07.2016 г. по т.д.№ 1539/2016 г. на ОС-Варна, отменено с влязло в сила Решение
№ 123/02.06.2017 г. по в.т.д.№ 603/2016 г. на АС-Варна, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 15.11.2019 г. до окончателно
изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника по насрещните искове, с който са наведени
доводи за недопустимост и неоснователност на същите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 6484 по описа 2019 г. на ВРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответниците за сумите,
предмет на настоящото производство. В срока по
чл. 414 ГПК срещу нея е постъпило възражение от длъжниците, като в срока по чл.
415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
С исковата молба е представен Договор за ипотечен кредит № 6205 от 12.12.2006 г. /л. 8-10/,
сключен между „E.В.Б.Б.Б.“ АД /правоприемник на която се явява ищцовото
дружество/, от една страна, и В.З.Д. в качеството на кредитополучател и М.Н.Д.
в качеството на солидарен длъжник, от друга. Видно от съдържанието на договора,
банката се е задължила да предостави на В.Д. сума в размер на 90 000 евро за текущи
нужди. В чл. 9, ал. 1 е уговорено по договора да се начислява възнаградителна
лихва, определена на база променлив годишен лихвен процент, образуван от базов
лихвен процент на банката, намален с отстъпка в размер на 2.184 процентни
пункта. Предвидено е в случай на просрочие на вноски за главница по договора за
кредит, върху неиздължените вноски да се начислява наказателна лихва в размер
на сбора от уговорената възнаградителна лихва и наказателна надбавка в размер
на 10 процентни пункта за периода на забавата. Крайният срок за погасяване на
кредита е 20.12.2018 г. /чл. 4, ал. 3 от договора/.
Към писмените доказателства
по делото са приобщени Общи бизнес условия на „E.В.Б.Б.Б.“ АД, приложими по отношение на
процесния договор за кредит /л. 263 и сл./. В същите е описано как се формират
базовите лихвени проценти на банката, като по отношение на кредитите в евро в
т. 3.09, ал. 3 е посочено, че БЛП се формира от сумата на тримесечния EURIBOR
и надбавка от 5.10 %. Съгласно т. 3.09, ал. 6
актуализацията на БЛП се осъществява автоматично в първия календарен ден на
месеца при промяна на стойността на съответния пазарен индекс към последната
дата на предходния месец с повече от 30 базисни пункта спрямо стойността му,
използвана при изчисляване на валидния до момента БЛП.
С Решение № 635/22.07.2016
г. по т. д. № 1539/2015 г. на ОС-Варна частично са уважени предявени по реда на
чл. 422 ГПК от „У.Б.“ АД срещу В.З.Д. и М.Н.Д. установителни искове с предмет вземания
за главница и лихва по Договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2016 г. и
ответниците са осъдени да заплатят на банката разноски в общ размер от 5012.59
лева. С Решение № 123/02.06.2017 г. по в.т.д. № 603/2016 г. на АС-Варна
решението на ОС-Варна е отменено в частта, с която са уважени исковете, както и
в частта за разноските, като исковете са отхвърлени и „У.Б.“ АД е осъдена да
заплати на ответниците сторените пред двете инстанции разноски.
От представеното с отговора
на исковата молба преводно нареждане от 31.07.2015 г. /л. 92/ се установява, че на посочената дата
ответникът В.Д. е превел в полза на „У.Б.“ АД
сумата от 7320.90 лева с посочено основание „прехвърляне на средства за
погасяване съдебни разноски по ипотечен кредит“.
По делото са назначени две
съдебно-счетоводни експертизи, заключенията по които съдът кредитира като компетентно
изготвени, подробни и обосновани. Разликата между двете заключения се дължи на
поставените задачи. По първоначалното заключение вещото лице е извършило всички
изчисления, като е използвало формулираната в задачата методика за формиране на
възнаградителната лихва по кредита, а именно – тримесечен EURIBOR плюс надбавка 5.1 %, намален с отстъпка в размер на
2.184 %. Изрично при изслушването си в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че не е съобразявало предвидения в т. 3.09, ал. 6 от общите условия праг от 30
% /л. 363/. Именно в тази връзка е допусната допълнителна експертиза, като е прецизирана
задачата на вещото лице и изрично му е указано да отговори на поставените
въпроси при съобразяване на горецитирания механизъм на актуализация на БЛП,
предвиден в т. 3.09, ал. 3 и ал. 6 от Общите бизнес условия на „E.В.Б.Б.Б.“ АД.
Предвид изложеното именно извършените с допълнителното заключение изчисления
следва да бъдат съобразени при преценка на релевантните за спора обстоятелства.
Съгласно заключението на
допълнителната експертиза по процесния договор за кредит са платени общо
123 239.21 евро при общ размер на задължението за главница и
възнаградителна лихва от 117 888.99 евро. При съобразяване на
констатираната забава за изплащане на някои от вноските по договора и след
начисляване на наказателна лихва съобразно чл. 9, ал. 2 от договора вещото лице
е посочило, че общият размер на задълженията по кредита възлиза на
117 924.56 евро, като и в този случай постъпилите вноски са достатъчни за
покриване на задълженията /стр. 11 и 12 от заключението/.
Вещото лице е посочило, че
наред с горепосочената сума от 123 239.21 евро по кредита са удържани
допълнително 7098.65 евро за „погасяване на вземания по съдебни спорове“.
Отделно от това, сумата от 7320.90 лева е
прехвърлена от банкова сметка *** В.Д. по банкова сметка *** „прехвърляне на
средства за погасяване съдебни разноски по ипотечен кредит“ /стр. 10 от
заключението/. Изрично при изслушването си уточнява, че няма данни сумата да е
възстановена на ответника /л. 551/.
В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението. Уточнява, че за целите на експертизата е изготвен
алтернативен погасителен план съобразно поставената задача, т.е. изчислени са
всички дължими вноски по договора за кредит при отчитане на правилата на т.
3.09 от общите условия досежно определянето на БЛП, като погасителният план е
отразен в Приложение № 1 към заключението. В действителност банката е
начислявала по-високи вноски. Съобразно така изготвения погасителен план вещото
лице е достигнало до извода, че всички задължения биха били погасени с
извършените плащания до 20.12.2017 г. Пояснява, че сумата от 123 239.21
евро, на колкото се равняват общо удържаните суми по кредита /подробно описани
в Приложение № 4 към заключението/, не включва удържаните от банката съдебни
разноски в размер на 7098.65 евро нито превените от В.Д. 7320.90 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По главните искове, предявени
по реда на чл. 422 ГПК:
Както по-горе бе изложено, в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу
ответниците за сумите, предмет на настоящото производство. Срещу същата в срока
по чл. 415 ГПК е постъпило възражение от длъжниците и в изпълнение указанията
на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
установителен иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че се породил
правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъдат уважени предявените
искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
кредит, сключен между страните; 2) реалното предоставяне на сумата по кредита; 3) настъпването на крайния падеж на вземанията по
договора за кредит.
По делото
не се спори, а и от представените от ищеца писмени доказателства се установява,
че между ищцовото дружество и двамата ответници е налице облигационно отношение
по Договор за ипотечен кредит № 6205 от 12.12.2006 г., че сумата по кредита е
реално предоставена на ответника Д., както и че е настъпил крайният падеж на
вземанията по договора. Спорът в случая е съсредоточен относно обстоятелството
дали вземанията на банката по кредита са погасени.
От
заключението по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по
категоричен начин се установява, че размерът на извършените плащания по кредита
/без съобразяване на удържаните от банката и преведени от ответника Д. суми за
съдебни разноски/ надвишава размера на дължимите суми, изчислени съобразно
уговореното в договора и приложимите към него общи условия. Изрично вещото лице
посочва, че банката е удържала суми в по-голям размер от дължимите, като
извършените плащания до 20.12.2017 г. са били достатъчни за погасяване
задълженията на ответниците. В този смисъл се явява доказано възражението на последните,
че дългът им е напълно погасен преди образуване на производството по ч. гр. д.
№ 6484/2019 г.
Предвид
така изложените съображения предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По
насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД получилият имуществено благо без основание е
длъжен да го върне. За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да
установи, че е налице имуществено разместване, при което претендираната сума е
преминала в патримониума на ответника. Ответникът, от своя страна, следва да
докаже възражението си, че имущественото разместване се е осъществило на
валидно правно основание.
В случая както от
представените писмени доказателства, така и от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 31.07.2015 г. В.Д. е
превел в полза на „У.Б.“ АД сумата от 7320.90 лева с посочено основание
„прехвърляне на средства за погасяване съдебни разноски по ипотечен кредит“.
Няма данни сумата да е върната, като не са и наведени подобни твърдения от
страна на „У.Б.“ АД.
От събраните по делото
доказателства не се установява наличието на валидно правно основание за
имущественото разместване. Действително с постановеното по т. д. № 1539/2015 г.
на ОС-Варна решение са присъдени разноски в полза на „У.Б.“ АД, но същото не
само не е влязло в сила, но и е постановено на 22.07.2016 г., т.е. една година
след извършване на паричния превод. Не се установява наличието на друго правно
основание, въз основа на което сумата да е била дължима от ответника Д..
Поради
изложеното предявеният насрещен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Предвид
извода за основателност на този иск предявеният в условията на евентуалност
насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД не следва да бъде
разглеждан.
По разноските:
Предвид изхода на спора в
полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски
както по предявените главни искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, така и по
насрещния иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Същите включват внесената държавна
такса по насрещния иск в размер на 292.84 лева, както и внесения депозит за
първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводната експертиза в общ размер от
925 лева. Представени са доказателства и за заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 3500 лева. Своевременно в процеса е отправено
възражение от ищцовата страна за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира същото за
неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото – по същото са
проведени десет открити съдебни заседания, събрани са голям обем от писмени
доказателства и са изготвени няколко съдебно-счетоводни експертизи.
Същевременно, при съобразяване броя и размера на предявените искове,
изплатеното от страната адвокатско възнаграждение надвишава минималното с под
30 %. Не следва обаче в полза на ответниците да бъдат присъждани претендираните
от тях разноски за самолетни билети на единия от процесуалните им
представители. Изборът на страната да бъде представлявана и защитавана от двама
процесуални представители, единият от които от град извън седалището на съда,
който е обусловил извършването на допълнителни транспортни разходи, не следва
да бъде възлаган в тежест на другата страна.
Поради това окончателният размер на разноските, който
следва да бъде присъден в полза на ответниците възлиза на 4717.84 лева.
Доколкото ответниците не са
внесли целия дължим депозит за заключението по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза и са останали задължени за сума в размер на 225
лева, същата следва да бъде принудително
събрана по реда на чл. 77 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У.Б.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, пл. „******, срещу В.З.Д., ЕГН **********, и М.Н.Д., ЕГН **********,***,
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат солидарно на ищеца следните суми: сумата от 4998.80 евро /четири хиляди деветстотин деветдесет и осем евро и
осемдесет евро цента/ – дължима
главница по Договор за ипотечен кредит № 6205 от 12.12.2006 г.; сумата от 27.19 евро /двадесет и седем евро и
деветнадесет евро цента/ – договорна възнаградителна лихва за периода от
20.08.2018 г. до 20.12.2018 г.; сумата от 347.86
евро /триста четиридесет и седем евро и осемдесет и шест евро цента/ –
лихва върху просрочена главница за периода от 20.07.2018 г. до 24.04.2019 г.;
сумата от 2.11 евро /две евро и
единадесет евро цента/ – такса за управление – периодична към 25.04.2019
г.; сумата от 12.50 евро /дванадесет
евро и петдесет евро цента/ – периодична такса – просрочени компоненти към
25.04.2019 г., които суми са дължими въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК - Извлечение от счетоводните книги на банката за размера на дълга на
длъжниците към дата 25.04.2019 г. по Договор за ипотечен кредит № 6205 от
12.12.2006 г., с кредитополучател В.З.Д., ЕГН **********, и солидарен длъжник М.Н.Д.,
ЕГН **********, изискуем, считано от 20.12.2018 г., съгласно чл. 4, ал. 3 от
Договора, за което длъжниците са надлежно уведомени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадената Заповед № 3432/2.5.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 6484/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „******, ДА ЗАПЛАТИ на В.З.Д.,
ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 7 320.90 лева /седем хиляди триста и
двадесет лева и деветдесет стотинки/, преведена с платежно нареждане от
31.07.2015 г. без правно основание, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 15.11.2019
г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „******, ДА ЗАПЛАТИ на В.З.Д.,
ЕГН **********, и М.Н.Д., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 4717.84 лева /четири
хиляди седемстотин и седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА В.З.Д., ЕГН **********, и М.Н.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Варненски
районен съд сумата от 225 /двеста
двадесет и пет/ лева, представляваща депозит за заключението по
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 77 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: