№ 48586
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110106625 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 272776/13.08.2025 г., подадена от ФИРМА с ЕИК:
********, с която се иска изменение на постановеното по настоящото дело решение №
15048/04.08.2025 г. в частта за разноските, като бъдат намалени възложените в тежест
на ответника разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 100 лева.
В молбата се излагат съображения, че при определяне размера на адвокатското
възнаграждение съдът е бил длъжен да съобрази критериите на релевираното от
ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, като счита, че така
определеният размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен, несправедлив и
необосновано висок, с оглед извършените процесуални действия от процесуалния
представител на ищеца. Излагат се съображения, че съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е
обвързан от установените минимални размери в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от ответната страна, в което
се излагат съображения за неоснователност на молбата. Излага се, че доколкото в
случая са съединени за разглеждане един установителен и един осъдителен иск, то от
значение при определяне на адвокатското възнаграждение било търсеният материален
интерес на всеки от исковете по отделно.
Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира
следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения в закона срок, от лице с
правен интерес за това, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за
прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, съдът
преценява справедливия размер на адвокатското възнаграждение като взема предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
1
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една
страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на
делото и извършената от адвоката работа. Според разрешението по т. 1 от решение на
Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр.
чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение. С оглед предходното Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва
да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат
да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото (изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024г. по т. д.
№ 1908 на ВКС).
При преценяване на посочените критерии, съдът намира, че претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева (по 300 лева за всеки от
исковете) се явява прекомерно. В действителност същото е заплатено за осъществената
от адвоката правна защита по два иска, но делото не се отличава с висока фактическа
и правна сложност, по него са ангажирани само писмени доказателства, които не са
значителни по обем, като извършените от адвоката процесуални действия се свеждат
до подаване на искова молба с приложени към нея писмени доказателства и явяване в
едно единствено открито съдебно заседание, с което делото е приключило.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да ревизира становището си относно
дължимостта на разноски по отношение на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, като намали същото до размер на 400 лева (по
200 лева за всеки един от исковете), който размер счита за справедлив. Предвид само
частичното уважаване на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в полза
на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 395,38
лева, като в този случай общият размер на разноските, дължими на ищцата в
настоящото производство е сумата от 521,16 лева вместо присъдените с решението
718,84 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 15048/04.08.2025 г., постановено по гр. д. № 6625/2025 г.
по описа на Софийски районен съд, 35 състав, в частта за разноските, КАТО:
НАМАЛЯВА, по искане ФИРМА, обективирано в молба с вх. №
272776/13.08.2025 г., размера на присъдените на основание на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца разноски, от сумата от сумата в размер на 718,84 лева на
сумата в размер на 521,16 лева.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 272776/13.08.2025 г., ФИРМА в
останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3