№ 19409
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110161860 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. н Т., чрез адв. Н. Д., с която срещу т по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 266, ал 1 ЗЗД за сумата от
11 690 лв., представляваща неплатено възнаграждение по граждански договор № 1 от
02.09.2022г. за извършване на правни консултации за периода от 01.10.2022г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 07.06.2023г. до изплащане на вземането, за
което по ч.гр.д. № 31266/2023г. по описа на СРС, 74 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение с ответника,
възникнало по силата на граждански договор № 1 от 02.09.2022г. за извършване на
правни консултации, по който в периода от 02.09.2022г. до м. април 2023г. е престирал
съобразно уговореното. Сочи, че с писмо с изх. № 04-1/24.04.2023г. ответникът е
прекратил договорната връзка между страните, считано от 01.05.2023г. Твърди, че
съгласно договора ответникът е поел задължение за плащане на възнаграждение в
размер на 1670 лв. месечно, но ищецът получил плащане само за м. септември 2022г.,
като дължима останала сумата от 11 690 лв. Моли за уважаване на исковата претенция
и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство е представен Граждански договор № 1 от
02.09.2022г., сключен между т и Л. Н. Т., по силата на който ответното дружество е
възложило на ищеца предоставянето на правни консултации, изразяващи се в
извършване на преглед на цялостното нормативно съответствие, изразяване на
писмени юридически становища по тълкуване на нормативната уреда, приложима към
дейността на т, изразяване на писмени юридически становища по прилагане на
1
нормативната уредба във връзка с възникнали казуси, по които няма трайно
установена съдебна практика, изготвяне на документи с правно съдържание, срещу
възнаграждение в размер на 1 670 лв.
По делото е приобщено уведомление с изх. № 04-1 от 24.04.2023г., адресирано
до Л. Т., в чието изложение се съдържа едностранно волеизявление за прекратяване на
процесния договор, считано от 01.05.2023г., както и искане да бъда предоставен
подробен доклад за изработеното по договора, с посочване на услугите, осъществени в
полза на т за периода от 02.09.2022г.-24.04.2023г. с оглед формиране на окончателно
плащане, както и данни за актуалния адрес на адвокатската му кантора и адвокатския
номер. В отговор на това уведомление е изготвено съобщение, в което е указано, че
изявлението за прекратяване не може да възпроизведе действие и договорът остава в
сила поради липса на правна възможност за неговото едностранно прекратяване, че
уговореното между страните възнаграждение е във фиксиран размер и не е обвързано
с обема на извършената работа, както и че въпреки липсата на задължение за отчет в
приложение се изпраща справка за извършената работа.
С исковата молба е приложена и покана до ответника, с която му е предоставен
7-дневен срок за доброволно заплащане на сумата от 11 690 лева, включваща дължими
възнаграждения за периода от месец октомври 2022г. до месец април 2023г. По данни
от обратна разписка с № 5300477795511 се установява, че поканата е връчена на
ответното дружество на 16.05.2023г.
По делото са представени Диплома за висше образование на образователно-
квалификационна степен магистър по специалност Право и Удостоверение за
правоспособност № 166 от 22.07.2003г. на Л. Н. Т..
Като писмено доказателство е приобщена и електронна кореспонденция между
ищеца и служители на т.
С отговора на исковата молба е приложено Решение № 1101 от 22.02.2022г. по
адм. д. № 8404/2021г. по описа на АССГ, с което е отменена Заповед № ЧД-01-277 от
06.08.2021г. на министъра на правосъдието за прекратяване служебното
правоотношение на Л. Т., заемащ длъжност „Директор“ на дирекция „Съвет по
законодателство“ в Министерство на правосъдието. Установява се, че въз основа на
касационна жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от министъра на
правосъдието, е образувано адм. д. № 3664/2022г. по описа на ВАС. С решение № 7745
от 19.08.2022г. върховната инстанция е оставила в сила решението на АССГ.
По делото е приобщено и Заявление на ищеца до ответното дружество от
24.08.2022г., в което се съдържа предложение за прекратяване на трудов договор №
107 от 02.03.2022г., считано от 01.09.2022г., по взаимно съгласие предвид
постановеното решение на ВАС и несъвместимостта между работа по трудово
правоотношение и заемането на държавна длъжност. В условията на евентуалност е
посочено така направеното изявление да се счита за едномесечно предизвестие за
прекратяване на трудовия договор.
За установяване на обстоятелствата относно изпълнението на процесния
договор са събрани гласни доказателства от Н. о – познат и колега на ищеца.
Свидетелят описва, че в периода от края на 2021г. до октомври 2023г. бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, по силата на което заемал длъжността „Хетър
диджитъл“, чиито отговорности включвали съдържанието и техническата осигуряване
на дигиталната част, без особена пряка работа с юридическия отдел. Излага, че
случаите, в които е търсел съдействие от Л. Т., включват освобождаването на пратка от
митници, предоставяне на документи в полза на „Гугъл“ с цел да бъде вписано
местоположението на телевизията в „Гугъл мапс“, за „синьото тикче на Фейсбук“.
Отбелязва, че основната част от комуникацията се осъществявала чрез електронна
2
поща, а в отделни случаи с оглед бързина и леснота – чрез мобилни приложения.
Уточнява, че се обърнал към ищеца поради необходимост от юридическо съдействие и
във връзка с промяната на страницата т в социалната мрежа „Фейсбук“, тъй като
следвало да се представят документи за марката е, както и относно казус, свързан с
домейна на организацията.
Като свидетел по делото е разпитана и мб – служител в ответното дружество.
Според нейните показания по време на исковия период заемала длъжност главен
счетоводител със задължения в областта на обичайната счетоводна работа и в частта с
човешките ресурси – оформяване на документи и заплати. Посочва, че Л. Т. бил в
договорни отношения с телевизията, но не му е възлагала работа, въпреки че е
съществувала такава възможност, както и че не го е виждала до момента, в който му
връчила документа за прекратяване на договора.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен
наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен
срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.
Съдът е сезиран с установителен иск, който намира си правната си
квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Основателността на
исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: наличието на
действително облигационно правоотношение по договор за изработка с твърдения в
исковата молба предмет, изпълнителят да е осъществил точно в качествено,
количествено и темпорално отношение уговорените работи, респ. услуги, както и че
ответникът е приел изработената работа, респ. предоставените услуги. По общото
правило на чл. 154 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил претендираните суми или че е направил своевременно възражение за неточно
изпълнение в количествено, качествено или темпорално отношение при предаване на
работата по реда на чл. 264 ГПК.
Съгласно чл. 258, ал. 1 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу възнаграждение.
Предмет на договора може да бъде както някаква телесна или нетелесна вещ, така и
някаква услуга, като за постигането на правния резултат се осъществяват фактически
действия, които могат да бъдат резултат както на физически, така и на интелектуални
усилия /в този смисъл Решение № 212 от 03.11.2017г. по гр. д. № 358/2017г. на ВКС,
IV г.о./. По аргумент от посочената разпоредба възникването на договор за изработка е
обусловено от постигането на съгласие относно двата елемента, формиращи неговото
съществено съдържание – а именно възлагането на определената работа от
възложителя и възнаграждението на изпълнителя.
Съобразно чл. 1, вр. с чл. 2 от представения по делото граждански договор
възложителят възлага, а изпълнителят приема да дава в уговорения 12-месечен срок
правни консултации, изразяващи се в извършване на преглед на цялостното
нормативно съответствие, изразяване на писмени юридически становища по тълкуване
на нормативната уреда, приложима към дейността на т, изразяване на писмени
юридически становища по прилагане на нормативната уредба във връзка с възникнали
казуси, по които няма трайно установена съдебна практика, изготвяне на документи с
3
правно съдържание. С чл. 11, ал. 1 е предвидено задължение в тежест на ответника да
изплаща ежемесечно на ищеца брутно възнаграждение в размер на 1 670 лв. Внимание
заслужава клаузата на чл. 10, според която възлагането на описаните правни услуги се
осъществява посредством съобщение по електронна поща. От така очертаното
съдържание на основните права и задължения на съдоговарящите може да се направи
обоснован извод, че предмет на съглашението е възмездното предоставяне на правни
услуги, като между страните се е породило валидно облигационно отношение по
договора за изработка.
В това отношение, неоснователни се явяват наведените с отговора на исковата
молба доводи, че качеството на ищеца държавен служител „изключва изцяло
възможността същият да бъде юрист или адвокат на ответното дружество, каквато
всъщност е неговата нужда“. На първо място, следва да се отбележи, че представеното
заявление на Л. Т. до ответното дружество за прекратяване на трудовия договор
поради несъвместимост с държавната служба не установява със степен на
убедителност качеството му на държавен служител по време на процесния период. По
аргумент от разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл възстановяването на предишната
длъжност след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е
обусловено от явяването на лицето в съответната администрация в двуседмичен срок
от влизането на съдебното решение в сила. По делото не са ангажирани допълнителни
доказателства, които да са индиция за подобно явяване в предвидения срок или
изпълнение на служебни функции, нито пък са направени доказателствени искания по
реда на чл. 190 или чл. 192 ГПК за установяването на това обстоятелство. При това
положение и съобразно общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК недоказаният факт
следва да се приеме за неосъществил се факт.
За прецизност на изложението следва се посочи, че дори да бе установено
заемането на държавна служба от Л. Т., това не би променило крайния извод за
съществуването на договорната връзка. С чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл е въведена
несъвместимост между едновременното престиране на труд по трудово и по служебно
правоотношение. От съдържанието на чл. 7 ЗДСл обаче не може да бъде изведена
забрана държавният служител да сключва т.нар. граждански договори с предмет своя
интелектуален труд, какъвто се явява процесният договор. Подобна забрана не се
съдържа и в останалите разпоредби на закона /например каквато забрана е
регламентирана за магистратите в чл. 213 ЗСВ/. При това положение, и предвид
обстоятелството, че правилата на чл. 258 и сл. ЗЗД не въвеждат ограничения относно
личността или качеството на изпълнителя, следва да се приеме, че и държавни
служители могат да бъдат субекти по това правоотношение. Отделно от това, при
тълкуване на клаузите на представеното съглашение не се налагат изводи същото да
представлява скрит трудов договор, доколкото не съдържа задължителните елементи
на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 КТ, от него не произтича задължение за ищеца да
се поставя изцяло на разположение на възложителя в рамките на определено време и
определено място, въведени са правила за разпределянето на риска при обективна
невъзможност за изпълнение, които не са приложими при едно трудовоправна връзка.
Настоящият състав счита за несъстоятелни и релевираните възражения, че
процесното съглашение било изготвено от самия ищец и подписано от изпълнителния
директор на т. По чия инициатива е изготвен и сключен даден договор е правно
ирелевантно, тъй като по аргумент от чл. 13 ЗЗД всеки един от съдоговарящите може
да изготви предложението за сключване на дадена сделка и да бъде предложител. Още
повече, в случай че ответникът не е бил съгласен с дадена клауза, той е разполагал с
правната възможност да откаже сключването на договора, респективно да е отправил
контрапредложение по неговото съдържание. По делото липсват данни да е упражнена
4
някоя от посочените възможности. Що се касае до твърденията, че договорната връзка
е възникнала на приятелска основа с цел кумулиране на сериозен допълнителен доход
ищеца, без насреща да е поискано или възложено осъществяването на дадена работа,
то последните също не рефлектират върху пораждането и валидността на
облигационното правоотношение. В тях нито се съдържат данни, нито пък по делото
са ангажирани доказателства, които да служат като индиция, че въпросният договор е
привиден и съдоговарящите не са целели пораждането на неговите правни последици.
Както ще бъде отбелязано по-надолу в изложението, тези фактически твърдения се
опровергават и от събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства.
Възникването на притезанието по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от точното
изпълнение на поетите с договора задължения в качествено, количествено и
темпорално отношение. С чл. 10, ал. 1 от процесната сделка е предвидено, че
възлагането по договора се осъществява по имейл, изпратен от страна на възложителя
на някой от следните електронни адреси: ***********@*****.*** или
**************@****************.***. В това отношение следва да се отбележи, че
процесното съглашение притежава сходство с договор за правно обслужване, при
който е характерно, че изпълнителят не поема задължението да изпълни конкретни
задачи, с него той се задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи,
които ще му бъдат възлагани през определен период от време /в този смисъл Решение
№ 212 от 03.11.2017г. по гр. д. № 358/2017г. на ВКС, IV г.о., Решение № 94 от
20.04.2021г. по гр. д. № 2752/2020г. на ВКС, IV г.о./.
В подкрепа на релевираните в исковата молба твърдения за изпълнение на
дейностите, очертани в чл. 1 от договора, е представена справка за извършената
работа към 28.04.2023г., подписана от Л. Т.. От определящо значение е да се спомене,
че така изготвената справка представлява частен свидетелстващ документ, който
съдържа изгодни за неговия издател факти, поради което не се ползва с материална
доказателствена сила относно посочените в него изявления за знание /осъществени
дейности/, а подлежи на преценка с останалия доказателствен материал. Доколкото
приложеният документ е подписан от ищеца, то по аргумент от чл. 180 ГПК се ползва
единствено с формална доказателствена сила относно неговото авторство. В подкрепа
на поддържаната теза е представена и електронна кореспонденция между изпълнителя
и служители на ответното дружество. Независимо че електронните изявления не са
подписани с квалифициран електронен подпис и не се ползват с формална
доказателствена сила, те не следва да бъдат пренебрегнати и да бъдат отъждествени с
пълна липса на волеизявление, още повече, че въпросът за тяхното авторство не е
повдигнат от насрещната страна /в този смисъл Определение № 414 от 10.05.2012г.
по т.д. № 852/2011г. на ВКС, I т.о., Определение № 169 от 06.04.2017г. по ч.т.д. №
672/2017г. на ВКС, I т.о./. В такива случаи електронните изявления могат да служат
като доказателство за правнорелевантните факти.
С оглед обема на приобщените по делото електронни съобщения и за
прецизност и яснота на изложението, изпълнението на възложените дейности ще бъде
разгледано по месеци.
След съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмени
доказателства настоящият състав намира, че за месец октомври 2022г. на ищеца е
възложено осъществяването на следните правни консултации: предоставяне на
становище относно Правилника за вътрешния трудов ред от Л. п /л. 96-99/, изготвяне
на проект на договор за бартер с Летище София /л. 100/ и становище относно договор
за рекламни услуги с Агенция за малки и средни предприятия от йк /л. 101/.
Същевременно от материалите се установява и предаването на услуги, които не са
5
възложени, и са както следва: изготвяне на трудови договори и анекси за гб, мб, ан, ем,
др, кв, Ния Бугова, ву и вв /л. 90-91 и л. 103/, както и изготвяне проект на писмо до „а“
във връзка с дължимите възнаграждения за разпространение на програмата /102/.
За месец ноември 2022г. е възложена следната работа: изготвяне проект на
договор за създаване на телевизионно предаване е и работа по коментарите на
съконтрагентите от йк /л. 104/, предоставяне на становище относно проект на договор
за бартер с Летище София /л.108-110/, подготовка на изменения в проекта на
Правилника за вътрешния трудов ред от Л. п. През този период също са осъществени
дейности, които не са били предмет на възлагане – консултация относно писмо до „а“
във връзка с дължими възнаграждения за разпространение на програмата, изготвяне на
проект на рекламен договор с б.
За месец декември 2022г. на ищеца е възложено предоставянето на становище
относно проект на договор за създаване на телевизионно предаване е от йк.
През месец януари 2023г. са налице данни за следните възложени дейности:
създаване на проект на Рамков договор за медийно отразяване от йк, становище
относно писмо до СЕМ от Н. о, а през февруари – отново становище за писмо до СЕМ
от Н. о, като е изготвен и проект на договор за превозни услуги без данни за възлагане.
За месец март 2023г. се установява, че е възложено изготвянето на проект на
Договор за предоставяне на рекламни услуги от йк, становище относно промяна на
програмния файл на т от Н. о. Предоставено е консултация относно дължимите такси
към СЕМ и за участие в програма за ангажиране на младежи, без индиции за изрично
възлагане.
За месец април 2023г. липсват данни за възлагане на правни консултации, но се
установяване предоставянето на такава под формата на становище относно
Постановление на Министерски съвет № 50 от 05.04.2023г.
Исканията за извършване на така очертаните дейности са изпращани на
посочения в договора имейл адрес на изпълнителя от служители на ответното
дружество, поради което се налага извод, че са изпълнени съобразно изискването на
чл. 10. Съдът счита, че за възложени следва да се приемат не само дейностите, за
които е налице изрично волеизявление в тази насока, но и тези, при които е налице
просто препращане на електронното съобщение до ищеца, доколкото договорната
клауза не поставя изисквания за начина, по който да се извърши възлагането – изрично
или чрез конклудентни действия. От приложените електронни съобщения е видно, че
при извършените възлагания не е определян срок за изпълнение на заданията. От
тяхната хронология следва да се направи обоснован извод, че изпълнението на
поставяните задачи е било предприемано в рамките на срока по чл. 6, изр. 2 и
завършвано своевременно предвид фактическата и правната сложност на отделната
консултация. Липсват данни, индициращи неизпълнение в качествено или
количествено отношение при предаване на работата, нито пък са навеждани подобни
доводи в хода на делото.
От свидетелските показания на о се установява осъществяването и на правни
консултации и при добавяне местоположението на т в „Гугъл Мапс“, и промяна в
наименованието на телевизията. Изложените данни, ценени съобразно повелята на чл.
172 ГПК, съдът кредитира като обективни и достоверни, логични, последователни и
вътрешно хармонични. Сведенията не се опровергават от останалия доказателствен
материал. Същевременно, следва да се държи сметка, че същите не предоставят
информация за периода, в който са възложени и изпълнени, поради което не изясняват
обстоятелствата от предмета на доказване. Що се касае до показанията на свидетеля
Балабанова, на последните също следва да им се даде вяра, тъй като са логични и
6
последователни и не се разколебават от доказателствената съвкупност. Последните
обаче също не дават отговор на спорните въпроси по делото, тъй като от тях не става
ясно изпълнението, респективно неизпълнението на задълженията от страна на ищеца,
доколкото свидетелят не му е възлагал извършването на конкретните задания.
Що се касае до останалите дейности, изразяващи се в изготвянето проект на
договор с й, предоставяне на становище относно проект на договор за
далекосъобщителни услуги с й относно осигуряване на оптична свързаност между
сградата на Народно събрание и сградата на ТВ Европа, изготвяне на проекти на
договор за е, на договор за спонсорство с „е“, на отговори на въпроси, свързани с
разследване срещу „Източни Родопи“ ООД, на трудови договори и анекси към трудови
договори на служителите кв и Цветелина Антоновска, от материалите по делото се
установява, че същите са възложени и осъществени извън исковия период – а именно
през септември 2022г., поради което същите са извън предмета на делото, още повече,
че в исковата молба се твърди последните да са платени.
Досежно останалите посочени в справката дейности за периода от октомври
2022г. до април 2023г. – изготвяне на писмо до в във връзка с дължимите
възнаграждения за разпространение на програмата, на заявка до Патентно ведомство
за регистрация на словни търговски марки, на справка относно необходимата
информация за учредяване на организация за колективно управление на права, на
писмо до а във връзка с дължимите възнаграждения за разпространение на програмата,
предоставяне на становище по проект на договор за излъчване на записи с БНР,
изготвяне на отговор по запитване на СЕМ относно предприети мерки за развитие на
медийната прозрачност, изготвяне на доклад относно ЗЗЛПСПОИН, на становище до
Музикаутор, на доклад относно Правилник за изменение и допълнение на Правилника
за дейността на КЗЛД, липсват данни за възлагане и осъществяване.
С разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е регламентирано задължение в тежест на
поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемане по смисъла
на цитираната правна норма е или онова изрично изявления на възложителя,
придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за
съобразен с договора, или конклудентни действия, придружаващи фактическото
получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо
изразено съгласие от последния за такова одобрение. Самото разместване на
фактическа власт върху работата, без да е съпроводено от изрично или конклудентно
изявление, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД /в този смисъл
Решение № 186 от 30.10.2013г. по т.д. № 820/2012г. на ВКС, I т.о., Решение № 23 от
04.08.2014г. по т.д. № 1938/2013г. на ВКС, II т.о./. В разглежданата хипотеза, с чл. 10
е предвидено предаването на извършената работа да се осъществява по електронен път
– на имейлите, от които е осъществено възлагането. От събраните писмени
доказателства се установява, че възложените и предоставените консултации са
изпращани на електронните адреси на поръчващите. Съобразно чл. 10, ал. 1 ЗЕДУУ
електронната поща се счита получена най-рано с постъпването в посочената от
адресата информационна система, а най-късно с изтеглянето от адресата на
системата, в която е постъпила – следователно, от тогава следва да се счита за
предадено във „фактическа власт“ на възложителя изработеното. По делото не са
въведени възражения за непредаване, нито са ангажирани доказателства в тази насока.
В текстовете на електронните съобщения не се съдържат данни за изрично приемане
на извършената работа от страна възложителите. При преценката дали е налице
приемане следва да се държи сметка за характеристиките на договора, както и от
уговорките на страните неговото изпълнение да се осъществява по електронен път.
Следователно, за конклудентни действия по приемането следва да се квалифицират и
7
тези по препращането на документи и възпроизвеждането на становищата към третите
лице – съконтрахенти. В настоящата хипотеза данни за подобно конклудентно
приемане на извършената работа не са налице.
Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните доказателства обаче се
установява, че е налице изпълнение от страна ищеца. В отговора на исковата молба, а
и в хода на съдебното производство ответникът не е формулирал надлежно възражение
по чл. 265 ЗЗД, като същият е ограничил защитата си до оспорване, че по време на
исковия период не са възлагани правни консултации. Аргумент в насока, че
извършените услуги са приети може да бъде изведен и от изпратеното до изпълнителя
уведомление, в което е изискана справка за предоставените услуги с цел да бъде
определено дължимото възнаграждение, което изявления инкорпорира в себе си
признание за съответствието на изработеното с договореното. Поради тези
обстоятелства и държейки сметка за разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, според която
при липса на възражения, работата се счита приета, настоящият състав приема, че
работата следва да се счита за фактически приета. Следователно, в полза на ищеца се
дължи възнаграждение.
От изявленията на страните в хода на производство е видно, че основен спорен
въпрос е значението на клаузата, предвиждаща възнаграждение в полза на
изпълнителя, поради което следва да се издири действителната им обща воля.
Тълкуването се осъществява съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД, като отделните
уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността, характеристиките на договора, както и други обстоятелства, които
са от значение за установяване действителната воля на договарящите, като се изхожда
не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла следващ общия разум на изявлението
/в този смисъл Решение № 502 от 26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 220 от 31.07.2014г. по гр. д. № 6126/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение 134 от
25.06.2014г. по гр. д. № 6886/2013г. на ВКС, III г.о., Решение № 133 от 15.03.2021г. по
гр. д. № 3595/2019г. на ВКС, III г.о., Решение № 113 от 24.04.2015г. по гр. д. №
725/2014г. на ВКС, I г.о./.
В настоящата хипотеза в чл. 5 е предвидено задължение в тежест на
възложителя да изплати уговореното в чл. 11 възнаграждение съобразно условията и
сроковете на договора. Съобразно чл. 11 поръчващият се задължава да изплаща
ежемесечно брутно възнаграждение в размер на 1 670 лв. С чл. 7 пък стойността на
възнаграждението е обвързано от изработеното. При систематичното тълкуване на
клаузите на процесното съглашение може да се направи обоснован извод, че
дължимостта на паричното притезание не е обусловена от обема на възложената и
извършена работа, поради следните съображения: На първо място, следва да се държи
сметка за използваните в чл. 11 от процесния договор словесни изрази „ежемесечно“ и
„брутно“, които са индиция за постоянен и фиксиран размер на възнаграждението. От
определящо значение е, че в съдържанието на коментираната сделка възнаграждението
е уговорено в глобален размер, като липсва клауза за стойността на отделните видове
правни консултации, нито начина, по който би следвало да се определи
възнаграждението за тяхното предоставяне. Обичайно в практиката при сключен
договор за изработка е изготвянето на количествени-стойностни сметки, в които биват
посочвани отделните консултации и определяни стойностите на отделните възложени
дейности. Липсва посочване и какви са критериите, за да бъде остойностена една
консултация – например фактическа правна и сложност на делото, който критерий е
залегнал в чл. 6 при определяне срока за изпълнение. Отделно от това, в чл. 5 е
отбелязано, че възнаграждението се изплаща съгласно условията на договора, като от
8
систематичното тълкуване на разпоредбите на сделката е видно, че единственото
условие се явява възлагането по реда на чл. 10 с дейности от предмета на договора.
Поради гореизложените съображения, настоящият състав намира, че всички
елементи от фактическия състав на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, пораждащ парично притезание
за възнаграждение в полза на изпълнителя, са се проявили в обективната
действителност. Предвид изводите за възложени и предоставени правни консултации
за месец октомври, ноември, декември, януари, февруари и март, в полза на ищеца е
възникнало парично притезание за изброените месеци. Възнаграждение за месец
април не се дължи с оглед липсата на възложена и извършена работа. В отговора на
исковата молба не се твърди, нито са ангажирани доказателства претендираните
възнаграждения да са заплатени от ответното дружество. При това положение и
предвид възприетото тълкуване на чл. 11 от процесния договор, исковата претенция
следва да бъде уважена за размера от 10 020 лв. и за периода 01.10.2022г. –
31.03.2023г., като за разликата до пълния предявен размер от 11 690 лв. и за месец
април 2023г. подлежи на отхвърляне.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски възниква в полза и на двете страни. В законоустановения срок е депозиран
списък по чл. 80 ГПК, с който се претендира заплащането на сумата от 1000 лв. –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 234 лв. – държавна
такса в заповедното производството, сумата от 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение
в исковото производство, както и сумата от 234 лв. – държавна такса за разглеждане на
делото. Представени са доказателства за тяхното реално осъществяване. Ответникът е
релевирал възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския
хонорар. Като взе предвид фактическата и правна сложност на настоящото
производство, броя на проведените съдебни заседания, обема на извършените
процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца, и
съобразявайки Решение по д. С-438/2022г. на СЕС, настоящият състав счита, че
адвокатското възнаграждение в исковото производство не е прекомерно, като се
претендира размер по-нисък от предвиденото в НМРАВ. Уговореният хонорар за
представителство в заповедното производство се явява прекомерен предвид белезите
на това съдебно производство – факултативно производство, чиято основна цел е
снабдяването на заявителя кредитор с изпълнително основание, опростено иницииране
посредством бланково заявление за издаване на заповед за изпълнение, и следва да
бъде редуциран до 400 лв. С оглед уважената част от исковата претенция, в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 1 601,25 лв. Ответникът претендира разноски за
адвокатско възнаграждение, но по делото не са ангажирани доказателства за тяхната
направа, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. 266, ал. 1 ЗЗД,
че т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, дължи на Л. Н. Т., ЕГН:
**********, с адрес: **, сумата от 10 020 лв., представляваща неплатено
възнаграждение по Граждански договор № 1 от 02.09.2022г. за извършване на правни
консултации за периода от 01.10.2022г. до 31.03.2023г., ведно със законната лихва от
07.06.2023 г. до изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 31266/2023 г. по описа
9
на СРС, 74 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 10 020 лв. до
пълния предявен размер от 11 690 лв. и за месец април 2023г.
ОСЪЖДА т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на Л.
Н. Т., ЕГН: **********, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 601,25
лв., представляващи деловодно разноски за първоинстанционното и за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10